Отварям тази тема за да Ви разкажа как протече пункцията на кистата ми в клиниката на Щерев.
Дано не Ви звучи като реклама, но за първи път попадам на такива професионалисти(във Варна смених 2 лекарки, едната от които е доста добра уж). Ако модераторите решат може и да я изтрият.
Приеха ме в 06.20 сутринта. Попълних някои документи. Настаниха ме в стая и ме заведоха до операционната.
Легнах на магарето. Анестезиологът ми сложи абокят и някакво успокоително, от което почна да ми се вие свят все едно бях прекалила с алкохола. Вързаха ме естествено и доктора ми сложи същинската упойка. Заспах за секунди.
Събудиха ме след 15 минути (като погледнах часовника ми стана ясно колко време е минало) - беше една от акушерките. Подаде ми нещо студено и каза да го сложа на корема. Послушах я и пак заспах. Събудих се отново след по-малко от час и звъннах на съпруга ми. Все едно не бях упоявана никога. Само ми се спеше, но вече не толкова колкото в началото.
Не усетих никаква болка. Лежах на дясно (лекарката така каза) и си чаках.
По едно време пак заспах. Като се събудих ми донесаха(от болницата) едно шише с минерална вода и вафла. Обяснението беше, че мога да пия вече и трябва да изям вафлата за да не ми падне кръвното като ме заведът за прегледа.
Д-р Ганева ме прегледа и каза, че всичко е наред и мога да си ходя вече.
Чувствах се прекрасно. Нямаше и една капка кръв, нито ме болеше нещо.
Напуснах болницата с усмивка. Даже още на следващия ден си тръгнахме за Варна.
Дано не съм Ви отегчила, но исках да споделя с вас преживяното и да отдам заслуженото на екипа, з-о хората си свършиха работата перфектно!
Дано не Ви звучи като реклама, но за първи път попадам на такива професионалисти(във Варна смених 2 лекарки, едната от които е доста добра уж). Ако модераторите решат може и да я изтрият.
Приеха ме в 06.20 сутринта. Попълних някои документи. Настаниха ме в стая и ме заведоха до операционната.
Легнах на магарето. Анестезиологът ми сложи абокят и някакво успокоително, от което почна да ми се вие свят все едно бях прекалила с алкохола. Вързаха ме естествено и доктора ми сложи същинската упойка. Заспах за секунди.
Събудиха ме след 15 минути (като погледнах часовника ми стана ясно колко време е минало) - беше една от акушерките. Подаде ми нещо студено и каза да го сложа на корема. Послушах я и пак заспах. Събудих се отново след по-малко от час и звъннах на съпруга ми. Все едно не бях упоявана никога. Само ми се спеше, но вече не толкова колкото в началото.
Не усетих никаква болка. Лежах на дясно (лекарката така каза) и си чаках.
По едно време пак заспах. Като се събудих ми донесаха(от болницата) едно шише с минерална вода и вафла. Обяснението беше, че мога да пия вече и трябва да изям вафлата за да не ми падне кръвното като ме заведът за прегледа.
Д-р Ганева ме прегледа и каза, че всичко е наред и мога да си ходя вече.
Чувствах се прекрасно. Нямаше и една капка кръв, нито ме болеше нещо.
Напуснах болницата с усмивка. Даже още на следващия ден си тръгнахме за Варна.
Дано не съм Ви отегчила, но исках да споделя с вас преживяното и да отдам заслуженото на екипа, з-о хората си свършиха работата перфектно!
, хайде сега продължавай напред и скоро да има още по-хубави новини. 
