Да отидем в чужбина или да останем в България.

Има много теми във форума, писани от също така объркани хора, които са на кръстопът. Ако се поразровиш назад из страниците и прочетеш, може би ще намериш нещо полезно.
Иначе изборът е изцяло ваш. Преценете си шансовете (език, квалификации) и избирайте - малкото и сигурното или голямото и несигурното. Риск. Най-важното е да има къде да се върнете в случай, че не потръгне в чужбина. А ако се решите да ходите, недейте всички заедно - първо единия, да си стъпи на краката, тогава и другите при него.
Особено пък с малки деца.

Трябва да имате ясна представа какво ще правите там, където ще решите да отидете, след като отидете.
Имате ли търсени професии? Знаете ли езика, който се говори там? Разполагате ли с достатъчно средства, за да се справите в началото ако нямате близки там, които да ви помогнат да се установите? Евентуално разрешително за работа /за местата с ограничения за българи/ и контакти с работодател/и. Авантюра е да се тръгне без подготовка и ей така, при никого. То може де /и няма лошо/, но до определена възраст   А дали да се тръгне изобщо - всеки се преценява сам с оглед на личните си потребности и възможности. И е много важно да не се бърка туризма с емиграцията. Каквото и да решиш - успех

Както казваше една потребителка , който се е оправил в България ще се оправи и в чужбина. Имаш ли личните качества, всичко останало е в-с на време.

Критериите за стандарт са много субективни. Разликата между България и чужбина е в това, което не се купува с пари.
Ако тръгнеш към чужбина само заради пари и "стандарт", може и да ни стигнат силите да се бориш до край за каузата си. Без добри езикови познания (писмено и говоримо), шансовете ти за мизерия и безработица са много високи.
Какво искаш за децата си? Отговори си и тръгни по пътя, който избереш за тях.

Аз избрах еднопосочния билет към мизерията в чужбина и изгорих всички мостове.
Когато нямаш път за връщане, ти остава само да продължиш напред.

на първо четене засякох поне 2 такива теми в този форум,
май антония първанова трябва да я ориентираме насам, не в клюкарника

ако сте млади...тръгвайте, какво пък

Все повече теми се появяват по въпросът.

Личен избор е това.
Седнете претеглете плюсовете и минусите и действайте.
Успех

С език можем да се справим  - работа трудно защото с нашите професии  няма да се  справим - аз съм военна мъжът ми е полицай. И  двамата имама по  второ више но досега не сме ги упреажнявали професионално.

E, то може и неквалифициран труд да се упражнява...

И преди съм си изказвала мнението във връзка за и против емиграцията. Предполагам за всеки е индивидуално. За себе си лично което бих казала е че ако трябваше да го повторя наново да се върна пак преди 10 години и да се стоваря на летището на Йоханесбург с един куфар да си търся щастието в града на златото и диамантите не бих го направила. От личните ми наблюдения познавам хора които са успели и реализирали повече отколкото в България и които са доволни и твърдят че тук им е много по добре. В моя конкретен случай специално в България не ми беше зле, имах и работа и образование, и нито сме се лишавали от храна, нито от маркови дрехи, нито от почивки и като се замисля можех да си позволя да се издържам сама да съм самостоятелна и независима. Тук откакто съм дошла все някой трябва да ми помага, все никоя ми натяква какво са направили за мен и какво им дължа. Специално в моя случай нито ми е по добре нито съм постигнала нещо кой знае какво. Единственото хубаво от цялата история са децата, предполагам ако не бях дошла тук нямаше да ги имам. Другото не е за разправяне. Но поне не съжалявам че пробвах. На мен ми беше влязла мухата в главата тази муха че в чужбина е кой знае колко по хубаво и кой знае колко ще преуспея. Ако не бях тръгнала сигурна сега щях да се вайкам че съм си изпуснала шанса. Като се знае крайния резултат е лесно да се каже би трябвало да направя или да реша нещо друго. Трудно е като трябва да се решава и риска и неизвестността са големи.

Според мен мерилото за добър живот не са парцали и почивки.
Почивка става и с малко и с много.
По скоро е сигурност,доколкото може да я има в наши дни.
По добри условия на живот и бъдеще за децата.
Аз за себеси ,ако сега трябва да избирам бих заложила на
тези неща.

Подписвам се под това!    Не всичко е пари.

И аз съм съгласна с neraiida. Макар че е важно да имаш достатъчн пари да живееш достоен живот без да мизеруваш, други неща са по-важни. Военен и полицай ... може би няма да работите по специалностите си, но това си е трудов стаж, развили сте качества, дисциплина, с хубави препоръки от работодателите ще имате полза от трудовия си стаж. Макар и да не работите по специалността.

Това е и моето мнение.
Ние не можем да дадем обективно мнение.

Аз се подписвам и с двете ръце и с краката  Не бих си променила решнието нищо, че врях и кипях  На училище човек може винаги да отиде за друго образование, от личен опит го знам това. За мен финансите също не са най-важното нещо, но по скоро сигурността, спокойствието, без да живея в страх от престъпност или от несправедливост.

А факта, че все повече такива темички се появяват никак не ме очудва, но ме натъжава много от една страна, а от друга викам - бягайте хора, друго спасение няма  Само дето не мога да съм като мегафон, че да ме чуе цяла България