До сега Цвети не се е оплаквала, че не е желана в игрите и дори е била със самочувствието, че тя е една от най-търсените и обичани. Около нея винаги е имало деца - не защото е интересна или лидер, а по-скоро защото е неконфликтна, "води се лесно" и не е обидчива. Когато е на ново място сравнително трудно установява контакт с другите, тъй като не е от инициативните, но направи ли го - няма проблеми. От месец е в нова градина, където много и харесва. В първите дни се оплакваше, че децата не искали да играят с нея, но това беше нормално - все пак те се познават отдавна, а тя е новата. После явно намери приятели - основно говореше за едно момченце и едно момиченце. От два дни обаче е много тъжна - именно те не я искали, гонили я, бягали от нея. Другите също. Причина според нея няма. Сигурно преувеличава - не вярвам съвсем никой да не играе с нея, но ми е жал и се чудя какво да й кажа... В тяхната група са предимно момченца и само 4 -5 момиченца, което допълнително усложнява нещата, т.к. тя /понеже е от по-кротките и страхливите/ предпочита да играе с момичета.
Вашите деца имат ли такива моменти - когато се чулстват нежелани и самотни и как ги успокоявате?