Стиховете на Мадлен Алгафари

  • 73 065
  • 149
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 569
Нейни стихове в Сибир

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не те изстина?
Рани ли нямах - да не те намразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или някаква чест пазех?
Мисли ли нямах - да не те мисля?
Сърце ли нямах - пак да обикна?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Или разум - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да ти обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сила нямам да те намразя.

Последна редакция: пт, 19 мар 2010, 11:18 от Естел

# 1
  • Мнения: 1 749
Засега само се записвам да не изпусна темичката.

И да попитам как се казва тази нейна първа книга?За "Вяра нямам",разбрах. Simple Smile И двете ще си ги потърся.
ЧУвала съм и преди името на тази жена,как не съм обърнала внимание......

# 2
  • Мнения: 268
Последна Любов

Две сбръчкани ръце се стискат хищно,
 предсмъртно вкопчени кат' коренища.
Те цял живот се търсят-от невръстни.
Откриха се ,макар и късно.

Две гаснещи тела, две сенки живи
нехаят, че живота си отива.
Душите им се любят жадно-
с любов последна, безпощадна.

За миг-в очите им тъга:
защо, Съдба, защо сега?
Пълзят напред, едва пристъпвайки, живеят и обичат въпреки!

# 3
  • Мнения: 4 569
Молитва за всяка жена - Мадлен Алгафари

Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам!

Аз съм жената, аз съм дом
и топля, храня, приютявам.
Аз съм жената, аз съм стон
и в слабостта си побеждавам!

Аз съм жената, извор съм -
грехът, измиващ греховете.
Аз съм жената, аз съм сън
и мостът между световете!

Аз съм жена, чувствеността -
врата и път съм към душата.
Аз съм жена - и мъдростта,
и лудосттите на Съдбата.

Аз съм жена, аз съм началото
и бъдещето на света.
Чрез мен земята оцелява,
защото аз съм Любовта!

# 4
  • Мнения: 743
Засега само се записвам да не изпусна темичката.

И да попитам как се казва тази нейна първа книга?За "Вяра нямам",разбрах. Simple Smile И двете ще си ги потърся.
ЧУвала съм и преди името на тази жена,как не съм обърнала внимание......

Първата е "Мира нямам",втората-"Вяра имам",третата-"Всички можем да летим" Peace

Любов ,маскирана с безлюбие.
Безлюбие,маскирано с любов.
Спонтанност в пътя ти изгубена-
това си ти, човеко нов!

И нямаш никаква идея
колко си жалък отстрани.
Прости,душата ти къде е?
Не чувстваш ли ,че я боли?

Кому е нужна тази маска?
Та тя те души и тежи!
Не плаща никой пълно каско
за самоделните щети.

Убиваш себе си полека,
щом да изглеждаш ти е цал.
Да бъдеш е ,уви,не леко,
защото значи да си смел.

Страхът е твоята защита.
Да бъдеш себе си не смееш.
Но аз не мога да не те питам:
живота на кого живееш?

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=1621&tid=35414

Последна редакция: сб, 20 мар 2010, 10:47 от rozi-maxi

# 5
  • Мнения: 268
Вяра имам
                                                                
Без вяра какво са ръцете-
изсъхнали клони прекършени,
но не и антени, не и криле!
Бяз вяра какво са нозете-
отрязани корени в сушата,
но не и пъпна връв към Земята,
не сигурни опори,не!
Бяз вяра какво са очите-
угаснали слънца в тъмата,
но не и вярата към душата,
не и поглед в небесния свод!
Без вяра какво е сърцето-
кървав мускул, работеща помпа,
но не и живот! Не човешки живот!

# 6
  • Мнения: 743
Едно, две, три...отрязани пера.
Боли !
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом сестрици ! Простете !
Щом можете – още летете.
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
Но ще бъде нощем.
Денем ще съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
И ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
Един е начинът да оцелея-
Да се науча да вия.
А аз – безсрамната наивница-
Си въобразявах, че мога да пея.
...деветдесет и девет, сто ! Последното перо !
Ужасно съм грозна ! Ще свикна !
Едно обаче се питам-
До днес ми стигаха трошици,
А сега ?...Нали не съм вече птица...
Пазете се, хора ! От днес съм стръвница.

По дяволите ! Страх ме е !
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма и да разберете.
За вас ще бъда вълчица.

# 7
  • Мнения: 1 749
Прекрасни...
Непременно ще си купя двете книги!

# 8
  • София
  • Мнения: 2 217
Боже, колко искам да поговоря с такъв човек.....Малко идиотски въпрос в темата, но...много ли е скъпо при нея.....да ме поразчете малко....Извинявайте, че питам тук.

# 9
  • Мнения: 743
Свят френетичен ! От умора
прескача ви сърцето.
Поглеждайте небето, хора !
Поглеждайте небето !

Сами на мислите в затвора,
самоубийствено заети,
туй, дето търсите е горе !
Не гледайте в нозете !

И можем тъй да си говорим
дори и през морето !
Но гледайте в небето, хора !
И виждайте в небето !

То може да ви отговори.
Въпроси поставете !
В безкрая отправете взора !
За малко полетете !

С любов изпълнен е простора.
От бързане сте слепи.
Небето виждате ли, хора ?
Очите отворете !

Животът свършва толкоз скоро !
Глупаци сте, простете,
ако не гледате в небето, хора,
пълзейки, ще умрете !

# 10
  • Мнения: 743
Боже, колко искам да поговоря с такъв човек.....Малко идиотски въпрос в темата, но...много ли е скъпо при нея.....да ме поразчете малко....Извинявайте, че питам тук.

Нямам представа,но не ми се вярва,много е готина и земна и разбираща....чудесна е!Тя е вълшебница!Тя е жена,която ще погледне в очите ти и ще разбере всичко,така си мисля.Ти си от София,не ти е далече Hug.

За всички пропуснати мигове,

за сълзите неизплакани,

за всички изпуснати влакове,

за гарите недочакани,

за думите неизказани,

за раните ненасени,

за болките ненаказани,

за всички цветя неподнесени,

за песните неизпети,

картини ненарисувани,

за чувствата неизлети

и танци неизтанцувани,

за стиховете неписани,

за маските несвалени,

за виковете потиснати,

за ударите спестени,

за устните нецелунати,

за всички врати неоткрехнати,

за шансовете изгубени

и страхове непосрещнати,

за всички писма неизпратени,

любови несподелени,

за всичките  прошки недадени,

за пропиляното време,

за грешките непоправени,

за всяко “обичам” неказано,

за бляновете забравени,

за щастието отказано,

за всички пропуснати други животи

и избори ненаправени

сега е моментът да мислим,защото

не знаем тук колко остава ни !



"Душа,раздирана от поетични вопли,
душа трепереща от студ измислен,
която,за да може да се стопли
и огън си запалва мислен.

Тя вечно си измисля драми,
които хиперболизира.
разкъсана от болка само
умее да се чувства жива.

Душа,родена да обича,
която в плиткото умира.
До смърт след вятъра ще тича,
мъжът от мислите да дири.

И ако жив(не мислен) го открие,
душата му от нея ще зачене.
И укротена там гнездо ще свие
най-силната любов от мъж родена!

Последна редакция: пт, 19 мар 2010, 16:31 от rozi-maxi

# 11
  • София
  • Мнения: 2 217
В последното стихотворение познах себе си....

# 12
  • Мнения: 743
Самотата не е в тишината.
Самотата не е в мълчанието.
Самотата не е в тъмнината.
Самотата не е в самостта.
Самотата е в гърмящата тълпа.
В неспирното говорене на глупости.
В убийствената яркост на цвета.
В студенината,в чуждостта
ма маските фалшиви.
Сред тяхното гъмжило
самотата ме връхлита
с двойна сила.

Защото съм ничия.


  РАЗБОЛЕЙ МЕ!

Не затваряй вратата!Нека става течение!
Поболях се от здраве тук,зад тоз катинар.
Оздравях от копнежи,оздравях от съмнения...
и живях умряла,здрава макар.

Изкърти я вратата!Остави ги да влязат-
непреболели болки,недомечтани мечти.
Не желая от днес да живея на завет!
Ветре,жива умирам!Дъхни!

# 13
  • Мнения: X
Да, видях, че ги е публикувала в книгата си "Вяра имам", след първите няколко се отказах да ги чета. Много ми е симпатична Мадлен, но не смятам, че е добра поетеса. Предпочитам по-хард неща, като например БотЙов.

# 14
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 540
Боже, колко искам да поговоря с такъв човек.....Малко идиотски въпрос в темата, но...много ли е скъпо при нея.....да ме поразчете малко....Извинявайте, че питам тук.

Преди 2-3 години терапевтичен час при нея струваше 70 лв.

Общи условия

Активация на акаунт