Текстове на детски песнички xD

21 ноември - Ден на християнското семейство
(Вергиния Генова)

Днес е празник много мил,
с него Бог ни е благословил,
затова ще Му благодарим,
че с семейство ни е надарил.
Събрали сме се тук сега
по християнски у дома.
Мама вкусна гозба прави,
кака сръчно й помага
и лъжицата подава.
После правят вкусна питка
като слънце в маргаритка,
мажат я със яйчице
и пекат я с масълце.
После идват баба, дядо
и посрещаме ги с радост.
Мама новата покривка вади,
кака тръгва да я глади.
Татко носи плодове
и се чуват смехове.
Всички сядаме задружни,
хващаме се за ръце
и се молим от сърце:
да сме здрави, да сме живи,
да сме винаги щастливи.
Все така да сме задружни,
да помагаме си в нужда
Да сме истински християни,
Бог със нас да се похвали.





АЗ ИМАМ ДВЕ РЪЧИЧКИ (1)
(Калина Малина)

Аз имам две ръчички -
две палави сестрички.
Една до друга знаят
самички да играят.
Аз имам две краченца -
две палави момченца.
Те много се обичат.
Едно след друго тичат.
Аз имам две очички -
небесни две звездички.
Как чудно, чудно греят!
Ту плачат, ту се смеят!
Аз имам две ушенца -
две белички мишленца.
На глухи се преструват,
но всичко, всичко чуват.
В средата на лицето
е вирнато нослето.
По мириса познава
с какво ще ме гощават.
Устата ми обичат
по книжките да срича
и да повтаря сладко
две думи: мама, татко






АЗ ИМАМ ДВЕ РЪЧИЧКИ (2)

Аз имам две ръчички
и двете мънички.
С едно пръстче,
две пръстчета,
три, четири, пет,
сладки като мед!





АЗ НЕ ИСКАМ, МАМО, ВЕЧЕ

Аз не искам, мамо, вече
да играя с мойто мече!
Батко ми се подиграва,
че не ходи, че не шава!
Дай ми мойта пушка, мамо,
да я метна аз на рамо,
да отида на балкана,
живо мече да си хвана!





АЗ ОБИЧАМ ДА ЧЕТА

Аз обичам да чета,
аз обичам да мечтая,
имам хубава мечта-
всичко искам аз да зная,
всичко искам аз да зная,
всичко за света да зная.

Аз обичам песента-
тя е мой добър приятел.
С волна песен аз летя,
като вятър над полята,
като буря над земята,
като буен,буен вятър.





АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

Аз съм българче обичам
наще планини зелени.
Българин да се наричам /
първа радост е за мене. / 2
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея.
Всичко българско и родно /
любя, тача и милея. / 2
Аз съм българче и расна
в дни велики в славно време.
Син съм на земя прекрасна, /
син съм на юнашко племе. / 2





АКО ИСКАШ ДА ИГРАЕМ

Ако искаш да играем,
дай ми знак! /2
Ти с ръце плесни така!
Завърти се след това.
Почва нашата игра
с веселба.

Ако искаш да играем,
дай ми знак! /2
Ти с крака тропни така!
Завърти се след това.
Почва нашата игра
с веселба.

Ако искаш да играем,
дай ми знак! /2
Ти с уста свирни така!
Завърти се след това.
Почва нашата игра
с веселба.



АУУУ, ОТ ГЛАД УМИРАМ

Знам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
Тя бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.

Мамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
Вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.
Но козлетата *** схванаха завчас,
скрит в хвалебствията сладки, вълчия му глас.
Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
И заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."

Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.

Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно,
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло...
Всеки знае що се случи - кой бе крив, кой прав 
вълчо кожата мени си, не и своя нрав,
вълчо кожата мени си, не и своя нрав.

БАБА ЗИМА

Баба Зима прекали -
все вали, вали, вали.
Как навън ще си играем,
вече туй и ний не знаем!
Тази бабичка чевръста
сняг натрупа чак до кръста





БАБА МАРТА (1)

Баба Марта –троп, троп, троп
бърза през горицата,
мартенички цял вързоп
носи на дечицата.
-Бабо Марто, чик- чирик-
вика и врабченцето
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето.





БАБА МАРТА (2)

Врабчо весело запява
Зимата си заминава
Бялото кокиче спи
Сняг навън не вали

Хей кокиченце красиво
Ти къде ли си се скрило
Топло слънце грее вън
Стига сън, стига сън

Ето ме сред вас деца
С мен пристига пролетта
Весело ви поздравявам
Мирно детство пожелавам





БАБА МАРТА (3)
(Весела Ангелова)

Баба Марта откъде ли
пак намери сто къдели?
Как можа от тез къдели
да направи куп модели?
Казват, има тя отмяна –
внучка пъргава, засмяна.
Ден и нощ преде, завързва,
никой не подмина, бърза
тя на баба да помогне,
та навреме пак да смогне.
Мартенички дето върже,
там се радва всичко бърже.
Нищо, че е тъй красива,
нека вече си отива.







БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
(Йордан Стубел)

Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.






БАБА МАРТА ТРОП, ТРОП, ТРОП (МАРТЕНИЧКИ)

Баба Марта троп, троп, троп
бърза през горицата,
мартенички цял вързоп
носи на дечицата./2

Баба Марта чик-чирик
пита я врабченцето,
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето/2





БАБА МЕЦА ОТ МЕДЕЦА

Баба Меца  от медеца
лапа с лапа
и се цапа.

По-добро ми е детето
има кърпа на вратлето
и с лъжица във ръчица
сърба супа от паница.





БАБА ЯГА СЪС МЕТЛАТА

пак се скрила зад вратата.
Бабо Яго, там не стой,
че ще има страшен бой!





БАБО МРАВКЕ, ГДЕ ТАКА

- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна.
- А ти, где с таз гадулка?
- Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!





БАЛОНЧЕ ХВЪРКОВАТО
(Ж. Кюлджиева)

Балонче хвърковато,
Червено като мак,
Приятелче крилато,
Защо побегна пак?
Във моята ръчица
Не ти ли бе добре?
Отскубна се и литна
Към синьото небе.

Припев:
Ти жеравите гониш,
Видя ли, че познах?
Но твоето местенце
Не е, братле, при тях.
С балончета играят
Послушните деца,
А птиците желаят
Мушици и зрънца.

Балонче хвърковато,
Аз каня те с поклон:
Ела да си играем
На нашия балкон!
Балонче хвърковато,
Червено като мак,
Ще чакам цяло лято
При мен да дойдеш пак.
Ветрецът ще ти каже
Къде живея аз,
Без дъх да стигнеш даже,
Ела си пак при нас.

Припев.





БАНСКИ НА ЛАЛЕТА
(Врабчетата)

Когато с теб се разхождам по плажа
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа
че ти си само за мене роден.

Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!

Когато с тебе отивам на кино,
екрана светва и в него си ти,
и зная пак ще съм твоя любима,
защото мене сънуваш, нали?

Да, да, да, да това не е шега!
Защото холивудските момчета нямат ризи на карета,
нямат твоите бели зъби...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!

Когато сутрин закусвам със мама
отново знам, че си мислиш за мен.
Повярвай просто спасение няма,
защото ти си за мене роден.

Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.

Ще почакам да порасна
и за теб ще се оженя,
ще живееме прекрасно,
цял живот ще бъдеш мой!
Yeee!





БЕБЕ

Имаме бебенце - наша сестричка,
мамина мила, добра дъщеричка!
С тънко вратленце, с чипо носленце.
Рита с крачета, шари с очички.
То е на месец и няколко дни.
То е повито сега в пелени.
Има си шапчица - люляков цвят.
Няма по-хубаво в целия свят.




БЕЗ РАДИО НЕ МОГА
изп. Лили Иванова

Когато сутрин стана започвам да играя,
за музика и танци по цял ден си мечтая.
Със радиото пея, когато съм сама,
и често ми се смеят (х2) във къщи на ума.

Припев:
Мама, татко, баба, чичо,
искат да съм като тях;
много, много да не тичам,
да не чуват моя глас.

Ти вече си голяма, днес беше пак на кино,
а трябва като мама да станеш домакиня.
Добрата твоя леля и целият ни род отидоха в неделя, единствено в неделя, на пъстрото хоро.

Припев:

Чертая или уча аз пак се забавлявам,
понякога се случва дори да прекалявам.
Във къщи нямат мира не само през деня,
и радиото свири, намират го да свири,
дори когато спя!

Припев:





БОЛЕН ЕЖКО

Ежко във гората
днеска не играй.
Болен във кревата
охка, пие чай.
Тичал е юнака
и се изпотил.
После без да чака
той вода е пил!





БОЛНО КОТЕ

На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло.
Хърка, мърка недоволно -
прави се на болно.

Но до него аз заставам,
аспиринче му подавам.
То подскочи и избяга,
оздравя веднага.

Припев:
Ей ти коте, мързеланче,
тук под моето юрганче:
много сладичко се спи,
но те моля запомни,
че без мое разрешение -
няма тук да лягаш ти.




БОЛНОТО ЗЪБЧЕ

(музика: Димитър Кърнолски
текст: Божидарова по идея на Маргарита Богданова)

Пак мечето мед е яло
зъбчето го заболяло.
Доктор пломба му постави,
думи за съвет прибави: /2/

Припев:
Мечо, мечо запомни
зъбките си мий в зори
и пак лягаш ли да спиш,
с паста да ги поздравиш. /2/

Да са зъбчетата всички
таралежови бодлички,
да не ги яде микробче
с тъничко и зло хоботче. /2/

Припев:

Вече мечо с бяла четка
с радост зъбките си мие
както докторът поръча
с четката добре ги трие. /2/

Припев:





Боряно, Борянке (1)

Боряно, Борянке, сал ти ли си мома? (2)
Сал ти ли си мома, сал ти ли знаеш да пееш? (2)
Гласът ти се чува чак до нашта нива. (2)
Чак до нашта нива, чак до нашто лозе. (2)
Сърпа си оставям тебе да послушам, (2)

че ми пееш леко, а се чуй далеко. (2)





Боряно, Борянке (2)

Боряно, Борянке, сал ти ли си мома? (2)
Сал ти ли си мома, сал ти ли знаеш да пееш? (2)
Гласът ти се чува чак до нашта нива. (2)
Чак до нашта нива, чак до нашто лозе. (2)
Сърпа си оставям тебе да послушам. (2)

Коя песен пееш - нея да запея, (2)
нея да запея, нея да засвиря. (2)
Хоро да направя - хоро на момците, (2)
хоро на момците, както и на момите. (2)





БУБА ЛАЗИ, ЛАЗИ

Буба лази, лази,
бебчето се пази.
По тревичка, по листенце,
по ръчичка, по краченце
и по гушка и брадичка
чак до бебчова главичка.
Дайте скоро да го скрием,
презглава да го завием.




БУБОЛЕЧКА - КЛЕЧКА

Буболечка-клечка,
върху суха клечка,
свила си крилцата,
страх я от децата,
че им светят очичките,
че им пипат ръчичките.




БЪЛГАРИЯ
(Г. Барбова)

Българийо, Родино мила,
за мен най-хубава си ти,
с житата буйно изкласили,
в които ален мак цъфти.

Аз шепа пръст от теб ще взема,
ще стана мъничка звезда
и към Венера ще поема
да нося твойта свобода!

Обичам те, Родино моя,
със теменужен небосвод!
И винаги ще бъдем твои,
земя на българския род!





БЪРЗО СЕ ВАРИ ЧОРБИЦЕ

Бързо се вари, чорбице,
да те сипем в паница,
да нахраним дечица!





БЯГАЙ МОЙ ВЕЛОСИПЕД

Кой е, кой е, днеска като мен?
Имам си велосипед червен.
Бягай, бягай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.
Бързо аз педалите въртя,
като птица вихрена летя.
Бягай, бягай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.
А след мен, по блесналия път,
десет състезатели хвърчат.
Бягай, бягай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.
Стигам аз мечтания финал,
пръв съм, пръв съм, в нашия квартал.
Бягай, бягай мой велосипед.
все напред и все напред, напред.





БЯЛА ЗИМА

Пухкави снежинки 
снощи заваляха,
вили и градинки
вече побеляха. / 2

Като в одеало,
семенцата малки, 
а децата чакат 
весели пързалки / 2

На-на, на-на, на-на / 4





БЯЛА КОЗИЧКА

Бяла козичка с черни рогца,
ходи и дири лоши деца
дето не мият сутрин лице
боц, боц боде ги с ляво рогце.

Дето не пият чай, млечице
боц, боц боде ги с дясно рогце
Ходи и дири лоши деца
ходи боде ги с остри рогца.

В ПЪРВИ КЛАС
(Димитър Светлин)

Запя свойта песен
звънчето за нас:
Здравей, златна есен!
Здравей, първи клас!

Така е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

Ех, утрини ясни,
училищни дни!
Здравей, първокласник! –
звънчето звъни.


ВАЖНО СЕ НАДУВАШ ШАРО И ПИСАНКА

в блока ги рисува мъничката Данка.
Шаро със калпаче, с дълги панталони,
а Писнка крачи с чанта и шушони.
Само в бързината Данчето забрави:
със едно ушенце мацата остави.


ВАЛИ, ВАЛИ ДЪЖД

Вали, вали дъжд,
да се роди ръж,
да ям, да ям, -
да стана голям.
Иди си,
дойди си,
да ядеш каша,
да станеш наша,
да порастеш голяма
колкото мама!


ВАНКО ЗАБРАВАНКО

Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
Ето - всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
- Нямаш ли си книга? -
Ванко мига, мига
- Имам, но у нас
я забравих аз! -
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си -
няма ли бе, брате,
шапка на главата!
- Ванко, що направи,
шапката забрави! -
Их, че неприятно,
връща се обратно!
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: - Бре, стопанино, а бре,
забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?... -
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил? -
Ванко пръст веднага
на челото слага:
- Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!


ВАРИЛА БАБА КАШИЦА

Варила баба кашица.
Бъркала – варила. Бъркала – варила. Накрая я сварила.
На палчето дала, че донесло дървата.
На показалчето дала – че донесло водата.
На средното дала – че донесло брашното.
И на безименото дала, че запалило огъня.
За най-малкото-кутрето обаче, нищо не останало.
Разплакало се пръстчето.
Плакало - вървяло. Плакало - вървяло. И се мушнало ето тука под гушката и си намерило!

Кашичката се вари в ръчичката на детето и се бърка с пръст, после се хваща всяко пръстче, на което баба дала кашичка, а за кутрето като не останало тръгнало - с два пръста се имитира ходене и си намерило под гушката и се гъделичка вратлето на детето!:)


ВАФЛИ СЕ ЯДАТ С НОСЛЕ

Вафли се ядат с носле,
супа – с бузки и ръце.
Лигавниците са грешка,
яденето пък е смешка.


ВЕЛИКДЕН (1)

Червен, червен Великден,
пъстри яйца в кошница.
Събирайте се, деца,
да ви даря по яйце!
Които от вас превари
най-пъстрото ще вземе.


ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ

Идва този весел празник,
шарени яйца донесъл -
жълти, сини и червени...
Всичките ли са за мене?
Ще си избера яйце
със желязно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!


ВЕСЕЛИНКА
Изгубила Веселинка коланче, коланче.
Изгубила Веселинка коланче, коланче.
Тук коланче, там коланче, няма го - няма го,
Тук коланче, там коланче, нямаго - няма го

Седнала е Веселинка да плаче, да плаче.
Седнала е Веселинка да плаче, да плаче.
Оле Боже, как ще кажа на мама, на мама.
Оле Боже, как ще кажа на мама, на мама.

Пък бръкнала Веселинка в джобче, в джобче.
Пък бръкнала Веселинка в джобче, в джобче.
И намери Веселинка коланче, коланче.
И намери Веселинка коланче, коланче.


ВИЖТЕ КАК ГРЕЯТ ЕЛХИТЕ СЕГА
(Текст: Димитър Спасов)

Вижте как греят елхите сега,
радват се, радват се всички.
От планината лети през снега
сребърна малка шейничка.
Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
сребърна малка шейничка.
Ех, как се радваме, идвай при нас,
мил и добър Дядо Мраз!
Носиш подаръци в пълния кош
в светлата празнична нощ.
Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
в светлата празнична нощ.


ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ

Високи сини планини,
реки и златни равнини,
небето нежно от коприна - /
Това е моята родина. / 2

Обичам те земя голяма
тъй както си обичам мама.
Тук мила ми е всяка птица /
и всяка мъничка тревица. / 2

Обичам българските думи
що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни /
и наще приказки чудесни. / 2

Когато гледам планините
и слушам как шумят реките.
Шума на Рила и Пирина, /
аз чувам моята родина. / 2


ВЛАК

Стройте се в редичка, да направим влак.
С него ще заминем ний на Слънчев бряг.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.
Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Тракат колелата, весели игриви.
И децата возят, през места красиви.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.
Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Влакът най-накрая в гарата навлиза.
Вземайте багажа, трябва да се слиза.

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.
Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.


ВОДЕНИЧКА

Сред долченце там пенливо,
свила се самичка
и си трака и си мели нашта
воденичка./2
Трака, трака, трака трак.

Сутрин, вечер и по пладне мели
без да спира,
че неволята на гладни най-добре
разбира./2
Трака, трака, трака трак.

Царевично и пшенично
брашанце тя смила,
че сираци клети храни дваж ни е
по-мила./2
Трака, трака, трака трак.


ВОЙНАТА НА ТАРАЛЕЖИТЕ

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая,
къде е коравия чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Щом той ме повтаря, дали?


ВОЙНИЦИ

Ние сме войници, ще вървим напред. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

Имаме си пушки, от папура дръжки. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

Имаме си кончета, от върбови клончета. / 2
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2


ВСЕ НА МЕН ЛИ

Този свят за мен,
грешно е скроен!
Просто тъй,уви,
все не ми върви!
Поне петима души днес
преписват по система стара.
Но учителят, защо ли,
точно мене сбара!!?!

Припев:
Все на мен ли?
все на мен ли?
Случват се беди в аванс?
Но живея с надежда
Някой ден да намеря
своя шанс!!!

Търся дни наред
Мъничко късмет!
Но защо,уви, все не ми върви.
Добре си знам,че щом
ваканцията лятна се покаже,
мълнии ще затрещят
и град ще падне даже!

Припев:

Този свят за мен
грешно е скроен!!!
Просто тъй, уви!,
Все не ми върви!
Играя мач и настървено
във атаката се включвам,
но след "точен" удар
пак прозореца улучвам!

Припев:


ВСИЧКО ЗНАМ ЗА ТЕБЕ, БЕБЕ!
(Мая Дългъчева)

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?


ВСИЧКО ТЕЧЕ

Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата да са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.


ВЧЕРА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
(хумористична)

Вчера в детската градина
ток удари двама-трима
Две дечица веселушки
светят като крушки.

От балкона нашта Петя
полетя като комета
щом не вярваш –
погледни я стана на пихтия.

Вчера рано от зарана
аз ковач реших да стана
мама, татко на балкона
ковнах с два пирона.

Гошето пък за беда
с виличка се заигра
и за смайване на всички –
ей го без очички.

Дядо Мраз дари резачка
на Иванчо за играчка
ха сега деца кажете –
де са му ръцете?

В детски лагер край реката
слънце грее над гората
вчера се удави Данчо
днеска - Крум и Панчо.

А учителката млада
им подготви изненада
в супата им топла,
вкусна габърчета пусна.

Малко бебе в количка
майка му го гъделичка
бръкна му със пръст в окото
пукна то горкото.

С ятаган добре наточен
аз съм бърз и много точен.
Вчера вуйчо ми намина
и не си замина.

Ой, детенце, мило, сладко
я послушай твоя татко:
няма радост по-голяма
да заколим мама.

Вчера в детската градина
чума тръшнала стотина
детски рязани главички
се търкалят без очички.

Със червените ботушки
дядо Мраз раздава пушки
а Снежанка под елхата
бръсне си краката.

Бай Иван с косата
пак коси коси тревата
покрай него две момчета
станаха джуджета.

Със кюфтетата във стола
аз изтрових много хора
вчера ректора намина
и не си замина.

Малка планинарска група
се превърна в двайсет трупа
а хижаря с теслата
кълца им месата.

Баба Яга със метлата
обикаля им телата.
А хижарят с пикел нов
точи зъби за любов.

Кръчмички в снега се гушат,
а коминчетата пушат
шесто чувство в мен напира
пие ми се бира.

Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета
черна катафалка мина
дядо Мраз почина.


ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА
( изп. Мими Иванова и Развигор Попов)

Знам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
Тя бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.

Мамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
Вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.

Но козлетата безгрижни схванаха завчас,
скрит в хвалебствията сладки, вълчия му глас.
Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
И заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."

Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.

Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно,
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло...
Всеки знае що се случи - кой бе крив, кой прав -
вълчо кожата мени си, не и своя нрав,
вълчо кожата мени си, не и своя нрав.


ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...


ВЯТЪРКО ЛИСТИ В ГОРАТА ПИЛЕЙ

Вятърко листи в гората пилей,
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.


ВЯТЪРЪТ СНЕЖИНКИ ГОНИ

Вятърът снежинки гони.
Преспи трупат, кърши клони.
С коша си голям при нас
пак пристига дядо Мраз.

С бял калпак, с бял мустак, веселяк и добряк. /2

ГОЛЯМА

Не, не искам вече да сам малка,
не, не искам тази залагалка.
Искам като мама аз да съм голяма
И да имам - ей такива рокли на волани.
И да нося - ей такива шарени гердани.
Е, не искам вече да съм малка.


ГОРСКА БРИГАДА

Ден по чистотата,
рано пред зората,
в горската прохлада, /
тръгнала бригада. / 2

Командир е Ежко,
който стъпва тежко.
Вълчо бригадира - /
клонки ще събира. / 2

Зайчето с метлата
ще мете листата.
Славеят чудесни /
ще им пее песни. / 2

А Мецана наша,
ще им готви каша.
Само за Лисана, /
нищо не остана! / 2


ГРОЗДОБЕР

Кротко над лозята,
сякаш от кадели,
вятърко премята
паяжинки бели.

С кошнички по друма, /
ний вървим със батко. /
В къдравата шума, /
зрее грозде сладко. / 2

Хей го дядо крачи,
вика от далече:
- Хайде помагачи,
време му е вече.

С кошнички по друма, /
ний вървим със батко. /
В къдравата шума, /
зрее грозде сладко. / 2


ГРЕШКА – СМЕШКА

Вчера в двора край стобора
мярна се мишок гризан.
Страшен бе като глиган!
Бързо схруска за закуска
сънения дебелан
мързелан Котан.
И се скри във куп дърва...
Вярваш ли в това?
Щом не вярваш,щеш не щеш
ти жумиш,
а ние - беж.


ГУЩЕРЧЕТО РЕЧЕ...

Гущерчето рече,
че юнак е вече.
Тръгна по една пътечка
да се бори с горска мечка.
Тръгна то с хвалба юнашка,
но се върна без опашка.


ГЪБКА ЧЕРВЕНУШКА

Гъбка червенушка,
мъничка пъструшка,
кацнала в горичка,
със чадър в ръчичка.


ГЪСИ -ГЪСИ БИБЕТА

Гъси-гъси бибета,
дека сте ходили?
У бабини,у дядови.
Кво ви даде баба?
Едно житце, едно просце,
удари по крилце и фър-р-р у барата.

ДА ПРОТЕГНЕМ РЪКА
Х. Агасян

Ако всички по целия свят
протегнем ръце, ще се срещнем…
Ще остане далече назад
студеният вятър… и есен…

И тогава надежда ще има
навярно през цялата зима…
Много ли струва това –
да протегнем на някой ръка?

Ако всички на тази земя
погледнем за миг към звездите,
ще открием, че пада една
като детска сълза от очите…

Ти звездата не можеш да върнеш,
но можеш дете да прегърнеш.
Много ли струва това -
да протегнем на някой ръка?

Отминават сезони и дни;
животът все пак продължава.
Милион… Милиони съдби –
и всяка от тях задължава.

За бистра вода, топла дреха,
за обич, надежда, утеха…
Много ли струва това –
да протегнем на някой ръка?


ДАЙТЕ БЪРЗО КАПКОМЕРА

Дайте бързо капкомера,
точно капки ще отмеря.
Хоп, в нослето и на мама.
Лоша хрема, да те няма.


ДВЕ КАЛИНКИ КАТО БАЛЕРИНКИ

Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Две калинки като балеринки/2
Под дъжда танцували, пеели, лудували/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2
Две калинки като балеринки /2
Под дъжда вървели, песнички си пеели/2
Тралалали нека да вали/2
От дъждеца ах, нас не ни е страх/2


ДВЕ КЕБАПЧЕТА КРИЛАТИ

Преди много, много години,
когато баба ми била дете,
имало една песен, която всички обичали
и пеели, ето така:

На-на-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на

Представи си, како Пено, живо пиле да умре,
после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, глътнал въздух и умрял -
възкачил се на небето, и какво ли там видял?

Ангели крилати играят бейзбол,
черни дяволи рогати вихрят се във рокендрол.
А стига бе!

На-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на

Две кебапчета крилати христоматия четат,
скелет костите си клати и ги слуша как дрънчат.
Три прасета заблудени возят се на БеЕмВе,
сто кокошки разярени гонят смотано теле.

На-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на

Вържи магарето на завет, под колоните на ЦУМ.
Дали на тебе то прилича? Ще си го кажеме на ум.
По реката плуват глисти и си хрупат зеленчук,
кой каквото ще да мисли - песента ни е до тук.

Край.
Край.


ДВЕ ОТРАКАНИ ДЖУДЖУТА

Две отракани джуджета
щели да ми изядат омлета.
Мене пък не ме е страх.
Ще ги натроша на прах!


ДЕ, ДЕ, КОНЧЕ, КОНЧЕ-ВИХРОГОНЧЕ

Де, де, Конче, Конче-вихрогонче!
Къде отиваш с Конче?
На гости на Баба,
На Баба и на Дядо!
Кво ти даде Баба?
Орехче, Бонбонче!
Кво ти даде Дядо?
Конче-вихрогонче!
Хвъррр


ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА

Девойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, /2/
балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, /2/
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. /2/
- Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, /2/
- Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. /2/


ДЕ Е БЪЛГАРИЯ

Питат ли ме дей зората
ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята /
що най любя на света. / 2

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море /
се бунтува и светлей. / 2

Тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава /
из Тракийска равнина. / 2

Българийо, драга, мила,
земя пълна с добрини,
земя що си ме кърмила, /
моя поклон приеми. / 2


ДЕВЕТ ЗАЙЦИ

Зад дерета,зад превали
девет зайци се събрали.
Думбур,думбур де,
девет зайци;
думбур,думбур де,
се събрали.
Девет зайци се събрали,
девет зелки са изяли.
Думбур,думбур де,
девет зелки;
думбур,думбур де,
са изяли.
Девет зелки са изяли
и хорце си заиграли.
Думбур,думбур де,
и хорце си;
думбур,думбур де,
заиграли.


ДЕТЕ И ЩЪРКЕЛ (ЩЪРКЕЛ И ДЕЦА)

Щъркел шарен, дългокрак
я затракай Трака-трак /2
Щъркеле дългокрак
я затракай Трака-трак.

Ти защо тук не стоя,
както ние у дома? /2
Трала-ла трала-ла
както ние у дома.

Бягам в топла аз страна
там намирам си храна./2
Трака-трак, трака-трак
там намирам си храна.

И защо тук не стоя,
както ние у дома?
И защо тук не стоя,
както ние у дома?
(Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
както ние у дома.
Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
както ние у дома.)

Щъркел шарен, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.
Щъркел шарен, дългокрак,
я затракай трак-трак-трак.
(Тра-ла-ла, хайде пак,
я затракай трак-трак-трак.
Тра-ла-ла, хайде пак,
я затракай трак-трак-трак.)


ДЕТСКА ЛЮЛКА

Ето една ръка на мама,
ето една ръка на тате,
като мене няма, няма
по щастлива на земята.

Погледнете погледнете
между тях сега се смея,
че това е най добрата
детска люлка на земята./2

Стискам им ръцете двете,
те ме вдигат на високо
че това е най добрата
детска люлка на земята./2


ДЕТЕНЦЕ ХУБАВО

Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Отивам бабичко
макар и слабичко
книга да се уча,
добро да сполуча.


ДЕКЕМВРИ (ПЕСЕНТА НА ВРАБЧЕТО)

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

Аз съм малкия врaбец,
веселяк съм и певец.
Цяла зима тук стоя /
и децата веселя. / 2

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

През прозорчета надничам
и от клон на клонче тичам.
Скачам смело по снега /
и от студ не се боя. / 2

Чик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

Малки и добри дечица
дават ми зрънца, трошици.
Затова оставам аз /
цяла зима тук при вас. / 2


ДЕТЕНЦЕ ХУБАВО

Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Не питай бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.


ДЕТСКИ СМЯХ
(Т. Атанасов)

Няма, няма по-красиво,
по-безгрижно и щастливо
в този свят от детски смях,
затова го в песен сбрах.

Звънне вън усмивка чиста,
и тогава върху листа
слънце златно сръчно пак
знак изписва подир знак.

Припев:
Няма, няма по-красиво,
по-омайно и щастливо
аз отдавна го разбрах
в този свят от детски смях.


ДЕТСТВО МОЕ
(Богомил Гудев)

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.


ДЕЦАТА

От зори, / 2
от зори до късна вечер,
детски смях, / 2
детски смях навред звъни.
Тук при, / 2
тук при нас и там далече,
зад гори, / 2
зад гори и планини.

Припев:
Колко много / 2
са децата по света
като ясните звездици
заблещукали в ноща,
като птиченцата горски,
като полските цветя.

Те по цвят, / 2
те по цвят не си приличат,
ни дори, / 2
ни по дрешките дори.
Но смеха, / 2
но смеха щастлив обичат
и задруж, / 2
и задружните игри.
Припев...
Те за мир, / 2
те за мир жадуват вечен,
да растат, / 2
да растат в светлина.
Тук при нас, / 2
тук при нас и там далече
зад гори, / 2
зад гори и планини.

Припев...


ДЖОРЕ ДОС

Седнало е Джоре Дос, седнало е Джоре.
Ти лудо Джоре Дос, Ти си лудо Джоре.
Вънка на вратици Дос, вънка на вратици.
Ти лудо Джоре Дос, Ти си лудо Джоре.
Шарен чорап плете Дос, шарен чорап плете.
Ти лудо Джоре Дос, Ти си лудо Джоре.
Кому че го дадеш Дос, кому че го дадеш?
Ти лудо Джоре Дос, Ти си лудо Джоре.
Който мене сака Дос, който мене сака.
Ти лудо Джоре Дос, Ти си лудо Джоре.


ДИЛМАНО, ДИЛБЕРО

Дилмано, Дилберо, (х2)
кажи ми как се сади пиперо. (х2)

Да цъфти, да върже, (х2)
да береш (х3) как сакаш. (х2)

Помуни го, побуцни го – (х2)
те така се сади (х2) пиперо. (х2)


ДНЕС Е БОЛЕН ЗАЙО

Днес е болен Зайо.
Хвана го ангина.
Майка му се чуди
от какво настина.
Как висулки хрупкал,
вчера го видели.
Мислел, че това са
морковчета бели.


ДНЕСКА СТАНАХ МНОГО РАНО

Днеска станах много рано,
че ми беше обещано
с татко двамата да ходим
в Детски кът да се разходим.

Въртележки и колички,
аз обиколих ги всички.
Люлки всякакви, пързалки,
лодки в езерцата малки,
с кончетата в кръг препусках,
и на водно колело ме пускат.
Скутер карам като хала,
нямам никаква омала,
на пързалката висока
се изкачвам с пет, шест скока.
И не се страхувам вече -
влакче вози ме далече,
сам пътувам - трака-трака,
слушам песента на влака.

Ех, защо не дава мама
тъй по мъжки с татко двама
всеки ден да сме комбина,
вместо в детската градина.


ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ НА МАМА

На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.

Аз зная, аз зная,
латинки и невен.

През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.

Но може, но може,
букет да зацъфти.

И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката й щерка,
букет за осми март.

На мама, на мама,
букет за осми март.


ДОВОЛЕН (ОТ ДНЕС ВЕЧЕ ИМАМ НОВИ ПАНТАЛОНКИ)

От днес имам вече нови панталонки. /2
В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки. /2

Ще запратя всички рокли на тавана
да не би да хрумне някога на мама
пак да ме направи галено момиче,
че де ще се дена кат ме види чичо.

Черньо и Писана гледат от кьошето,
колко е порасло тази нощ момчето.
Пуякът на двора веч не ме закача.
Ах тез панталонки колко много значат.


ДРУС, ДРУС, КОНЧЕ

Друс, друс, конче,
близко ли е лонче?
-Нито близко, ни далеко
бързай конче леко!
Конче рече: троп, троп!
Дончо рече: хоп, хоп!


ДЪГА

Ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду ду-ду ду... дуу

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива - казвайте кой -
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте - в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен -
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички - листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца -
скрити до днеска в наште сърца.

Ду-ду ду-ду-дууу (ду-ду ду-ду-ду)
Ду-ду ду-ду-дууу (ду-ду ду-ду-ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду-ду-ду... ду

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри -
кой ще ни каже - бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта-
нека й кажем: 'Излез от листа'
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем нашта дъга.
Нека да вдигнем нашта дъга.


ДЪЖДОВНИК
(Бл.Арсова)

На името му най-подхожда
Дъжд като вали да се разхожда.
Но кой ли може да ми каже
Защо е тъй надут и важен,
Щом златистият му фрак
Е опръскан с кал все пак. (х2)
Що е то? Що е то?

Дъждовникът.


ДЯДОВИЯ ДАР

Дядо ни прати куп зеленчук
- чушки, домати, моркови, лук...
Прати ни бамя, зеле и грах,
а едно картофче само между тях.
Щом се събраха, викнаха в хор
- чушките с граха почнаха спор.
Врява голяма, всеки гълчи...
Ах! А едно картофче само си мълчи.
В супата даже спореха там
кой е най-важен пръв да го ям.
Нека от мама има пердах. Ах!
Аз едно картофче само си избрах!


ДЯДО И РЯПА
(Ран Босилек)

Дядо белобради ряпа взе да вади.
С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва -
тя се не поклаща.
Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича дядо хваща.
Двама се напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Баба внучка вика. Малката Иглика припва баба хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Внучка Шарка вика. Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Всички се напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Шаро Маца вика. Маца от зимника тича и се хваща.
Дружно пак напъват, ряпата опъват - тя се не поклаща.
Най-подир Писана вика и Гризана.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват,
вкъщи я замъкват.
И там всички с нея сладко се гостили.


ДЯДО МИ ПРАТИ

Дядо ми прати куп зеленчук:
Чушки, домати, моркови, лук.
Прати ми бамя, зеле и грах,
и едно картофче само,
и едно картофче само между тях.

В супата всеки вика: аз съм най-пръв.
Чушки, домати, моркови, лук,
но едно картофче само,
но едно картофче само си избрах.


ДЯДО КОЛЕДА (1) (ДЯДО МРАЗ)

Зън зън зън зън зън зън зън
Кой е вън? Кой е вън?
Кой ще дойде в този час?
Дядо Коледа при нас! (/Тук пристига дядо Мраз!)

Искам още щом го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам -
той ми носи дар голям.

Чук, чук, чук...
Кой е тук? Кой е тук?
Кой е вече тук засмян?
Дядо Коледа желан!


ДЯДО КОЛЕДА (2)

Дядо коледа не спал
и джуджетата събрал,
работа на всички дал,
както той си знал.

Дал да режат и лепят,
да приготвят както щат,
куп играчки за деца свирки и колца.

Топки, свирки и шейни
и палячовци едни
смешни, смешни ама как
те танцуват в такт.


ДЯДО КОЛЕДА (3)

Сняг на облаци се вдига,
Дядо Коледа пристига.
В златна, хубава шейна
чак от стара планина.

Дзън, дзън, дзън звънци звънят.
В сладък сън децата спят.
Но да знаят той що носи,
Ще наскачат голи боси.

И ще вдигнат шум без край:
„Дай на мене дядо дай!”
На мене кукла, на Стоян-
топка или барабан.


ДЯДО МРАЗ

Зън-зън, зън-зън, зън-зън,
Кой е вън? Кой е вън?
Кой ще дойде в този час,
тук пристига Дядо Мраз.

Искам още го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам,
той ми носи дар голям.

Зън-зън, зън-зън, зън-зън,
Кой е вън? Кой е вън?
Кой ще дойде в този час,
Тук пристига Дядо Мраз,

Искам още го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам,
той ми носи дар голям. (х2)

ЕДНА ЧУДЕСНА ПЕСНИЧКА

Една чудесна песничка
щурче ми подари /2
Хем хубава, хем лесничка,
хем става за игри.

Една чудесна песничка
хем хубава, хем лесничка.
Но трябва да се знае
и как ще се играе.

Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
и как ще се играе. /2

Застават в кръг момчетата
лице срещу лице /2
и те като щурчетата
с цигулки във ръце.

Тири-ри-рам, тири-ри-рам,/
с цигулки във ръце. /2

А нашите момичета
не са ли във игра? /2
Ще пеят като птичета:
Тири-ри-ри-ри-рам

Тири-ри-рам, тири-ри-рам, /
Тири-ри-ри-ри-рам /2


ЕЖКО ВЪВ ГОРАТА

днеска не играй.
Болен във кревата
охка, пие чай.
Тичал е юнака
и се изпотил.
После без да чака
той вода е пил!


Ей, че мишчица гризанка

Ей, че мишчица гризанка,
ей, че малка смехоранка!
Скрила се в един чадър
и с носле надзърта: цвъ-ъ-р.


ЕСЕН (1)

Сбогом пъстрокрила птичко,
на добър ти път.
Съхнат жълтите тревички,
семенцата спят.

Няма вече листи свежи,
жълто е в леса.
Есента цветята реже
с ледена коса.

Черни връх отново слага
облъчен калпак.
И гората пълна с влага
потъмнява пак.

Сбогом птичке лекокрила,
времето лети.
Но земята наша мила
не забравяй ти.


ЕСЕН (2)
(Райко Кирилов)

Есен иде
и листата падат.
Ябълки и круши
сладък сок наляха.
Чушки червенушки
вече наедряха.

Няма ли го вече
парещото сленце?
Северняк задуха,
оголяха клони.
Над гората глуха
ситен дъжд се рони.


ЕСЕН В ГОРАТА

Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.


ЕТО ЗИМАТА НАСТАНА

Ето зимата настана
сняг вали и все вали.
С нова гиздава премяна /
той земята веч покри. /
Тра-ла-лаа, ла-ла-ла, /
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. / 3

В огнището ни свети
и пламти голям огън.
Хей шейните си дръпнете, /
че пързалка има вън. /
Тра-ла-лаа, ла-ла-ла, /
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. / 3

Нека дядо да се грее,
нека си почива той.
Нас пък нека пот облее /
в неравен снежен бой. /
Тра-ла-лаа, ла-ла-ла, /
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. / 3


ЕТО Я ИДВА КАРУЧКАТА

Ето я идва каручката
отгоре е седнала внучката.
Вози я, вози я Марето
на дядо, на дядо магарето.
Отиват, отиват на лозето,
че зряло е, зряло е гроздето
и Дани със своята кошничка
ще бъде на дядо помощничка.

ЖАБА-ЖАБУРАНА
(ВАРИАНТ 1)

Жаба жабурана сто мушици хвана,
бързо на брега ги струпа
сготви вкусна супа /2/
после ще повика всички попови лъжички:
яжте яжте рожби мили
храната дава сили./2/
Щом сберете сили рожби мои мили
заедно хванете щърка който тук дохвърка.
И крилата вии му оскубете.
Нека сложи всяка жабка перо на свойта шапка.Ква, ква.


ЖАБА-ЖАБУРАНА
(ВАРИАНТ 2)

Жаба, жаба, жабурана
сто мушици хвана,
на брега ги струпа
па наготви супа,
после викна всички
попови лъжички,
“Яжте, яжте рожби мили,
съберете сили,
па хванете щърка,
който тук дохвърка,
трябва вий крилете
да му оскубете.
Та пера за шапките
да си имат жабките!


ЖАБА ИМА ЖАБУНЯК

Жаба вика: "Вряк, вряк, вряк!
Имам хубав жабуняк, жабуняк!
Той е хубав и зелен, и зелен,
той е само зарад мен, зарад мен!
Ала имам грозен враг, грозен враг,
той е щъркел дългокрак, дългокрак,
дето вика: "Трак, трак, трак,
трак, трак, трак!".


ЖАБЕШКА РАЗХОДКА
(Т.Атанасов)

Тръгна жаба на разходка
по реката с нова лодка,
с ключ заключи жабуняка,
шапка сложи и заквака:
"Хайде, качвайте се всички,
мили попови лъжички,
Щърколан сега го няма,
ще ви пази с лодка мама.


ЖИВЯЛА Е НЯВГА

Живяла е нявга, живяла е нявга
една червена шапчица/2/
О бим бам буки буки бам буки
една червена шапчица/2/

Веднъж тя отишла, веднъж тя отишла
на гости у баба си./2/
О бим бам буки буки бам буки
на гости у баба си /2/

В гората я срещнал,в гората я срещнал
един кръвожаден вълк./2/
О бим бам буки буки бам буки
един кръвожаден вълк /2/

Той я попитал, той я попитал
"Къде отиваш Шапчице?" (2)
о бим бам буки буки бам буки,
"Къде отиваш Шапчице?" (2)

Тя му отвърна, тя му отвърна
"На гости на баба ми" (2)
о бим бам буки буки бам буки,
"На гости на баба ми" (2)

И той я попитал, и той я попитал
къде живее баба ти?/2/
О бим бам буки буки бам буки
къде живее баба ти? /2/

Баба ми живее, баба ми живее
на края на горичката./2/
О бим бам буки буки бам буки
на края на горичката./2/

Вълкът й казал, вълкът й казал,
че иска да я навести.
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
че иска да я навести.

Той отишъл, той отишъл
първи във къщата.
О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
първи във къщата


ЖЪЛТОКЛЮНО ПАТЕНЦЕ
(Михаил Лъкатник)

Жълтоклюно патенце,
я ела насам,
царевичка златничка
в шепи да ти дам.

От мъниста шарени
нижа ти гердан.
Виж, уши ти какичка
новичък сукман.

Ето ти и панделка,
синя, от тафта.
Ти си най-красивото
пате на света.

ЗАЙКО И ГУМЕНОТО ПЕТЛЕНЦЕ
(приказка, Лъчезар Станчев)

Зайко беше срамежлив,
срамежлив и мълчалив.
И когато в утрин синя влезе в Горската градина, той пристъпи тих, смутен,
без да каже добър ден.
А учителка насреща
с обич нежна го посреща.
Майка Зайка го остави
– той от мъка се задави:
-Запишете тук и мама,
да си бъдем с нея двама...
Влезе в стаята тогава,
а пък вътре – шум и врява!
Ежко скача ръченица! Мечо дава му ръчица
– Зайко тегли се: “Не искам!
Поиграй си с Ежко, с Лиска!”
И учителката мила
там се беше приближила.
Зайко тя добре разбира.
-Оставете го на мира!
Толкоз малък няма друг,
а и първи ден е тук!
Зайко бе останал сам в кукления кът,
а там: Кукли! Топки! Камион!
Влакче и червен балон!
И захласнат цял, без дума,
грабна той петле от гума. Стисне го, а то надига гребенче и кукурига!
И след весела игра,
сам накрая не разбра
как във джоба го прибра.
А петленцето кротува,
на заспало се преструва.
В къщи с него се завърна.
Майка Зайка го прегърна, но петлето тя не зърна.
-Хубаво ли беше там?
-Да... Но с тях, защо не знам,
да играя ме е срам...
А петлето мълчаливо
е като другарче живо.
Ето Зайо нежно взе го
и в леглото легна с него.
Вече заедно ще спят,
няма да се разделят!
В ранно утро, без да иска,
той петленцето застиска.
“Кукуригу!” - то изписка. Рипна Зайко и се чуди:
-Ти ли, петльо, ме събуди?
За Градината е време!
Никой да не му го вземе
- при играчките прибра го
и му стана много драго.
Сам лицето си измива!
Вече станал е голям.
Сам от днеска ще отива,
знае пътя той дотам!
През полянката премина,
влезе в Горската градина.
Там тревога бе голяма,
че петлето им го няма...
Лиска викна: - Тук бе вчера!
Трябва аз да го намеря!
И учителката мила
пак се беше приближила.
Па изгледа го сърдита:
-Кой задига без да пита?
Зайо мига с мъка скрита...
Умен Ежко много знае:
-Тука общо се играе!
Кой е? Нека си признае!
Как така не го е срам
да играе с него сам!
Слуша Зайо срамежлив,
срамежлив и мълчалив
и зад другите се скрива: “Гледай ти, нима не бива?”
Нов е той, от де да знае,
че тук общо се играе?
Свиваше му се сърцето! Как бе тъжно без петлето!
Май че е виновен,
дето при играчките прикри го, да му пее “кукуригу”!
Цял ден нищо не игра.
И от Горската градина
бързо през полето мина,
рано в къщи се прибра.
Взе петленцето в ръце
и го стисна до сърце.
“Как да им го върна” То е тука в къщи – значи мое!”
С него легна през нощта...
И щастлив, засмян сънува,
че с петленцето пътува, обикалят по света...
Рипна рано сутринта.
Майка Зайка бе до него
и видя петлето – взе го!
-Откъде е то? Кажи,
Зайко, и не ме лъжи!
От Градината е... зная!
-Вярно, мамо, ще призная:
Взех го да си проиграя!
Взех го без да ща от там, днеска ще го върна сам!
-Още днес! И то веднага!
- майка му го в джоба слага.
Стигна Зайко, не забрави
– бързо в къта го постави!
Катерички и сърнички, Мечо, Ежко – идват всички!
В миг Лисичката изгука:
-Ой, Петленцето е тука!
С обич Лиса го притисна.
И учителката мила пак се беше приближила:
-Сам ли върна се дома?
Кой го взе? И кой го връща?
- Тя сега не се намръщи,
ласкаво се позасмя.
-Аз го бях занесъл в къщи!
Ден и нощ да бъде с мен!
- рече Зайо зачервен.
- Днес го върнах. Вече зная:
Всички с него ще играем!
-Да живееш! - викна Ежко.
- Сам поправи свойта грешка!
-Да живееш! - викат всички
катерички и лисички.
Заловени за ръце,
те започнаха хорце.
А и Зайко сам разбра
– влезе в общата игра.
Не е вече срамежлив,
срамежлив и мълчалив.
Горд пред Ежко се изправи – снимка иска да си прави.
В Горската градина
той е сега щастлив герой!


ЗАЙО БАЙО, ГЛЕДАЙ ТУК

Зайо Байо, гледай тук,
аз ти нося зеленчук.
Хайде, Зайко, да ядеш,
хрупкай, зайко, да растеш!


ЗАЙЧЕ МИЛО, ЗАЙЧЕ БЯЛО...

Зайче мило, зайче бяло,
нищичко не си ли яло?
На ти морковче измито.
Да си весело и сито.


ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
(Леда Милева)

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка

Вече се стъмнило
Слънцето се скрило
Зайчето разбрало
Че е закъсняло

Хукнало да бяга
Както му приляга
Но във тъмнината
Сбъркало следата

Седнало да плаче
Малкото юначе
На кого да каже
Път да му покаже

Ей в тъмнината
С лампичка в ръката
Малката светулка
На щуреца булка

Зайчето видяла
Пътя му огряла
Отишло при зайка
Свойта мила майка


ЗАЙЧЕТО И СЛАДОЛЕДА

На зайченцето, зайченцето бяло,
в гората сладолед му се дояло
и тръгнало само и тръгнало навред,
дано да си намери сладолед.

И както си вървяло из гората,
насреща му задала се пчелата.
Помолило я то "Дай малко сладолед"
Тя казала : "Аз имам само мед!".

За зимен сън се готвела мецана,
пред къщата си тупала юргана,
Помолило я то, поискало съвет,
къде да си намери сладолед.

Мецана рекла: "Ти си интересен,
какъв ти сладолед в дъждовна есен?
Ти знаеш сам нали, ти знаеш сам нали
че гърло може да те заболи?

Че права е мецана то разбрало,
пред горската сладкарничка се спряло
и вместо сладолед, и вместо сладолед
поръчало си - палачинки с мед!!!


ЗАЙЧЕНО СИ НАРАНИЛО ЛЯВОТО КРАЧЕ

Зайчето си наранило
лявото краче.
Седнало и се присвило
под едно дръвче.
Чула го една калинка:
- Зайо, я да спреш!
Бива ли от драскотинка
толкоз да ревеш?
Раничката с йод намаза
върза я с трева.
И усмихнато му каза:
- Вече оздравя!


ЗАЙЧЕТА И ДЯДО МРАЗ

Дядо Мраз ти погледни наште зайчета добри /2
Те сега ще потанцуват, ще подскачат, ще лудуват /2
Хопа хоп тропа троп после леко скок подскок /2
Да поканим дядо Мраз да играе той със нас /2
Бързо бързо ще научи и подарък ще получи /2

Хопа хоп тропа троп после леко скок подскок /2

Ех че сладък дядо Мраз как подскача като нас /2
За награда тез ушички ще получи той от всички /2
Тралала тралала колко весела игра /2

Дядо Mраз ти погледни наште зайчета добри /2
Те сега ще потанцуват, ще подскачат, ще лудуват /2
Хопа хоп тропа троп после леко скок подскок /2


ЗА КИТКИ И ВЕНЧЕТА

Чудесно е в гората,
разцъфнали цветятя.
Отивахме при дружки,
набрахме теменужки.
Синчец и жълто цвете,
за китки и венчета.

С венчетата извити
накичихме косите.
А китка най-голяма /
приготвихме за мама. / 2


ЗАЛЪГАЛКА

Кърпичко новичка бяла,
где си се, кърпичко свряла?
Търсих те, питах и мама,
ала те няма и няма.

Няма те в шкафа и скрина,
вече неделя измина,
май че те грабна мишлето,
та да си бърше нослето.


БОЖА МАЙКА ТЪРСИ КРЪСТНИК ЗА ХРИСТА БОГА

Замъчи се Божа майка,
млади мой Бого на молитви,
хей Коладе, мой Коладе,
от Игнаждан до Коледа,
да си добий млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Добила го й на Коледа,
че си тръгна Божа майка,
Божа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Срещнала е Свети Василя.
Проговаря Божа майка:
- Свети Василе, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Отговаря Свети Васил:
- Аз умея, но не смея,
аз не смея от Свети Йордана.
Пак си тръгна Божа майка,
Божа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Срещнала е Свет Йордана.
Проговаря Божа майка:
- Свет Йордане, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Отговаря Свет Йордан:
- Аз умея, но не смея,
аз не смея от Свети Ивана,
че той грее като слънце,
и хем пари като огън.
Пак си тръгна Божа майка,
Божа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Срещнала е Свет Ивана.
Проговаря Божа майка:
- Свет Иване, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.
Като зачу Свети Иван,
хем се урадва, хем се обрадва,
че си пое млада Бога,
млада Бога във десница,
в лява ръка бяло котле.
Че отиде татък долу,
на реката Йорданова -
там си кръсти млада Бога,
млада Бога, Христа Бога.


ЗВЕЗДИЧКЕ, ВЪН Е СТУДЕНО

Звездичке, вън е студено,
ела за малко при мене.
Топла е моята стая,
и много приказки зная,
и песнички - да те люлея,
и смешки - да те разсмея.
Котето ни е добричко,
не се страхувай, звездичко.


ЗВЪН, ЗВЪН ЗВЪНЧЕТА

Звън, Звън Звънчета,
На Дядо Коледа джуджета,
Идват да видят Зорничка,
дали е била послушна, добричка,
Да питат Мама и Тати,
Дядо Коледа какво да й изпрати!


ЗДРАВА, ЗДРАВА ГОДИНЧИЦА
(Копривщица, Пирдопско)

Здрава, здрава годинчица,
под гора, момне ле, под зелена,
и ти здрава, и аз здрава,
да сме здрави през година,
през година до амина.


ЗДЗРАВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЧУДЕСЕН

Здравей, приятелю, чудесен!
И Ти здравей, и Ти здравей!
Започваме със малка песен
и ако искаш с нас запей!


ЗДРАВЕЙ СМЕШНО ОГЛЕДАЛО

Здравей, смешно огледало!
Смешни хора си видяло!
Щом ме видиш сутрин рано
винаги си ти засмяно.
Уж от смях се ти люлееш,
а пред тебе аз се смея.
Щом повтаряш мойте знаци,
с тебе ставаме близнаци.


ЗЕЛЕНЧУЦИ, КОЙТО НЕ ЯДЕ

Зеленчуци който не яде
Той голям не ще да порасте
Не ще има розови страни
Всеки ще го победи
Да, да

Морковчето вика ела тук
Ябълка крещи и тя напук хе-хе

Лелка, зелка в ъгъла се смей хъхъ
А домата червеней

Зеленчуци който не яде
Той голям не ще да порасте
Не ще има розови страни
Всеки ще го победи


ЗИМАТА СНЕЖНИ КЪДЕЛИ ПРЕДЕ

Зимата снежни къдели преде.
Кой в полунощ без партина дойде.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

Всичко извез във вълшебна игра,
птици и клонки по всички стъкла.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

Нова година, това ли си ти.
Нека елховият накит блести.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

Нека разцъфне по припеци дрян
Та да е всеки и здрав и засмян.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

Нека се сбъдне всред родния край
всичко което сърцето желае.

Ла-ла, ла-ла-ла-ла. / 2


ЗИМНА ПЕСНИЧКА

Рой снежинки луди
скачат ръченица.
Сякаш пеперуди
в снежната горица.
Зайо ги посреща
с весели очички,
Зайо студ не сеща
в топли ръкавички.
И не ще да знае
в бялото кожухче,
скок-подскок – играе,
като малко пухче!


ЗИМНА СТРАНА НА ЧУДЕСАТА

Чуй звънят, звънят звънчета
със сребърни гласчета,
сняг се сипе пак, във Коледния мрак
вървим по дълъг път непознат.

Синкав здрач – потаен,
чуден свят - незнаен,
със песничка в нощта крачим по снега
в приказно-вълшебната страна.

Припев:
Кима смешно снежното човече
с много смях направено от нас.
Иска то да тръгне надалече,
иска да танцува в този час.

И усмивка нежна
в тази вечер белоснежна
лицата огря, сбъдната мечта -
крачим ний из чудната страна.

Хей, слушай –
зън-зън – весел звън
пухкав сняг вали навън
и почва весел празник,
със мен и вий елате под снега.
Звезди щастливо греят
и пълнят с радост нашите сърца.
И почва весел празник,
със мен и вий елате под снега.

Припев:
Кима смешно снежното човече
с много смях направено от нас.
Иска то да тръгне надалече,
иска да танцува в този час.

И усмивка нежна
в тази вечер белоснежна
лицата огря, сбъдната мечта -
крачим ний из чудната страна.


ЗЛАТНА ЕСЕН Е ДОШЛА

Златни листя падат леко,
вятър носи ги далеко.
Тъжни стават дървесата, /
потъмняват небесата. / 2

Вятърко люлее клони,
бавно лист по лист той рони.
Ту ги сбира, ту разпръсва, /
ту пък ситен дъжд запръсва. / 2

Уморени от играта,
те се стелят по земята.
И когато мрак долита, /
пурпурен килим заплита. / 2


ЗЛАТУШКО

Листата
на брезата
отидоха на карнавал.
Всичките ли?
Не.
Останаха две -
Златушко
и Треперушко.

Златушко
дълго се люшка
на своето клонче.
Погледа, почака
и заплака.

- Защо плачеш? -
попитаха две тревички. -
Тръгвай! Отлитнаха всички.
- Не можах да се откъсна,
когато бе време -
вече е късно.
Сега кой ще ме вземе?
Тък ще изсъхна. Самичко.

- Защо? -
извикаха двете тревички. -
Не искаш ли да слезеш при нас?

- Че защо съм ви аз?
Едно малко, жълто листенце!
- Ти ще ни бъдеш палтенце!
Ела, ела -
много близо е зимата зла.
Без теб ще загинем в дните студени!

- Без мене? -
Тъй се зачуди Златушко
сред голите клони,
тъй трепна, че в миг се отрони
върху двете тревички.

А тревичките се свиха
в малкото жълто листенце
като в палтенце.


ЗНАМЕТО НИ Е ТРИЦВЕТНО

Знамето ни е трицветно,
мило, хубаво, приветно.
Ний държиме го с ръчички
и обичаме го всички.

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
и обичаме го всички. / 2

Цветовете му са мили,
бял - снежинки лекокрили.
Цвят зелен е на тревата,
а червен е на зората.

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
а червен е на зората. / 2

Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
а червен е на зората. / 2

ИГРИ

Ринги ринги рае
наш петел играе
чужд петел го гони
за кило бонбони чуш /4

Бели пеперудки
къде отлетяхте
Дойде ли ви края
изберете дружки
Аз избирам първата,
аз избирам втората!/4

Ала - бала - ница
турска паница
Ой, гиди Ванчо
наш капитанчо
ходи по полята,
плаши той децата
иш, миш, ти жумиш /2

Балонът се надува,
надува, надува.
Надувайте момчета,
да стане на парчета бум!/2

Кралю порталю отвори порти,
че ще замине кралят на война
Кралю порталю отвори порти,
че ще да мине кралската войска. /2

Черна съм машина пускам аз искри на
търся си дружина, ти вагон стани /2
Около селото /З
минавам лекичко,
а после през вратите /З
си влизам тихичко!
Покланям се на тебе /З
от нашето колело. /2

Пускам, пускам кърпа
кучето я дърпа
маца му я иска
в лапи да я стиска.

Рецитация:
Едно,две,три,
отварям очи
пу, пред мене
пу, зад мене
пу от трите ми страни!
Който видя,
той ще жми.
Круша - крий!
Ябълка - излизай!


От небето до земята
златна стълбичка виси
Цар, царица, принц, принцеса,
кое избираш ти?

фе-фе фе
тук мирише на кафе.
Дяволът се кръсти
с кьопавите пръсти.
Отиде на реката,
удари си главата.
Намаза я със йод
стана идиот.

Копче,копче,лошо копче,
дето гащите държиш,
ах,дали ще издържиш?
Имам пишшшш.....


ИДВА ДЯДО КОЛЕДА ПРИ НАС

По-добре не плачи
и послушен бъди!
Знаеш ли ти
какви предстои?
Идва Дядо Коледа при нас.

На гърба носи той
кош с играчки безброй.
Чакат го вред
малчугани безчет.
Идва Дядо Коледа при нас.

Припев:
Къщичките бели
сгушени димят –
под губери дебели
сладичко си спят.

Щом послушен си бил,
щом си млякото пил,
получаваш сега
играчка – мечта!
Идва Дядо Коледа при нас.

Даже да си сгрешил,
щом си се извинил,
той сигурно вече
ти е простил!
Идва Дядо Коледа при нас.

На гърба носи той
кош с играчки безброй.
Чакат го вред
малчугани безчет.
Идва Дядо Коледа при нас.

Припев:
Къщичките бели
сгушени димят –
под губери дебели
сладичко си спят.


ИДЕ НОВАТА ГОДИНА

През полета и върхари
бърза весел Януари.
В снежната си колесница
води свидна годеница,
цяла в злато и коприна-
тя е Новата година.

Иде с дарове желани
за работните стопани,
носи радост на децата,
мир и обич на земята.

Бързай, бързай Януари,
че дванадесет удари.


ИМА ЛИ

Има ли, има ли морков,
който бърбори без глас?
Няма подобен мърморко,
той е от другия клас.

Има ли, има ли зелка
с дънки по-тънки от праз?
-Няма я модната лелка,
тя е от другия клас!

Има ли, има ли зайци,
дето треперят от страх?
-Няма такива бозайници,
те са от другия клас!
Те са от другия клас;
ний сме от нашия клас


ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ (1)
(Асен Разцветников)

Имало едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули.

Намерило ги едно момченце, тъ-ъничко като конченце, па ги изяло и взело, че станало хе-е такова дебело!


ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ (2)

Имало едно време
един дядо
и една баба,
и едно мече -
и няма вече...


ИМА СВЕТЛИНА
(Музика: Борис Карадимчев
Текст: Александър Петров)

1.За децата по земята
най е хубаво,
когато има светлина;
и в очите,и в сърцата,
и в мечтите,и в делата
винаги да свети тя.
            Припев:
Слънце щом блести над нас,
то е също и за вас.
И тогава всички ние
волни, весели, щастливи
пеем песента.
2.Във която се разказва
как децата по земята
правят чудеса:
тъмнината разпиляват,
красота навред създават
и раздават светлина.
                Припев:............
3. На, на, на...
и в очите, и в сърцата,
и в мечтите, и в делата
има, има светлина.


ИСКАМ ДА СИ ИМАМ СЛОН

Искам да си имам слон -
мъничък като лимон.
Да заспива с мен в леглото,
да го дърпам за ухото.
Искам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
Стига вече с тая тема!
Ама че дете!


ИСКАМ КУЧЕ

Искам куче /2
мама пък не ще.
Стига вече с тая тема!
Ама че дете!

Друга тема аз си нямам,
котенце поне!
Ала темата на мама
е да казва - Не!

Искам коте /2
котенце поне.
Ала темата на мама
е да казва - Не!

Искам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
Просто темата на мама
е да казва - Не!


Исус, синът на Мария

Далече в древен Витлеем
по библия четем
Марииният божи син
роден е в този ден.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.

Овчари пазеха в нощта
Мария и Сина.
Една изгряваща звезда
им даде светлина.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.

Слушай – песен на ангели звучи
и фанфари звънят над всички нас.
Днес е Господ Исус роден
за теб и мен – във този ден.

Далече в древен Витлеем
по библия четем
Марииният божи син
роден е в този ден.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.

Слушай – песен на ангели звучи
и фанфари звънят над всички нас.
Днес е Господ Исус роден
за теб и мен – във този ден.

Припев:
Глас на ангел пее днес
за син Господен вест.
Ликувай, пей със всички нас,
че Бог ще бди над вас.
Исус Христос е днес роден
във Коледния ден.


ЙОВАНО, ЙОВАНКЕ

Йовано, Йованке,
край Вардарот седиш, мори,
бело платно белиш,
все нагоре гледаш, душо,
сърце мое, Йовано.

Йовано, Йованке,
я те тебе чекам, мори,
дома да си дойдеш,
а ти не доадиш, душо,
сърце мое, Йовано.

Йовано, Йованке,
твоята майка, мори,
тебе не те пуща
при мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йовано.

КАЛИНКА

Лит-лит калинке,
лит-лит калинке,
калинке мила,
шарено крила.

Знаеш ли, знаеш ли,
чудний палат,
там в горите
на змея крилат.

Уж там живяла
чудна девица
и песни пяла
таз хубавица.

Лит-лит калинчице,
пъстро крилце.
Лит-лит калинчице,
златно сърце.


КАМИЛА

Една камила
да се изкъпе решила;
ала беда голяма -
голяма, няма измама -
не знае горката камила
коя гърбица е вече измила.
Чуди се и се мае,
какво да прави не знае.
Ала накрая решила,
че е отдавна измила
и двете свои гърбици
със сапун и със водица.


КАМИЛСКА ИСТОРИЯ

Три камили на кокили
във пустинята решили
гражданки да стават вече,
защото много им напече.

“Стига толкоз пек и пясък –
във града ще влезем с блясък,
Всички там ще покорим
с чара си неустом.”

И нагиздили се те
с нови дрехи от ламе,
тъй добре се пременили -
ха кажи, че са камили.

Сред отбрано общество
насред всяко тържество
те били желани гости
(колкото и да са прости…)

Но не щеш ли, баба Зима
сняг навяла през комина
и на тях им домъчняло
за любимата пустиня.

“Ах, защо да мръзнем тука?
гледай ти каква е скука!
Я да ставаме завчас,
да си ходиме у нас.”

И ето, нашите камили
гордо гърбици извили
и към родната пустиня
те се запътили.


КАПИТАН

Корабчето плава, плава
като в океан.
Искам, искам аз да бъда
негов капитан.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2

Мурджо, Мурджо и Писана
ще са екипаж.
Хайде, хайде капитане
повече кураж.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2

Корабът не чака, чака
тръгвай, давам знак.
Ала на земята
си оставам пак.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2

Облачето плава, плава
ако бях голям
с бърза, бързата ракета
щях да стигна там.

Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2


КАРНАВАЛ В ГОРАТА


Как започна?
Есента боядиса листата
на брезата.
После ветровете -
през лятото спали -
се разбудиха
и надуха кавали.
Те свиреха тъй весело,
че листата се засмяха
и заиграха.

Песента на кавалите беше звънка,
а дръжката на всяко листо е тънка!
Листата се отрониха
и политнаха с ветровете.
- Какво ще правим, кажете? -
питаха листата
на брезата.
- Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете
с кавали. -
Не сте ли разбрали?
Днес ще има голям карнавал.
Вижте върбите -
позлатили са си косите.
Вижте младия бук -
облякъл червен ямурлук.
Дори шипката си е наметнала шал.
Да вървим! Карнавал, карнавал!
Тъй свиреха ветровете.

А листата
на брезата
се въртяха,
танцуваха,
летяха.
И кой би ги спрял?
Бяха канени на карнавал.



КАТЕ, КАТЕ, С БЯЛА БЛУЗКА...

-Кате, Кате,с бяла блузка
защо, ти е червена едната ти бузка?
-Ядох, ябълка. И ако ми дадеш още едничка
ще ми се зачерви и другата ми страничка.


КАТЕ, КАТЕ, КАТЕНЦЕ

Кате, Кате, Катенце,
улови си патенце!
Как да си хвана, татенце,
като всяко патенце бяга из реката,
а пък аз горката ще намокря
новата си рокля!


КАТЕРИЧКА РУНТАВЕЛКА

Катеричка рунтавелка
със опашчика къделка.
Цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
та когато дойде зима,
тя храница да си има.


КАТЕТО И ЛИЛИ

Катето и Лили,
две сестрички мили,
сутрин рано стават,
песничка запяват.

Хайде мили татко,
дай ни малко сладко.
Цяла нощ сме спали,
нищо не сме яли.


КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Пишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става /
буква хубава и права. / 2

Тези буквички чудесни
още са ни неизвестни.
Ние малките дечица /
пишем само колелца. / 2

Ний им славим имената,
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили, /
буквите са ни дарили. / 2


КОГАТО БЯХ ОВЧАРЧЕ

Когато бях овчарче
И овците пасях
Бях много благодарен
Макар и сиромах
Бях много благодарен
Макар и сиромах

Щом пукнеше зората
Изкарвах ги навън
И свирех из гората
Подпрян на някой пън
И свирех из гората
Подпрян на някой пън

Времето бе кратко
Със шарени кавал
И никога тъй сладко
Не съм ни ял, ни спал
И никога тъй сладко
Не съм ни ял, ни спал

И днес когато виждам
Овчарче малко аз
Не знам защо завиждам
И охкам си без глас
Не знам защо завиждам
И охкам си без глас


КОГАТО СИ МАЛЪК
(Р. Москова)

Когато се чувстваш
И малък, и сам,
Така ти се иска
Да бъдеш голям!
Сам да решаваш,
Сам да избираш,
Сам да си съдиш,
Че кой ще те спира?

Кой ще те гледа
Отгоре надолу?
Кой ще те учи
И все ще мърмори?
Кога ли най-сетне
Ще порастеме?
Така им е лесно
На всички големи!

Ти казваш “Не мога!”
Те казват “Не!
Трябва да мислиш, че можеш поне.
Трябва да бързаш,
Не клюмвай глава!”
Трябва! Все трябва!
Все трябва!
А трябва ли, а?


КОЙ КАК ЯДЕ
(Лъчезар Станчев)

Баба Меца от медеца
лапа с лапа и се цапа.

По-добро ни е детето,
има кърпа на вратлето

и с лъжица във ръчица
сърба мляко от паница.


КОЙ С КАКВО ПЪТУВА...

Зелен семафор - ясен знак!
Потегля пътнически влак.
Той утре заран в ранен час,
ще спре на гарата в Бургас.

В крайния квартал живея
и пътувам със тролея.
Тих е тролейбусът син
и без мирис на бензин.

Може друг да е маршрута:
София-Москва-Калкута.
А в Калкута и в Цейлон
ще се возиш и на слон.

С куфарчето и с билета
качваш се във самолета.
Два-три часа щом летиш,
кацваш в Рим или в Париж.

Би-би-ип!-
бърза автобусът,
но светофарът е червен!
Би-би-ип!
Моля! Нямам време!
Път ми дай! Стани зелен!

По удобен път не зная-
качваме се във трамвая
и не минал даже час,
сме на Княжево със вас.

Излетя ракета вчера
към планетата Венера.
Аз не зная тя къде е,
а батко само ми се смее.

В океанските простори
кораб бял вълните пори.
Той до следващата сряда
ще пристигне във Канада.

Я гледай ти какво било!
Препуска детско колело.
Момченцето върти педали.
Ще го настигнеш ли?
Едва ли!


КОЙ ПОЧУКА

Кой почука, кой почука.
Кап-чук, кап-чук.
Вест донесе днес капчука.
Кап-чук, кап-чук.

И ми рече: Мила пролет,
пак тука, пак тука.
И на всички с весел поглед:
Пак тука, пак тука.

С нови песни и засмяни,
раз-два, раз-два.
Ний ще тръгнем към поляни,
раз-два, раз-два.

Ще разцъфнат там цветчета,
зън-зън, зън-зън.
Сякаш сребърни звънчета,
зън-зън, зън-зън-зън-зън-зън.


КОЙ ЦВЪРЧИ НА КЛОНЧЕТО?

Кой цвърчи на клончето?
Врабчо плаче:
- Мамо,
искам като слончето
аз да съм голямо.
Гледай ти!
А слончето
за какво копнее?
Иска то на клончето
да се полюлее.


КОКИЧЕ (1)
(Димитър Спасов)

Аз кокиченце съм бяло
Сред гората разцъфтяло.
Идвам с пролет подранила –
Тя е мойта майка мила.
Имам братче минзухарче,
Кукуряче за другарче,
Срамежлива теменужка –
Моя вярна, първа дружка.
Хей, дечица, я станете,
Пролет мила посрещнете!
Идва тя с цветя и птички,
Гали клонки и тревички.


КОКИЧЕ (2)

Кокиченце бяло,
в снежинки е цяло,
с тънко краченце,
звъни със звънченце:
- От сън се будете,
очи отворете!
Баба зима си отива,
пролет слънчева пристига.


КОКИЧЕ И ДЕТЕ

А кой се показва
от бялата пазва?
- Аз кокиче бяло съм,
ставам веч от сън (2)
- И защо тъй рано
идеш ти засмяно?
- Аз ви нося чудна вест
що дочух нощес (2)
- Миличко, кажи я,
бързо ти открий я!
- Пролет, пролет иде веч
и не е далеч (2)


КОКИЧЕНЦЕ, МОМИЧЕНЦЕ

Мое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2

Аз дошло съм тук детенце
радост да ви известя,
че таз зима си отива /
и пристига пролетта. / 2

Мое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2


КОКОШКА КРАЙ ХАМБАРА...

Кокошка край хамбара
ко-ко-ко
зове, крещи, повтаря
ко-ко-ко
Къде сте ми дечица?
ко-ко-ко
Намерих ви храница
ко-ко-ко

Ний тук сме, мила мамо
пи-пи-пи
изровил някой яма
пи-пи-пи
и ние, всички, всички
пи-пи-пи
пропаднахме горкички
пи-пи-пи.


КОЛАДЕ, ЛАДЕ

Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се Боже чедо. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе

Кравай скача от полица,
ври в котлето кървавица. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе

Кажи, бабо, като лани
на нас весело да стане. (х2)

Припев:
Коладе, ладе, коладе, ладе.


КОЛЕДА
Коледа пристигна вкъщи,
през комина се провря,
после тихичко, на пръсти
до елхичката поспря.
Дарове под нея сложи,
озари я с благаслав-
Коледна елхичка горе
грейна с вяра и любов!
Нежно бузките целуна
на дечицата добри
и в шейната снежно-лунна
се пързаля до зори!


КОЛЕДВАЛО-ПОГЛЕДВАЛО
Народна песен от с. Оходен, Бяласлатина

Коледарче коледвало,
За кравайче погледвало.
Закукува кукувица,
Пред манастир на ябълка (2)
Ем кукува, ем нарича:
- Зимайте си цедниците
Ще тураме краваете.


КОЛЕДАРИ
Сурва, сурва година,
весела година!
Зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина!

Стани Нине, господине,
отвори ни, посрещни ни,
добри сме ти гости дошли,
добри гости - Коледари.

Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се Боже чедо -
на стопанин къща здраве,
а на нази - добри дари.


КОМАРЧЕ

Кацна комарче
върху глухарче.
Къщичка ще прави там,
ам, ам, ам - кого ще изям!
Както къщата строяло,
слушало го зайче бяло.
Зайченцето го изяло -
вместо него то запяло

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
(Ж. Кюлджиева)

В кошарата на бедните пастири
В такава нощ Христос се е родил.
И днес пак търсим светлите му дири
И вярваме, че свят човек е бил.

Със Коледната приказка на баба
Потегляме насън към Витлеем,
А в приказките както подобава
И пред нищо трудно няма да се спрем.

А в стаята елхата
Във приказна позлата
Ни чака да се върнем
От сладкия си сън. (х2)
Свещичките догарят,
Очите още парят,
В прозорците отеква
Красив камбанен звън! (х2)

Отеква красив камбанен звън!
Звън! (х4)
Отеква красив камбанен звън!
Звън! (х5)
Коледа! Коледа!


КОНЧЕТО МИ

Имам конче вихрогонче.
Златна грива си извива,
през полята се премята,
мен отнася, и донася.
Прах се вдига, дето мине,
не се стига със години.


КОТЕ БЯЛО

Коте бяло се е свряло
на дивана под юргана
хърка мърка недоволно
прави се на болно.

Но до него аз заставам,
аспиринче му подавам,
то подскочи и избяга,
оздравя веднага.

Ах, ти коте, котаранче, (/Ах, ти коте, преструванче)
знам на моето диванче
много сладичко се спи,
но те моля, запомни,
че без мое разрешение
няма ти да лягаш тук (/няма тук да лягаш ти!)
Мяу.


КОТЕТО

Котето кротко лежи под леглото,
а мама ме пита къде е кълбото.
Котето мърка си там подлеглото,
а мама ме пита къде е кълбото.

Как да и кажа, че с котето двете
В игра развалихме това що изплете. /2

Може на баба белята да кажа,
кълбото объркано аз ще покажа.
Нея ще моля да вземе иглите
Скришом на двора да идем и трите.

С моето коте ще хванем конците,
а баба за вчас ще размаха иглите./2


КОТЕНЦА ВЪРВЕЛИ ТРИЧКИ

Котенца вървели трички -
едно братче, две сестрички.
Срещнали след десет крачки
две мишлета със мустачки.
Щом мишленцата се спрели,
котенцата онемели
и като "Юнаци" те
скрили се в трънаците.


КОТЕНЦА ГАЛЕНИ

Котенца галени
с панделки алени
дърпат пердетата,
късат кълбетата.
Баба с метлата
туп-през вратата.


КОТКА, КОТКА, КОТАНА

Котка, котка, котана,
бабина писана.
С хляб я баба хранила,
с прясно мляко поила.
Расна, расна котана -
стана котка голя-я-яма.


КОЙ НАПРАВИЛ Е ЦВЕТЯТА

Кой направил е цветята
Кой с росица ги пои,
Кой им даде миризмата
Кой ги с краски украси? (2)

Кой на птичките крилата
Дал е леко да летят,
Кой научи ги гнездата
В шумата да си строят? (2)

Мравчицата кой научи
Да си скътува житце,
И пчелата мед да смучи
От красивото цветче? (2)

Всичко Ти направи Боже
Всичко Ти си наредил,
Птичката да хвърка може
Че крилца си й дарил. (2)

Ти направи небесата
Деня ясен и нощта,
Тебе славят на земята
И най-малките неща. (2)


КРАЙ БОСФОРА

Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитова. /2
Ето Симеон пристига,
воеводи си зове. /2

Съберете се войводи,
храбри орляци безброй. /2
Много войски и народи
усмири ги меча твой. /2

В Царигратските палати,
разтрепера се Роман. /2
Праща дарове богати
в Симеоновия стан. /2

- Неща дарове и злато -
гордо викна Симеон. /2
- Мойто царство е богато,
златен е и моя трон. /2

Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир. /2
Нека поклон ми направи,
па ще видим по подир. /2


КРАЙ ЕЛХАТА

Вижте как греят елхите сега,
радват се, радват се всички.
От планината лети през снега,
сребърна, малка шейничка.

Тра-лала, Тра-лала, /
сребърна, малка шейничка. / 2

Ех как се радваме, идвай при нас,
мил и добър дядо Мраз.
Носиш подаръци в пълния кош
в светлата празнична нощ.

Тра-лала, Тра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2

Тра-лала, Тра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2


КРИЛА БАБА

Крила баба крила орехче в торбата
мишчица пробила дупчица в средата.
Кога двенки, тринки, кога четеринки
пълната торбичка станала полвина.
Смаела се баба , ахнала горката
Най подире празна виснала торбата
смаяла се баба ахнала горката
А мишлето хитро скрило се зад скрина
Цяла зима яло скачало и пяло.


КРОКОДИЛ
(вариант 1)

Крокодил, крокодил -
той свиреп е, а не мил!
Скрил се в близката река -
ще те глътне ей сега!

Бързо бягай и се крий -
във реката не се мий!
Че под мътната вода
крокодилът те видя!


КРОКОДИЛ
(вариант 2)

Далече някъде на юг
на мили хиляди от тук.
Живее речен Крокодил
огромен но ужасно мил

Припев:
Той зъбите си мие с четка,
устата бърше със салфетка.
Редовно свири но тромпет
и може да брои до пет. /2

Едва ли има крокодил,
от него по-добър и мил
Но жителите в тези храсти
не искат да му кажат "здрасти"
Но жителите в тези храсти
не искат да му кажат "здрасти"

Припев: /2
И плаче този крокодил,
безкрайно тъжен и унил
не си виновен братко мил,
че пръкнал си се крокодил.
не си виновен братко мил,
че пръкнал си се крокодил.

Припев: /2


КУКЛА И МИШОК

Кукла и Мишок танцували
и лудували раз, два ,три. І2І

Старият мишок,смешният мишок
клати се едвам раз ,два ,три

Кукла и Мишок танцували
и лудували раз, два ,три. І2І

Кукличката ,ах чак чак се сви от смях
чак се сви от смях, раз ,два ,три.


КУКУЛАЗИ, БУБА ЛАЗИ...

Кукулази, буба лази,
по краченце,
по ръчичка,
по вратленце,
по главичка.
Ах, таз буба,
дето лази
може бебчето
да сгази.

КУЧЕ ШАРО

Уж е куче умно,
уж е куче старо,
а пък колко глупав е нашия Шаро.

Клекнал посред двора, цяла нощ ще лае
кръглата, голяма Месечина.
Мисли си, че тя е топличка погача
и ще падне от небето право в устата

Уж е куче умно,
уж е куче старо,
а пък колко глупав е нашия Шаро.


КУЧЕНЦЕ

Кученцето Буби
вчера се загуби.
Търсихме го с мама
никъде го няма.
Тупарр-лапа, тупарр-лапа
скрило се в дулапа.


КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Пишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става /
буква хубава и права. / 2

Тези буквички чудесни
още са ни неизвестни.
Ние малките дечица /
пишем само колелца. / 2

Ний им славим имената,
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили, /
буквите са ни дарили. / 2


КОГАТО БЯХ ОВЧАРЧЕ

Когато бях овчарче
И овците пасях
Бях много благодарен
Макар и сиромах
Бях много благодарен
Макар и сиромах

Щом пукнеше зората
Изкарвах ги навън
И свирех из гората
Подпрян на някой пън
И свирех из гората
Подпрян на някой пън

Времето бе кратко
Със шарени кавал
И никога тъй сладко
Не съм ни ял, ни спал
И никога тъй сладко
Не съм ни ял, ни спал

И днес когато виждам
Овчарче малко аз
Не знам защо завиждам
И охкам си без глас
Не знам защо завиждам
И охкам си без глас


КОЙ ПОЧУКА

Кой почука, кой почука.
Кап-чук, кап-чук.
Вест донесе днес капчука.
Кап-чук, кап-чук.

И ми рече: Мила пролет,
пак тука, пак тука.
И на всички с весел поглед:
Пак тука, пак тука.

С нови песни и засмяни,
раз-два, раз-два.
Ний ще тръгнем към поляни,
раз-два, раз-два.

Ще разцъфнат там цветчета,
зън-зън, зън-зън.
Сякаш сребърни звънчета,
зън-зън, зън-зън-зън-зън-зън.


КОКИЧЕНЦЕ, МОМИЧЕНЦЕ

Мое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2

Аз дошло съм тук детенце
радост да ви известя,
че таз зима си отива /
и пристига пролетта. / 2

Мое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2


КРАЙ ЕЛХАТА

Вижте как греят елхите сега,
радват се, радват се всички.
От планината лети през снега,
сребърна, малка шейничка.

Тра-лала, Тра-лала, /
сребърна, малка шейничка. / 2

Ех как се радваме, идвай при нас,
мил и добър дядо Мраз.
Носиш подаръци в пълния кош
в светлата празнична нощ.

Тра-лала, Тра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2

Тра-лала, Тра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2


КЪДЕ СИ ВЯРНА ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА

Къде си, вярна ти, любов народна?
Къде блестиш, ти, искра любородна?
Я, силен пламък, ти пламни
та буен огън разпали
на малдите в сърцата -
да тръгнат по гората.
На малдите в сърцата -
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни, ти в нас, любов гореща,
против вразите да стоим насреща.
Да викнем всички с глас голям
по всичкия коджа балкан:
"Голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай"
"Голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай"

За нашето Отечество и слава,
за нашата свободна ни държава,
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани -
безверни мюсюлмани.
От нашите тирани -
безверни мюсюлмани.


КЪРПИЧКО МИЛА

Кърпичко мила и бяла
де си се кърпичко свряла.
Търсих те питах и  мама
ала те няма и няма./2

Няма те в шкафа и скрина
вече неделя измина,
май че те грабна мишлето
за да си бърше нослето./2

Кърпичко нова и бяла
де си се кърпичко свряла.

Май че те грабна мишлето
за да си бърше нослето./2


КЪЩИЧКА
(музика: Димитър Кърнолски
текст: Мария Младенова)

Сам направих от солети
къщичка със парапети,
със коминче и прозорче,
със тераса и със дворче. /2/

Дружно да живеят в нея
куклите, добрата фея,
Заю Баю и мечето,
Ежко Бежко и Щурчето. /2/

Сам направих от солети
къщичка със парапети.
Къщичката ми обаче
я изяде мойто братче. /2/

ЛАЗАРКА
(Дора Габе)

Лазарчице- китчице,
Тропни дважди за мене,
Да ми станат китчици
Двете бузки червени!

Лазарчице-китчице,
Тропни дважди за кака,
Да й дойдат сватове,
Мама да ги дочака!

Лазарчице-китчице,
Тропни трижди за мама,
Да ме гледа весело,
Като расна голяма!


ЛАЗАРСКА ПЕСЕН (1)
(на малко момче)

Ах, мари, Бульо, хубава, хубава.
Ти имаш момче хубаво, хубаво.
Примени го, прибири го (х2)
Изведи го на порти, на порти.
Да го гледат лазарки, лазарки.
Лазар веднъж в година, в година,
Като жълта коприна, коприна.


ЛАЗАРСКА ПЕСЕН (2)

Заспало ми е детенце
в позлатена люлчица.
Мама му го будеше:
Я стани, стани детенце,
да си видиш Лазаря
как хубаво лазарува.
Шити поли развява,
жълти чехли потропва.


ЛАЗАРСКА ПЕСЕН (3)
Записал Николай Кауфман

Лаленце се, лаленце се люлее
на зелена, на зелена ливада.
Не било, не било лаленце
най е било, най е било детенце.
Очите му, очите му звездички,
а лицето, а лицето трендафил.
Като кротко, като кротко играло,
тъй си сладко, тъй си сладко заспало.
Майка му го, майка му го будеше,
стани, стани, стани, стани детенце,
да погледаш, да погледаш лазарки,
как хубаво, как хубаво играят,
жълти чехли, жълти чехли потропват,
шити поли, шити поли развяват.

Втори вариант:

Лаленце се люлее
У зелено ливаде.
Не е било лаленце
Но е било детенце.
Шити поли развява.
Лицето му трендафил.
Очите му звездички.


ЛЕКА НОЩ

Нани,нани,нани,на
цъфна синята леха
трепетлики затрептяха
в златни пръски заблестяха,
на вълшебната трева
се търкулна и луна.
Нани,нани,нани на
шепне,шепнешком и тя.

Нани,нани,нани на
облак звезден долетя
и затупа тупа туп
незабравките на куп,
ароматът им заля
сънената долина.
Нани,нани нани на
пак не ме забрави тя.

Нани,нани нани на
със дантелена мъгла
се завивам през нощта
и търкулната сълза
се превръща във мечта,
да ме топли във съня.

Нани,нани нани на
чак до утре сутринта.


ЛЕЧЕ БУБОЛЕЧЕ

Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.

Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:

На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!

Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.

Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!

Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.

Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.

После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.

Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!

Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)

А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.

Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.

На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...


ЛИЛЕТО

Де изчезна Лилето, Лилелто, Лилето?
Де пропадна милото, милото, милото?
Тича баба с кучето, с кучето, с кучето,

да си търси внучето, внучето, внучето.
Ех, ти мило кученце, кученце, кученце,

де е мойто внученце, внученце, внуценце?
Ей го де е Лилето, Лилето, Лилето.
Ой на баба милото, милото, милото.


ЛЮЛЧИНА

Тих ветрец е вече спрял,
ясен месечко изгрял,
рой звездици от небе
тебе шепнат: Спи дете!
Спи от нищо не се бой,
мама тук е (/аз при теб съм), сине мой,
цяла нощ до ранина,
нанкай, нанкай, на-ни-на ...
Всичко живо, що е вън
спи спокойно сладък сън
нанкай, нанкай, на-ни-на,
сладка рожбо мамина ...


ЛЯСТОВИЧКА

Под наш'та стряха лястовичка във гнездо живей
и всяка сутрин слушам аз как чурулика пей
и всяка сутрин слушам аз как чурулика пей:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

На свойте мили мънички деца разказва тя
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света,
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

Разказва им, че там, на юг, тече реката Нил
и в нея тя веднъж видяла страшен крокодил
и в нея тя веднъж видяла страшен крокодил:
Чурулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.


ЛЯТО

Слънце топло грее, лятото дойде.
Слънце топло грее, лятото дойде.
Златно жито зрее, златно жито зрее -
тръгваме, но кой, кога, къде?
Тръгваме, но кой, кога, къде?

Кой, кога, къде,
кой, кога, къде?

Ягодоберачи, билкосъбирачи,
всички помагачи - стягайте се, хей!

Пак ни вика плажа, лятото дойде.
Пак ни вика плажа, лятото дойде.
Кой сега ще каже, кой сега ще каже:
тръгваме ли, кой, кога, къде?
Тръгваме ли, кой, кога, къде?

Кой, кога, къде,
кой, кога, къде?

Ягодоберачи, билкосъбирачи,
всички помагачи - стягайте се, хей!

МАЙ

Радост, пролет, слънце грей.
Златен клас на нива зрей.
По ливади златят млади.
Роса лей брилиант сълза. / 2

В полски равни широти,
весел шум и глъч ехти.
Неуморен в труд упорен
Тук обажда се орач.
Ей пък там запя косач.

Радост, пролет, слънце грей.
Златен клас на нива зрей.
По ливади ... млади.
Роса лей брилиант сълза. / 2


МАЙКА (1)
(Константин Величков)

Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.


МАЙКА (2)
(Младен Исаев)

Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.

Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.


МАЙКАТА И ВРАБЧЕТО

Майката на листата
беше брезата.
Цяло лято се кипри -
зелена,
пременена.
Сега остана самичка.

На пръсти се надигаше
брезата и гледаше -
къде отидоха децата?
Но ето
долетя врабчето.
То беше ходило на карнавала
и още отдалече
рече:

- Чудесно беше. Просто нямам думи
да ти опиша всички маски и костюми.
А твоите деца - те бяха най-красиви.
И как танцуваха! Същински балерини!
За тях ще се говори пет години...
И всички казваха: "Брезата е честита!"

- Ами Златушко? - майката попита.

- Златушко ли? Най-малкото листенце!
Той стана на палтенце
за две тревички голи.

- А Треперушко?
Какво направи той?
- Видях и него.
На лодка стана и отплува към морето.
О, Треперушко е юнак!

Врабчето си отиде.
Започна да прехвърча сняг.

А майката-бреза усети, че заспива.
Тя беше уморена, но щастлива.
Добри деца отгледа.
Нека спи.
До пролетта.
Тогава, щом усети тръпки,
ще се разпукнат нови малки пъпки
и нежно майката ще ги прегръща
и пак ще се повтори приказката съща
за листата
и брезата.


МАЙЧИЦЕ, МИЛА МОЯ

Майчице мила моя,
кажи ми теб се моля.
Що значи мила мамо, /
че теб обичам само. / 2

Щом мигна с очи си,
пред мене само ти си.
И почвам да сънувам, /
че сладко те целувам. / 2


МАЛКАТА СКУМРИЙКА СИЙКА

Малката скумрийка Сийка
вчера яла курабийка,
но я заболял корема
хванала голяма хрема.

Щом пристигнал доктор рак
я нападнал като враг.
Оперирал я със щипка
ах, горката рибка.

А когато оздравяла
си облякла рокля бяла
и с магия - ала-бала,
тя за рака се венчала.


Малкото рибарче

Кой не ме познава,
та това съм аз.
Малкото рибарче,
рибарче от Бургас.

Попчета, скумрии
хващам ей така!
Въдицата спущам,
дръпвам я с ръка.

И се залюляват
рибките край мен.
Златни рибки хващам,
хващам всеки ден.

Вчера котарака
рибките откри
и не ми остави,
ни една дори.

Нека всеки знае-
щом съм от Бургас,
утре ще си хвана
златна рибка аз.


МАМА
(Валери Петров)

Косата на мама
Е светва и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.

Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.

Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма

И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,

И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща

И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,

Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!


МАМА (2)

Моя майчице добричка,
с бяла, хубава ръчичка
повдигни я и сложи я
върху моята главичка -
да ме милваш, да ми пееш
като слънце да ми грееш


МАМА КАЗА

Мама каза, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можела
да се облече самичка.

Че отзад й плели плитка,
роклята й била малка
и отивала да учи
с тетрадка и писалка.

Оле колко ми е смешно:
тази баба толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори и се кара-
с къса рокля и тетрадка!
Бабо мила,бабо сладка!


МАМА МИ КУПИ ДНЕС

Мама ми купи днес /
Нова книжка с картинки. /
Гледам я с интерес /
И разлиствам лист по лист. / 2

Тука зайче как играе,
Там лисица как го дебне,
Таралеж на кълбо /
Ще избави зайчето. / 2
Викат ме, пак навън /
Хайде идвай да играем /
Но без мен, в този ден /
Почват лудите игри. / 2
Гледай ти какво направих
За игрите днес забравих
Все чета, във захлас
Нова дружка имам аз.
Все чета, във захлас
Пъстра книжка имам аз.


МАМБО РАЗХОДКА

1.Във час по география
отново сме във плен
и учим биография
на всеки континент.
Африка на дневен план-
горещо става в клас.
Удря ритъмен тимпан,
екзотика край нас.

Припев:
Подай ръка във танца луд,
със мен сега танцувай тук,
сега със мен, със мен танцувай ти!
Мамбо ритъм улови,
а сега се завърти!

2. Дюни златни има тук-
оазиси, мечти,
и папагал крещи напук,
а песен май ще звучи.
Слонове потропват с крак,
лудуват пеперуди,
носорози със размаж
танцуват мамбо пак.

Припев:
Подай ръка във танца луд,
със мен сега танцувай тук,
сега със мен, със мен танцувай ти!
Мамбо ритъм улови,
а сега се завърти!


МАМО, МАМО, Я КАЖИ КОЛКО СЛОНЧЕТО ТЕЖИ?

-Мамо,мамо,я кажи колко слончето тежи?
-Слончето тежи,деца,повече от сто килца!
-Майка има ли си то?А не плаче ли?Защо?
-Майка има то добра и не плаче след игра.
-Спи ли като нас?Къде?А какво ли пък яде?
-Спи под някое дръвце,суче сладичко млекце!


МАМИЧКО

Мамичко, мамичко, мамо добра
твоето малко момиче,
днеска за тебе, за тебе набра
китка от бяло кокиче.
ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла
китка от бяло кокиче.

Цветето, цветето ти закичи
редом с медала си златен,
та от далеч, от далеч да личи
колко си мамичко знатна.
ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла
колко си мамичко знатна.


МАРИАНА

Имала Мариана весело и добро сърце,
Имала Мариана шапка с едно перце.

Тръгнала Мариана, тръгнала в близкото селце,
срещнала Мариана с руси коси момче.

"Добър ден Мариана", казало русото момче,
"Добър ден Мариана - дай ми това перце".

Ахнала Мариана, ахнала шапката с перце,
смяла се Мариана смяла се от сърце.

Казала Мариана "Давам ти моето перце,
ала искам във замяна твоето добре сърце"


МАРТЕНИЧКИ (2)
(Петя Йорданова)

Мартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

Пролет щом ви зърне
тука при децата,
бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички бели,
бели и червени.


МАРТЕНИЧКИ (2)
(Петя Йорданова)

Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Във гората кукуряк
ни се е засмял отколе.

С мартенички по света
всякой си ръката кичи.
Кой не чака пролетта?
Кой цветята не обича?

Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Колко слънце и възторг
блика в сините простори!


МАРТИНО ХОРЦЕ
(Веса Паспалеева)

На хорцето всички!
Дайте си ръчица,
с песен да посрещнем
Марта хубавица!

Ако е сърдита,
в миг ще се засмее,
щом като ни чуе<
радостно да пеем.

Мартенички пъстри
всеки да си върже,
цвете да напъпи
сред лехите бърже!


МЕДНА ПИТА

Баба Меца вчера рече -
"Утре ще похапна мед."
И отиде тя на гости - без покана.
Без да чука, без да пита,
бръкна с лапа, грабна пита.
Лакомичко тя похапна...
Ала в кошера голям
- не остана  неоткрита
тази мечешка визита.
Армия безчет пчели
с малки лъскави ками,
литнаха на вън в строй
- да накажат злосторника свой.
Додоха му те добър урок-
"Друг път - без покана, без да чука ,
без да пита - Да не грабва медна пита"


МЕДНА СВИРКА СВИРИ
(текст на Веса Паспалеева, музика Борис Ибришимов)

Медна свирка свири
три-ли-ри-ли три-ли-ри
скарали се двечки
пъстри буболечки
Хей-брей-скарали се двееееечки
хей-брей-
пъстри буболечки
2. За една лъжица
бобена чорбица
и за две грахулки
бобени шушулки
хей,брей и за две грахулки
хей,брей бобени шушулки
3.Вдигнала се врява три дни и три ноооооооощи
Бръмбарчо разправя, че се карат ощр
хей, брей бръмбарчо разправя
хей,брей че се карат още
4.лалалалалалалалалалал
хей ,брей бръмбарчо разправя
че се карат още.


МЕСЕЧКО ЯСЕН
Н. Николов

Месечко ясен, месечко бял,
Много си скитал, много видял.
Знаеш на пръсти родния край
в златната есен, в китния май.
В зимната хала, в летния зной
вечно на път си, нямаш покой.
Тебе ще питам, месечко бял,
Дето си скитал, много видял:
- В хладния север, в топлия юг
край като моя има ли друг?


МЕТНАХ ПУШКАТА НА РАМО...

Метнах пушката на рамо
да убия мечка.
Но в гората срещнах само
малка буболечка.


МЕЧО

Мечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.

Зима иде вече
той е умно мече
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.


МЕЧКА, КЛЕЧКА, БУБОЛЕЧКА...

Мечка, клечка, буболечка
на планинската пътечка.
От Балкана мечката
слиза по пътечката.
Ала сред пътечката
сгушена зад клечката
варди буболечката.
Как да мине мечката -
тясна е пътечката!
Но е умна мечката -
ще прескочи клечката.
Но нещеш ли клечката
хукна изпод мечката.
Скочи буболечката
от върха на клечката
на носа на мечката.
Ето я пътечката,
ето буболечката,
ето я и клечката.
Де избяга мечката?!?


МЕЧО ГОТВИ СЕ ЗА СЪН

С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
Седнал на леглото меко
той с прозявка гледа как
във гората леко леко
пада пухкавият сняг.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
Щом гората в сън заглъхне
казват "трябва да се спи"
Чак кога южняк полъхне
този сняг ще се стопи.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.


МИКИ МАУС

Имам си любим герой,
опашат но много мил,
Мики Маус се казва той,
от обичан детски филм.

И живее в чуден свят
с приятели добри,
ето той ме вика пак:
"Искаш ли ела и ти".

Припев:
Мики Маус, (3х) смях от милиони детски очи.
Мики Маус, (3х) приказно вълшебство е радостта.
Мики Маус, (3х) мъничко пораснах и ми личи.
Мики Маус(3х) но скъп си ми дори и сега.

Имам си любим герой,
опашат но много мил,
Мики Маус се казва той,
от обичан детски филм,

Ех, да можех мисля си
да те хвана за ръка само миг,
но миг нали,
сбъдната една мечта.

Припев:
Мики Маус, (3х) смях от милиони детски очи.
Мики Маус, (3х) приказно вълшебство е радостта.
Мики Маус, (3х) мъничко пораснах и ми личи.
Мики Маус(3х) но скъп си ми дори и сега.
Мики Маус, (3х) смях от милиони детски очи.
Мики Маус, (3х) приказно вълшебство е радостта.
Мики Маус, (3х) мъничко пораснах и ми личи.
Мики Маус(3х) но скъп си ми дори и сега.


МИЛА МАМО...
(изп. Росица Кирилова)

Мила мамо,
как да намеря
дума най-добра за тебе,
от звездите ли аз да я взема
или е в сърцето.

Припев:
Ти свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
Разбирам аз, какво по-щастие голямо
да казвам с обич "мамо"/2/

Отпусни глава
на моето рамо,
тъй както правех аз, мамо.

Припев:...


МИЛА МОЯ МАМО

Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо
колко те обичам /2

Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая
песни си ми пяла/2


МНОГО, МНОГО АЗ ЩЕ ЯМ

Много, много
аз ще ям,
да порасна
по-голям.
И ще стана
здрав и як,
най-безстрашен,
най-юнак.


МНОГО ОБИЧАМ МОРЕТО

Много обичам морето,
синьо е като небето.
Плискат се леко вълните
и ми разхлаждат очите.

Аз ще направя с лодка
хубава морска разходка.
Много обичам морето,
синьо е като небето.

Морски звездички откривам,
цветни корали намирам.
Правя с тях огърлица,
аз не съм морска царица.

Аз ще направя с лодка
хубава морска разходка.
Много обичам морето,
синьо е като небето.


МОЛЕЦ

Страшно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.
/2/

Тъй че мамо замълчи
не на мен ми дрънкай,
че съдрал съм втори чифт
чисто нови дънки.

Страшно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.
/2/

И за тази дупка тук
в гумата на кеца,
хич не обвинявай друг,
ами дръж молеца.

Пам парам пам пам парам
пам пам пам парам пам./2/
Страшно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.


МОЛИТВА
(Иван Вазов)

Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!

Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!


МОРЕН СОКОЛ ПИЕ

Морен сокол пие вода на Варадаро
Морен сокол пие вода на Варадаро
Яне, Яне ле бело гърло
Я не, Яне ле кротко агне.

Море ой Соколе , ти юнашко пиле
Море не ви де ли ,юнак да премине
Я не, Яне ле бело гърло
Я не, Яне ле кротко агне.


С десет люти рани сите куршумлии
С десет люти рани сите куршумлии
Я не, Яне ле бело гърло
Я не,Яне ле кротко агне.


МОЯТА КУКЛА БАРБИ

Пр.: Мила кукло Барби,колкото те обичам
вечер не заспивам щом не си до мен.
Тайно аз на тебе искам да приличам,
за да стопля с обич детското сърце.

Ти си ми сестричка нежна и добра
с тебе мога всичко аз да споделя.
Щом ми се усмихнат твоите очи
знам във миг започват весели игри.

Припев.

Две очи звездички греят във ноща,
сутрин се превръщат в капчици роса
Слънчо се е сгушил в златната коса,
за да стопли детската душа.

Припев.


МРАВКА В ЛАВКА

Мравка
в лавка
отива
за подправка
лютива.
На петте си дечица
сготви вкусна чорбица.
Тя им сипва в паница,
те я сърбат с лъжица.
Ала види ли мравче
да се бърше с ръкавче,
тя ушите му дърпа
да се бърше със кърпа.


МУЗИКАНТ
(Бл. Арсова)

Кой, цигулке, те накара
тъй да свириш ти във здрача,
че от радост да се смея
и от мъка да заплача?

Отгатни само, момченце!
Цигуларят е щурченце.
На зелената морава
нощем свири до забрава. (х2)
Нощем свири до забрава.


МЪНИ, МЪНИ ПАТЕНЦА

Хей, брей
мъни, мьни патенца,
жълти мили братченца,
де сте вие ходили
в чий води сте бродили? /2
Хей,брей
Чуй, Калинке драгичка
бяхме ний във вадичка
дружно да се гмуркаме
сладко да жабуркаме /2

Хей, брей
в едно с нашта майчица
под върбова сенчица
вече идем чистички
чистички, умитички /2

Хей, брей
Мъни, мъни патенца,
жълти мили братченца,
де сте вие ходили
в чий води сте бродили? /2

НА БАБА МАРТА
(Елин Пелин)

Плети, плети, бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
лястовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.


НА ДИВАНА ПОД ЮРГАНА

На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло.
Хърка, мърка недоволно -
прави се на болно.

Но до него аз заставам,
аспиринче му подавам.
То подскочи и избяга,
оздравя веднага.

Припев:
Ей ти коте, мързеланче,
тук под моето юрганче:
много сладичко се спи,
но те моля запомни,
че без мое разрешение -
няма тук да лягаш ти..


НА ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

На зайченцето, зайченцето бяло,
в гората сладолед му се дояло
и тръгнало само и тръгнало навред,
дано да си намери сладолед.
(и трьгнало напред да дири за съвет
къде да си намери сладолед).

И както си вървяло из гората,
насреща му задала се пчелата.
Помолило я то "Дай малко сладолед"
Тя казала : "Аз имам само мед!".
За зимен сън се готвела мецана,
пред къщата си тупала юргана,
Помолило я то, поискало съвет,
къде да си намери сладолед.

Мецана рекла: "Ти си интересен,
какъв ти сладолед в таз късна есен?
Ти знаеш сам нали, ти знаеш сам нали
че гърло може да те заболи?

Че права е мецана то разбрало,
пред горската сладкарничка се спряло
и вместо сладолед, и вместо сладолед
поръчало си - палачинки с мед!!!


НА КУКЛАТА

Болна ли си или здрава-
мен от туй какво ми става?!
Нека боледуваш,
щом като лудуваш!
Чичо доктор като каже
мама с камфор да те маже,
ще крещиш тогава:
"Аз съм здрава,здрава!"
Няма да те слуша мама,
ще те хванем с него двама
и тогаз, да знаеш,
колко ще се каеш!


НА ЛОВ

Рано днес на лов със тати
ходихме в гората,
а Калинка ни изпрати
с мама до вратата.

Взех си пушка аз на рамо
да убия мечка,
но в гората срещнах само
млка буболечка./2


НА ЛЮЛКАТА (1)

Седнало в градина
Под дърво калина
Румена девойка
Чудна песнопойка
Румена девойка
Чудна песнопойка

Сънчо ще ти прати
Кончета крилати
Свилена юздица
Пъстра колесница
Свилена юздица
Пъстра колесница

Седнала запяла
Люлка залюляла
Нани врабче нани
Сънчо пак те кани
Нани врабче нани
Сънчо пак те кани

Гост да му отидеш
В чудо да се видиш
Цял палат джуджета
С гугли и звънчета
Цял палат джуджета
С гугли и звънчета


НА ЛЮЛКАТА (2)
(Елисавета Багряна )

Дядо люлка ми направи
от въжета здрави.
Погледнете как на нея
смело се люлея.
Горе, долу, горе – ето -
стигам до небето!
Гледат и се чудят всички,
и деца и птички.

Старата креслива врана,
Шаро и писана
викат: “Вижте го героя!”
Люлчице ли моя!


НА МАМА ДНЕС Е ПРАЗНИК

На мама днес е празник, на мама днес е ден,
И аз зная най-обича, латинки и невен!
Аз зная, аз зная-латинки и невен/2
През март латинки няма, невенът не цъфти,
ала на листче може, букет да зацъфти!
Но може, но може, букет да зацъфти/2
Тъй цветната картинка за мама ще е дар,
от малката й щерка букет за осми март!
На мама, на мама, букет за осми март/2


НА РИЗКАТА НА ДЖОБЧЕТО

На ризката на джобчето
Скъсало се копчето. /2
Боц от тука, боц от там
Копчето заших си сам.


НА ПЪРЗАЛКАТА

Хей другари, сняг удари,
бързо грабвайте шейна.
На пързалка, още малка,
аз отивам, ето на. /2

Хайде всички, като птички,
с шейните да летим.
Нека кажем и покажем,
че от студ не се бойм. /2


НА СТЪКЛОТО КАЦНА БЯЛА ПЕПЕРУДА...

На стаклото кацна бяла пеперуда,
палавата маца скача като луда.
Иска да я цапне - цап!
Иска да я лапне - лап!
Мацо не, недей нека си живей.


НАД ГОРАТЯ СНЯГ ВАЛИ

Над гората сняг вали.
Зайко гърло го боли.
И лежи сега в леглото.
Нека да лежи, защото
вчера, както си играл,
цяла шепа сняг изял.


НАД СМЪЛЧАНИТЕ ПОЛЕТА
(Д. Спасов)

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Зън, зън, зън, зън...
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви.
Път из преспите се вие,
в селото се крие.

Зън, зън, зън, зън...
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели...

Зън, зън, зън, зън...
пухкави къдели...


НАЗАД, НАЗАД МОМЕ КАЛИНО
(народна македонска)

Назад, назад, моме Калино,
немой да одиш подир мен,
че у назе има гора висока
не можеш да я преминеш.
Ке се престорам на сокол пиле
и пак при тебе ке дойдам.
Гора ке прелитам,
пак при тебе ке дойдам
вечно твоя ке бидам.
Назад, назад, моме Калино,
немой да одиш подир мен,
че у назе има река длибока
не можеш да я препливаш.
Ке се престорам на риба мрена
и пак при тебе ке дойдам.
Река ке препливам,
пак при теб ке дойдам
вечно твоя ке бидам.
Назад, назад, моме Калино,
немой да одиш подир мен,
че у назе има трева висока
не можеш да я преминеш.
Ке се престорам на люта змия
и пак при тебе ке дойдам.
Трева ке преминам,
пак при тебе ке дойдам
вечно твоя ке бидам.
Назад, назад, моме Калино,
немой да одиш подир мен,
че у назе имам убава жена
и две-три дребни дечиня.
Ке се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойдам.
Жена ке уморам,
дечиня ке гледам
вечно твоя ке бидам.


НАЙ-ДОБРАТА ДУМА
(Роси Кирилова)

Мила мамо,
как да намеря
дума най добра за тебе,
от звездите ли аз да я взема
или е в сърцето.

Припев:
Ти свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
Разбирам аз,какво по-щастие голямо
да казвам с обич "мамо"/2/

Отпусни глава
на моето рамо,
тъй както правех аз,мамо.

Припев:...




НАНИ, ЗЛАТНО, НАНИ...

Нани, златно, нани,
мама го нахрани,
баба го люлее,
птичка песен пее.
Да мълчите всички,
буболечки, птички,
бебето сънува
и през сън ви чува,
и от ваште песни
може да се стресне.


НАЦИОНАЛЕН ХИМН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Мила Родино)

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.


НАША МАЦА

"Мацо, мацо, де така
ходиш с четири крака?"
- Ходя, ходя в тъмнина,
диря мишки за храна.
Гледам мишленце да хвана -
гладни рожби да нахраня.
"Мацо, мацо, зла си ти!
Слушай - по-добра бъди."
- Не, аз мишките не жаля,
че те гризят кашкавала
и луканките, и хляба...
затуй котка в къщи трябва!


НАШИТЕ ПАТЕНЦА С ХУБАВИ ГУШКИ

Нашите патенца с хубави гушки
са си обули жълти ботушки.
Ходят в редици като войници,
а се клатушкат като старици.


НЕГЪРЧЕТО БИМБО

Негьрчето Бимбо се катери, катери.
Майка му от долу се чумери, чумери.
Слизай Бимбо от банана,
че ще има бой с тигана.
Ой банан сладьк банан
ти  растеш и тук и там.


НЕКА НИ ЦЕЛУНЕ

Нека ни целуне,
ласкав Първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.

Та да има мама
радост най-голяма.
Та да има татко
син-юнак крилатко.

Та да има песен
в тоя ден чудесен-
ябълката-слънце,
гълъбчето-зрънце...

Нека ни целуне
ласкав първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.


НЕКА ВСЕКИ ЗНАЕ

Нека всеки знае, Коледа дошла е.
Ха-ха-ха/2 Коледа дошла е/2

Уж била със шалче, носела чувалче.
Ха-ха-ха/2 Носела чувалче/2

Вътре пък играчки за дечица малки.
Ха-ха-ха/2 За дечица малки/2

Имала и конче, конче със файтонче
Ха-ха-ха/2 Конче със файтонче/2

Нека всеки знае, Коледа дошла е.
Ха-ха-ха/2 Коледа дошла е/2


НЕ МЪРКА КОТАРАКА

Не мърка котарака,
до миша дупка чака.
Две палави мишлета
подадоха нослета,
но щом го те съзряха, във дупката се свряха.
Остана котарака
напразно вън да чака.


НИЕ СМЕ ПРАСЕНЦА

Ние сме прасенца грух-грух-грух
с извити опашленца грух-грух-грух
братчета прасенца с извити опашленца
грух- грух-грух


НОВА ГОДИНА
(Веса Паспалеева)

С червените ботушки
потропва Дядо Мраз...
- Дечица-веселушки,
шейната спрях пред вас!

Във коша надзърнете:
Какво ли няма там? –
палячовци, мечета,
маймунки, барабан...

За Елка нося книга,
за Спас акордеон,
А Петльо кукурига:
- Пък аз съм за Антон!

Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година
да люшнем ний хорце!


НОВОГОДИШНА ПЕСЕН
(текст - Леда Милева)

Снежинки разстилайте чергите меки
над друми широки и тесни пътеки –
че тая нощ във късен час
при нас ще дойде Дядо Мраз.
Звездици небесни огрейте отгоре
горите, полята и равните двори –
че тая нощ във късен час
при нас ще дойде Дядо Мраз.
Дечица, да пеем най-весели песни,
елхата ни хубава нека да блесне –
че с кош подаръци за нас
пристига вече Дядо Мраз.


НОСЕШЕ В РЪКА ИЛИЯ

Носеше в ръка Илия
с мед намазана филия,
а под мишницата сгушено
мечето си плюшено.
Но след малко, чука-пука,
някаой тежко защрапука:
мечка стара и кафява
от гората се задава.
На полянката се спира,
дълго в мечето се взира.

- Ей, момче - на Илко рече, -
що си взело мойто мече?
- Бабо Мецо, не видя ли,
то е мече от парцали?
- Я недей се подиграва:
има козина кафява!
- Има, Мецо, но на уж:
космите му са от плюш!
-Баба Меца не греши:
има същите уши.
Пускай го, че вече тръпна
за урок да му го дръпна.
-Бабо Мецо, и ушите от парцали са ушити.
- Я, лъжецо, замълчи:
има същите очи!
- Гледай ти какво било:
ами те са от стълко.

Пак не вярва пуста Меца.
- Я подай му от медеца!
Илко от меда му дава, мечето дори не шава.
Чак тогава, чак тогава
Баба Меца си признава:
- Вече вярвам ти, човече,
туй не е същинско мече,
щом в меда не пъха лапа
лакомо да се налапа...


НОСОРОГ

Носорог, носорог,
нос ли имаш или рог.
Ако имаш само нос
ще се казваш носонос,
ако имаш само рог,
ще се казваш рогорог,
но ти имаш нос и рог
затова си носорог!

ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО
(Елисавета Багряна)

Обичам те, родино, пролет,
под накита зелен
и с пъстрите цветя, наболи
през първи слънчев ден.

Обичам те, когато лято
житата позлати
и жътва закипи в полята,
и морно дишаш ти.

Обичам те, когато есен
под бистър небосвод
събира плодовете с песен
работния народ.

Обичам те и зиме – бяла,
с дълбоки снегове,
когато пак си разцъфтяла,
но в снежни цветове.

Когато, тиха и безбрежна,
до своето сърце
затопляш с майчината нежност
най-малкото зрънце.

Обичам те, родино моя,
и всеки ден и час
готов съм свободата твоя
да браня вярно аз.


ОРАНЖЕВА ПЕСЕН

Втори ден рисувам аз, просто без да спирам
А бои, бои у нас - само си избирай.
Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.
Припев:
Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.
Припев...
Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!
Припев...
Но лъчите си над нас слънцето разплиска
И тъй както исках аз, всичко боядиса
Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.
Припев...
Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...
Припев...


ОТИВАМ НА УЧИЛИЩЕ

Като майка с усмивка блага,
всяка сутрин среща ни на прага. /2

Чуруликаме край нея като прички,
от сърце обичаме я всички. /2

Пее песни и с нас играе,
колко много приказчици знае. /2

Чуруликаме край нея като прички,
от сърце обичаме я всички. /2


ОХ, ДИМИТРО ЛЕ, РУСОКОСО МОМИЧЕ

- Ох, Димитро ле, русокосо момиче,
иди речи на мама си, Димитро,
да не ражда друго чедо като теб,
да не губи друг сиромах като мен.
Ох, изгори ма, изсуши ма, Димитро,
направи ма сухо дърво яворово.
Земи брадва, посечи ма, Димитро,
изгори ма в прах и пепел, Димитро!
Ох, иди речи на мама си, Димитро,
да та не праща заран, вечер за вода,
да не гориш луди-млади ергене.
Димитра си тихо-лепо говори:
- Ох, абре лудо, лудо-младо, ергенче,
ох, дорде ходих на Дунават за вода,
ох, дома мама друго чедо родила,
ох, по-хубаво, по-гиздаво от мене -
ох, кога плаче, бисер рони из очи,
ох, дума да каже, ружа капе из гърло!


ОХЛЬО-БОХЛЬО...

Охльо-бохльо,
покажи си рогцата,
да ги видят децата
бели ли са,
черни ли са!


ОХЛЮВЧЕ РОГАТО

Охлювче рогато,
охлювче гърбато,
покажи си главата,
да ти видим рогцата.
Да ти дадем храница -
прясна, крехка тревица.