за роднините и други такива

  • 1 520
  • 6
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 708
поводът да пусна тази тема е следният.

имах колежка, с която си приказваме през обедната почивка и тя ми казва, че с роднините не поддържат връзка, защото майка й и леля й са се скарали. имала първи братовчедки, за които й било мъчно. особено за едната, че й била истинска братовчедка.  Shocked викам: а, другата, каква е? ами тя е осиновена и всъщност не ми е роднина..

и въпросът ми е следният: как да подготвя детето за подобно отношение и дали аз бих попаднала в такава ситуация?

# 1
Миленка, незнам дали е възможно въобще някой здравомислещ човек да бъде подготвен за такава реакция. Знам също и, че както и да възпиташ едно дете, когато го пуснеш на улицата сред другите, ако то не е като тях, но не е и достатъчно силно, за да оцелее, то тълпата ще го смаже... Но все пак е по-добре детето да бъде подготвено от рано, че има и такива хора, които мислят по този начин, но това не означава, че това е правилният начин. Трябва да се научи да приема мненията на хората и да не се притесняв от тях, а да знае, че щом не са преживели неговата история, няма как да го разберат наистина.... Може би звуча философски и клиширано, но, ако детето е самоуверено, нищо не може да го извади извън релси, убедена съм в това.
И тук се сещам за едно хубаво материалче по темата, което не зная откъде ми беше попаднало преди време, но мисля, че може да отговори на някои от въпросите, които си задаваш:

ДЕЦАТА НАУЧАВАТ ОНОВА, КОЕТО СА ИЗПИТАЛИ

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.

КАК живеят вашите деца?

# 2
  • София
  • Мнения: 708
Деси, мерси...страхотно е

# 3
  • Мнения: 441
Миленка, нямам още опит, но много си задавам подобни на твоите въпроси.

Аз съм дете на разведени родители. Случвало ми се е като малка да ми подхвърлят реплики, които не съм разбирала. Случва се и сега. Хората лепят етикети. Няма как да опазиш себе си и децата си. Не мога да си обясня защо не се засягам на тази тема. Дали защото така съм възпитана или просто е черта на характера. Родителите ми са ме карали винаги да се чувствам специална и обичана. Не драматизирам на тази тема, защото те не са го правили и аз вървя по пътя си и не се обръщам.

Как да опазиш децата си от лошотията на света ? Свива ми се сърцето като си помисля Sad



# 4
  • Мнения: 4 414
очевидно, така са ги деляли братовчедките в нейното семейство. отношението на родителите е това, което възпитава детето. за съжаление хора с отношение, подобно на това на колежката ти, винаги ще има Sad няма как да предпазим децата си от това. абсолютно подкрепям мнението
Но все пак е по-добре детето да бъде подготвено от рано, че има и такива хора, които мислят по този начин, но това не означава, че това е правилният начин. Трябва да се научи да приема мненията на хората и да не се притесняв от тях, а да знае, че щом не са преживели неговата история, няма как да го разберат наистина....

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 1 162
Явно всичко е въпрос на възпитние, но ми се струва супер глупаво и дребнаво такова делене. Имам братовчедка, за която знам, че е осиновена, но това никога не ми е правило впечатление. Тя винаги си е била и си ми е братовчедка наравно с брат си, който не е осиновен.  Дори не съм се замисляла за някаква разлика между двамата, може би защото  и никой друг от познатите и роднините ни не е поставял така нещата. Това делене си е някакво дребнаво еснафско мислене и за съжаление спасение от него няма. За мен детето трябва да се чувства обичано, даже и да е гордо, защото то е много специално и вие сте го избрали именно него от всички деца,  няма разлика в обичта, която един родител изпитва към децата си, независимо дали са осиновени или родени в семейството. А какво мислят другите хора не е толкова важно, защото те незнаят колко специално е то и колко е силна взаимната ви любов. Най-важното е да чувства, че го обичате и да е сигурно в това, поне това е моето мнение.

# 6
  • София
  • Мнения: 708
така е, прави сте..дано да си възпитам добре детето..

Общи условия

Активация на акаунт