Моето слънчице Яна следващия понеделник ще навърши 2 месеца.
Приблизително три седмици се борихме заедно с нея, за да продължа да я кърмя.
Минахме през поредица от посещения при лекари и контролни замервания и кърмения, настояване за дохранване и т.н. (все опзнати неща).
След тези три седмици и аз имам кърма и тя суче добре, обаче ...
Кърмя я на поискване, по-точно нищо друго не правим освен да се кърмим и през деня и през ноща.
Ужасно се претиснявам, тя няма нормално бодуване, не успяваме с нищо друго да се занимаваме освен да се кърмим. Рядко се случва да има ден, в който да се кърмим през два часа.
Не мога да я сложа да легне по корем или да направим масаж, защото коремчето ни все е пълно.
Наши познати с бебета на нейната възраст се хвалят, че бебетата се смеели вече, че започвали да издават разни звуци, а ние понеже си имаме една устичка, която вечно е заета със зърното на мама, та няма с какво да се усмихнем
Започвам вече да се опреквам, че я кърмя.
Имам нужда от помоща ви.