Бих желала да споделя нещо, което много ме мъчи, а проблемът е такъв, че не мога да разговарям с познати за него. Първо искам да уточня, че съм регистрирана и съм активен потребител, но влизам тук анонимна, защото много хора ме познават (и лично) и не бих желала да ме идентифицират.
По същество: преди години имах брак, който никак не вървеше. Нямахме деца. Отидох на жена, която гледа на таро карти и тя ми каза, че ще имам 3 брака. В последствие се разведох и ожених отново. Сега (от 5 години) имам прекрасен съпруг, много добър, изключителен човек – умен, инициативен, балансиран, с лек и весел характер и е най-добрият ми приятел! Имаме дете, много се обичаме и разбираме и всичко е прекрасно!
И в един момент си спомних тези думи на жената и започнах да се страхувам. Не за това, че може да се разделим, а затова, че може да го няма. Това започна прогресивно да ме гложди все повече и след няколко месеца пак отидох при тази жена. Като я питах за семейството ми, тя лаконично каза каза: “Ти си по-дълголетна от него”, като после добави, че не може да се ангажира със срок. Аз не й споменах, че и преди ми го е казвала. Е, стана ми много гадно... А тази нощ сънувах страшно гаден и объркан сън, в който някакъв човек ми разлистваше календара в аутлука на служебния мейл и като стигна до следващата седмица каза, че мъжът ми съвсем скоро ще умре. Събудих се със сърцебиене и не можах да заспя отново. Прегръщах го цяла нощ и плаках. Чудя се дали съзнанието ми отразява опасенията ми, превръщайки ги в сънища, или… самия сън би могъл да бъде пророчески.
И още по-тъпото е, че не мога да си споделя какво ме мъчи, защото осъзнавам, че е глупаво и никак не съответства на мен самата – аз съм много позитивен, оптимистичен, но и здраво стъпил на земята човек. Като резултат от тази психария само ходя подир любимия, гушкам го където го сваря и му обяснявам колко много го обичам. И преди не ми е давал поводи да се караме, но напоследък съвсем нищо не ме дразни в него (което и хубаво).
Не знам какво да правя… искам да се успокоя някак, а не знам как! Естествено опитвам се да не мисля за това, но не става.
Ще бъда благодарна, ако ме посъветвате!
Благодаря ви, че ме изчетохте!