Публикувана: 12 окт. 2005, 09:33 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2005, 19:31 ч.

Чувствително дете

12 окт. 2005, 09:33 ч.

Мнения: 1 629

Синът ми е на година и три месеца и проблемът е, че е ужасно чувствителен, поне аз така си мисля... Когато сме на разходка навън всичко е наред, но ако сме без количка на някое ново място, дори и гушнат в мен започва див рев. Ако някой повиши тон близо до него, също. Вчера по телевизия Европа даваха някакъв чичко, който пееше тъжна песен и Климчо като ревнааа...Иначе си играе съвсем самостоятелно, гушкам го, когато има нужда...уф, не знам и аз.
Тук пишат майки с по-големи дечица, та ви моля за съвет.

# 1 12 окт. 2005, 12:45 ч.

Мнения: 228

може да изглежда смешно,но моята дъщеря става такава винаги когато и растът зъби.Някое дете да отиде при нея или просто да повиши тон не дай боже да се разреве друго дете то е рев до посиняване.Откакто ни избиха и последните зъби нямаме никакъв проблем.Незнам какво можеш да направиш освен да му говориш много и дано този етап мине бързо.

# 2 12 окт. 2005, 22:48 ч.

Мнения: 1 072

Дани беше същия. Даваха една реклама с едно тюленче и една тъжна музика и той винаги плачеше на нея ( и аз с него). Чувствителен е много, но е много любеобвилно дете. Нищо не можеш да направиш, просто го поддържай във всичко, така може би ще придобие повече сигурност в себе си. най-важното е: не го насилвай да прави неща, които не иска. Например насила да си играе с други деца. Дани например предпочита първо да ги погледа, не се втурва веднага при тях.
Абе, приеми го такъв, какъвто е, и ще видиш, че всичко ще е ок!

# 3 13 окт. 2005, 10:04 ч.

sofia
Мнения: 8 932

Може и да е само етап.
Поне при нас беше така. Отидем ли на гости, с влизането почваше да реве, от какво го беше страх и идея си нямам. Викове и силен шум също го плашеха....сега като се разкрещя (аз си падам истеричка) и той ми се хили насреща Laughing

# 4 13 окт. 2005, 10:08 ч.

Мнения: 431

Цитат на: мюриел в ср, 12 окт 2005, 09:33

Синът ми е на година и три месеца и проблемът е, че е ужасно чувствителен, поне аз така си мисля... .................

Радвай се, защото това е единственото, което не би могла да възпиташ. Съпричастието към чуждата болка аз го броя за талант и го поощрявам. Темерути под път и над път.

# 5 13 окт. 2005, 10:52 ч.

Мнения: 6 315

Синът ми също е много чувствително детенце, има на кого да прилича Simple Smile

. Приемам го такова каквото е и нямам намерение да се опитвам да го променя. Гушкаме се, успокояваме се, плачем си заедно и така...

# 6 13 окт. 2005, 10:54 ч.

Мнения: 1 629

благодаря ви момичета, поуспокоихте ме Grinning

# 7 13 окт. 2005, 11:06 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

моят син е вече на 6 години и продължава да е чувствителен, дори и уччителките и лелките в ДГ го забелязаха още в началото, когато започна да ходи на градина. Не е ревльо, никога не се е тръшкал без причина, но просто си е чувствителен. Пресен случай имам от тази неделя. Ходиха с баща си за риба и навръщане видяли куче, което било блъснато на пътя от кола. като се прибраха и започна да ми разказва с треперещ глас и насълзени очи как никой не спирал да помогне на горкото животно и то си лежало там край пътя. Успокои се долу горе като му казах, че сигурно е било вече умряло и за това никой не му е помагал. Просто са се обадили на един чичко в общината, който ще дойде да го погребе.

# 8 13 окт. 2005, 11:57 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

За рибата изобщо не споменавам, защото това е всеки път сред риболов - да не се готви, ами да си я пущаме в лигена да плува.

# 9 13 окт. 2005, 14:04 ч.

Мнения: 1 680

Баба да те успоки, че с времето минава, очаквай подобрение след година и половина някъде.
Мойто беше таквоз - чувствително, състрадателно мани-мани.

# 10 13 окт. 2005, 14:43 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

Баби, каква година и половина, моя ще е ученик следващата година и все си е така.

# 11 13 окт. 2005, 14:53 ч.

Мнения: 1 072

И моя си е така, а е на 3 почти. Ако направи беля и му се скараме плаче, но ядосано. Ако обаче го обвиниш без да е виновен става просто тъжен и сърцето ти се къса. На мен ми е миличък такъв, предпочитам да е такъв, отколкото темерут.

# 12 13 окт. 2005, 15:46 ч.

Пловдив
Мнения: 1 162

Щом му се карам обикновено не плаче, особено ако е виновен. Но скара ли му се баща му сълзите бликват от очите му, можеби защото той много рядко му повишава тон, а аз си викам от време на време профилактично. Но е много чувствителен към заобикалящия го свят, а и вече е достатъчно голям и разбира и всичко, което гледа по ТВ-то та и на разни филмчета се разчувства и аз се мъча да му обяснявам всеки път, че това е просто направено така заради филма, защото иначе става един умислен и загрижен. Но и аз предпочитам да е такъв, въпреки, че според баща му не било хубаво да е толкова добър, защото щяло да му пречи в живота.

# 13 13 окт. 2005, 19:31 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

МОя е също такъв ревльо

Аз го обичам, но ми настръхват косите като си мисля как ще страда ако не стане поне малко по-силен и не чак толкова впечатлителен и нежен по душа!
Вярно, че е малък, но когато много сериозно го овиках и само лееекичко пернах през ръката да не бута лъжицата - ако щете вярвайте, но един час е седял с татко си да си играят и мине се не мине и почва да подсмърча и да плаче... докато не го нагушках... Sad

Направо не знам как ще го възпитавам Confused

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: