Реших да пусна тази тема главно заради младите мами, които все още се притесняват "стига ли му кърмата", "как ще го отбия като е по-голямо и разбира?" и др. подобни притеснения.
Та ето нашата история:
Дими беше от много капризните и ревливи бебета - минахме през ревове до посиняване, нон-стоп висене на гърдата - ДЕНОНОЩНО и са ми много познати проблемите, които много майки и сега споделят във форума - изтощение, липса на каквото и да е лично време и т.н.
Но всичко е до време Въпреки, че момченцето ми много ме изомряваше аз избрях да го захраня късно и да кърмя на поискване. Отбиването при нас стана много постепенно, като юнака почна да не проявява такъв интерес към кърменето и се сещаше да си иска все по-рядко. Аз тръгнах на работа и продължихме да се кърмим само сутрин, вечер и нощем. После той започна да спи непробудно нощем и нощното къмене отпадна, след това отпадна сутрешното, защото като излизах сутрин той още спеше и накрая остана само вечер. От скор той спря да си иска сам, но аз продължавах да предлагам вечер, а той суче няколко минути и губи интерес. Така един ден съвем не прояви интерес и аз спрях да му предлагам. Вече от седмица не суче и изобщо не се е сетил да си поиска - нито веднъж. Аз също се чуявствам добре - постепенното намаляване на кърменето доведе до постепенно намаляване на кърмата и не чувствам никакво напрежение в гърдите.
Мислех, че кърменето ще ми липсва, но не го чувсатвам така - сякаш това е един педиор, който и двамата вече сме отминали - радвам се на порасналото си момченце, което всичко разбира, не се тръшка както преди, ами е станал по-спокоен и предвидим в поведението си и най-вече заместихме кърменето с много много гушкане и пеене и танцуване, което е не по-малко приятно
Благодаря на този форум за подкрепата и след някоя и друга година се надявам да се видим отново тук и този път стискайте палци за момиченце