не знам как да се справя. за всяко нещо, което не и е по угодата започва да се тръшка и да реве. дори и да и обяснявам, че така не е хубаво да се прави, надали ще ме разбере. От друга страна все пак разбира. страя се да не и угаждам за всяко нещо. а вие как се справяте в подобни ситуации? никога не съм харесвала глезените деца и сега съм в ужас и Виктория да не се превърне в такова.
- Публикувана: 9 ноем. 2005, 12:50 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2005, 17:18 ч.
За всяко нещо се тръшка и пищи. Мами с повече опит, дайте съвет
И ние сме така ,само с разликата ,че говори и при нас писъци няма.Аз я оставам да се тръшка на земята докато и писне или и предлагам нещо в замяна .Ето днеска сложих й ново яке и тя като се затръшка за една катерушка се въргаля полувин час в прахоляка та я прибрах все едно е била на война 
Съвет не й обръщай внимание и този периот ще отмине.
Съвет не й обръщай внимание и този периот ще отмине.
Когато започне да ми се тръшка,казвам едно твърдо:"Ставай веднага!" и нищо повече. Ако не помогне (а това е в много редки случаи)-отивам в другата стая без да и давам обяснения (това когато сме вкъщи) или паля цигара и и обръщам гръб (когато сме навън).Забелязала съм,че когато демонстративно не и обръщам внимание,инатът и се изпарява веднага
Подкрепям rumpy и аз я оставям да си се тръшка по земята и не и обръщам внимание, щото тя само това чака, за да продължи с номерата. Нормално е за тази възраст. Мойта като беше на тази възраст започна да се тръшка за абсолютно всичко. Отначало и угаждах, но впоследствие ми писна и спрях. Спря и тя. Сега от известно време пак започна, но вече поне се изразява с думи и пак я оставям. Ще отмине и това. Моят съвет е да не и угаждаш за всичко, че май става по- лошо. Повече здрави нерви и търпение - ще отмине. 
Същата работа е и при нас. Ако сме си вкъщи и сме сами рядко го прави, но като се прибере баща й и се започва, навън като излезем също 
Може би се получава така, защото знае, че когато сме само двете и се затръшка, аз не й обръщам внимание, правя се все е дно я няма и бързо се заиграва, дори не плаче, като ми види гърба и си хваща нещо да си играе, но навън ми е неудобно от хората 
с обяснения не става при нас, още не ме разбира или поне се прави, че не разбира 
Мислех да пускам тема, но ще използвам твоята да попитам, защото има връзка с тръшкането
Когато сме у дома, се ядосва основно, ако я сложа в кошарата или е затворена да кажем от дивана и някоя друга мебел, т.е. достъпа й е ограничен до кабелите около телевизор, компютър, както и бокса, който е свързан с дневната. Вие оставяте ли ги вече да ходят навсякъде? Аз още не мога да се отпусна и мисля,че точно това ограничаване я дразни и предизвиква тръшкането
Може би се получава така, защото знае, че когато сме само двете и се затръшка, аз не й обръщам внимание, правя се все е дно я няма и бързо се заиграва, дори не плаче, като ми види гърба и си хваща нещо да си играе, но навън ми е неудобно от хората с обяснения не става при нас, още не ме разбира или поне се прави, че не разбира Мислех да пускам тема, но ще използвам твоята да попитам, защото има връзка с тръшкането
Когато сме у дома, се ядосва основно, ако я сложа в кошарата или е затворена да кажем от дивана и някоя друга мебел, т.е. достъпа й е ограничен до кабелите около телевизор, компютър, както и бокса, който е свързан с дневната. Вие оставяте ли ги вече да ходят навсякъде? Аз още не мога да се отпусна и мисля,че точно това ограничаване я дразни и предизвиква тръшкането
Вие оставяте ли ги вече да ходят навсякъде?
Да,оставям я.Сложила съм тапи във всички незаети контакти (по-скоро за свое успокоение,защото трябва да бръкне и в двете дупки,за да има ефект
),натикала съм разклонителите на възможно най-трудно достъпни за нея места,ел.уредите се включват в мрежата само когато ще се ползват...Е,случва се понякога да спре компа по кофтито начин (от power-a на кутията),но важното е да е тихо вкъщи-доколкото може 
Справям се с тръшкането като другите 
. Не обръщам внимание или направо излизам от стаята. Ако нещо съм забранила, никога не отстъпвам, особено ако има ревове. Винаги обмислям забраните, но те са окончателни. Ако някой изпадне чак в истерия - гушвам успокоявам, но не отстъпвам. И не се опитвам да им угаждам за всичко.
При моите когато се тръшкат често има друг проблем, а не отказа на конкретното нещо и аз го търся. Най-често просто са уморени или гладни.
Успех.
. Не обръщам внимание или направо излизам от стаята. Ако нещо съм забранила, никога не отстъпвам, особено ако има ревове. Винаги обмислям забраните, но те са окончателни. Ако някой изпадне чак в истерия - гушвам успокоявам, но не отстъпвам. И не се опитвам да им угаждам за всичко.При моите когато се тръшкат често има друг проблем, а не отказа на конкретното нещо и аз го търся. Най-често просто са уморени или гладни.
Успех
.
Аз имам същият проблем. Когато нещо не се хареса на моя син , той започва да пищи , извива ми се в ръцете , ако го гушна и дори с мъка пресичам улицата ако сме навън. Децата на майките , с които излизам всеки ден са по-малки от моето / той е на 1г и 9м / и все още нямат точно моя проблем. И на мен ми става неудобно от хората , когато започне да се държи така. Дори един ден чух коментар по неговото поведение " Ето това е възпитанието. Тази майка изпуска юздите. "
Винаги съм се възмущавала , когато видя родител да плесне детото си , независимо как се държи то. А сега , вярвайте ми , сърбят ме ръцете да го плесна , въздържам се , грабвам го и го прибирам вкъщи. Не му говоря, когато започне да ме търси и вика, а когато ми размине - започвам да му обяснявам , че така не правилно да прави. Но това действа за момента, докато го погаля . След известно време е готов да ме злепоставя с пълна сила.
Незнам дали това поведение е в резултат на възпитание. Че кой иска да възпитава детето си така. Той просто си е такъв. Когато иска нещо , заявява го по неговия си начин.
Винаги съм се възмущавала , когато видя родител да плесне детото си , независимо как се държи то. А сега , вярвайте ми , сърбят ме ръцете да го плесна , въздържам се , грабвам го и го прибирам вкъщи. Не му говоря, когато започне да ме търси и вика, а когато ми размине - започвам да му обяснявам , че така не правилно да прави. Но това действа за момента, докато го погаля . След известно време е готов да ме злепоставя с пълна сила.
Незнам дали това поведение е в резултат на възпитание. Че кой иска да възпитава детето си така. Той просто си е такъв. Когато иска нещо , заявява го по неговия си начин.
Вие оставяте ли ги вече да ходят навсякъде?
Да,оставям я.Сложила съм тапи във всички незаети контакти (по-скоро за свое успокоение,защото трябва да бръкне и в двете дупки,за да има ефект
),натикала съм разклонителите на възможно най-трудно достъпни за нея места,ел.уредите се включват в мрежата само когато ще се ползват...Е,случва се понякога да спре компа по кофтито начин (от power-a на кутията),но важното е да е тихо вкъщи-доколкото може И аз го оставям да ходи навсякъде, но вигнаги прави поразии (изключва пералната, включва съдомиялната и ако не може да достигне нещо носи си столчето и готово - всичко е негово)
. Относно компютъра - много пъти го е изключвал (дори счупи една мишка 
) та по този повод, ние сме забранили изключването от копчето на кутията 
. Тръшкаше се преди 2 месеца, но го направи само 3-4 пъти, защото не му обръщах внимание. Но вчера пак го направи 
, полежа 1-2 минути по корем, тъй като не му обърнах грам внимание стана и започна да играе.
Момичета все едно чета за моите проблеми, но слава богу вече са за отминал период. Всичко това съм го правила, не и обръщах внимание, карала съм се и много ме беше срам като ми погоди такъв номер навън. Но всичко това беше преди два месеца, а сега дори не се сеща да ми го направи. Явно си е някакъв период през, който преминават повечето деца. Така, че СПОКО всичко отминава 
При нас най-голям ефект имаше, когато започнах да и обяснявам, че така правят само кученцата. А и нали кучето ни "изяде" и бибите, та тя си правеше някакви си нейни асоциации и веднага преставаше с номерата, но номера не винаги минаваше. Дъщеря ми сега е на 1г и 10м и като се замисля този проблем много ме тормозеше, а не си заслужава децата се променят всеки ден и няма общо правило за всички.
Сигурна съм, че този етап ще премине и при вас не се тревожете много
При нас най-голям ефект имаше, когато започнах да и обяснявам, че така правят само кученцата. А и нали кучето ни "изяде" и бибите, та тя си правеше някакви си нейни асоциации и веднага преставаше с номерата, но номера не винаги минаваше. Дъщеря ми сега е на 1г и 10м и като се замисля този проблем много ме тормозеше, а не си заслужава децата се променят всеки ден и няма общо правило за всички.
Сигурна съм, че този етап ще премине и при вас не се тревожете много
Да и при мен е същото. Аз процедирам, като другите - със строг тон казвам "Я стига!" и не обръщам внимание, ако продължи или аз излизам от стаята, или нея извеждам в коридора. Никога не отстъпвам, ако се стигне до истерия водя в банята и измивам лицето. На площадката я оставям да си се тръшка, ако е защото си тръгваме не и обръщам внимание, слагам я в количката и си тръгваме.