Всичко вече отмина,но аз все още като се сетя изтръпвам.Има някои майки,с които си пиша и на които съм разказала,но искам и с останалите да споделя и да бъдат внимателни!
Историята е следната...на 5 Октомври дъщеря ми навърши 3г и за повода бяха пристигнали моите баба и дядо/на 76г и на 80г съответно-дядо ми бе детски доктор,а баба ми рентгенов лаборант/.Както и да е!Малката на 6 Октомври я взехме от детската градина и нашите бяха решили,че не е хубаво да яде чипс,понеже бил мазен й дадоха обелени фъстъци.Вики ги взе в ръчичка и ги лапна и извика на баба си да я гони.Уж тръгнаха да бягат да се гонят,когато след малко се чу рев и гледам Вики идва към мен ревейки.Прабаба й ме успокоява,че няма страшно просто се е спънала и паднала.Явно при самият плач,докато си е поемала въздух частици от фъстъците са попаднали в белия дроб,но тогава все още не знаехме!На първо време само ревеше и кашляше.Отидохме си във вкъщи,защото тя се и напишка от зор по пътя и като я изсушихме чувам,че докато диша "свирка".Дядо ми я преслуша и каза,че е по-добре да се обадя на личната докторка.Нямаше я,така че отидохме в Бърза Помощ.Като цяло Вики се успокои-само дишането й бе свиркащо.Там ни направиха снимка,но нищо не се видя,взеха й кръв,но всичко бе в норма.Дойде детски доктор и като я преслуша ни заяви,че трябва да отидем с линейката до Плевен там били специалисти и да ни махнат частиците.Аз като чух тази новина се разревах,защото не ми побираше акъла до къде се стигна.Стегнах един импровизиран багаж и тръгнахме за Плевен.Мъжа и свекървата и те пътуваха,но с нашата кола.Там ни приеха веднага,но освен да я преслушат все още нищо не се предприе.Нея я сложиха на една бебешка кошара на колела, а аз прекарах нощта седнала на един стол подпирайки се на кошарата/нямаше легло/.На сутринта не й даваха нищо да яде,въпреки че тя ме молеше отчаяно да й дам една кифличка .Попитах сестрите, а те грубо ми отговориха, че нищо няма да й дадат и "Каквото човек сами си направи,друг никой не може да му стори"!!!!Напрво онемях!Но си казах,че човешката простотия е навсякъде!Межувременно ни предупредиха,че ще й правят бронхоскопия и това е единствения вариант, иначе частиците може ли да се "върнат" и да я задушат.Аз още вечерта подписах,че съм съгласна с лечението,но нямах друг избор.Свекърва ми,която е зъболекар разговаря с доктора и той и казал,че само в краен случай ще се прибягне до бронхоскопия,защото самата операция бе рискова и имало 2 смъртни случая.Но като разбрахме,че няма друг изход ревнахме и двете.Тогава за късмет мина и директора на Детското оТделение да види всичко ли е наред,защото в понеделник очакваха Първанов да мине да го разгледа.Мъжа ми бе в коридора и стоеше с един кабел да си зареди телефона до един контакт,за да има връзка с нас.Сестрите взеха да мърморят,че трябвало да стои навън, а аз вече извън нерви им се скарах, че не проявяват никакво човешко отношение,че е редно бащата на детето ми в такъв важен момент да е до нас!НО...такъв бил редът...мина се само с омърморване,до което хич не ми беше,но го изтърпях.Екипа за операцията се сформира чак следобед в петък и в 14 часа започна операцията на малката.Какво сме преживели само ние си знаем.Направиха й пълна упойка според килограмите/да не говоря колко рева и вика за Помощ, а отвън сърцето ми се късаше/.Слава Богу операцията трая към 25 мин и мина успешно изнесохме си я на ръце и я върнахме в отделението.Междувременно отново бяха измазали стените с латекс заради президента.Имаше миризма на боядисано,но я изтърпяхме-нали детето да се оправи.Нощта този път изкарах на една зелена кушетка,като се завивах с якето си.Не ми дадоха да доближа кошарата до кушетката-защото такъв бил редът!И аз цяла нощ изкарах нащрек да не би случайно да падне/преградата бе развалена/.По едно време през нощта искаха да вземат и кушетката,защото била необходима,но се отказаха-явно намериха друга.
На следния ден вече бяхме по-добре/ антибиотик през абокат/ и ни изместиха в друго отделение.Да не ви казвам как ни сместиха в стая с 4 легла бяхме 7 човека.Леглото бе само за 1 човек,но и това се преживява.В стаята бяхме 2 майки с 2 деца, една циганка на 14г и половина с баба си и един мъж на 17г/турчин/.А стаята бе малка.Държаха ни като войници,защото всичко трябвало да бъде в ред,заради посещението на президента.Даже искаха да си махна багажа,защото не трябвало да се виждат чанти.А как да го махна като с дете са ми необходими постоянно дрехи,гащи, чорапи...скрих го под леглото,така че се разминах с взимането му.Преди самото прситигане минаха няколко пъти коридора с приятно миришещти препарати и не ни даваха на мръднем.Оставаше и здрави да сме всички,за да бъде всичко наред!По едно време взеха да раздават олекотени завивки,но след като президента си замина ги взеха и казаха,че ще ги дадат като дойде следващия държавен глава:).Наистина самото отделение бе ново-с нови плочки,дограма дървени легла и матраци ТЕД,но мизерията пак си я имаше,Бе пълно с хлебарки и още щом отвориш трапезерията някоя ми скачаше на главата, а други щъкаха из хладилника.Издържахме геройски!Накрая ни взеха и по 3 лв на вечер за придружител,защото до 3 години не се плащало,а след като ги навършило детето се смята,че само може да се оправя!!
Вече всичко е наред и Вики даже тръгна на градина,но съм сигурна,че този случай никога няма да го забравя.Така че майки бъдете внимателни какво давате на децата си!
Извинете ме за дългия постинг!
Историята е следната...на 5 Октомври дъщеря ми навърши 3г и за повода бяха пристигнали моите баба и дядо/на 76г и на 80г съответно-дядо ми бе детски доктор,а баба ми рентгенов лаборант/.Както и да е!Малката на 6 Октомври я взехме от детската градина и нашите бяха решили,че не е хубаво да яде чипс,понеже бил мазен й дадоха обелени фъстъци.Вики ги взе в ръчичка и ги лапна и извика на баба си да я гони.Уж тръгнаха да бягат да се гонят,когато след малко се чу рев и гледам Вики идва към мен ревейки.Прабаба й ме успокоява,че няма страшно просто се е спънала и паднала.Явно при самият плач,докато си е поемала въздух частици от фъстъците са попаднали в белия дроб,но тогава все още не знаехме!На първо време само ревеше и кашляше.Отидохме си във вкъщи,защото тя се и напишка от зор по пътя и като я изсушихме чувам,че докато диша "свирка".Дядо ми я преслуша и каза,че е по-добре да се обадя на личната докторка.Нямаше я,така че отидохме в Бърза Помощ.Като цяло Вики се успокои-само дишането й бе свиркащо.Там ни направиха снимка,но нищо не се видя,взеха й кръв,но всичко бе в норма.Дойде детски доктор и като я преслуша ни заяви,че трябва да отидем с линейката до Плевен там били специалисти и да ни махнат частиците.Аз като чух тази новина се разревах,защото не ми побираше акъла до къде се стигна.Стегнах един импровизиран багаж и тръгнахме за Плевен.Мъжа и свекървата и те пътуваха,но с нашата кола.Там ни приеха веднага,но освен да я преслушат все още нищо не се предприе.Нея я сложиха на една бебешка кошара на колела, а аз прекарах нощта седнала на един стол подпирайки се на кошарата/нямаше легло/.На сутринта не й даваха нищо да яде,въпреки че тя ме молеше отчаяно да й дам една кифличка .Попитах сестрите, а те грубо ми отговориха, че нищо няма да й дадат и "Каквото човек сами си направи,друг никой не може да му стори"!!!!Напрво онемях!Но си казах,че човешката простотия е навсякъде!Межувременно ни предупредиха,че ще й правят бронхоскопия и това е единствения вариант, иначе частиците може ли да се "върнат" и да я задушат.Аз още вечерта подписах,че съм съгласна с лечението,но нямах друг избор.Свекърва ми,която е зъболекар разговаря с доктора и той и казал,че само в краен случай ще се прибягне до бронхоскопия,защото самата операция бе рискова и имало 2 смъртни случая.Но като разбрахме,че няма друг изход ревнахме и двете.Тогава за късмет мина и директора на Детското оТделение да види всичко ли е наред,защото в понеделник очакваха Първанов да мине да го разгледа.Мъжа ми бе в коридора и стоеше с един кабел да си зареди телефона до един контакт,за да има връзка с нас.Сестрите взеха да мърморят,че трябвало да стои навън, а аз вече извън нерви им се скарах, че не проявяват никакво човешко отношение,че е редно бащата на детето ми в такъв важен момент да е до нас!НО...такъв бил редът...мина се само с омърморване,до което хич не ми беше,но го изтърпях.Екипа за операцията се сформира чак следобед в петък и в 14 часа започна операцията на малката.Какво сме преживели само ние си знаем.Направиха й пълна упойка според килограмите/да не говоря колко рева и вика за Помощ, а отвън сърцето ми се късаше/.Слава Богу операцията трая към 25 мин и мина успешно изнесохме си я на ръце и я върнахме в отделението.Междувременно отново бяха измазали стените с латекс заради президента.Имаше миризма на боядисано,но я изтърпяхме-нали детето да се оправи.Нощта този път изкарах на една зелена кушетка,като се завивах с якето си.Не ми дадоха да доближа кошарата до кушетката-защото такъв бил редът!И аз цяла нощ изкарах нащрек да не би случайно да падне/преградата бе развалена/.По едно време през нощта искаха да вземат и кушетката,защото била необходима,но се отказаха-явно намериха друга.
На следния ден вече бяхме по-добре/ антибиотик през абокат/ и ни изместиха в друго отделение.Да не ви казвам как ни сместиха в стая с 4 легла бяхме 7 човека.Леглото бе само за 1 човек,но и това се преживява.В стаята бяхме 2 майки с 2 деца, една циганка на 14г и половина с баба си и един мъж на 17г/турчин/.А стаята бе малка.Държаха ни като войници,защото всичко трябвало да бъде в ред,заради посещението на президента.Даже искаха да си махна багажа,защото не трябвало да се виждат чанти.А как да го махна като с дете са ми необходими постоянно дрехи,гащи, чорапи...скрих го под леглото,така че се разминах с взимането му.Преди самото прситигане минаха няколко пъти коридора с приятно миришещти препарати и не ни даваха на мръднем.Оставаше и здрави да сме всички,за да бъде всичко наред!По едно време взеха да раздават олекотени завивки,но след като президента си замина ги взеха и казаха,че ще ги дадат като дойде следващия държавен глава:).Наистина самото отделение бе ново-с нови плочки,дограма дървени легла и матраци ТЕД,но мизерията пак си я имаше,Бе пълно с хлебарки и още щом отвориш трапезерията някоя ми скачаше на главата, а други щъкаха из хладилника.Издържахме геройски!Накрая ни взеха и по 3 лв на вечер за придружител,защото до 3 години не се плащало,а след като ги навършило детето се смята,че само може да се оправя!!
Вече всичко е наред и Вики даже тръгна на градина,но съм сигурна,че този случай никога няма да го забравя.Така че майки бъдете внимателни какво давате на децата си!
Извинете ме за дългия постинг!
, но оставаме 3 дена за наблюдение в Пирогов... За моя син тази процедура и последвалите 3 дена престой бяха кошмар! Дни наред след това не искаше да се отделя от мен - не даваше дори на баща си да го гушка! Месец си седя у дома (беше на диета), а после лелките в яслата не можаха да го познаят - питаха се къде е 'отишло' вечно усмихнатато и слънчево момченце! От тогава Алекс не си спи в леглото - спи при нас на спалнята...
