Дали и как да говорим с децата?

  • 1 574
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 591
Днеска почнах да говоря на големия ми син какво се е случило и мъжа ми ме прекъсна веднага и каза да спра.  Каза да не му създавам кошмари и че не му е нито сега времето нито мястото да научи. Ама ме отряза ужасно! Също и смята, че мястото на децата не е на погребението и те трябва да стоят далеко от това. Утре ше вземем братчето в нас за да играят с моите деца (детето е ужасно депресирано и родителите не са в състояние да му помогнат). Според мъжа ми детето още не е осъзнало какво се случва.
Та ... аз много се обърках. Вярно, че е хубаво да им спестим мъката, ама нали все някога ще научат?
Или ако знаят,че се е случило отдавна ше им е по-лесно да го приемат?   
Много се притесних от това което мъжа ми ми каза- как като дете е преживявал ужасно тежко подобни новини и затова не е добре да казваме  Sad  Според него едно е да сме му кажели за загубата на бебетата които никога не е виждал, друго е новината или погребението на негово приятелче.

# 1
  • Мнения: 311
Мила Деси, и аз като съпругът ти смятам че погребенията не са за деца най-вече заради травмата която могат да оставят в едно дете.Нямам представа колко е голям синът Ви но мисля че за всяка възраст си има подходящо обяснение и думи с които да поднесеш тази ужасна новина.Според мен трябва да му кажете поне аз бих го направила защото има голяма вероятност след година или две като разбере от чужди хора да му стане по-мъчно и то главно от това че е имал право да го научи още тогава и то от Вас.Може би говоря пълни глупости но аз чувствам нещата по този начин.Разбира се със съпругът ти ще решите кое е най-доброто решение за Вас.Знам че каквото и да решите ще е правилно.  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 182
Има един филм "Гарванът" в него казаха една реплика, която никога няма да забравя - " Детството свършва тогава, когато детето разбере какво е смърт". Не му причинявай това още. Незнам на колко годинки е синът ти, но колкото по-късно научи това превъплъщение толкова по-щастливо ще го запазиш

# 3
  • София
  • Мнения: 4 865
чета тук от самото начало на форума, но чак сега мисля, че имам какво да кажа...
вероятно защото през последната година бях на повече погребения, отколкото през целия си съзнателен живот... и в тях по един или друг начин бяха засегнати деца....

деси, моят съвет е да не говорите още с децата. ако има начин, изчакайте докато вие възрастните се съвземете поне малко от шока, за да бъдете силни да реагирате на детската болка.

колко е голямо братчето на починалото детенце? ако е във възраст, в която осъзнава какво става и ще каже на твоите деца, по-добре ги подгответе. кажете им какво е станало и ги насърчете да се грижат добре за гостенчето си и занапред също да му обръщат специално внимание. децата умеят много добре да бъдат състрадателни и грижовни.

в никакъв случай обаче не ги водете на погребението. не подсилвайте травмата в ума с тежки гледки....

бъдете силни!

# 4
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Може би не съм права, но мисля, че децата са силни. Естествено, мястото им не е на погребението, но могат да бъдат запознати, че някой е заминал и няма да се върне. Така не се създава травма, но и не се създава изкривено съзнание за света. Незнам дали съм ясна-на мен ми обясняваха, че са отпътували на по-добро място, а майка ми  се е сблъскала с идеята за смъртта на доста по-голяма възраст и винаги й е било много страшно и пр и пр.
Плюс това децата знаят и си говорят, затова си мисля, че е по-добре да бъдат запознати от родителите си.

# 5
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Аз съм твърдо ЗА това да се говори с децата по тези въпроси, естествено с думи и понятия,които са им близки и разбираеми. На погребението бих завела детето само ако то само пожелае - след като съм му обяснила какво ще стане и съм го подготвила доста сериозно по въпроса, както и след като съм предложила по-удачна според мен алтернатива,ако има желание да отиде - да отидем на следващия ден сами и да занесем нещо, когато няма да има много хора (и плашещия момент с ковчега ще бъде избегнат).
Синът ми беше около 4-годишен, когато страшно много се вълнуваше от темата за смъртта, какво става, страдаше предварително, че ние ще умрем някой ден - отне му около година на разговори,обяснения и отговори на всичките му въпроси, докато се почувства горе-долу комфортно с мисълта. Този интерес не беше провокиран от нищо конкретно - просто се появи в един момент - така че не е нужно да има конкретен катализатор за детските въпроси и може да се появят по всяко време.
Много по-травмиращо е детето да усеща,че се е случило нещо ужасно,от което всички са потресени,а никой да не му обяснява какво е станало и да се лута в собствените си страшни догадки (а децата имат живо въображение).

# 6
  • Мнения: 7 108
Подкрепям мнението на Хедра.
Децата гледат страшно много телевизия. Нещата от детската градина, от училище, от улицата не ги подминават. Преди време моята баба (бог да я прости) ми отговаряше на неудобни въпроси, които съм чула някъде. Беше невероятно мъдра и силна жена. Пък и аз предпочитах тя да ми обяснява. Баба го правеше най-добре. Heart Eyes
Бях само на 3 годинки, когато почина брата на най-добрата приятелка на мама. Пилятелката ми (така я наричам още от дете). Постъпи в армията и само няколко дни по-късно се случи нещо Rolling Eyes. Беше мъртъв. Остана ми спомен от него - можеше да лепи мотети на тавана. Обичаше много децата. Някой трябваше да ми каже защо го няма. Майка му леля В ходеше с траур на главата. Пилятелката също. Не си спомням как точно са ми обяснили случилито се, но не се страхувах от смъртта. Водели са ме на гроба му. Не съм очаквала страшни неща. Може би баба ми го беше обяснила чрез вярата си в бог. Обичах да ми разказва нейните уроци по вероучение. Тя беше стахотен разказвач.
Не знам защо, но този спомен нахлу в мен след близо 30 години.

Бях в 5-ти клас, когато момче от горния клас почина. Почина в училищния автобус по време на детска ексурзия. Почина сред 40 деца. Ексурзията приключи - в Пирогов. Нямаше нужда от обяснения. Нямаше защо. Изпратихме го до последния му дом. Беше станал ангелче.

# 7
  • Мнения: 2 142
Напълно подкрепям мнението на hedra. Смятам,че на децата трябва да се обяснява с думи прости и достъпни и най-тежките неща... Много е тъжно и трудно, но децата се досещат, че се е случило нещо страшно, от което възрастните са така разтроени. Дори може да започнат да се страхуват точно от незнанието. Въображението им е голямо, както пише hedra. Децата не са глупави не може и не бива да криете от тях, просто опитайте се да намерите най-правилният път към сърцата им за да им кажете толкова тежка новина.
Преди много години, когато аз бях дете, згубих сестричката си по също толкова нелеп начин. Сигурно е било много трудно на родителите ми да ми кажат, но съм им благодарна, че ме оставиха аз сама да избера как да се сбогувам с нея. Няма ден в който да не се сещам за нея, да не се моля за нея, но зная че тя е на по-хубаво място. Вярвам, че ми помага и един ден без страх ще отида при нея....

# 8
След 2 седмици ще станат 4 години от момента в който се разделих с малката ми принцеса Никол/беше на 7 месеца/Сега имам дъщеричка на две години и 7 месеца-Виктория/името й не е случайно!/Когато Вики навърши една годинка я заведохме на гробчето на кака Ники,като предварително в къщи й говорех за нея,че тя е на небето и ни гледа и пази,а там й е креватчето.Когато отидохме ме изненада реакцията на малкото ми Слънчице-галеше снимката и се опитваше нещо да обеснява на Кака-от тогава си говорим за Кака без темата да е табу за малката ни възраст.Сега когато Вики ходи на детска градина ,отидем ли на гробища с нея започва да пее и казва всички нови неща-много е сладка,а на мен ми се къса сърцето от една страна,че децата ми са намерили начин да контактуват и от друга,че адски ми се иска мястото да не е там.Но съм спокойна,че макар и по по-различен начин детето ми знае,че има Кака,играе с играчките й,облича дрешките й и когато види луната я сочи и ми казва,че Кака е там

Общи условия

Активация на акаунт