Синът ми е на 2 г , но постоянно налита на бой и все повече се учудвам от неговата сила . Когато повиша тон или го ударя той мигновенно започва да ме замеря с всевъзможни неща - вчера ми сцепи челото с една количка , когато с баща му изпищим от болка той започва да се радва много . Когато се опитам да му обясня , че не трябва така той се впуска още повече да хвърля , удря и т.н. Не знам дали е от възрастта , но се плаша догодина как ще трагне на градина . Споделете с Вас така ли е ? Удряме го чат пат по памперса , но честно казано ме е страх и мисля , че е доста малък за шамари от наша страна .
- Публикувана: 27 окт. 2005, 11:32 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2005, 00:15 ч.
Ежедневието ни е изпълнено с бой
Шамарите едва ли ще помогнат. По-скоро наказанието. Изгонвате го от стаята, в която сте заедно, най-добре на място, на което да няма с какво да си играе/аз го изпращах в коридора/ и го игнорирате напълно. Колкото и да ви е жал се правете, че го няма и да ви се наложи да минете покрай него просто го заобикаляте като предмет и това е. Продължете да си говорите помужду си, но по такъв начин, че дечко да не усети, че се притеснявате, че е наказан. И да започне да плаче трябва да не отстъпвате. При нас имаше такъв период и на третия път започна да се усеща. След това само при споменаването от моя страна, че ще се расърдя и няма да му говоря се спираше.
За хвърляне на предмети и удряне на шамари на когото и да било от семейството, малкият винаги бива наказан със стоене в ъгъла , няколко строги изречения и задължително много строга физиономия от моя страна. Понякога се опитва да ме пробва дали всеки път ще бъде така и аз винаги правя едно и също. Така, че вече дори само леко да вдигне ръка го предупреждавам, че ще бъде наказан и той много често се отказва да прави каквото и да било. Шамари удрям само в много, много краен случай и то само когато едва издържам. В едно съм сигурна, че с бой не можеш да откажеш децата те самите да бият. Най-много да избие в някаква друга посока.
Когато повиша тон или го ударя...
при нас: ако се опита да удари брат си заминава в коридора, или още по-лошо : да си легне веднага. той и без това е нервен само ако му се спи или е гладен. но по принцип не мога да се оплача от детето.
Аз не съм имала такъв проблем (слава богу!), но тук дават една програма "Супернани"; може и да си я чувала, където тази супернани се справя с деца, които са абсолютно извън вскякаъв контрол! Нужни са много нерви, трябва да се действа безкомпромисно, последователно и винаги по един и същ начин, за да не се обърка детето и да му се даде да разбере че това, което прави е нередно!; децата не се бият, а се наказват с изолация и то след едно предупреждение - слагат се на "стола на непослушника", к. трябва да бъде специално избран стол; ако детето стане или не желае да седи там се слага обратно дотогава, докато седне. Оставя се там за толкова минути на колкото години е детето (т.е. при вас между 2 и 3), след което родителя разговаря и обяснява ясно и разбрано ЗАЩО детето е наказано и съответно очакава изивнение от детето, като извинението се поднася, докато детето гледа родителя в очите. Това се прави не веднъж или два пъти, а непрекъснато и последователно и то по един и същ начин и от двамата родители. Успех!
Аз пък го отказах от този му навик(а при нас беше станало найстина кошмар 
)го отучих със бой+наказан в коридора,макар,че наказанието имаше ефект само първите няколко дни след това ме удряше(понякога в оригинал ми е причернявало или ми се виждаха звездички посред бял ден)и бягаше в коридора повтаряики нененене.Аз също съм против боя но пък има една приказака-бий дупенце,а не дупище или нещо от сорта 
)го отучих със бой+наказан в коридора,макар,че наказанието имаше ефект само първите няколко дни след това ме удряше(понякога в оригинал ми е причернявало или ми се виждаха звездички посред бял ден)и бягаше в коридора повтаряики нененене.Аз също съм против боя но пък има една приказака-бий дупенце,а не дупище или нещо от сорта Аз не съм имала такъв проблем (слава богу!), но тук дават една програма "Супернани"; може и да си я чувала, където тази супернани се справя с деца, които са абсолютно извън вскякаъв контрол! Нужни са много нерви, трябва да се действа безкомпромисно, последователно и винаги по един и същ начин, за да не се обърка детето и да му се даде да разбере че това, което прави е нередно!; децата не се бият, а се наказват с изолация и то след едно предупреждение - слагат се на "стола на непослушника", к. трябва да бъде специално избран стол; ако детето стане или не желае да седи там се слага обратно дотогава, докато седне. Оставя се там за толкова минути на колкото години е детето (т.е. при вас между 2 и 3), след което родителя разговаря и обяснява ясно и разбрано ЗАЩО детето е наказано и съответно очакава изивнение от детето, като извинението се поднася, докато детето гледа родителя в очите. Това се прави не веднъж или два пъти, а непрекъснато и последователно и то по един и същ начин и от двамата родители. Успех!
Тръгнах да го формулирам... но Лаура го е казала отлично. Имах такъв проблем със сина ми / дете което галеше и обожаваше животните , например/ стана жесток към играчки към нас, към непознати, понякога, инцидентно и към любимите му животни. На около 2 години. в началото даже се уплашихме от психологически проблем.. , не беше удрян, но пък сме му се карали... страхотно хиперактивно и палаво дете беше:-) почти по горната медодика се овладяха нещата с жестокостта. /С хиперактивността няма начин, додето не се израсте./
И когато наказваш / на 2 години е трудно да го спазиш,но пък и децата усещат вече!/ е важно детето да разбере , че не мразиш/ наказвайки го/ ,че не елиминираш НЕГО, а постъпката му. С нарастването на възрастта , това става МНОГО важно. И много, много търпение, мила. При някои момченца е нормален период.
Децата често опитват къде е границата...В поне няколко периода от живота си:-))
оТ 2-3 годишни.. после 5-6, после целия пубертет.... после мъжът им / жената им / да ги мислят../ това вече е майтап и не толкова, като познавам себе си:-))