Попаднала съм в много объркваща ситуация, в която съм от доста време. Сега искам да намеря пътя и се надявам на вашите съвети.
Живея от доста време с мъж, когото не обичам. По финансови причини все още не мога да се отделя от него, тъй като преди време, водена от емоцията, се пренесох тотално в неговия дом. Напуснах работа, квартира, взех детето и заживяхме уж щастливо.
Между нас вече не е останало нищо - няма емоция, няма страст....както и да е. Това може би е повече от моя страна, защото той твърди , че ме обича. Аз съм взела решенията за себе си- не съм щастлива и не искам общо бъдеще с него!!! Търся работа, съгласна съм да работя какво ли не, на две места и т.н. Само и само да събера пари, които да ми позволят да си предплатя квартира за 1-2 месеца и да започна самостоятелен живот.
НО! Имам малък син. Те двамата явно си паснаха, сближиха се. Моят приятел няма деца и прие сина ми. Угажда му, купува му играчки. Като се налага , го взема от училище, ходят на МакДоналдс....В къщи играят заедно, ритат топка, той го учи на разни "мъжки работи". С две думи хлапето много се е привързало.
И моята голяма дилема , това което ме задушава - чувството за вина спрямо малкия. Какво да му кажа след време? "Мама не обича г-н Х, затова е решила да си вдига чукалата и да живее сама"..
Вие как бихте постъпили, момичета?
Редно ли е заради щастието на детето да остана с нелюбим човек, да нямаме нормален сексуален живот, да не се чувствам щастлива , а вечно депресирана и нервна. Но само и само детето да има мъжки пример до себе си?
Или да намеря пътя , да постигна мечтите си, да спра да губя своето време, а и времето на този мъж? И да се отделим с малкия сами, което наистина ще ме накара да се чувствам много по- спокойна? Лоша майка ли ще бъда, ако отнема на сина си близостта с този човек?