Детските страхове!!!!

  • 1 335
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 18
Здравейте, скъпи мами!

Обръщам се към вас със следният въпрос: "Уместно ли е децата да бъдат плашени с измислени герои от приказките с цел постигане да се изяде всичко или да направи детето това, което ние искаме".
Причината да задам този въпрос е че синът ми само при споменавато на Торбалан.. (дори незнам откъде го е чул... малък е за да му чета приказки още)...направо затихва. Питах и в яслата, но те категорично казаха че за против и не използват такива хитринки. Ходим в частна ясла и знам че това, което казват е истина. Още не гледаме и ТВ, така че и от там не е дошло. Никoй друг не го гледа, а в него се е зародил вече страх. Дали това се дължи на страх от неизвестното??? Как бих могла да обясня на малкото човече че никoй няма да дойде и да го отнеме от мама? Дали пък всъщност не трябва да има някакъв стах, за да може това да го предпази от непознати навън в по-късен етап.... аз лично съм против такива страхове, но напоследък чух различни мнения и затова искам да попитам и вас. Какво мислите по въпроса???
Надявам се и в списанието да излезе статия с подобна тематика!
Благодаря Ви предварително за отговорите.
 

Последна редакция: пт, 21 окт 2005, 16:41 от Vivi

# 1
  • Мнения: 157
Здравей!

Не мисля че  е чак толкова фатално.Мойта кукла е на 1,г и 11мес.и когато по никакъв друг начин не мога да я накарам да се спре поне за малко ,казвам че торбалан идва.....обаче напоследък вече не действа много много newsm78.На моменти много се разгивезва и това ми е единственото спасение.Естествено гледам да не прекалявам,само в крайна нужда.Аз също съм се замисляла дали пък не е лошо за психиката на детето ThinkingИ на мен ще ми е интересно да чуя другите мами какво ще кажат.

# 2
  • София
  • Мнения: 7 242
Аз съм против всякакви измислени герои за сплашване и при нас не е имало такива.  Ако трябва да плаша се придържам към реални неща - отнемане на привилегии, наказание, пердах Embarassed или се обиждам. Отделно обяснявам, че има лоши хора, които могат да поискат да я вземат от нас и, че тя трябва да внимава и да не се доверява. Струва ми се, че в живата има достатъчно лошо, че да трябва да го измисляме. А и при някои деца въображението е толкова развито, че може доста да се травмират.
Ако малкия наистина много се плаши от Торбалан, защо не му измислиш някоя весела приказка, в която главен герой да е едно симпатично и пакостливо човече на име Торбалан.

# 3
  • Мнения: 1 134
И аз плаша само с реални неща. Мен са ме плашили като малка с всякакви образи и простотии и до ден днешен като гледам страшен филм си качвам краката на леглото и ме е страх от тъмното повече от дъщеря ми Embarassed  Cry
Нещата, които нея я плашат ги представям откъм смешната им страна - баба Яга е грозна, защото не си реши косата, зъбите не си е мила и са й опадали или омекнали и пр. В резултат тя се успокоява, разсмива, а когато се опитва да избегне четката и пастата, примерно, я плаша с това, че зъбите ще й станат като на вещицата, а не със самата вещица.

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
И аз съм за начина на Лекси!
Но по по-проста причина - мисля, че детето трябва да има респект от мен и да уважава /а в началото докато нищо не разбира - да се страхува/ от мен. ЗАщото ако поне към мен няма уважение и респек то към кого? Към някаква измислена Баба Яга... ДОбре но това е до време, а после - когато прозре че това е измислица? Значи ще осъзнае, че от никого и нищо не го е страх, а все пак така не бива! Защото страх лозе пази!

# 5
  • Мнения: 8 769
Не използвам измислени герои за сплашване. Процедирам като Лекси, като понякога си позволявам да я сплаша с някой грозен циганин, който ще я вземе Twisted Evil (досега се е случвало само 2-3 пъти, защото знам, че не е правилно). Засега се страхува от гръмотевиците по време на буря, но не я заплашвам с природни бедствия. Май само от това има страх....което може би е по-добре.
Навремето ни плашеха с баба Торбалана и дядо Торбалан. Ух, и аз, подобно на MamaZ, все още имам останал оттогава страх от тъмното Sad

# 6
  • в гората
  • Мнения: 1 486
И аз ще се включа в темата, но с въпросче и аз. Калин например ужасно го е страх от нашето куче - кучето е дворно, помиярче, но е голямо, прилича на овчарка и много лае. Иначе съм забелязала, че от други кучета не го е страх, но от Рада (така се казва звяра) много го е страх, гушва се в мен и подскача при всеки неин лай. Отначало когато дойдохме в къщата където е кучето, той се опитваше да я пипа и да я доближава, но постепнно разви силен страх... и аз всеки път казвам, че тя ни пази и т.н... но засега ефект няма. Какво друго мога да направя?
А иначе по темата - абсолютно съм против плашенето на децата с разни герои. Децата си имат техните страхове и без ние допълнително да им създаваме такива.

# 7
  • София
  • Мнения: 15 197
Иво ще дойде да е някакъв храбрец Laughing На него са му много забавни всякакви чудовища, Баби Яги и разни такива. С тях си прави пълен майтап и само им се кикоти. Можем да запълним половин час поне да ги имитираме и веселбата е пълна. Обаче..... един път реших да му покажа една паяжина. Класическа-сещате се. Една красива, с капчици роса по нея-прелест. И той взе,че се уплаши от нея Shocked Да му се неначудиш. Сега като види някъде паяжини (не че преди не е виждал) само ме кара да ги махам. Станах кварталния чистач на паяжини и унищожител на паяци.

А за Торбалан.... Наскоро по телевизията (май беше bTV) даваха един 2-сериен филм за Торбалан. Иво, естествено, го възприе като пръв приятел. Но и във филма Торбалан не беше някакъв гадняр, а симпатяга, който си прави шеги с хората от горния свят. Ако го намериш от някъде и когато прецениш (може би след време, ако-недай Боже страхът му от Торбалан още не е преминал), би могла да изгледаш филма заедно с детенцето и да му обясняваш това-онова. Така ще види, че Торбалан изобщо не е страшен.

# 8
  • Мнения: 197
Имаме ужасен опит с брат ми, който и до тоалетната не искаше да отиде сам даже и през деня.
Не е плашен повече от "нормалното", но пък се беше наплашил яко от страшни филми.
Това е огромен стрес, както за детето, така и за родителя.

Затова, аз никога не плаша с Торбалан и Баба Яга. Наричам нещата с истинските им имена, придържам се към фактите, а ако някой я плаши с тях, казвам и НАБЛЯГАМ, че те не съществуват!

Ужасно е да гледаш наплашено дете. И, като си помислиш, че ти самият може да си бил причината... тц, не си струва. Naughty

# 9
  • Мнения: 2 195
Моят дивак от нищо не се плаши  Rolling Eyes Иначе съм съгласна с МамаZ

# 10
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Нашия дивак пък си мисли,че където е тъмно и има бау-бау...никога не сме го плашили ,и много се радва на кучетата на улицатано на тъмното си го е кръстил бау-бау Rolling Eyes
постоянно му обяснявам,че там няма бау-бау но досега без ефект Confused

# 11
  • Мнения: 25 441
Никога не съм плашила сина си с чудовища - било то реални или измислени! Достатъчно страшна майка и още по-страшен баща си имаше горкото, та да има нужда от допълнителни страхотии. Wink
Когато тръгна на ясла и градина, започна да изпитва някакъв страх от тъмното, който страх преодоляхме благодарение на "гъделичкащото чудовище". Когато усетех, че го е страх от тъмното, лягах до него и започвах да шепна със страшен глас, че ето сега идва гъделичкащото чудовище и го напада...и започвах да го гъделичкам! Не мога да ви опиша какъв щастлив кикот и гърчене следваха думите ми! Така постепенно тъмното започна да се свързва с нещо смешно и приятно. И така продължихме - винаги, когато усетех, че го е страх от нещо, гледах да обърна нещата откъм смешната им страна. А кой се страхува от нещо смешно?

# 12
  • Мнения: 18
Благодаря на всички. Чудесни идеи имате. Аз накарах нашият татко да отваря външната врата всеки път когато усетех че малкият настръхва... без дори съм сме споменали нещо... и да му показва че няма никoй и го научих да ръмжи като тигър и да плаши всичко което му се стори страшно. Сега като си играе и си бърбори нещо и изведнъж започва да ръмжи. Прави го и към непознати, които го закачат на улицата и ние си умираме от смях. Така че и той започна да се чувства по-уверен.
Просто ме хвана неподготвена.. мислех че тези неща ще се появят след 2-3 год. възраст... та той е само на 1г и 7м, но явно му работи въображението ДОСТА. Смятам да му забавя ТВто с още известно време Simple Smile

Последна редакция: пн, 24 окт 2005, 18:12 от Vivi

# 13
  • Мнения: 1 311
Аз съм твърдо против да се плашат децата с измислени истории и даже и с част от реалните такива. Сина ми лично аз никога не съм го плашила с нищо подобно, и определено съм реагирала остро и бурно, когато някой друг (тати, баба и  т.н.) се опитва да го прави.
Например една мама пред блока си плаши сина с "голямото лошо куче" за да седи детето близо до нея. Аз предпочитам да търча непрекъснато след него, но не и да го плаша с такива неща.

Въпреки това напоследък забелязвам, че е започнал да се страхува от разни неща - явно пораства детето и започва да се осъзнава  newsm78

# 14
  • Мнения: 1 866
Дори не ми е минавало през ума да я плаша с такива неща и съм абсолютно против. В края на краищата тя от Торбалан или от мен и баща си трябва да има респект? Да не говорим че може да се травмира. Предпочитам да я науча да се пази от реалните опасности в живота отколкото да измислям такива.

Общи условия

Активация на акаунт