Тази година, за мой ужас, отново се натъкнахме на същата групичка. Доколкото ми е известна програмата им от миналата година, поне до 15 септември ще си правим компания на едни и същи площадки ежедневно.
Тя едва ли ги е познала, че са същите, но моментално се лепна за тях, като магнит. Този път като малко по-разговорлива, се опита да завърже контакт и да се влючи в играта им, да ги имитира каквото правят, но те отново я отсвириха (нормално). Седна на един метър от тях и ги гледаше, без да откъсва поглед, опитвайки се да се включи някак, след което идваше с огромни и почти насълзени очи да ми каже "Те ми казват да се махам"...
Всеки опит да я заинтригувам с нещо, различно от тях, е провал. Аз разбира се не спирам да опитвам. За съжаление децата на нейната възраст изобщо не я привличат, още повече пък с такава сила. След триста убеждения успявам да я завлека при тях, където остава около една-две минути и пак хуква на някъде. Ако се заиграят малко по-дъго, в един момент се сдърпват за някоя играчка... Смятах го за нормално за възрастта й, но имам отчайваща нужда някак да я откъсна от 6-7 годишните.
Когато ги няма, се заиграва нормално с който е там, но не мога да си подреждам деня, за да внимаваме да не засечем тези момичета А и не мога да си гледам детето потънало в скръб, тези емоции й действат доста негативно като цяло.
Другите деца на нейната възраст не преследват каките и батковците, а си играят помежду си или сами, близо едно до друго. Моята от миналата година само преследва големите и нищо не е в състояние да я откъсне от тях, даже като си тръгнат и тя тръгва след тях...
Нямам никаква идея как да постъпя. Те изключително красноречиво й обясняват, че не искат да си играят с нея. На всеки опит да ги заговори, й казват да се маха или й се присмиват. Ако реагираха по малко по-мек начин, може би щях да положа усилия да ги убедя да поиграят с нея, вместо да се чудя как да я откъсна от тях. Но те са супер категорични, че не я искат.
Приемам всякакви съвети и препоръки. Благодаря предварително.