Откакто съм член на този форум, обсъждам заедно с вас разни проблеми. Сега обаче взех че се зачетох в подзаглавието на форума. И какво мислите открих. "Форум за обмяна на опит и споделяне на ... проблемите, но и радостите, с които са изпълнени нелеките дни .....". Ха да си поговим малко и за радостите.
- Публикувана: 30 окт. 2005, 11:38 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2005, 01:22 ч.
А за радостите
Ми...
имам две прекрасни деца! Те са моята радост, моето щастие, моята любов, моят живот!
Имам и други неща за които мога само да бъда щастлива.
То ако взема кантар и стоваря нещата които ме радват и правят щастлива и нещата които ме разплакват от мъка, които ми тежът... ми то ще излезе, че половинката с щастието и радостите ще надделее над нещастието.
Ама нали съм човек, не мога да забравя мъката. Струва ми се дори, че тя някак си избутва радостта. А би трябвало да е иначе.
Днес ще се видя с най-добрата си приятелка. С нея я се видим, я не веднъж-дваж в годината. Ето, това е една малка радост.
имам две прекрасни деца! Те са моята радост, моето щастие, моята любов, моят живот!
Имам и други неща за които мога само да бъда щастлива.
То ако взема кантар и стоваря нещата които ме радват и правят щастлива и нещата които ме разплакват от мъка, които ми тежът... ми то ще излезе, че половинката с щастието и радостите ще надделее над нещастието.
Ама нали съм човек, не мога да забравя мъката. Струва ми се дори, че тя някак си избутва радостта. А би трябвало да е иначе.
Днес ще се видя с най-добрата си приятелка. С нея я се видим, я не веднъж-дваж в годината. Ето, това е една малка радост.
Мда. Каси гледам ти темата как си стои с един отговор и си казвам, че за съжаление явно предпочитаме да се концентрираме върху проблемите отколкото да си напишем и нещо по весело или забавно. Скоро даже се чудех защо не си устроим в нашия форум такава тема, каквато има в бг-мамма-"за весели случки с децата", където да можем да си споделяме такива неща, при положение, че повечето майки тука нямат много с кого да го правят... ма нали нямаме модератор не знам МОФ какво ще каже , дали може такава тема да се закове отгоре... та да не сме само "ред сълзи .. ред споли" в тоя форум... гледам и на Тонката опитите да размърда женсокото съзнание как се приеха... знам че живота е труден за жени, които сами гледат деца... ма чак пък толкова....да не можем едно хубаво нещо да кажем 
....май си намираме причини да си оставяме гемиите да плуват на дъното на океана:))
ох, то от философстване, не дойде ред да кажа моите радости.... ясно, е че са дечицата ми! освен това мога да си позволя лукса да не работя за сега и да си гледам щерчица в къщи...липсват ми пътуванията, но като порасне бебка ще си я водя с мен и пак ще кръстосвам насам-натам...напоследък се старая да не мисля за нещата, моито ме болят и да си създавам дребни, ама дребни радости от рода на това да мина през дена без да съм викала и по двете деца( като е само по едното го смятам за успешен
)да си взема филм и хубав обяд докато беба спи и други подобни... приятелите са много кът в такъв период, но за мое учудване не ми липсва особено социалния живот ... ми рано сутринта май не става за разносметки... може като си изпия кафето да съм по подредена:)))
....май си намираме причини да си оставяме гемиите да плуват на дъното на океана:))ох, то от философстване, не дойде ред да кажа моите радости.... ясно, е че са дечицата ми! освен това мога да си позволя лукса да не работя за сега и да си гледам щерчица в къщи...липсват ми пътуванията, но като порасне бебка ще си я водя с мен и пак ще кръстосвам насам-натам...напоследък се старая да не мисля за нещата, моито ме болят и да си създавам дребни, ама дребни радости от рода на това да мина през дена без да съм викала и по двете деца( като е само по едното го смятам за успешен
)да си взема филм и хубав обяд докато беба спи и други подобни... приятелите са много кът в такъв период, но за мое учудване не ми липсва особено социалния живот ... ми рано сутринта май не става за разносметки... може като си изпия кафето да съм по подредена:))) .... Скоро даже се чудех защо не си устроим в нашия форум такава тема, каквато има в бг-мамма-"за весели случки с децата", където да можем да си споделяме такива неща, при положение, че повечето майки тука нямат много с кого да го правят...
Мда. Каси гледам ти темата как си стои с един отговор и си казвам, че за съжаление явно предпочитаме да се концентрираме върху проблемите отколкото да си напишем и нещо по весело или забавно. Скоро даже се чудех защо не си устроим в нашия форум такава тема, каквато има в бг-мамма-"за весели случки с децата", където да можем да си споделяме такива неща, при положение, че повечето майки тука нямат много с кого да го правят... ма нали нямаме модератор не знам МОФ какво ще каже , дали може такава тема да се закове отгоре... та да не сме само "ред сълзи .. ред споли" в тоя форум... гледам и на Тонката опитите да размърда женсокото съзнание как се приеха... знам че живота е труден за жени, които сами гледат деца... ма чак пък толкова....да не можем едно хубаво нещо да кажем ....май си намираме причини да си оставяме гемиите да плуват на дъното на океана:))
ох, то от философстване, не дойде ред да кажа моите радости.... ясно, е че са дечицата ми! освен това мога да си позволя лукса да не работя за сега и да си гледам щерчица в къщи...липсват ми пътуванията, но като порасне бебка ще си я водя с мен и пак ще кръстосвам насам-натам...напоследък се старая да не мисля за нещата, моито ме болят и да си създавам дребни, ама дребни радости от рода на това да мина през дена без да съм викала и по двете деца( като е само по едното го смятам за успешен)да си взема филм и хубав обяд докато беба спи и други подобни... приятелите са много кът в такъв период, но за мое учудване не ми липсва особено социалния живот ... ми рано сутринта май не става за разносметки... може като си изпия кафето да съм по подредена:)))
....май си намираме причини да си оставяме гемиите да плуват на дъното на океана:))ох, то от философстване, не дойде ред да кажа моите радости.... ясно, е че са дечицата ми! освен това мога да си позволя лукса да не работя за сега и да си гледам щерчица в къщи...липсват ми пътуванията, но като порасне бебка ще си я водя с мен и пак ще кръстосвам насам-натам...напоследък се старая да не мисля за нещата, моито ме болят и да си създавам дребни, ама дребни радости от рода на това да мина през дена без да съм викала и по двете деца( като е само по едното го смятам за успешен
)да си взема филм и хубав обяд докато беба спи и други подобни... приятелите са много кът в такъв период, но за мое учудване не ми липсва особено социалния живот ... ми рано сутринта май не става за разносметки... може като си изпия кафето да съм по подредена:)))Мила много си права.Аз не веднъш съм го казвала и ще го кажа пак.Тук само си съчустваме,но никой няма желание да помага.А до колко радостите в живота ми, на първо място като майка е детето ми разбира се.А в събота излизах с една приятелка и ми се лепнаха двама митничари
,единия на 35 а другия на 32г.Ей казвам ви голямо охажване.Чак единия снощи ми звъня да ме кани на кино.Какво ще кажете 
не знам МОФ какво ще каже , дали може такава тема да се закове отгоре...
MOF kazva DA!
...Чак единия снощи ми звъня да ме кани на кино.Какво ще кажете
да не ги плащаш пак ти. Ма щом са митничари, предполагам че най-сетне ще случи6. 
...Чак единия снощи ми звъня да ме кани на кино.Какво ще кажете
да не ги плащаш пак ти. Ма щом са митничари, предполагам че най-сетне ще случи6. 
Ха ха ха.......И аз това си помислих че като е митничар поне няма да му платя сметката,нали те имат пари.Ама шубе 
,ако ме издокара 
да я плата.Аз не рискувам . 
радостта ми естествено е детенце и всяко ново нещо и умение, което прояви!друга радост са разходките навън, срещи с приятели по рядко, всъщност на човек му трябва малко, за да е щастлив, но забатачен от проблеми, не забелязва дребните неща 
Скоро и аз се замислих за радостите....Че през последните близо 3 години нещо минаха на заден план май
И установих, че макар и малко приятели да са останали, те са истински и очаквам с нетърпения края на седмицата, за да се видя с тях на по биричка! Оказа се, че и лятото беше много добро - доста народ се върна от чужбина да види как е родната кочинка, ама това никак не попречи да си спомним отминалите славни купонджииски времена....Макар и за много малко...ма нали за това си е малката радост!
Другото, което започва да ме радва е все по-голямото очовечаване на малката - вече може да си имаме някаква по-човекоподобна комуникация, а това е окуражително за мен...имах чувство, че винаги ще имам търкалящо се вързопче из къщи, което само ще реве, ака и стиска уста да не яде! А сега сме на етапа на прегръдки и целувки с отварянето на очи сутрин та до заспиване....Та това са моите адски малко, но големи радости!
И установих, че макар и малко приятели да са останали, те са истински и очаквам с нетърпения края на седмицата, за да се видя с тях на по биричка! Оказа се, че и лятото беше много добро - доста народ се върна от чужбина да види как е родната кочинка, ама това никак не попречи да си спомним отминалите славни купонджииски времена....Макар и за много малко...ма нали за това си е малката радост!
Другото, което започва да ме радва е все по-голямото очовечаване на малката - вече може да си имаме някаква по-човекоподобна комуникация, а това е окуражително за мен...имах чувство, че винаги ще имам търкалящо се вързопче из къщи, което само ще реве, ака и стиска уста да не яде! А сега сме на етапа на прегръдки и целувки с отварянето на очи сутрин та до заспиване....Та това са моите адски малко, но големи радости!