Защо болката не изчезва?

  • 2 907
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 182
Преди близо 3 години видях така желаните две чертички, радост, сватба, вълнения ... до деня, в който ме настаниха в болницата за раждане. Бях на седмото небе от щастие, оставаха ми броени дни или може би часове до срещата на живота ми. Да, но Господ друго бе отредил за нас. При поредният преглед думите на лекаря пронизаха сърцето ми "Съжелявам, но бебето е починало!" Как, кога, защо? Въпроси, но които никой не можа да ми даде отговор. Родих момченцето си мъртво, нямаше детски плач, нямаше щастие в очите ми. Само тишина и сълзи.
Прибрах се в къщи сама, детската стая остана празна, а аз останах половин човек. Няма по-страшно за мен на света от това да надживееш детето си.
Миналата година забременях отново, но нямаше вече тази радост, тези емоции като на нормалните бременни жени. Душата ми бе свита, не можах да се насладя на тези месеци, сънувах повтарящите се картини от миналото.
Бог ме дари с дъщеричка, обичам я повече от всичко на света, но болката ми остана. Сълзите не спират, гледам я нощем как спи и в главата ми са мислите за моето момченце. Кога ще спре всичко това, кога ще има мир моята душа?

# 1
  • Мнения: 464
Ох милата Hug. Съгласна съм, че няма нищо по-тежко от надживяване на детето си. За болката че не изчезва не изчезва, но намалява с времето. Времето лекува както са казали, но не напълно. Аз също като теб родих мъртви бебета, но Господ ме дари с прекрасна дъщеря тази година, която обичам повече от всичко на света. Има моменти, в които започвам да плача само като я погледна. В начлото не спях, за да я гледам как спи и да се уверя, че диша и е добре. Нищо не може и няма да замени загубеното бебе, но пък живото ти бебе ти дава кураж и упора!! Много прегръдки от мен и Таня  Hug Hug
П.с Дъщеря ти е прекрасна. Да расте жива и здрава и да те радва дъгли години

# 2
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Скъпи мамчета. Болката винаги ще я има.
Преди 2 години и един месец загубих скъпото си момченце. Влади почина на 2г.и 9м. Беше голямо и силно дете, но не можа да се пребори с коварната болест.
Сега имам дъщеричка на 5 месеца. Тя ми е утехата до някъде. Не би могла, а и аз не искам, да заменя батко си. Той ще си остане моето момче, недочакало третия си рожден ден. А беше толкова жизнен, умен и весел!
Спомените ми носят успокоение. Знам, че там, където е той, болка няма, че там му е добре. Болката е в мен.Аз ще си замина с нея!

# 3
  • Мнения: 2 035
Много е тежко това, което си изживяла миличка janaj   bouquet
Времето лекува...а само като гледам и снимката на сладката ти малка дъщеричка Ния съм сигурна, че тя ще ти помогне да я превъзмогнеш. Страхотна сладуранка е да Ви е жива и здрава и много, много да Ви радва Heart Eyes

# 4
  • Мнения: 4 212
Здарвей janaj   Hug
Болката няма да из4езне, поне за мен, никога. Заклюила съм я там някъде, в едно 4екмедже, отвреме на време го отклювам, поплаквам си и пак го заклювам.Това което си написла е то4но така. Не съм изпитала още отрицателната емоция да ти е свита душата докато 4акаш бебето си, но един ден, живот и здрве когато пак забременея, съм убедена 4е ще изкарам бременността със свито сърце. Нормално е това.
Съжалявам за мом4енцето ти. Мир на праха му  Praynig
Наслаждавай се на моми4енцето си сега, да ти е жива и здрава и нека знае, 4е има брат4е ангел4е което го пази.

  bouquet

# 5
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
А запитвала ли си се всъщност искаш ли да изчезне болката?Дали искаш един ден да си помислиш за ангелчето и да не изпиташ нищо?Болката е част от теб - така както и момченцето ти е част от теб и винаги ще е.Никога няма да изчезне - но постепенно все по-често ще отстъпва място на радостта и щастието,които ви наси малката усмихната хубавица от снимките Grinning И така трябва да бъде Grinning

# 6
  • На един клон
  • Мнения: 1 064
А запитвала ли си се всъщност искаш ли да изчезне болката?Дали искаш един ден да си помислиш за ангелчето и да не изпиташ нищо?Болката е част от теб - така както и момченцето ти е част от теб и винаги ще е.Никога няма да изчезне - но постепенно все по-често ще отстъпва място на радостта и щастието,които ви наси малката усмихната хубавица от снимките Grinning И така трябва да бъде Grinning
Аз пък се чудя за себе си,то малко като притесненията за нероден Петко,ама не мога да се спра..та чудя се някой ден като си имам дете дали няма да го отъждествявам с ангелчето...не знам ,все ми се струва че ще ми се омеша в съзнанието с представите ми за първото ми детенце...,толкова го обичам...

# 7
  • София
  • Мнения: 2 217
Може пък душичката на синчето ти да е дошла при теб отново като Ния....
Някой ще каже, че това е тъпо и че всеки човек е неповторим - може би, но там, откъдето идваме никой не знае как е устроено всичко...
Ако можехме да попитаме Бог защо става така, болка нямаше да има. Щяхме просто да знаем истината за живота и смъртта и да сме спокойни, без да ни е страх от нищо...
Но, вярата е за това.
Хора като теб са истински бойци, истински воини на живота!
Не гони болката, остави я да живее в теб - тя също може да бъде незаменим приятел. Тя е твой учител-мъдрец, който е очистил от теб всяка суета, пошлост, лигавщина, завист, неискреност...
Прегърни живота - Ния, и я притисни до себе си силно.
Пожелавам ти още сила, любов и цялото щастие на света! Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 182
Сега съм по-студена. Чуствата ми са много дълбоко в мен. Незнам дали тази болка не пречи да дам цялата любов на дъщеря си. Незнам дали съм й отдала цялото си сърце, или част от него е още заключено. Незнам дали я дарявам с обичта, която заслужава.

# 9
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Сега съм по-студена. Чуствата ми са много дълбоко в мен. Незнам дали тази болка не пречи да дам цялата любов на дъщеря си. Незнам дали съм й отдала цялото си сърце, или част от него е още заключено. Незнам дали я дарявам с обичта, която заслужава.
Миличка, не би могла да си студена! Убедена съм, че не лишаваш детенцето си от нищо. Онова кътче в сърцето ти ще е заключено завинаги, но всичко останало е за бебка! Любовта е безгранична! Има достатъчно за всички, които обичаме.
Аз пък се чудя за себе си,то малко като притесненията за нероден Петко,ама не мога да се спра..та чудя се някой ден като си имам дете дали няма да го отъждествявам с ангелчето...не знам ,все ми се струва че ще ми се омеша в съзнанието с представите ми за първото ми детенце...,толкова го обичам...
Моята дъщеря толкова прилича визуално на батко си, че дори и да искам, не мога да спра да я отъждествявам с него. Все си припомням какво е правел той на нейната възраст, сравнявам снимките им по месеци и т.н. Но като личности те са различни. Наистина, понякога всичко в съзнанието ми се слива, сънувам странни сънища, свързани и с двама им. Но истината за мен е, че гушкам и целувам дъщеричката си, а синчето ми ни се радва и ни закриля. newsm46

# 10
  • Мнения: 182
Благодаря момичета, че ви има   bouquet

# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Сигурна съм че даваш цялата си любов! Сигурна съм, че не си по-студена!
Убедена съм, че просто криеш своите чувства, но това не значи че не ги изпитваш!  bouquet

# 12
  • Мнения: 972
И аз преди няма и година и половина загубих момченцето си. Тъкмо щеше да навърши 6 месеца. Почина на 1 юни!
Сега имам момиченце на 6 месеца. Още немога да и се израдвам както трябва. Чакам да се случи пак същото  Cry
Докато спи постоянно проверявам дали диша.
Мисля че никога няма да се забрави случилото се. Трябва да се научим да живеем с болката!

# 13
  • София
  • Мнения: 3 960
Янски, миличка, прегръщам те, сърцето ми се къса като те чета....

Но да ти кажа и аз Димата я проверявам редовно дали диша и се чудя кога ще се успокоя....и често си мисля за много лоши неща....много е гадно....все си мисля че нещо лошо ще се случи и ще я загубя....и не знам.....Толкова я чаках, толкова съм щастлива, че ме е страх....

Целувам те!
Мира

# 14
  • София
  • Мнения: 3 960
Сега съм по-студена. Чуствата ми са много дълбоко в мен. Незнам дали тази болка не пречи да дам цялата любов на дъщеря си. Незнам дали съм й отдала цялото си сърце, или част от него е още заключено. Незнам дали я дарявам с обичта, която заслужава.

Сякъш те е страх да й се отдадеш налълно....Мисля че с времето тя ще ангажира цялото ти съзнание и всичко ще се нареди....Сега е още малко бебе и е лесно да я свържеш със загубеното бебе, но с времето тя ще расте и нещата ще се променят....
Цункай Нийката от мене....

Общи условия

Активация на акаунт