Ще разкажа за нашия тати. Първия път в който му казах: "Ще я накърмя тук." той ме погледна и каза "Ти си луда, има страшно много хора, на пъпа на центъра сме..." Видях го че наистина се притесни и реших да не влизам в пререкания, просто си тръгнахме.
Следващия път когато седнахме на кафе се наложи да си тръгнем преди всички, защото Тони огладня, а аз щях да бъда "луда" да я накърмя навън.
Третото ни излизане не се различаваше особено. Този път обаче изобщо не го информирах какво смятам да направя и директно си започнах действието. Той разбра че кърмя чак накрая и с учудване установи, че можем да не бързаме като диви коне щом бебето се разплаче гладно навън.
Сега е голям защитник на кърменето навън, а и изобщо на кърменето изцяло, но това е друг въпрос.
Та така... разкрепости си мисленео моята "консерва"