Реално и статистически докзано - ако някой иска да помогне за страната, трябва да остане тук и не просто да се възпроизведе - по 2 деца на давама души, а трябва да има 3 деца, за да има положителен прираст.
- Публикувана: 23 фев. 2010, 07:06 ч.
- Последно мнение: 4 март 2010, 21:15 ч.
Какво направихте Вие за страната си?
Аз имам 2 деца, но не за да помогна на страната си, а защото съм искала две деца. Помагам на страната си като спазвам законите, като имам мнение, като работя и живея тук, а не в чужбина. Обичам си страната, държавата не. В повечето цивилизовани държави държавата е тази, която помага и прави неща за гражданите си, осигурява им възможности и на нея можеш да разчиташ, а не обратното. Всеки от нас се е сблъсквал с държавата, в лицето на нейните служители - знаем какво правят за нас - гражданите, знаем законите как са направени, за да се спазват от едни и заобикалят от други ... всеки поне веднъж по някакъв повод се е въртял в омагьосания кръг на ведомствата в държавата ни ...
Малко оф, ама не съвсем.
Гузна, донякъде заради тази тема, решавам, че ще имам по-активна гражданска позиция, че да направя нещо за страната си. На кръстовището от прозореца на колата пред мен изхвърча найлонова кесия, след нея и салфетка. Възмущавам се аз съвсем заканомерно, на следващото кръстовище спирам до описаната кола, отварям прозореца, виквам: "Прощавайте!" и какво да видя - девойка с абсолютно празен поглед и твърде мърляв вид, която на забележката да изхвърля боклуците си на определените за целта места, отговаря, че в момента е абсолютно неадекватна, което си беше видно с просто око, и затова го била направила ...
Останах като трясната, щото все пак е участник в движението и управлява нещо, дето може да убие човеци ...
Та опита ми да направя нещо за страната си завърши със откритието, че по пътищата се движат коли, управлявани от дрогирани същества, м..ка му ...
Гузна, донякъде заради тази тема, решавам, че ще имам по-активна гражданска позиция, че да направя нещо за страната си. На кръстовището от прозореца на колата пред мен изхвърча найлонова кесия, след нея и салфетка. Възмущавам се аз съвсем заканомерно, на следващото кръстовище спирам до описаната кола, отварям прозореца, виквам: "Прощавайте!" и какво да видя - девойка с абсолютно празен поглед и твърде мърляв вид, която на забележката да изхвърля боклуците си на определените за целта места, отговаря, че в момента е абсолютно неадекватна, което си беше видно с просто око, и затова го била направила ...
Останах като трясната, щото все пак е участник в движението и управлява нещо, дето може да убие човеци ... Та опита ми да направя нещо за страната си завърши със откритието, че по пътищата се движат коли, управлявани от дрогирани същества, м..ка му ...
Извинявам се ако някой го е уточнил, но поданиците живеят в монархиите, в републиките живеят граждани. Не е никак маловажно.
мн. поданици, м.
Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите и.
Гражданин:
мн. граждани, м.
Жител, поданик на една държава. Български гражданин.
Източник:нета
Думите са синоними.
Много, много, много наивна тема, та чак до глупост! А тези думи на Кенеди, които са цитирани са голяма манипулация и популизъм. Отгърнете маааалко историята и живота на цялата фамилия, пък тогава ми го цитирай с такъв патос и вяра!
Много дебело искам да подчертая, че спазването на законите не е правене нещо за държавата, а е едно задължение, разписано в нормативни актове и съответно с прикрепени санкции за неспазване. Хвърлянето на боклука в коша е въпрос на възпитание, а не на някакъв патриотизъм. Това се отнася и за другите неща от живота. Децата съм ги родила по лично решени.
Много дебело искам да подчертая, че спазването на законите не е правене нещо за държавата, а е едно задължение, разписано в нормативни актове и съответно с прикрепени санкции за неспазване. Хвърлянето на боклука в коша е въпрос на възпитание, а не на някакъв патриотизъм. Това се отнася и за другите неща от живота. Децата съм ги родила по лично решени.
Да, на която и страна да е поданик човек, ще плаща данъци, ще или не ще.
Мислиш ли, че не съм отгърнала повече от малко от историята на въпросната фамилия?!? Даже и речта прочетох (егати, прецаках се
, леле майко, и на английски).Една мисъл може да е гениална, па макар и родена от ума на безбожник, расист, пацифист, демократ, филантроп, астрофизик и учителката в детската градина.
В началото на темата е попитано дали се хвърля боклука разделно, не дали се хвърля в коша въобще.
Отказвате ли да давате пари за саниране на сградата, в която живеете, ей така, от чист инат, не защото нямате? - Не,не отказвам.Проблема е ,че останалите вблока се дърпат
Хвърляте ли разделно отпадъците си (дори и те да се събират на едно място от фирмата, отговорна за тази дейност)? - Не винаги
Поддържате ли междублоковото си пространство чисто? -Поддържам,ама съседа на първия етаж тори редовно градинката с отпадаци ,за да се торяла
Поддържате ли градинките във вашия квартал/двор в ред? Да,както по горе писах
Постарахте ли се да облагородите по някакъв начин заобикалящата ви среда?- Направихме градинка -паркче
Хвърляте ли фасовете си по улиците? -Не ,поради това че не пуша
Хвърляте ли екстрементите на домашните си любимци в коша? - Не
По заможните от вас-направили ли сте някакво дарение към болницата във вашия квартал, община, детска градина, помогнали ли сте на дете, живеещо в държавна институция и др.? -Аз не съм от многото заможни .....помагала съм не един път
Хвърляте ли разделно отпадъците си (дори и те да се събират на едно място от фирмата, отговорна за тази дейност)? - Не винаги
Поддържате ли междублоковото си пространство чисто? -Поддържам,ама съседа на първия етаж тори редовно градинката с отпадаци ,за да се торяла
Поддържате ли градинките във вашия квартал/двор в ред? Да,както по горе писах
Постарахте ли се да облагородите по някакъв начин заобикалящата ви среда?- Направихме градинка -паркче
Хвърляте ли фасовете си по улиците? -Не ,поради това че не пуша
Хвърляте ли екстрементите на домашните си любимци в коша? - Не
По заможните от вас-направили ли сте някакво дарение към болницата във вашия квартал, община, детска градина, помогнали ли сте на дете, живеещо в държавна институция и др.? -Аз не съм от многото заможни .....помагала съм не един път
Задължителният стаж и договор за работа по разпределение си бяха рутинна процедура...
След като си завършил и си разпределен, почнеш ли на една позиция си умираш на нея...
Нито увеличение на заплата, нито израстване по длъжност!
Израстването по длъжност беше за "наши" хора, верни на партията, а не според умствения багаж.
Нека не се лъжем, моля.
А шуробаджанавщината си остана оттогава, та до днес...
Така че - днес е резултат от вчера!
Няма никаква разлика от преди 1989 г. в това отношение.
Но, по отношение на социалните придобивки - и преди, и сега сме трън в очите на западняците.
Моят шеф не е българин.
Като пристигна в България се изуми от 2 г. майчинство на колежките, 25 - дневните годишни отпуски на служителите, отпусканите средства за безплатно работно облекло и ведомствената ВСК. Заяви, че даже в Япония, където бил ходил за бизнес-идеи, само държавните служители получавали пенсии. Работодателите не плащали никакви осигурителни вноски за подчинените си, а задължението да се осигуряват на 100% според възможностите си и за здраве, и за пенсии като спестяват сами от доходите си е лично техен ангажимент.
Беше учуден, че сме създали такава либерална социална система по времето на соц-а, каквато умували и експериментирали от години да създадат в Западна Европа, но на практика не се получавала в условията на пазарна икономика.
Бях в потрес - не вярвах на ушите си!
Та, ние може и нищо да не сме направили в последните години за страната си, но чуждите оцениха веднага, какво бяха направили тези преди нас - за нас.
Реално и статистически докзано - ако някой иска да помогне за страната, трябва да остане тук и не просто да се възпроизведе - по 2 деца на давама души, а трябва да има 3 деца, за да има положителен прираст.
Ако изобщо родя трето, то няма да е заради статистиката и всъщност може да не е в България честно казано.
От друга страна в класациите все пак оглавяваме челните места по брой проститутки, по неразкрити убийства... Все пак сме първи в много неща.
Отчайващо е. Днес се нагледах на такива тъпаци по улиците ни, че чак ми се догади. Бързах за децата, после отидохме на откриването на една изложба на близък в Шипка 6... Добре, че има и такива хора, които да връщат надеждата ми, че и тук има стойностни личности, а не само простолюдие. Лошото беше, че всичките тези хора бяха с посребрени коси вече...
На въпроса на авторката за санирането си мисля следното. Защо едно семейство да не откаже саниране, та дори и целия вход да се е съгласил, ако фирмата предлага услуга (като материали, а и като изпълнение), която не е удовлетворителна? Съответното семейство иска да санира апарамента си, но от саниране до саниране разлика огромна. Отделно по един начин се санира панелен блок, по друг начин стара сграда, строена 1933 година в центъра на София и претърпяла 2 бомбардировки. Така че въпроса не е коректно зададен.
По тази логика целия вход се съгласи заради някакви жълти стотинки да сложат клетка на мобилен оператор на 3 метра над главите ни. Е, защото целия вход се е съгласил и защото ще се взимат някакви смешни пари, аз да подложа ли децата си на постоянно облъчване точно над детската стая? Директно се казчвам и демонтирам и така докато се откажат самите мобилни оператори, щото явно тия от входа няма да се светнат никога.
Хората са толкова обременяващи. Така погледнато предпочитам да си остана вечния социопат, отколкото да се занимавам с жалките им опити на вегетиране.
Наскоро в едно е-списание прочетох "съвет" как да преборим умората. Идеята беше, че някои (повечето) неща, които извършваме следва да ги правим по дифолт, без да ги мислим въобще. Явно тренда е това, за да ни превърнат в тотално манипулируеми джудженца без претенции. Копай и не мисли. Е няма да го бъде. 
По тази логика целия вход се съгласи заради някакви жълти стотинки да сложат клетка на мобилен оператор на 3 метра над главите ни. Е, защото целия вход се е съгласил и защото ще се взимат някакви смешни пари, аз да подложа ли децата си на постоянно облъчване точно над детската стая? Директно се казчвам и демонтирам и така докато се откажат самите мобилни оператори, щото явно тия от входа няма да се светнат никога.
Хората са толкова обременяващи. Така погледнато предпочитам да си остана вечния социопат, отколкото да се занимавам с жалките им опити на вегетиране.
Наскоро в едно е-списание прочетох "съвет" как да преборим умората. Идеята беше, че някои (повечето) неща, които извършваме следва да ги правим по дифолт, без да ги мислим въобще. Явно тренда е това, за да ни превърнат в тотално манипулируеми джудженца без претенции. Копай и не мисли. Е няма да го бъде. Не са синоними. Принципно може и да значат едно и също, но се отнасят за две различни форми на държавно управление.
Задължителният стаж и договор за работа по разпределение си бяха рутинна процедура...
След като си завършил и си разпределен, почнеш ли на една позиция си умираш на нея...
Нито увеличение на заплата, нито израстване по длъжност!
Израстването по длъжност беше за "наши" хора, верни на партията, а не според умствения багаж.
Нека не се лъжем, моля.
А шуробаджанавщината си остана оттогава, та до днес...
Така че - днес е резултат от вчера!
Няма никаква разлика от преди 1989 г. в това отношение.
Но, по отношение на социалните придобивки - и преди, и сега сме трън в очите на западняците.
Моят шеф не е българин.
Като пристигна в България се изуми от 2 г. майчинство на колежките, 25 - дневните годишни отпуски на служителите, отпусканите средства за безплатно работно облекло и ведомствената ВСК. Заяви, че даже в Япония, където бил ходил за бизнес-идеи, само държавните служители получавали пенсии. Работодателите не плащали никакви осигурителни вноски за подчинените си, а задължението да се осигуряват на 100% според възможностите си и за здраве, и за пенсии като спестяват сами от доходите си е лично техен ангажимент.
Беше учуден, че сме създали такава либерална социална система по времето на соц-а, каквато умували и експериментирали от години да създадат в Западна Европа, но на практика не се получавала в условията на пазарна икономика.
Бях в потрес - не вярвах на ушите си!
Та, ние може и нищо да не сме направили в последните години за страната си, но чуждите оцениха веднага, какво бяха направили тези преди нас - за нас.
На въпроса на авторката за санирането си мисля следното. Защо едно семейство да не откаже саниране, та дори и целия вход да се е съгласил, ако фирмата предлага услуга (като материали, а и като изпълнение), която не е удовлетворителна? Съответното семейство иска да санира апарамента си, но от саниране до саниране разлика огромна. Отделно по един начин се санира панелен блок, по друг начин стара сграда, строена 1933 година в центъра на София и претърпяла 2 бомбардировки. Така че въпроса не е коректно зададен.
По тази логика целия вход се съгласи заради някакви жълти стотинки да сложат клетка на мобилен оператор на 3 метра над главите ни. Е, защото целия вход се е съгласил и защото ще се взимат някакви смешни пари, аз да подложа ли децата си на постоянно облъчване точно над детската стая? Директно се казчвам и демонтирам и така докато се откажат самите мобилни оператори, щото явно тия от входа няма да се светнат никога.
Хората са толкова обременяващи. Така погледнато предпочитам да си остана вечния социопат, отколкото да се занимавам с жалките им опити на вегетиране. Наскоро в едно е-списание прочетох "съвет" как да преборим умората. Идеята беше, че някои (повечето) неща, които извършваме следва да ги правим по дифолт, без да ги мислим въобще. Явно тренда е това, за да ни превърнат в тотално манипулируеми джудженца без претенции. Копай и не мисли. Е няма да го бъде.
По тази логика целия вход се съгласи заради някакви жълти стотинки да сложат клетка на мобилен оператор на 3 метра над главите ни. Е, защото целия вход се е съгласил и защото ще се взимат някакви смешни пари, аз да подложа ли децата си на постоянно облъчване точно над детската стая? Директно се казчвам и демонтирам и така докато се откажат самите мобилни оператори, щото явно тия от входа няма да се светнат никога.
Хората са толкова обременяващи. Така погледнато предпочитам да си остана вечния социопат, отколкото да се занимавам с жалките им опити на вегетиране.
Наскоро в едно е-списание прочетох "съвет" как да преборим умората. Идеята беше, че някои (повечето) неща, които извършваме следва да ги правим по дифолт, без да ги мислим въобще. Явно тренда е това, за да ни превърнат в тотално манипулируеми джудженца без претенции. Копай и не мисли. Е няма да го бъде. Това е частен случай, но в началото на темата пише, че е отворена към предложения, въпроси и др. Така че-благодаря за презентирания казус.
Поздрави за темата, макар че заглавието е доста назидателно
Не смятам, че трябва да правя нещо за страната си, по-скоро правя определени неща за собствения си комфорт, като не мисля, че някакви институции са длъжни да се грижат за това вместо мен. И смятам, че ако повече хора постъпват така, вместо да разчитат на някаква абстрактна конструкция като държавата, нещата ще са много по-лесни и ще сме много по-близо до идеята за общество (не общност).
Дразня се на хора, които смятат, че държавата/общината/селяните/някой друг са им виновни за всичко, дето не ги кефи. И как в чужбина (въздъх) нещата били много по-различни.
Ми не, за 20 години не можем и да мечтаем за толкова жадуваното "гражданско общество". Просто няма как да стане. Това е култура на съвместно съществуване, която се базира на дългогодишни традиции. И подражанието не помага в този случай.
Хубавото е, че имаме възможност сами да изградим модела си на обществено съществуване, добре ще е да се възползваме.
Сега се връщам да изчета коментарите
Не смятам, че трябва да правя нещо за страната си, по-скоро правя определени неща за собствения си комфорт, като не мисля, че някакви институции са длъжни да се грижат за това вместо мен. И смятам, че ако повече хора постъпват така, вместо да разчитат на някаква абстрактна конструкция като държавата, нещата ще са много по-лесни и ще сме много по-близо до идеята за общество (не общност).
Дразня се на хора, които смятат, че държавата/общината/селяните/някой друг са им виновни за всичко, дето не ги кефи. И как в чужбина (въздъх) нещата били много по-различни.
Ми не, за 20 години не можем и да мечтаем за толкова жадуваното "гражданско общество". Просто няма как да стане. Това е култура на съвместно съществуване, която се базира на дългогодишни традиции. И подражанието не помага в този случай.
Хубавото е, че имаме възможност сами да изградим модела си на обществено съществуване, добре ще е да се възползваме.
Сега се връщам да изчета коментарите
Не смятам, че трябва да правя нещо за страната си, по-скоро правя определени неща за собствения си комфорт, като не мисля, че някакви институции са длъжни да се грижат за това вместо мен.
Т.е. ти почистваш околоблоковите пространства, за да може да играе детето ти на чисто?!
Или ти караш с 200 км/ч., за да може да стигнеш по-бързо на желаното място, без да се съобразяваш с правилника за движение?!
А това, че за 20 години не може да има гражданско общество и да свърши така изстраданият преход - не мисля, че си права.
20 години не са никак малко време.
Само че, проблемът не е в климатичните и атмосферните условия над България, а в нас самите.
И не е само един проблем - много са за съжаление.
А най-големият е, че всеки гледа само и единствено "собствения си комфорт".