Къде греша??

  • 1 377
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 346
Здравейте,
Майка сам на 2 дечица, батко  на 5 години и бебена 1 месец.....опитвам се да се държа както преди да се роди бебето с баткото , но не ми се отдава.. постоянно се карам и викам по него..детето не смее да се приближи до мен , .
Омръзна ми да му обяснявам едно и също , имам чувството че сте откача.
Все си мисля че детето сте започне да ме мрази или ако не мен то бебето.... .наистина нямам сили вече и започвам да мисля че всяка моя постъпка е грешка...

Последна редакция: чт, 03 ное 2005, 19:23 от Vivi

# 1
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
нормално е да си нервна
но все пак всяко нещо трябва да има гранеце - аз така викам по нашите, но те са големи и евентуално въпреки болката ще го преживеята, но по 5г дете - бий си спирачки, щото ако ти не можеш да се сдържиш от любов към сина си да не го овикаш - как очакваш човешко отношение от другите хора към него?!
щом разбираш проблема - помъчи се да не си изкарваш лошото върху детето или го прати при баби /ако има/
или наеми помощник /ако можеш/ - ако не поговори сериозно с роднините някой да ти помогне, преди да си повредила голямото дете и себе си да докараш до истерия и депресия
успех

# 2
  • Мнения: 442
.
Омръзна ми да му обяснявам едно и също , имам чувството че сте откача.
Все си мисля че детето сте започне да ме мрази или ако не мен то бебето.... .наистина нямам сили вече и започвам да мисля че всяка моя постъпка е грешка...


Да позная ли? - обясняваш да стои далече от бебето? -  ако е така, да знаеш, че в началото и аз се притеснявах и се чудех как не може да разбере да не го мачка и целува постоянно! После една приятелка, която има бебе и батко на 14 години ми разказа как има същия проблем. тогава си казах: "14-годишното дете не се разбира, а какво искам аз от моето 3-годишно?" - просто се прецених, че така е нормално - по-добре да обича сестричката си и да го изразява, отколкото да се чувства изолирана. а аз съм винаги на една ръка разстояние, в случай че вземе да прекалява. мисля, че трябва да показваме, че имаме доверие в децата си (пък било то и с едно наум - но това ние само да си го знаем).
Ако не е това проблема, пиши какъв е!

# 3
  • Мнения: 544
Може би си в следродилна депресия.Аз също имам 2деца с 4год разлика,началото и при нас бе много трудно.Имай впредвид че на бати ще му е много трудно да свикне че трябва да дели мама/досега тои е бил единствения на когото си обръщала внимание/и сега се нуждае повече от всякога от твоето внимание,бъди търпелива/разбираемо е да си изнервена-недоспиване,двоино повече работа/но от твоят подход зависи и понататъшното отношение на бати към бебо.Опитай се да го включиш в грижите за бебо,може да му даде вода например или просто малко да го подържи.Не вярвам да го намрази като гледам моите така се обичат и търсят-макар че и доста се поступват,но без война и мир не може.Ти сама най-добре ще намериш правилния подход към детето си.Успех!

# 4
  • Мнения: 863
Може би си в следродилна депресия.Аз също имам 2деца с 4год разлика,началото и при нас бе много трудно.Имай впредвид че на бати ще му е много трудно да свикне че трябва да дели мама/досега тои е бил единствения на когото си обръщала внимание/и сега се нуждае повече от всякога от твоето внимание,бъди търпелива/разбираемо е да си изнервена-недоспиване,двоино повече работа/но от твоят подход зависи и понататъшното отношение на бати към бебо.Опитай се да го включиш в грижите за бебо,може да му даде вода например или просто малко да го подържи.Не вярвам да го намрази като гледам моите така се обичат и търсят-макар че и доста се поступват,но без война и мир не може.Ти сама най-добре ще намериш правилния подход към детето си.Успех!
И при нас беше така,нормално е.С времето нещата ще си дойдат мястото но бъди търпелива.

# 5
  • Мнения: 1 250
Имаш ли кой да ти помогне?

Да оставиш бебето за 2-3 часа и да си поиграете заедно? Да се погоните, да се сборите?

Аз не забелязах прблема, но таткото ми го каза. Всъщност никак не му е лесно на детето, защото много те обича, но почва да се съмнява в твоята обич. Ако има на кой да повериш бебето, ще е добре да му покажеш че още го обичаш много.

На 5 години можеш да му прехвърлиш като задължение да мие на чешмата бибероната като падне от бебето, или нещо подобно, за да се чувства съпричастно към теб и ангажиментите ти. Но времето за усамотяване между вас двамата трябва да го намериш.

# 6
  • Мнения: 5 183
Да оставиш бебето за 2-3 часа и да си поиграете заедно? Да се погоните, да се сборите?
...времето за усамотяване между вас двамата трябва да го намериш.
Много е важно това наистина. А и беб4ето ти е малко. То, предполагам, пове4ко спи или поне си е в креват4ето., Имате време да си се занимавате с нешо с бати, да изиграете една игра на "Не се сърди 4ове4е" или каквото там му е интересно, да си се погушкате, да излезете заедно дори, а тати да гледа бебето.

# 7
  • Мнения: 7 821
Грешка е, че очакваш едно 5 годишно дете да разбира  Wink.
Ще ти кажа аз как се справих в началото - обръщах много повече внимание на големия, отколкото на малкия. Бебето и без това иска само а е сухо и нахранено  Simple Smile, виж за баткото е много трудно в момента и си иска своето. Аз много говорех с Вики, карах го да ми помага в грижите с малкия (донеси, занеси, подай и т.н.). Демонстративно обръщах внимание на големия, даже се е случвало да оставя малкия да си помрънка, но дочитах книжката и т.н. Намирах време само за нас двамата, без бебето (малкия оставях на някоя баба или на таткото) и излизахме на пазар или на разходка само с Вики и т.н.
Опитай се и да намериш малко време само за себе си, за да се заредиш с енергия и добро настроение, иначе ще ти е още по-трудно. Ако нямаш баби да ти помогнат, включи таткото по-активно.
Успех и весел ден ти желая   bouquet .

# 8
  • Мнения: 429
Намери начин някой малко да те замести, а ти се разходи с баткото и понякога сама. Трябва да се откъснеш поне за малко и да се възстановиш. Трудно ще ти е.

# 9
  • Мнения: 88
      Zdravei i az taka ka to teb imam batko na 5,no bebo e na 6 meseca.V nachaloto i az postoianno vikah po nego,karah se ,obesniavah po 100 pati edno i sashto neshto,no efekta beshe nulev,zatova obarnah drugia krai.Zapochnah da go ostaviam pri bebeto dokato prostiram ili varsheh neshto drugo,karah go da mi donese edno ili drugo za bebeto i vijdah che siae ot shastie,prosto zapochnah da go tretiram kato goliamo momche.Kogato sme navan i triabva da pazaruvam,go ostaviam da pazi kolichkata i ako ima neshto toi me izvikva.Saglasna sam obache i s drugite mami che triabva da mu otdeliash manichko vnimanie samo za nego,naprimer kogato bebeto zaspi.Taka che po-spokoino ,opitai i shte vidish che neshtata shte se opraviat newsm10

# 10
  • Мнения: 8 769
Гери, добре че си пуснала темата. От около седмица се канех да пускам подобна. Много ми е съвестно напоследък. Овиквам дъщеря си по цял ден. И я поступвам понякога даже. УИ после скрито се разкайвам. И й се извинявам, и обяснявам, че не мие приятно да й се карам.... Cry Embarassed Cry Но какво да направя, като тя съвсем съзнателно започва да крещи в момента, в който започна да присмивам Филип? Или пък най-невинно пита:"Спи ли?" и след получаване на утвърдителен отговор изкрясква пронизително и го събужда?  #Cussing outА той е адски труден със заспиването. Останалите магарии, които прави са да му изтръгва играчките от ръцете=>той започва да реве, хапе го, сяда отгоре му, мачка го, щипе го, търкаля се отгоре му, като че е валяк....и подобни други неща...Нищо не помогна...Допреди 2 седмиоци опитвах само с добро и някой и друг строг тон. Не и не. Положението се влошаваше. Сега вече съм и под напрежение на преместване в друг апартамент и направо крещя.   smile3514Особено се изнервям когато започне да хленчи за нещо и след като 10 пъти спокойно съм казала как и кога ще се случи то, тя не взема от дума....заплашвам....и кресвам. Тогава се млъква! Ама защо трябва да е така, защо smile3511
Дайте някой съвет за терапия, защото наистина откачам. Искам вече да скоча от осмия етаж. И се чувствам адски, ама адски виновна, макар че четем книжки всеки ден, когато спи Филип всичко е спокойно и сме най-добри приятелки....уф, защо така това дете?

# 11
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
Туфка това все едно аз съм го написала! Wink

Непрекъснато викам по Дени и даже се е случвало да я пошляпвам ама нямам вече нерви.  Sad Дени непрекъснато ме провокира. Седна ли да кърмя бебето се почва: Дай дата /водата/ а тя е пред нея и може и сама да си я вземе, но не и така започва да хленчи докато не й я дам, а затова трябва да оставя бебата и естествено тя почва да плаче! Все й се припишка тогава или нещо друго. Като й кажа да не прави нещо, ме гледа в очите и с лека усмивчица прави точно това! smile3514 Бебето щом заспи отива при него и започва уж да му се радва, но го натиска силно по главичката или ръчичките и го буди. Абе всичко каквото се сетите. А отгоре натова и таткото ни е в командировка от близо месец и сме сами по цяла седмица с тях и направо полудявам. Отделям й време само за нея. Многократно се е случвало да оставя бебето да плаче, за да довърша това което правя с Дени, излизаме понякога само двете и какво ли още не, ама резултат няма. Какво да правя на ръба на идръжливостта съм си вече, а не искам непрекъснато да викам след детето! Sad

# 12
  • No Line On The Horizon
  • Мнения: 2 737
Според мен трябва да се обръща повече внимание на по-голямото дете, особено когато е такава разликата. Поне при нас това даде резултат. Верно, че и бебето ни е много спокойно и имам време да се занимавам с каката.

# 13
  • Мнения: 8 769
Froska, това го правя, но пък и малкото е капризно. И не мога да го изоставя съвсем и да обръщам внимание изцяло и само на "каката". Направо ми идва да  си хвана шапката и ...newsm49

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Туфка, нямам личен опит - но ако я оставиш тя да "командва парада"? Т.е. да поеме грижата за бебето - излез да простираш и я остави сама или й кажи, че ще готвиш и тя ще се грижи за него?

Общи условия

Активация на акаунт