Докога да заблуждаваме, че Дядо Коледа съществува?

Не смятам,че е нужно да й разбиваш илюзиите - аз лично вярвам в дядо Коледа - един ден тя сама ще осъзнае,че подаръците идват от близките й хора, но дядо Коледа е символ на доброто и носи духът на празника. Нека вярва в чудеса!

Марти е на 6години и освен в Дядо Коледа, към който от сега отправя желания за подаръци, вярва и във феята на зъбките, която сутрин му оставя подарък в замяна на взетото паднало зъбче, което вечерта е оставил грижливо под възглавницата. Не смятам да му разбивам илюзията. Феята сама ще си отиде след като смени и последното зъбче, а за Дядо Коледа ще осъзнае в един момент, че не съществува и мама и тати купуват подаръците, но сега нека си вярва. Много съм щастлива когато сутрин видя доволното му личице при вида на подаръчето от Феята или на коледния подарък под елхата.

Тази тема вълнума и мен.
Много добре си спомням кога разбрах, че Дядо Коледа не съществува и колко разочарована и обидена бях. До 5 - 6  годишна вярвах твърдо, че Добрият Старец живее далеч на Север и носи подаръци на послушните деца. Поредната Нова година отново го очаквах с нетърпение, още повече, че и братовчед ми, с година по-голям от мен, щеше да празнува с нас. Вълшебният миг настъпи - в стаята влезе Дядо Мраз с червено палто и шапка и дълга брада от памук. Гледах с благоволение и захлас /не само него, а и чувала с подаръци/. Маскировката на мама не беше от най-добрите, но аз не забелязвах. И тогава приказката свърши - възмутен , братовчед ми настоя да ми кажат истината и да не ме лъжат като бебе. Честно казано сега се сърдя на него, но тогава бях по-скоро обидена на мама - че не ми е казала и ме е изложила така... Не е много приятно така да завърши една хубава приказка.
Дъщеря ми все още е малка - разказвам и за Дядо Коледа, пишем писма. На няколко пъти ме е питал дали той наистина съществува - отговаряла съм, че никой не знае със сигурност, но вероятно някъде мноого далече на Север, където почти не стъпва човешки крак има един добър старец, които прави играчки и ги раздава на Коледа на децата. На няколко пъти съм се изпускала и че ние купуваме подаръците. Тези неща обаче, като че ли не й правят голямо впечетление. Мисля, че съзнава, че Дядо Коледа не е истински в буквалния смисъл на думата, но въпреки това за нея той е реален, така като са реални и другите герои от приказките /макар да знае, че те живеят само там/ и тя чака с голямо нетърпение той да остави подаръци и под нашата елхата.

Подкрепям !
И аз все още вярвам в Дядо Коледа или Дядо Мраз - все едно. Вярвам в доброто, обожавам всички филми за Добрия Старец. Иска ми се да живея в страна в която по Коледа се усеща магията на празника на всяка крачка. Това е най-най-най- хубавия празник за мен 

 Точно този въпрос, си задавам и аз сега , Димана и тя е първи клас и допускам възможността, някое отракано дете, да и разясни истината, но как ще реагира не знам. Тя е вече достатъчно голяма и я виждам, че си дава ясна сметка, че за някой неща я будалкам и нея и брат й, с цел по-бърза мобилизация, може би ще и обясня, че понякога възрастните се опитваме да направим красивите приказки истински. Че няма значение, кой купува играчката, а важното е, че по-този начин, не дядо Коледа, я ние искаме да им покажем, колко много ги обичаме и колко добри деца са всъщност.

 За себе си нямам спомен, кога съм разбрала, но не е било драматично в никакъв случай, след като дори не помня .

Аз съм решила да не я убеждавам в съществуването на Дядо Коледа.Ако в ясла/детска градина вземе,че повярва в него,ще и обясня по възможно най-тактичния начин,че такова нещо няма.

  Честно казано, не ми се струва много разумно това, но ти си знаеш най-добре.
 Още повече, че никога не се налага да убеждаваме децата, в съществуването на приказните герой и истории, те си ги приемат първосигнално, налага се точно обратното да ги убеждаваме, че не са истини(примерно чудовищата, вещиците и всякакви друг такива).

Ето една интересна статия
Иначе съвет не мога да дам. При нас се получи лесно. Тя от към пет-шестгодишна взе да се усеща. Първоначално я залъгвах, защото ми се искаше по-дълго да я има тази сляпа вяра в добрия старец
Но в първи клас, при един, пак подхванат от нея разговор, в който стана ясно, че илюзията е поразбита, реших че не е нужно да разбивам и доверието й в мен и признах. Не ми се искаше да научава от някой съученик.
Разбира се, говорих много, че като пораснем  продължаваме да вярваме в магията на Коледа, вярваме в доброто, продължаваме да носим Дядо Коледа в сърцата си, че той е един символ, без който Коледа не би била така красива и т.н. и т.н.
Колко разбра от всичко, което надрънках незнам, ама разочарование нямаше. Дори, напротив, почуства се горда, че знае една тайна, която трябва да опази от по-малките ни приятелчета. Вече две години, продължава и да си пише писмо до Дядо Коледа, което разбира се, връчва на нас
Но пак ще кажа, че всичко започна от самото дете. Ако продължаваше сляпо да вярва, щях още една - две години да я оставя да се наслаждава пълно на тази приказка

Изказвам се без да мога да ти помогна в конкретната ситуация: това за Дядо Коледа или Мраз, както все още ми е на езика, не е лъжа (според мен). Той си е неизменна част от детството и живота ми досега. Не помня как са ми го обяснявали родителите този случай, но и сега знам, че той живее на север, цяла година джуджетата му приготвят подаръци за всички деца, за да ги зарадват в коледната нощ.
Нали дори по новините дава как тръгват с елена Рудолф на обиколка

офф: скоро май казаха по ТВ,че елена се споминал....или не съм разбрала....

Благодаря ви за мненията. Очевидно не трябва да поставям каруцата пред коня. Наистина по-добре е нещата да си дойдат от само себе си.

Ивайло беше във втори клас, когато с баща му решихме, че е добрение да проведем тоя разговор. Мисля, че аз се притеснявах как ще го приеме повече от необходимото - да не го нараня, да не се почувства лъган... Детето реагира изключително спокойно и зряло  . Аз му казах, че Дядо Коледа с шейната и елените и червения нос го няма, но я има коледната магия, заради която ние с татко му избираме най-хубавите подаръци. И че всеки човек е Дядо Коледа. Той амия също, когато ни подарява картичките и рисунките. На него това много му хареса. И вика "Абе знаех си, че ... (съученик един) не е прав, като вика,че нямало Дядо Коледа, ама не знаех, че е това".

Така че при нас не се е налагало да спирам за го заблуждавам  Ние и досега сме с тая убеденост, просто е леко модифицирана.

Ти какво искаш да кажеш?! Че няма дядо Коледа ли? Кой тогава ти носи подаръците на Коледа, а?! 


На мен нашите ми казаха едва когато положението беше станало критично - няколко сбивания в училище в защита на тезата ми, че има дядо Коледа (е, не в гимназията, де!) и след като на връх Нова Година се бях паркирала пред асансьора, за да го дебна дядото. Исках само да ги видя, въобще нямаше да го забовям с приказки, защото знаех колко деца го чакат... 

аз смятам, че няма нищо лошо да вярват в нещо красиво и добро колкото може по-дълго. дъщерите ни са на 10 и 8 години и нямам никакво намерение да им обяснявам, че няма дадо коледа. е, имам известни подозрения, че вече не вярват, но не споделят това с нас, за да си получат всичките подаръци от списъка, който изпращаме на дядо коледа всяка година, но и аз избягвам да вярвам в лоши и грозни неща

Миз, аз продължих още 1-2 години да оставям писмо до дядо Мраз на прозореца, след като вече знаех, че няма истински дядо Мраз Децата са меркантилни