Здравейте, много често чета тук по темите във форума или го чувам с ушите си от хората , че са примерно с нисък праг на болката. Всеки сам ли решава за себе си с какъв праг на болката е или има някакаква медицинска интервенция, с която да се определя?
- Публикувана: 18 окт. 2010, 17:13 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2010, 16:44 ч.
Нисък или висок праг на болката.
Ами горе долу става ясно в процеса. При мен решиха, че е висок, защото се хилех като кифла с контракции на 1 минута... Аз реално усещах неспираща болка, но нямах търпение да си видя бебето и дори да ми режеха пръсти, пак щях да се хиля от щастие. Освен това имах през годините жестоки менструални болки, общо взето първите 2 дни от цикъла си бях упоена с лекарства, за да ги издържа. Така, че не мисля, че става въпрос за висок праг, колкото до "тренинг" и издържливост, изградена с годините. 
Не мисля, че има специални тестове, определящи праг на болката, особено пък за бременни. Ти си знаеш дали си шубе и дали държиш. Аз поне така мисля.
Не мисля, че има специални тестове, определящи праг на болката, особено пък за бременни. Ти си знаеш дали си шубе и дали държиш. Аз поне така мисля.
Аз мислех, че прагът ми на търпимост към болка е висок... докато не се сдобих с дъщеря ми. Имам чувството, че изобщо няма усещане за болка.
Абе и аз понякога съм си мислела това за Кристиан.
Да не би пък като малки да са по-... малко чувствителни, тъй да се каже? Предвид, че се удрят често и падат и с цел да не се травмират? Примерно както колената са хрущяли докъм 3г. (не помня точно), с цел да не се чупят и да омекотяват удар, пък после вече се втвърдяват...? 
бебетата са с особено висок праг на болката, но не помня до колко месеца. мисля че някъде към годинката вече си стават като "нормалните хора", но не съм съвсем сигурна за периода. предполагам че това е ествествен начин на природата да ги защити, нали все се удрят и падат. племенника ми е на 2.5 години и има много нисък праг от съвсем малък или по скоро много го е шубе от удрянето. моя дребния изобщо не усеща, веднъж го дадох на баба му и ми го върна с мехурче от изгаряне на крачето 
но за мое облекчение малкия изобщо даже не го усещаше. и сега постоянно се джаска някъде и пада и се удря, но не реве, по което стигам до извода че още е с висок праг на болка.
аз лично съм с доста нисък, сравнявам с хората около мен. и поради тази причина и раждането ми не беше песен
не съм чувала за подобно медицинско изследване и ме съмнява да има.
но за мое облекчение малкия изобщо даже не го усещаше. и сега постоянно се джаска някъде и пада и се удря, но не реве, по което стигам до извода че още е с висок праг на болка.аз лично съм с доста нисък, сравнявам с хората около мен. и поради тази причина и раждането ми не беше песен
не съм чувала за подобно медицинско изследване и ме съмнява да има.
Колената добре, ама главата какво е? Претърпя детето инцидент, беше на милиметри от смъртта и в интерес на истината ако аз не бях изпаднала в паника, при всичката кръв, която се изля детето и звук нямаше да издаде. Същия следобяд, след като се наспа скачаше по леглото като бясна и падаше по гръб и по глава. Леглото беше осеяно в капки кръв, но детето беше щастливо, не можеше да бъде укротено и нямаше и намек за болка. Та не знам какво да си мисля. 
По "Ловци на митове" бяха измислили метод - топяха ръката на човек в ледена вода и според това колко време издържи, това определяха като праг на болката.
Оказа се, че мъжете издържат повече от жените.
Но червенокосите жени /за които има мит, че има нисък праг/ издържат колкото останалите.
Гумените глави!
И моята дъщеря беше така докъм 2г.
Оказа се, че мъжете издържат повече от жените.
Но червенокосите жени /за които има мит, че има нисък праг/ издържат колкото останалите.
Гумените глави!
И моята дъщеря беше така докъм 2г.
ооо ама аз не говоря за колена - дребния от седмици упорито се изправя (без да се е научил да сяда още ) и колкото и да го пазя все си дрънка главата някъде (най често в пода, като залитне). още повече че ние сме на ламиниран паркет, не на килим. слава богу нямало е кръв. много кофти звучи това, което разказваш, радвам се че всичко е наред с детенце 
) и колкото и да го пазя все си дрънка главата някъде (най често в пода, като залитне). още повече че ние сме на ламиниран паркет, не на килим. слава богу нямало е кръв. много кофти звучи това, което разказваш, радвам се че всичко е наред с детенце
Това за червенокосите не го знаех. Но не съм се съмнявала, че мъжете са по-издръжливи от жените. Гумени глави, точно това е определението за хлапе.
рика, не само звучи страшно, то беше страшно и още е, а петте минути до пристигането на линейката ми се сториха 5 часа. Добре, че беше "малкия дявол".
рика, не само звучи страшно, то беше страшно и още е, а петте минути до пристигането на линейката ми се сториха 5 часа. Добре, че беше "малкия дявол".
Много ме "закрастихте" сега и утре ще питам. Но пък си мислех, че едва ли има нужда от такива. Т.е. с какво и на кого биха помогнали?
С това каква да бъде дозата болкоуспокояващо например.
Ама да бе, теб кога са те питали колко търпиш на болка, че да ти изпишат 3 парацетамола вместо 2, 'щото мен всеки път са ме пропускали.
Кои говори за грипоподобни проблеми?
Когато баба ми беше в последен стадии на рака, лекарите се чудеха до колко да й увеличат дозата болкоуспокояващо- тя се задоволяваше с малко. През две стаи една пациентка ревеше като магарица след операция- нейната доза, за да спре да я боли, беше колкото на баба ми.
Болката освен чисто физическо състояние е и психическо такова. Силата на мисълта, внушението, лесното подаване на емоции и обратното- бързото им овладяване са основни фактори при определя не на степента на болката.
Ако сега, от раз, ей така както с седя и пиша, изпитам същите болки като при раждане, сигурно ще умра, но тогава емоционалната мобилизация и желанието час по скоро да гушнеш детето си, играят ролята на болкоуспокояващо.