За още едно специално детенце...

Здравейте,мами!
Преди почти година нашето сдружение осъществи връзка с баткото на Венци-много отзивчиво момче,което живее в Германия и се опитва оттам да помага на майка си и брат си. Той с радост ни разреши да публикуваме на нашия сайт историята му/ http://www.ivanrilski.org/integracia/razkazano.html /.
За огромно съжаление, последния път когато говорихме с баткото, той каза, че все още са далеч от набирането на средства  Какво предлагате да направим? Никой не иска да дава пари за такива неща, само за коктейли и разни други показни акции  дават

Здравейте, скъпи Майки,

Аъ съм баткото на Венци и създателят на неговата страница. Благодарение на iskrica_nadejda открих вашия форум тук и веднага пиша...
За голямо съжаление Майка ми няма възможност да вземе участие тук във bg-mamma, защото няма компютър и Инет в къщи, но аз ще бъда нейния глас, очи и ръце.

Единствено мога само да кажа, че от както написах www.venci.de (или стария но също така актуален адрес - www.mileto.de) здравословното състояние на Вениц малко по малко се влушаваше, докато настъпи изведнъж голям срив и братчето ми буквално се върна от онзи свят и в момента е в процес на мъчитлно възстановяване, което поставя за пореден път силите на майка пред невероятно изпитание. Майка ми никога не е имала толкова много нужда от духовна подкрепа и надежда от сега.

През следващите няколко дни ще възобновя дневника на сайта и ще запозная посетителите със събитията, случели се през последните 2-3 години.

Ще се радвам на всяко ваше посещение и Email.

Здравейте отново!
Съжалявам, че не успях да пиша по-рано, но трябваше доста да работя и уча последните няколко дена. Също така ви се извинявам, че пиша на латинiца, но PC-то тук няма инсталирана кирилица (аз отново не съм си в къщи), а КРЕДОР не работи както трябва с немска клавиатура...както и да е...

Както обещах, ще ви опиша какво точно е сегашното състоянието на Венци...

Информацията, която може би вече сте прочели на страницата -> www.venci.de <- е от преди 3-4 години. Някоит от снимкитe  както и филмчето, които могат дa се видят/свалят са по-актуални. Какво се случи от тогава?

Венци е на перитониална диализа вече много години...много повече години, отколкото лекарите препоръчват. Един ден през юли тази година Венци получи пристъп (гърч) и изпадна в кома. Той никога преди това не беше получавал гърчове,въпреки основното си заболяване. Венци беше настанен в Хирургиите на Пловдив в КАРИТ. След мнoгoбройни изследвания лекарите не можеха точно да обяснят, от какво точно се е получил този срив. Беше прегледан на скенер и резултатите бяха, че Венци има леко възпаление на мозъчната кора. Лекарите накрая стигнаха до извода, че неговия организъм най-вероятно е бил натровен (интоксиран) поради дългогодишните високи стойности на Уреата и Креатинина, които естествено не могат да бъдат нормални за човек в неговото състояние на Перитониална диализа.

Лекарите в болницата бяха отписали вече моето братче. Казваха, че шансът да дойде отново в съзнание е нищожен, а пък ако дойде в съзнание ще има още по-големи мозъчни увреждания. След една седмица в кома, Венци не само че дойде в съзнание, но и проговори, както си говореше преди и постепенно в рамките на още една седмица възвърна напълно предишното си интелектуално състояние. Но за страхотно наше и най-вече на майка нещастие, се оказа че лявото краче на Венци е счупено. Лекарите казват, че по време на гърча мускула на крака му така се е стегнал, че е счупил крехката кост, но също така не е и за изключване варианта, че кракът му е бил счупен в болницата, където са го местили и преглеждали (не искам никoй да обвинявам, но от МНОГО години нямам НИКАКВА вяра на българските лекари и здравеопазване).

Крачето му беше гипсирано и Венци трябваше да остане 8 седмици в гипс. Абсолютен кошмар за моята майчица, защото Венци не е малко дете, въпреки че е слабичък и нисичък за своите 21 години. Всекидневнитте грижи за него са нечовешки за сама жена. Трябват 2 човека,за да могат да обслужват Венци. Затова почти винаги от както стана това нещастие има още една жена при майка ми, която и помага да се грижат за Венци. В момента има 3 жени, които помагат на майка ми и тя им плаща за това. Друг начин просто няма... От юли майка ми не ходи на работа (взима си болнични и отпуска). Преди пак имаше жени, които да се грижат за Венци, докато тя е на работа, но сега е невъзможно сам човек да се грижи за него.

Вече махнаха гипса на Венци и крачето му добре е заздравяло. Ортопедите обаче му забраняват да се опитва да ходи до 4 декември тази година. Със притаен страх и големи надежди чакаме да дойде този ден и страшно много се надяваме, че Венци отново ще може както преди лека-полека да си ходи с патеричките и да бъде по-лесен за обслужване. Тогава ще може и моята майчица да тръгне отново на работа...не толкова заради парите, ами за да може да се откъсва от монотонното ежедневие и мъките на Венци в къщи.

Дали има шанс Венци да получи ново бъдеще чрез успешна бъбречна трансплантация?...този въпрос трябва да се зададе на българските корумпирани лекари в София, които твърдят, че Венци е в списъците на чакащите...от 7-8 ГОДИНИ!!! но още няма подходящ донор за него...ако преди е имало шанс за успешна трансплантация, то този шанс се нямалява на половина с всяка измината година...

От какво има нужда Венци сега?! Да парите са едното нещо (на кой ли не му тръбват пари в България?!!), защото лекарствата и тежкия живот изискват доста средства за една самотна майка...въпреки нищожните помощи, които получава от държавата. НО най-важното за Венци, е нашата майка да бъде жива и здрава за да може да се грижи за него. Нашата майка има най-много нужда от морална подкрепа и добри приятели с които да може да сподели мъките и неволите и да получи разбиране...

Може би се питате, какво прави моят баща?! Той тъне в ухолство с новата си жена...и в момента обжалва 2-те дела, които майка ми е завела срещу него от няколко години - дело за издръжката на Венци и дело за неплатени разходи  по брат ми, които според бракоразводния договор, той трябва да разделя с майка ми, но от няколко години и една стотинка не е дал за лекарства. И тук на помощ на баща ми идва абсолютно непотребното и непосилно българско законодателство, което аз лично бих хвърлил на боклука...

Искам да се обърна към майките от Пловдив и да ги попитам  дали имате някакво дружество или клуб там? Където да се събирате и предприемате разни неща заедно,да споделяте всекидневни проблеми и излизате на кафе заедно? Да,в Пловдив има една организация - "Деца различни от другите..." но членовете в нея са затворени в себе си, всеки се е съсредоточил над проблемите си и майка ми не поддържа големи контакти с тях...

Това е състоянието на моето семейство. Единствено се моля майка ми да е здрава...само тогава Венци ще бъде добре и ще може да се бори за живота си...

Благодаря ви за вниманието.