въпрос по "детска психология"

  • 892
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 452
Бих искала да се допитам до вас по повод на следната ситуация: Дъщеря ми (4 години)  е самО дете с тенденция да остане така. Тя е много общителна и най-великото и желание е да си има сестричка (бебе Таша Laughing). Има си и въображаема приятлека, Ема. Това като предисловие. В училище са "смесена" група, т.е. деца, родени 2000 и 2001 година и в нейния клас от момиченцата тя е най-малката и то значително - другите момиченца са на пет години и нагоре. От известно време тя се "вживява" в някое от тези момиченца, които явно са и като "пример за подражание" Laughing, напр. снощи бе "Мади" и аз трябваше да се обръщам така към нея, играеше си с въображаемата Тейлър (сестричката на Мади) и т.н. Според вас това здравословна фантазия е или не? Как ще се отрази на самочувствието и? Подпомага ли за развитието му или го подтиска? Всякаква информация от личен опит или статии по темата ще са ми от полза! Благодаря!

# 1
  • Мнения: 1 250
И ние сме набор 2001, имаме и въображаеми приятели, от време навреме тя е моя майка, понякога е друго дете от групата, но не ми е хрумвало че е притеснително. Това трае само в момента на играта - 1-2 часа.

# 2
  • Мнения: 1 134
И при нас е така, макар да сме набор 2002.
Не мисля, че има нещо притеснително. От една страна така се научава да влиза в различните социални роли, да се поставя на мястото на другите, да се съпоставя с тях.
Може би, на по - късен етап е необходимо да изтъкваш разликите между нея самата и въображаемото дете, като винаги подчертаваш и нейните лични предимства, колкото и то да е обект на подражание. Или пък начините, по които тя може да постигне това, което харесва у него.
Аз самата съм едно дете. Имах 3 въображаеми приятелки до късна възраст, щом си ги спомням. Самооценката не идва от това, според мен, а от отношението на родителите спрамо успехите и неуспехите на детето. И синдромът на "Виж, как ще ти се смеят сега", или "Виж, че Ани не прави така...". Това, съсипва самочувствието на детето със сигурност!

# 3
  • Варна
  • Мнения: 6 848
И у дома Сиси влиза в роли. Тя не е самО дете но брат и в нейните очи не е дете, така че пак няма с кой да си играе.
Ако смяташ, че това е проблема, опитай да разбереш повече. Когато тя е Мади пак играй с нея, но бъди Изабела. Тъкмо ще видиш какво е отношението на Мади към нея, играйте и със сестричката... можеш по време на играта да и вдъхнеш малко увереност и спокойствие. Докато си Изабела напомни на Мади, че си имаш куче и коте които те обичат, че с мама сте приятелки и много се обичате...в този дух.
Смятам, че измислиците и фантазирането са напълно нормално явление в ранна детска възраст.

# 4
  • Мнения: 3 405
Моят син е вече голям, на 7 години, ученик в 1 клас.Когато беше на 3-4 годинки също като дтенцето на Laura си имаше въображаем приятел, играеше с него карти - представяше, че е срещу него, говореха си ( използваше различни гласове за озвучаване Laughing) Даже си разговаряше със сянката си на стената.
"Приятеля" му се казваше Легльо newsm78-така си го беше кръстил.
Ники е много будно, общително дете и така си запълваше нуждата от приятел, в моментите, когато нямаше как да играе много с деца-през зимата или ако си оставахме в къщи.Това в никакъв случай не е обезпокоително, децата обичат да фантазират, просто някои го правят наум, а други обичат да имат публика.
Нека да фантазира, нека си поиграе с въображаемо приятелче, но винаги трябва да обясним на детето,че това е измислица, че наистина този приятел не съществува.Границата е много,много тъничка и ще мине време,докато детето само започне да прави разликата.
Важното е да го научим да споделя с нас чувствата и желанията си ,а не да се срамува и да се крие.
На Ники тази фантазия в никакъв случай не му попречи,нито се отрази на самочувствието му.
Той е много любознателен, навсякъде си "вре носа", дава съвети, не се притеснява да заговори непознат, или да играе с нови деца.
За Легльо вече е забравил, но пък фантазиите му край нямат, съчинява истории, има много приятели и е щастлив newsm10
Така,че споко Laura! Бъди и ти приятелка на дъщеричката си и се радвайте на миговете си заедно!

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 4 562
И Лори е същия случай - в смисъл, че е с по-предния набор - 2000г. и подражава на по-големите момиченца.  Доскоро дори казваше, че не си харесва името и иска да я кръстим Ася или  никол (деца от групата).
Не се притеснявам особено, ще го изживее. То и по-големичките подражават - виж ги, че приличат всички на Бритни или поредната там звезда...
Това си е заложено и в процеса на обучение - ролевите игри са точно такова нещо.

# 6
  • Мнения: 2 242
Хе хайде и аз да се направя на разбирач  Blush – все още нямам личен опит за тази възраст, но съм учила тези неща и ще се опитам да си спомня основното. Уточнявам, че пиша принципно, без да съм запозната с конкретни подробности.

Твоята малка принцеса пресъздава игрово-ролеви ситуаций и това е толкова нормално за тази възраст (3-4г) че по-ненормално би било да не го прави!
 
По принцип въображаем приятел имат по-чуствителни, емоционални и контактни деца. изчезва когато детето се научи само да преживява собствените си емоционални реакций. Обикновенно това става 5-6г, но зависи от социалния опит (детска градина, братя-сестри). Когато ходех на стаж имах няколко много смешни случки свързани с тези ролеви игри – един хлапак 2 дена беше локомотив и се сърдеше, че лелките в групата се опитваха да му обясняват че е редно да е машинист. Та трябваше да работя върху лелките, не с момчето Mr. Green. Най-грешният подход в тази ситуация е да се действа “разумно”.

И в тази насока бих те посъветвала да се поинтересуваш от заниманията в групата им - има ли ролеви игри? Става въпрос за целенасочени и планирани от самият учител. В нашата педагогическа система (поне при повечето програми) това е задължително за тази възраст. Колкото повече игрови форми на общуване има детето, толкова повече механизми на поведение ще изгради. Този вид игри е толкова важен че няма да ми стигнат два дена да го напиша.
Също бих те посъветвала да поговориш с учителя на групата – ако е професионалист той ще ти даде най-добрите съвети, защото най-добре познава детето в социална среда.

Колкото до това какво можеш да направиш ти – на първо място радвай се на въображението на дъщеря си. Ех аз чакам с нетърпение тези мигове! Използвай всеки момент да споделяш и партнираш в такива игри – независимо колко глупави и смешни изглеждат. Споделянето е много важно и то точно сега!
Ох мога много още да напиша .. но вече доста се отплеснах  Mr. Green!

И накрая – поздравявам те за проявения интерес и притеснение  bouquet ! За съжаление много родители ‘пропускат’ този момент да отшуми. Непременно пиши как се развиват нещата!

# 7
  • Мнения: 2 452
Хе хайде и аз да се направя на разбирач  Blush – все още нямам личен опит за тази възраст, но съм учила тези неща и ще се опитам да си спомня основното. Уточнявам, че пиша принципно, без да съм запозната с конкретни подробности.

Твоята малка принцеса пресъздава игрово-ролеви ситуаций и това е толкова нормално за тази възраст (3-4г) че по-ненормално би било да не го прави!
 
По принцип въображаем приятел имат по-чуствителни, емоционални и контактни деца. изчезва когато детето се научи само да преживява собствените си емоционални реакций. Обикновенно това става 5-6г, но зависи от социалния опит (детска градина, братя-сестри). Когато ходех на стаж имах няколко много смешни случки свързани с тези ролеви игри – един хлапак 2 дена беше локомотив и се сърдеше, че лелките в групата се опитваха да му обясняват че е редно да е машинист. Та трябваше да работя върху лелките, не с момчето Mr. Green. Най-грешният подход в тази ситуация е да се действа “разумно”.

И в тази насока бих те посъветвала да се поинтересуваш от заниманията в групата им - има ли ролеви игри? Става въпрос за целенасочени и планирани от самият учител. В нашата педагогическа система (поне при повечето програми) това е задължително за тази възраст. Колкото повече игрови форми на общуване има детето, толкова повече механизми на поведение ще изгради. Този вид игри е толкова важен че няма да ми стигнат два дена да го напиша.
Също бих те посъветвала да поговориш с учителя на групата – ако е професионалист той ще ти даде най-добрите съвети, защото най-добре познава детето в социална среда.

Колкото до това какво можеш да направиш ти – на първо място радвай се на въображението на дъщеря си. Ех аз чакам с нетърпение тези мигове! Използвай всеки момент да споделяш и партнираш в такива игри – независимо колко глупави и смешни изглеждат. Споделянето е много важно и то точно сега!
Ох мога много още да напиша .. но вече доста се отплеснах  Mr. Green!

И накрая – поздравявам те за проявения интерес и притеснение  bouquet ! За съжаление много родители ‘пропускат’ този момент да отшуми. Непременно пиши как се развиват нещата!


Благодаря ви, момичета! На теб специално, също, Слави.
Мен не ме притеснява въображаемата и приятелка - ясно ми е, че като майка на самО дете трябва по някакъв начин да компенсираме и след като кучето, котката и рибките не помогнаха ще трябва да свикнем с "Ема". Проблемът ми беше "превъплащаването" в другите деца, което според мен би могло да наруши самочувствието й. Оказа се, обаче, че Изабела също е "тръсено" дете от другарчетата си; харесват я и се грижат за нея (тя е една от най-малките) - това го установих лично по време на Халоуин вечерта в училището им - едно от децата, по-голямо момиченце и носеше играчки, близалки и др. 
Още веднъж благодаря!
Тук системата е доста различна от тази в България и според мен не по-добра. 

# 8
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
Лаура, а как стои въпросът с раждане на желаното бебе Таша? Wink

# 9
  • Мнения: 2 242
Аз ти отговарям на въпросите, но явно не е било толкова явно...  Laughing

‘превъплъщението’ (независимо в други деца, локомотиви или принцеси) е нещо нормално и необходимо! За това и те посъветвах да се поинтересуваш имат ли такива занимания в училище – и дали се задоволяват тези потребности на твоята щерка (много далеч съм от идеята да сравнявам педагогически практики).

Тази игра, която сте играли, може и да е израз на сомооценката на твоето дете. Дали го подтиска –  може да ти каже само учителят на групата (с което беше свързан и вторият ми съвет). 
Това, че детето фантазира как е друго дете, не му се отразява на самочувствието – отразяват му се реалните контакти и ситуации в групата. Именно те се проектират във фантазийте. Принципно: Общуването развива, Фантазийте също – така че най-грубо казано, за мен такова едно поведение помага. От тук нататък е учителя на дъщеря ти...

Ако те вълнува самочувствието на детето – има много професионални тестове, но ти предлагам един по-достъпен (за съжаление на руски) http://www.solnet.ee/parents/p2_01.html

Дано съм ти била полезна, ако искаш да прочетеш повече за детската самооценка, пиши ми пощата си на ЛС да ти пратя разни статий.

Общи условия

Активация на акаунт