Какво направихте Вие за страната си?

Плащам си данъците, хвърлям си отпадъците на определените за това места, когато се осигури възможност ще е и разделно, не пуша и домашни любимци нямам, всички дрехи и обувки на детето си ( които не му стават ) а и мои съм раздала, спазвам законите. Семейството ми направи един неуспешен опит да живее в Бг. и сега отново сме в чужбина. Правим планове да се върнем, но има и вероятност завинаги да останем в страната в която живеем.

Ами, все още инвестираме , като си закупуваме имоти и земи в държавата.Естествено, че си плащаме данъците и спазваме законите.Щом в дома ми е чисто, значи и около него ще е така.Не пушим.

Спечелих доста сериозни суми чрез евро проекти, всяка стотинка от които отиде по предназначение - грижа за хора, които не са имали моя късмет, изпаднали в тежко положение заради заболяванията си. Това с работа по 18 часа дневно, няма събота, няма неделя, за смешни пари. (Последното, ме накара да се оттегля от този сектор, но свършената работа си е свършена).

Че си плащам данъците, не ръся боклук, плащам данъци и прочее, е съвсем естествено.
И аз псувам държавата често, обаче  

Страхотна тема!

"Държавата - това сме ние."
Спазвам законите.
Обаче куп народ не ги спазва и така ощетява и мен, а "държавата" никаква я няма, за да ги контролира и санкционира.
Събирам разделно боклук и не правя боклук.
Обаче куп народ оставя свинщина след себе си в планината, край блока, във входа и пак няма кой да ги санкционира.
Спазвам правилника за движение по пътищата.
Обаче отново половината народ не го спазва. И там няма санкции.
Плащаме си данъците.
Обаче сума народ ги укрива.
Спазвам обществения ред.
Обаче не виждам други да го спазват и липсват адекватни реакции от страна на същата тази "дръжава".
Та така... Имаше и още една приказка: "Прост народ - слаба държава."
А държавата - какво ли е направила за мен?!
Освен безплатното образование (до 3-4 клас) - нищо друго...

Да, така е, и това може да има доста обезверяващо въздействие върху нечии ентусиазъм, но вярвам в силата на добрия пример, сила, потвърждавана многократно в дебрите на житейския ми опит.
Нека да го обърнем така-има и много хора, усетили адекватно неумолимата санкция на държавата за най-разнообразни провинения и нарушения, за много случаи аз самата знам, за други са ми разказвали.
Именно защото "Държавата-това сме ние" провокирах с темата.
За образованието-и това не е малко (пак е нещо), има и много други преки и непреки ефекти върху живота ти, за които не си даваш сметка, може би.

Аз отдавна съм настроена доста скептично относно това, но дано наистина си права.
Преди години, когато имах няколко възможности да напусна България и да се реализирам в чужбина, аз отказах.
Защото бях на мнение, че родината ми е свято нещо и никъде няма да се чувствам по-добре.
След няколко години съжалявах.
Виждах как нито добрия пример, нито старанието да направим това място по-добро, се увенчават с успех.
Горе-долу по това време загубих и вярата, че някога ще можем да се наречем "нормална държава"...
Все още се замислям за напускане...
Дано наистина грешката е в моите разсъждения само...

Подкрепям напълно! Само да те поправя: и "безплатното" образование до 4 клас не е съвсем безплатно. Купуваш доста неща, които са задължителни, говоря за помагала и т.н.

Правя за страната си това, което тя прави за мен.
Нека не ставам нецензурен.

Да-плащам данъци ;карам внимателно ,колкото ми позволяват дупките;не хвърлям боклук на улицата.И какво от това?Преди години живеех в блок и отгледах децата си на площадката зад блока.И пясък купувахме( след което вечер изчезваше);боядисвахме пейки и катерушки;Е ,сега като видя площадката -отново в окаяно състояние,защото никой не я поддържа

Гледам тук доста хора казват - държавата не е направила нищо за тях.
Нека да кажа какво е направила за мен, и от какво съм доволна лично аз.
Осигуровките върху реална заплата - това е заслуга на държавата, защото шефа е санкциониран веднъж за нарушение и оттогава не смее да лъже държавата, та всички сме на реални заплати осигурени, на истинските си длъжности, с почивки на нац . празници и т.н., дори аз кат кърмеща майка съм с привилегията да идвам по късно на работа и да тръгвам по - рано. Освен това тези осигуровки ми дадоха възможност безпроблемно да ни дадат ипотечния заем, с който купихме жилище, когато излязох в майчинство получавах обезщетения малко по - високо от чистата ми заплата, за което съм много благодарна. Реално доходите ми не намаляха когато излязох по майчинство.
Програма в подкрепа на майчинството -  майка ми има възможност да гледа детето и да получава пари за това, което по принцип ще прави и безплатно /уточнявам, че мен специално не ме огря, но не по вина на държавата/
Детски добавки /помощи за отглеждане на дете/ - много хора ги звемат и това е заслуга на държавата
Детска или млечна кухня - за тия левчета, които ви струва дали ще можете да сготвите първо, второ и трето на детето си
Данъчни облекчения - по рано имаше за деца под 18 г., сега има за млади семейства, винаги си е имало за допълнителни вноски към ДОО за пенсия или застраховка живот.
Здравно осигуряване - една много лоша инфекция на ухото прекарах, тъпанче пред спукване - назначени изследвания, лечение, съобразено с факта че кърмя, поставяне на инжекции вкъщи, защото с детето не мога/ не искам да вляза в болница - всичко това безплатно. Проследяване на бременност, раждане и следродилни грижи, наблюдение на детето от педиатър, ваксини - всичко това безплатно. Правене на два кариеса при зъболекар - безплатно, профилактичен гинекологичен преглед и преглед при личната - безплатно.
Детска градина и ясла - на символична такса, разликата се поема от общината / държавата
Молби и жалби - оплаках се, че нямаме улична лампа пред къщата и е много тъмно - дойдоха и поставиха, оплаках се, че нямаме контейнер за смет наблизо - поставиха, оплаках се, че пощаджийката защипва писмата на прозез във вратата и по тоя начин кучетата ги стигат и ги разфасоват, и ни предложиха да не ги носят до вкъщи, а на прибиране от работа да минавам през пощата 1 път седмично примерно и да си вземам каквото имам да получавам.

Има и неща, от които не съм доволна, но дайте да видим наистина ли нищо не е направила тази държава и за вас  
 

Има ги и такива хора, за съжаление.
Аз мисля, че си направила достатъчно, дори като си купила веднъж пясък и си боядисала катерушките и пейките. Оттам нататък проблемът не е у теб, той е у невъзпитаните и без всякакво чувство за колективност твои съседи.

Във филма мисля сме добрите. Данъци, сметки, отказ от хартиени разпечатки, хвърляне на боклука където му е мястото, колата е на газ, респективно не ръся оловни изпарения, опитваме да живеем максимално здравословно, отказвам найлонови пликчета по супермаркетите, изпращам смс-и за болни деца (за съжаление не за всички)... Тази събота беше слънчева и много съседи излязохме да почистим около блока и площадката, на която децата ни играят. Дръвчета още не съм засаждала, но не знам как става това   Много неща правя(-им) със семейството ми, но има отчайващи ситуации, при които се замислям за какво е всичко това. Дразня се на дребнавата и често продажна душица на българина, дразня се на отвратителното шофиране по улиците, на факта, че не мога да си пусна спокойно децата сами да се придвижват точно защото знам как се шофира и колко откачалки има по улиците (буквално), дразня се на факта, че училищата изглеждат потресаващо, въпреки събираните средства всяка година под формата на дарения, дразня се, че нямат един нормално оборудван физкултурен салон и съм принудена да ги извозвам 4 пъти седмично да тренират някъде. Дразня се, че в "държавната" занималня учителката отбива номера и съм принудена да плащам много пари за частна такава, за да имам спокойствието и гаранцията, че децата ми са на сигурно, топло и ще научат. Дразня се, че дори когато си плащаш за дадена услуга и "рекламния" период отмине, вече никой не иска да си дава старанието да изпълни услугата (както трябва) за това, за което си заплатил. Дразня се на дълбоко провинциалния тарикатлък, изписан на физиономиите на много хора... Много се дразня! Дразня се, че за да свърша някаква работа по държавните тромави администрации остарявам по опашките и понякога се прибирам без да съм свършила работата си. Дразня се, че един сръбски или румънски пенсионер взима 3-5 пъти по-голяма пенсия от моята баба, която цял живот е работила, а сега не може да си позволи да отиде на зъболекар. Дразня се, че когато отида до личната лекарка за децата си направленията (както винаги) са свършили и съм принудена да давам безумно много пари (когато се наложи), за нещо, което по право ми се полага да е почти безплатно за децата ми. Дразня се, че във всяка цивилизована държава когато половинката не работи, работещия плаща много по-малко данъци, точно защото изхранва всички в семейството и има такива данъчни облекчения. Дразня се, че държавата дотира някои малцинства, които не плащат нищо повече, отколкото много млади и работещи семейства, които са на ръба на оцеляването, но въпреки всичко работят, а не крадат и не лентяйстват.
Май много се дразня. И не ме упреквайте за това, което ще кажа. Страната ни като страна я обожавам. Въпреки строежите предпочитам българското черноморие пред гръцкото беломорие, предпочитам българската планина пред чуждите. Но държавата ни е пълна скръб и ми е обидно, че живея в България, че ме управляват лумпени, които в чисто човешки план са хора, които бих подминала като шахта на канал (ако не е открадната) и ... така.

Браво, толкова рядко чувам положителни оценки.

В правото си да се дразниш, всички се дразним, нормално е, ако няма дразнители, няма и реакция на външната среда. 

Авторката нали не очаква тук да си кажат с ръка на сърцето тези, които си хвърлят торбичките от терасите, фасовете от колите, билетчетата по улиците.
Тези, които нарушават пътните закони и дават подкуп на полицаите, за да не ги глобят и т.н.