Да си изкажа болката и белким предотвратя тази грешка да бъде допусната и от други .
Когато първата ни дъщеря се роди решихме да й говорим на английски за да може да започне приобщаването си към тукашните по-лесно и по-бързо. НО - ето това голямо НО. Колкото и да знаем даденият език, нашият си остава т.нар. "broken" език. И от тук започнаха големите ни притеснения. Дъщеря ми е почти на 4-ри години и не може да говори нито английския, нито българския (тя български и слабо разбира ). Нямам в предвид, че въобще не говори. Напротив бъбри си доста неща, но много често не може да намери подходящите думи и започва да Ъ-ка. Докато беше по-малка правеше от време на време комбинация от двата езика, месеше думи, но българския го чуваше само тогава, когато си говорихме с баща й. И повярвайте ми ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА В ЖИВОТА НИ, за която все още си "плащам" и треперя. Осъзнах я макар и късно. Направихме консултации със специалисти и те ни казаха, че ако мислим да си ходим в Б-я, ако мислим тя да общува с други българи (роднини, приятеле) на това дете трябва да му се говори на МАТЕРНИЯ ЕЗИК. Ей това ако имаше кой да ми го каже като се роди може би сега нямаше така да се тормозя. .
След като се роди другата ни дъщеря в къщи езикът, който почнахме да ползваме е само български. Мони все още не го чува и рядко използва някоя и друга българска дума, но и не мисля че грешка започната преди 4-ри години може да се поправи за няколко месеца. Когато пея български песнички на малкото тя изявява желание да се включи (по някога), играя на прости игрички с двете (подаваме си предмети, казвам как се казва предмета и използваме любезните думички за обръщение). Това е моята болка и моля ви не искам да прозвучи като агитация или проповядване, но говорете на децата на БЪЛГАРСКИ. Другият език просто няма как да им избяга.
Мисля дори, че с двуезични родители нещата стоят много по-лесно, защото докато единият говори на българския, а другият на съответния си роден език детето научава правилно и двата езика и прави разграничението по-лесно. Това е на мама езика, а това на тати.
Имам приятелка тук, която е французойка, а мъжът й шотландец. Тя говори само на френски на детето и сега е на етап - говори на всички жени на френски, а на мъжете на английски . И такива неща стават, но не са фатални .
Целувки за всички малки и големи мушмуроци, с които заедно ще се борим да научим езиковото богадство на на няколко народа