Иска да играе само с големи деца

  • 3 724
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 555
На път съм да се отчая. Миналото лято дъщеря ми прекара половината от времето си за игра навън, да преследва една групичка 5-6 годишни момичета. Те съответно я бутаха и гонеха с викове "Махай се, тъпо бебе!". Това изобщо не я спираше  Rolling Eyes Най-много да се разреве, ако й изкрещят по-силно или грубо.
Тази година, за мой ужас, отново се натъкнахме на същата групичка. Доколкото ми е известна програмата им от миналата година, поне до 15 септември ще си правим компания на едни и същи площадки ежедневно.
Тя едва ли ги е познала, че са същите, но моментално се лепна за тях, като магнит. Този път като малко по-разговорлива, се опита да завърже контакт и да се влючи в играта им, да ги имитира каквото правят, но те отново я отсвириха (нормално). Седна на един метър от тях и ги гледаше, без да откъсва поглед, опитвайки се да се включи някак, след което идваше с огромни и почти насълзени очи да ми каже "Те ми казват да се махам"...
Всеки опит да я заинтригувам с нещо, различно от тях, е провал. Аз разбира се не спирам да опитвам. За съжаление децата на нейната възраст изобщо не я привличат, още повече пък с такава сила. След триста убеждения успявам да я завлека при тях, където остава около една-две минути и пак хуква на някъде. Ако се заиграят малко по-дъго, в един момент се сдърпват за някоя играчка... Смятах го за нормално за възрастта й, но имам отчайваща нужда някак да я откъсна от 6-7 годишните.
Когато ги няма, се заиграва нормално с който е там, но не мога да си подреждам деня, за да внимаваме да не засечем тези момичета  Rolling Eyes А и не мога да си гледам детето потънало в скръб, тези емоции й действат доста негативно като цяло.
Другите деца на нейната възраст не преследват каките и батковците, а си играят помежду си или сами, близо едно до друго. Моята от миналата година само преследва големите и нищо не е в състояние да я откъсне от тях, даже като си тръгнат и тя тръгва след тях...  ooooh!
Нямам никаква идея как да постъпя. Те изключително красноречиво й обясняват, че не искат да си играят с нея. На всеки опит да ги заговори, й казват да се маха или й се присмиват. Ако реагираха по малко по-мек начин, може би щях да положа усилия да ги убедя да поиграят с нея, вместо да се чудя как да я откъсна от тях. Но те са супер категорични, че не я искат.

Приемам всякакви съвети и препоръки. Благодаря предварително.

# 1
  • Мнения: 1 080
И за моят син нещата стоят по абсолютния същият начин и ще ми е интересно и полезно да прочета мнения.
В чудо се виждам къде да го водя, за да няма много големи наблизо, на които да пречи и заради които да се разтройва  Confused
Толкова иска да участва в игрите им, а те така упорито го гонят всеки път или пък правят физиономии,че им е неприятно.
И при нас хит са 5, 6 или 7 годишните деца.
Аз винаги реагирам по един и същи начих. Като опарена веднага скачам и го махам от там, за да не пречи на децата да си играят, а той тлкова се разтройва от това  Tired
Правилно ли постъпвам?    Thinking
Само един път ми се случи - едни батковци така хубаво го заиграха и го включиха в своята игра, без да му викат бебе и т.н.
Но това е изключение.
Пък и аз разбирам, че те не са му длъжни и искат да си играят помежду си.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Едва ли 6-7 годишните деца ще искат да си играят с 2 годишни. Аз си мисля, че ако ги помолиш да и обърнат внимание и те го направят детето ти ще започне след това да страда повече когато го гонят от игрите. Аз си мисля, че е нормално по- големите деца да не допускат по малки в игритеси. Разликата на децата не е малка и интересите са различни. Аз бих водила детето в такъв случай на друга площадка за игра. Т

# 3
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Горкото детенце, много тъжно ми стана...
Щях да ти предложа да си играе с моя син (ако бяхте от Варна), нищо че е на 4 години, пак е по-голям.

Аз реших да му ограничавам контактите със случайни, срещнати в градинката батковци и каки. Той приказва като голям, изглежда по-голям но по акъл е много добродушен и наивен. Дава си всичко което има, само за малко внимание. Така последният път се заигра с една кака и батко, даде им количките си (уж да ги видят). След малко засичам "големите" да си шушнат (добре че имам остър слух), как ще залъжат бебето и ще му ги приберат. Много гадно ми стана, погледнах ги така, че да разберат, че съм ги чула. Поиграха си по милост с него, само защото бях на метър от тях... и неможаха да си присвоят количките му. Но това ми е като обица сега.

# 4
  • Мнения: 22 343
Оххх, много неприятна ситуация наистина, но нищо не мога да те посъветвам.
Дъщеря ми основно си играе сама, дори и когато на площадката, или в градинката има още 10деца.
Дори напоследък наблюдавам, че по-големите, точно 5-6годишни момиченца я взимат и опитват да си играят с нея. Е, естествено, че това не продължава дълго и после си измислят техни занимания, но и тя грам не страда от това, че сама трябва да се занимава.

Не знам, освен да помолиш някое близко, приятелско дете, което е по-голямо от време на време да играе с дъщеря ти?

# 5
  • Мнения: 7 837
И малкият ми син преследва неотлъчно брат си и компанията му от 5-6 годишни. Някак си успява да се впише в играта им, но и в нашия случай е по-лесно. Съвсем разбираем е интереса й, просто потърси деца, за които не е проблем тя да е около тях. Аз обикновено се падам родителя от другата страна и ако дойде някое по-малко дете, гледам да стимулирам големия ми син, да го включи в играта, ако не се е усетил към момента. Част от негласния етикет на детската площадка...
Пробвайте при момчетата.  Simple Smile Не претендирам да съм с точна преценка, но поне из нашите площадки, момчетата са по-отворени да играят с малките, може би защото игрите са основно гонене, преследване на чудовища и подобни. А малките, идеално се вписват в тази роля

# 6
  • Мнения: 4 555
Едва ли 6-7 годишните деца ще искат да си играят с 2 годишни. Аз си мисля, че ако ги помолиш да и обърнат внимание и те го направят детето ти ще започне след това да страда повече когато го гонят от игрите. Аз си мисля, че е нормално по- големите деца да не допускат по малки в игритеси. Разликата на децата не е малка и интересите са различни. Аз бих водила детето в такъв случай на друга площадка за игра. Т
Пределно ясно ми е, че не искат да играят с нея, даже съм го описала недвусмислено. Също и че не възнамерявам да полагам усилия в тази насока, а по-скоро да я отдръпна от тях.
Те са във възраст с много сложни взаимоотношения, командват се, подмазват се една на друга, групират се една срещу друга и всякакви такива предпубертетни истории. Двегодишно е последното, което им трябва.

Не знам, освен да помолиш някое близко, приятелско дете, което е по-голямо от време на време да играе с дъщеря ти?
Когато въпросната групичка момичета ги няма, тя си играе нормално с децата на нейната възраст (те също са постоянна групичка). Под нормално разбирам, колективни дейности от по няколко минути и после едно до друго, като се имитират кое какво прави, понякога си казват по нещо, но като цяло бързо се разсейват. Но когато "каките" са там, е неизменно залепена за тях. Те са от нашия и съседните блокове, в лятна ваканция са и си подбират площадките по същите критерии като нас. Много трудно ще ги избегнем.

Това, че дъщеря ми ходи на занималня, където децата са точно на 6-7-8 и са предимно момичета, допълнително усложнява положението, защото доколкото разбирам в занималнята си играят с нея  Tired

# 7
  • Мнения: 763
Когато ги няма, се заиграва нормално с който е там, но не мога да си подреждам деня, за да внимаваме да не засечем тези момичета  Rolling Eyes А и не мога да си гледам детето потънало в скръб, тези емоции й действат доста негативно като цяло.
Понеже предполагам, че си превъртяла всякакви възможни варианти преди да пуснеш темата, направо да те попитам, защо не можеш да я водиш в някой от по-големите паркове в София, където със сигурност няма да ги засича или дори и да засича големи деца, има достатъчно място и неща за отвличане на вниманието?
Малко ме озадачава това изречение, хем не искаш детето да се измъчва, хем не искаш да съобразиш ежедневието си за да избегнеш такива "близки срещи от третия вид". Оттук и вторият ми въпрос - на какви компромиси си склонна, за да знаем в каква насока да мислим за съвет?
За мен две неща са ясни, ако не направиш някаква промяна, каквото и да правиш, дъщеря ти ще тича при големите и каквото и да правиш, големите няма да я искат!
Ти си! Peace

А и още нещо се сетих - Обърнала ли си внимание на какво играят големите?

# 8
  • Мнения: 22 343
Ескарина, последното ми стана много интересно.
Каква е тази занималня, в която събират 6-9г деца с 2-3годишни? Това нещо почасово ли е, или?
И явно от там ти идва основният проблем. Защото там играят с нея, тъй като явно няма накъде, а децата на вън нямат такова желание.

# 9
  • Мнения: 2 517
Цитат
Пределно ясно ми е, че не искат да играят с нея, даже съм го описала недвусмислено. Също и че не възнамерявам да полагам усилия в тази насока, а по-скоро да я отдръпна от тях.
Те са във възраст с много сложни взаимоотношения, командват се, подмазват се една на друга, групират се една срещу друга и всякакви такива предпубертетни истории. Двегодишно е последното, което им трябва.
[/quote]
Извинявай, но за какви предпубертенти истории говорим на 6 годишна възраст? "Сложните взаимоотношения", които си наблюдавала в групичката може да са плод не само на възрастта, но и на родителското възпитание. Пример: ако момиченце х от копманието копира поведението на майка си, която е изрекла на глас "Оф, тая коза леля ти Пенка , не я понасям, но ми се налага днес да пия кафе с нея", явно е какъв модел е зададен на момиченцето. И тук не става въпрос за предпубертет, а за чисто копиране. Защото често забравяме, че децата не са нито слепи, нито глухи , нито неми.
Моят син си играе успешно с доста деца над неговата възраст - от 4-5 годишни до деца във втори клас. Има едно момиче което в момента е на 7 години и съм я кръстила "великата манипулаторка", защото такива интриги може да забърка между възрастни, че и латино сериал ще бледнее. Но с моя син играе и на двамата им е интересно и остават без дъх.

Цитат
Това, че дъщеря ми ходи на занималня, където децата са точно на 6-7-8 и са предимно момичета, допълнително усложнява положението, защото доколкото разбирам в занималнята си играят с нея  Tired
Според мен това е проблема. Твоето дете си мисли, че всички по-големи деца са като тези от занималнята и очаква същото поведение и реакция. Пример: В любимото ни детско клубче работеше кака Надя - русо момиче на 21 с дълга коса. За моя син всяко момиче от 15 до жена към 30 години беше за известен период   "кака Надя" и тръгва след нея без да се замисли къде се намира и какво става и очаква да си играят.
Ако тези 6-7-8 годишните от занималнята бяха пуснати в ситуация като тези по-големите от градинката, без ръководство на педагог или занимаващия ги възрастен, ефектът щеше да бъде същия - отблъскване на по-малкото дете. Но когато се намери "общото" , което е работа на възрастен, тогава всички се наслаждават на играта.  
Моят съвет е да не оттдръпваш детето си от социален контакт. Просто му покажи как се установява /това също се учи/ социална връзка.

# 10
  • Мнения: 4 555
Понеже предполагам, че си превъртяла всякакви възможни варианти преди да пуснеш темата, направо да те попитам, защо не можеш да я водиш в някой от по-големите паркове в София, където със сигурност няма да ги засича или дори и да засича големи деца, има достатъчно място и неща за отвличане на вниманието?
Защото живеем в отдалечен от центъра квартал, без кола съм и отиване и връщане до някой от големите паркове ще ми е два часа. През уикендите го правя, но през седмицата не мога, особено за следобеда, когато дъщеря ми става доста късно от следобедния сън и чак към 7-8 вечерта излизаме.
Освен това предпочитам да се среща с познатите си деца на нейната възраст, дори и още да не играят кой знае колко смислени съвместни игри, все пак се познават, свикват заедно и постепенно започват да развиват умения за съвместна игра. Ако всеки ден вижда непознати и все различни деца, не знам как ще завърже приятелства.
На площадката до блока обаче, която е най-удобна за лятото, защото е цял ден на сянка и ни е най-близо, явно няма да стъпим това лято, понеже предполагам, че компанията каки пак там ще се подвизава.

А и още нещо се сетих - Обърнала ли си внимание на какво играят големите?
Играят ролеви игри. Днес бяха семейство майка и деца. Дъщеря ми не иска просто да си играе с големи, а иска да си играе именно на такива игри и в тях я привлича това, че тези конкретно момичета, на такива неща играят. Миналото лято имаше и едни момченца, които си чертаеха писти в пясъка и си играеха с коли, на тях също много им се лепеше, но те благородно я оставяха да ги гледа, стига да не посяга да им взема колите.
Но големи деца, които си играят примерно на гоненица или друга игра от подобен тип, не предизвикват никакво внимание у нея, все едно ги няма. Така че предполагам ролевата игра всъщност е магнитът.


Ескарина, последното ми стана много интересно.
Каква е тази занималня, в която събират 6-9г деца с 2-3годишни? Това нещо почасово ли е, или?
И явно от там ти идва основният проблем. Защото там играят с нея, тъй като явно няма накъде, а децата на вън нямат такова желание.
Там децата са от всякакви възрасти, имаше и по-малки от нея даже. Но за лятната ваканция са останали само големите и тя е най-малка сега. Не идва точно от там проблемът, защото той си съществуваше в точно същия вид поне половин година, преди тя да започне да ходи на тази занималня. Поне не е предизвикан от това, иначе без съмнение е фактор.
Между другото, ако срещне на площадката някое момиче от занималнята, отива при нея и си  играят заедно и с приятелите на момичето без никой да се дърпа и т.н., както става с непознатите.

Извинявай, но за какви предпубертенти истории говорим на 6 годишна възраст? "Сложните взаимоотношения", които си наблюдавала в групичката може да са плод не само на възрастта, но и на родителското възпитание.
Аз не се изказах негативно за въпросното поведение, просто то е такова в тази възраст. Борба за лидерство, доказване на лоялност, кой с кого е, изпитване на границите до каква степен си готов да правиш това, което ти казва еди кой си, за да те приемат в "групата" и т.н. Самите игри не са толкова заради фабулата им, колкото за да се установят взаимоотношенията.


Колебая се между това да я оставя да преживее негативните емоции на отхвърлянето и сама да се отдръпне или да я влача при по-малките и да я заигравам с тях доколкото е възможно, а като избяга пак при големите след две минути, да я връщам обратно и така... Това второто го правих миналото лято всеки ден по сто пъти с нулев успех и затова се съмнявам в потенциалния резултат, но може пък този път да стане различно.


Мерси на всички, които се включват по темата!

# 11
  • Мнения: 22 343
Ескарина, а пробвала ли си ти да си играеш с нея? Тоест не да я караш да играе с малките деца на нейната възраст, а да играете двете на нещо.

Другият вариант е просто да си стоите на удобната за вас площадка, след 5-10-20отказа ще разбере, че не желаят да играят с нея и ще започне да се занимава с нещо друго.
Достатъчно голяма е, колкото Калина точно и ако съдя по моето дете вече напълно ясно разбира кога е желана на едно място и кога не.

# 12
  • Мнения: 198
Ескарина, след като срещате момиченца от занималнята, значи някои от тях живеят наблизо и понякога ходят на тази площадка. Ако се запознаеш с родителите им и се уговорите кой кога ще ходи на площадката, може би това ще помогне? Освен това, мисля, че дъщеря ти ще се чувства горда от това, че има "среща" с приятелка.

# 13
  • Мнения: 5 940
Ескарина, мисля, че и част от по-малките деца обичат да играят на ролеви игри, стига да има кой да ги побутне малко в тази посока. Лошото е, че детските площадки с многото съоръжения не са най-идеалното място за това, особено за деца, които се връщат от детска градина и имат много енергия за изразходване.
Но смятам, че и там може да се получи. Мъжът ми например винаги успява да ги организира в такива игри дори и навън, поставя началото, после ги оставя сами да си играят. Та ако дъщеря ти изпитва известни притеснения да е инициатор, е възможно ти го да направиш, ако усетиш, че на децата би им било интересно. Синът ми и сам измисля, но обикновено въвлича по едно-две деца, а иначе стават цяла група.
На нашата площадка майките обикновено си стоят отстрани по пейките, докато децата играят. Аз не съм изключение, особено сега, когато синът ми вече може да се пази и общо взето знае как да пази другите, но когато баща му дойде, по-късно вечер, веднага, естествено, отива до него да го види, започват да играят и останалите дечица се включват. И винаги им е много весело. И на семейство хора играят, и на семейство коли Laughing, и на лоши и добри строителни машини, и на горски детски градини, и писти чертаят.
Все деца около три-четири години.

Последна редакция: сб, 12 юни 2010, 07:58 от valerie

# 14
  • Мнения: 763
Ескарина, разбрах!
За съжаление, моята кака играе в едно такова котило от пет-шест момичета и напълно разбирам колко безнадеждни са опитите на дъщеричката ти да се впише в компанията. Единствената ви надежда е, когато момичетата са едно-две /да не са цялата група/ и дъщеря ти да има играчка или предмет, който е интересен на големите. Може да не е възпитателно, ссф-ско, обаче това е положението. Поискат ли да играят с нейната играчка, ще й намерят място и на нея. Нашето котило играе с пет-шопи, бебета/животни с памперси, бакугани и често са уинкси /там щерка ти може да мине за едно малко пикси, стига някой да й даде възможност/ и още един куп други игри с тичане, скачане....Сещам се й друго, можеш ли да правиш нещо с ръце - да рисуваш, да изработваш нещо, да правиш малки плитчици или интересни кокове, така че отново да провокираш интереса на големите и от немай къде да вземата малкото при тях.
Зависи колко си мотивирана и колко силно ще си го навиеш на пръста. Колкото и да ти се иска детето ти да си играе със себеподобни, то си е решило друго.
Има ли нещо, което дъщеричката ти обича - да гледа определено филмче, да яде нещо, любимата й игра - нещо, което да противопоставиш като интерес на желанието й да тича с каките. Пример: каките идват, виждаш че нещата отиват на зле, взимаш детето и отивате да..купите нещо за нея, нещо за вкъщи, вземете нещо от вкъщи със същата притегателна цел...да направите нещо, което отдавна се моли.....
Притегателната сила на каките е голяма и затова няма да мине само с обикновено заиграване, трябва ти нещо равносилно по харесване.
Ако ме осени някаква друга мисъл, пак ще пиша... Peace

Общи условия

Активация на акаунт