иска да ги търсим

  • 3 683
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 955
Здравейте всички!
Върнахме се от морето с въпроси. Винаги съм знаела, че малкият ще е този, който иска да си срещне БР (знаем и бащата), но си мислех, че имаме още поне няколко години...
Отначало беше - къде е това на картата; после - за кой ли път снимките от там; после - искам да минем само с колата да видим как изглежда, сега стигнахме до - ами нали знаете и къщата (не точно...), искам да отидем там, пък може и да ги видим отдалече...
Засега отложихме нещата до следващото лято, но знам, че не е приумица и трябва да подготвим нещо. Къде, докъде, с кого, кога? Абе имам уж теоретична подготовка, но ме е страх да не оплета нещата.
Съвети приемам всякакви.

# 1
  • Мнения: 11 870
Ще ти пиша на лични

# 2
  • Мнения: 2 123
ох ...

Маймуна, не е ли много малък???
Какво пише в твоите дебели книги по въпроса  Confused
В това, което аз съм чела, препоръчват срещата да стане след 18 години ... разбира се зависи ОТ КОНКРЕТНОТО ДЕТЕ В КОНКРЕТНАТА СИТУАЦИЯ

мен много ме е страх ако е малък и не дай боже БР да реагират зле ... после как ще събирате парчетата ...
може би (само си мисля в крачка  Peace) ако се наложи наистина да направите срещата преди 18 - ти да се видиш предварително с тях ... да ги подготвиш ... уф ... незнам

# 3
  • Мнения: 955
ами малък е, в книгите има една възраст около 14 години като минимум, гледам да протакам, и мене ме е страх...
И аз си мисля за среща, ама как да му кажа после, ако реша, че е рано да ги види, а да скрия май няма да мога...

# 4
  • Мнения: 3 715
Моят съвет е само това, че имаш една година, не бързай, достатъчно е времето да осмислиш и да изградиш стратегия, да направиш план, да го подготвиш и за лоша развръзка на нещата. Че е малък, малък е, но то пък днешните деца се развиват с такива космически темпове, все едно за една година порастват с две.

Нямам опит, малко ми е детето, имам и притеснения, че прекалено приказно подходих към темата и сбърках, та не съм убедена, че давам добър съвет, но ако детето ми е толкова настоятелно, бих се съобразила с него. Само бих го подготвила да не очаква чудеса и че нещата може и да не се стекат по желания от него начин. Лошото е, че след това ви чака бумът на пубертетската възраст.

# 5
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Маймуна,  Hug

Доста сходни неща в осъзнаването и приемането на съдбата в предпубертетската възраст между моето и твоето момче откривам. В няколко теми го забелязвам. След 3 - 4 години май и ние ще сме изправени пред подобни дилеми относно срещата с БР. Много интензивно и динамично зрее идеята и желанието в главицата му и на моето момче.

Ти си знаеш ситуацията каква е при вас, доколкото си се запознала с обстоятелствата около и причините, изтъкнати от БР за изоставянето. Една предварителна среща с тях според мен е задължителна с цел опознаване на настроенията в момента. От този "работен разговор" би трябвало да зависят много неща и най-вече дали изобщо да има среща в близките няколко години преди края на пубертета.

И аз си мисля за среща, ама как да му кажа после, ако реша, че е рано да ги види, а да скрия май няма да мога...

Няма как да предвидиш всичко предварително. Колкото и да го мислиш, едва след срещата или евентуалното проучване по друг начин ще знаеш как да действаш и какво да обясняваш след това.
Много, много кураж ти пожелавам, за да се решиш!  Hug Hug Hug




# 6
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Каквото и да се случи ще го преодолее. По добре така от колкото да остане с впечатление, че вие нарочно не го пускате и да остане наранен и разочарован от вас; живеейки с мечите за идеалния татко, който е там някъде. А и не знам до колко детето осъзнава нещата. Децата често живеят в свой си свят, който няма много общо с действителността. Така или иначе ако решите все пак да ги срещнете е по добре, първо да поговориш сериозно с него и да му обясниш как би могла да се развие евентуалната среща. Децата са изключително чисти и добронамерени и мислят, че всички хора са такива.

# 7
  • Мнения: 256
И моите искат, питат разни неща, чоплят.... Confused Отлагам все с някакви причини. Закона за спазването на тайната, например.

# 8
  • София
  • Мнения: 9 517
не бих го направила - за мен е малък. Докато не стане поне на 16 няма да го бъде, но така мисля сега, след няколко години, кой знае какво ще мисля...

# 9
  • София
  • Мнения: 787
Момичетата вече са го казали - предварителна среща, тел. разговор и т.н. са нещото което трябва да предхожда първото виждане на детето с биологичните му родители.

Междувременно (като отидете да гледате залеза, например  Grinning) нека малкия ти разказва как си представя срещата, с подробности - какво ще каже, какво очаква да чуе. Подсказвай му алтернативни на тези които си представя посоки в които може да протече срещата. Попитай го дали иска да я "разиграете" тази среща. Дали иска ти да влезеш в ролята на БМ.
Може да им напише и писмо, което да си е само за него и изпращането му да е отложено далеч във времето.
Обговарянето на фантазиите разрежда силната им енергия и ги доближава повече до реалността.
Напълно възможно е и детето ти в това говорене да реши, че още не е готово на тази среща. Ако не, поне ще бъде по-подготвено (доколкото това е възможно) за нея.

 Hug

# 10
  • Мнения: 955
Благодаря ви, давате ми поводи за размисъл  Hug Hug
Говорихме си пак и изглежда, че не иска да ги срещне, а по-скоро да го види всичкото това като на филм - мястото, къщата. Същевременно осъзнава, че едно такова посещение може да доведе до 'случайна'  среща. Май не е сигурен дали го иска или го плаши. Време има, ще видим.
Много е рано, от една страна, от друга - радвам се, че го смята за напълно в реда на нещата да ходим всичките заедно там. Явно сме успели с посланието, че нищо нередно или не дай Боже срамно не се е случило. Сега остава и другата страна да мисли така (мдааа).
Линдт, писма сме писали досега 2, те се пазят и не ги пращаме - още не - по негово настояване. Ако се стигне до пращане, естествено няма да е просто по пощата.
Само в едно не съм съгласна с тебе: всякакви ролеви игри бих играла, но не и да вземам ролята на БМ. Това не. Инстинктивно знам, че не е правилно. Мога и да го обясня, но ще стане много дълго.
Ганката, мисля си, че сходствата идват от това, че май по сходен начин се 'справяме' с темата, ако съдя от постовете ти. А може би и децата са близки по темперамент. Дано твоят да е по-дебелкож обаче Laughing, защото иначе ще ви е трудничко...

# 11
  • София
  • Мнения: 787

Само в едно не съм съгласна с тебе: всякакви ролеви игри бих играла, но не и да вземам ролята на БМ. Това не. Инстинктивно знам, че не е правилно. Мога и да го обясня, но ще стане много дълго.

Не бих влизала в спор с теб  Grinning
И аз не съм убедена че е правилно. Както и че не е правилно.

Моята малката, всяка вечер ми разказва неща, които са компилация от факти и фантазия. Разказва за "лошата майка" (която често бърка с вещица), как я бие или я гони да я хване и после когато стане непоносимо за нея намесва я фея я Бог (темата за бог не знам кога и как е въведена за нея). Та последно добрата фея превърна лошата майка в Lindt (тоест мен). И на мен не ми се иска тя да смесва двете ни в един образ, но го прави. Не е много приятно преживяване.

# 12
  • София
  • Мнения: 9 517
Та последно добрата фея превърна лошата майка в Lindt (тоест мен). И на мен не ми се иска тя да смесва двете ни в един образ, но го прави. Не е много приятно преживяване.
До болка ми е познато - не неприятно, ужасно изживяване е - около година беше при нас ... трудна им е концепцията за двете майки, затова в душичката им ние сме ги изоставили, моят дори предлагаше да пратим бебето в дом, така както съм пратила него  Cry. Ама минава, осъзнават за какво става въпрос, но дали така е по-добре - образът на изоставилата ги майка да е неясен или да е ясен, пък дори и това да е нашия образ... казва ли ти някой и смееш ли да попиташ - така е с пораснали деца, ама след година - две става по-лесно  Hug

# 13
  • Мнения: 17 546
Здравейте всички!
Върнахме се от морето с въпроси. Винаги съм знаела, че малкият ще е този, който иска да си срещне БР (знаем и бащата), но си мислех, че имаме още поне няколко години...
..............................
Съвети приемам всякакви.
Маймунче,  Hug , съвет не мога да дам. Но е неизбежно. Освен това не мисля, че има специален или правилен момент за това. При всеки от нас е различно.
Мисля, че всяко едно дете като мен, по някакъв начин вътре някъде в душата си вярва, че БМ не е лоша, че нещо уникално, много невероятно и ужасно важно се е случило, за да сме били изоставени, и докато не получим второ отхвърляне, което да ни отрезви, винаги ще си мислим, че евентуална среща ще носи радост и на двете страни.
Трудно ми е да обясня...

Току що открих точен пример за това, което се опитвам да обясня. Ето http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=514444.0

# 14
  • Мнения: 955
Бижу,
много ми е ценно включването ти. Hug Ако е много личен следващия въпрос, не се чувствай длъжна да отговаряш:
смяташ ли, че колкото по-рано, толкова по-добре? Искам да кажа, тези илюзии с времето май стават все по-големи, или?

Общи условия

Активация на акаунт