За една от мрачните бг.традиции

Имах приятелка, която работеше в погребална агенция.
Разказвала  ми е потресаващи истории за това как хората погребват близките си..

Прави сте, които казвате, че някои правят некролози от кумова срама.
Един ден при нея влязъл мъж да прави некролог за тъщата, защото
"..цял етаж от къща ми остави, да не говорят хората сега..."
Почват те да го правят...
Трите имена-Амии, Марийка Иванова
А, бащиното-Мии, незнам, пиши я Димитрова, никой няма да забележи  
Години - Ъъъ, незнам, пиши 83 и без това, кой ли пък знае  
Избират стихчето, и моята приятелка, подразнена от отношението му,
му показала онова "...в съня ми ти ще идваш всяка нощ.."
И онзи-Абе вие гаврите ли се с мен?! Как ще я сънувам всяка нощ...

Ох Златна Толумба ако не беше тъжно щеше да е направо смешно, особено това със съня накрая 

Трябва да призная, че от тази тема разбрах, че една от причините да се правят некролози, е оповестяването на смъртта. Никога досега не ги бях възприемала от тази гледна точка. Все си мислех, че с тях се прави опит да се изложи на показ нещо иначе много интимно, каквато е тъгата от загубата на човек, който ни е скъп.
Некролозите вероятно са изпълнявали някаква функция в по-затворени общности, където новините се разпространяват по такъв "визуален" начин.
И, да, как би бил информиран за смъртта някой, който живее далеч?!
Традицията ги е наложила като много грозни и излагащи пред публика нечия скръб - според мен човек няма нужда да оповестява на всички, колко всъщност страда.

Няма значение уведомен или не, той няма начин да стигне навреме за погребението след като то се извършва най много след 2 дни, а недай си боже човека да е починал лятото може и още на другия ден. На наш приятел баща му почина внезапно през лятото. Съобщиха му още същия ден и той моментално си купи билет. Летя на другия ден, но просто поради разстоянието е физически невъзможно да пристигне веднага и така пристигна на 3-тия ден след смърта и вече беше изтървал погребението. Много му беше тъжно. 

Един имаш предвид. рядко са 2.
 При това в един квартал новината се разпространява за секунди. Всички пристигат да обяснят как се прави това и онова. А роднините научават по телефона.
 Много рядко некрологът е за информиране...
Лично мнение

Дидитка, аз загубих тук сина си в автомобилна катастрофа преди 4 год. Сложихме кръст (приятелчетата му го направиха) на мястото на катастрофата и естествено и ние, и приятелите му ходехме там и оставяхме цветя. Ходехме...защото по неведоми причини и без никой да те уведоми, един ден като отидохме мястото беше заравнено, кръста го нямаше и въобще никакви следи! Е, как мислиш че се почувствах - за мен беше като отново да изживея смъртта му! Естествено, направихме нов кръст, пак го махнаха, пак сложихме - и така до безумие. А не е в пряка близост до шосето, не пречи на движението...Няма да се откажа, защото мястото където стана катастрофата е като прокълнато и според мен хората трябва да виждат колко жертви има на тази отсечка и да се замислят и разбира се, да променят навиците си! А пък съм се чудела как може да отидеш да махаш кръстове и после да се прибереш спокойно при семейството си!

  Моите съболезнования за сина ти! Наистина ужасяващо звучи упоритостта, с която са махали кръста. Но аз не съм против кръстовете. Както казах, смятам кръст или плоча за уместни и ненатрапчиви, само крайностите с купища избеляващи играчки и хартийки мисля за прекалени - като например това:



В първите няколко дни изглежда спретнато и очарователно затрогващо, но при първия дъжд или буря тия неща стават на нищо, пръскат се навсякъде и тогава приличат по-скоро на куп боклуци, отколкото на израз на почит към починал човек. Аз не бих причинила такава цигания на паметта на починал близък, било то и дете... Това са крайностите, за които говорех 

Спорът е излишен. Рядко е един ден, защото тяхнически е невъзможно да се организира (поне в големите градове). Квартала, в който съм израстнала в момента е около 100 000 души, а това е един от малките квартали на София, така че новините не се разпостраняват въобще.
Личното ми мнение е, че некролога е за информиране .

Тeopr, разбира се, че никой не спори, още повече по такъв повод, но ми е чудно, как в такива големи квартаи (да не говорим за информиране в други градове) ще стане осведомяването само с некролози?! Май накрая всичко пак опира (по тази логика) до това, че ще научат хора, които често минават край дома на починалия, т.е. такива, които очевидно имат редовни контакти с него. В такъв случай, ще разберат и от близките там. Спомням си и че по време на смърт има голямо движение на хора, по-необичайно от всекидневното и така човек също научава, че нещо се е случило.
В никакъв случай не отричам свободата на избор на всеки в следване на какъвто и да било обичай. На мен вероятно ми е повлияло и това, че в къщи не са се слагали некролози и трябва да призная, че съм благодарна на родителите си за това тяхно решение. Както вече споменах, за мен неестетичното (ако използваме една неподходяща в случая дума по липса на по-точна) е и в това, че откриам и ексхибиционизъм в излагане на тъгата, често под откровено грозна форма. За окичване на всичко с некролози дори и не споменавам.

Препрочитайки поста на mystic, се сетих (по повод осведомяването) и че понякога се слага наистина уж най-хубавата снимка на починалия, често от ранна младост, че и собствените му близки и приятели не могат да го познаят.

AlbenaLV, съжалявам

Tsugumi, на мен също не ми харесва разлепването на некролози, пожълтяването и разпокъсването им. Родителите ми живеят на 9 етаж, в блок с 6 входа. Ако на входа на блока не се сложи некролог, няма начин да разбереш, че някой е починал.

Не мога да разбера, как има хора дето си мислят, че на тях нещо като не им харесва трябва да го махнат или да го отрекат.
Албена, много съжалявам 

В мъката си човек е склонен на много неща, за  които преди да изпадне в това състояние не е мислил за тях и дори не е подозирал как ще реагира.
Не позволих да ми се налага мнение или да ми се бъркат, когато аз погребвах мама и татко.
Нито цветята, нищо некролог, нито помени, свещи или паметни плочи можеха да ги върнат, но въпреки това те са част от погребението и като такива съпровождат починалия.
Когато смъртта те разделя с близкия обичан човек, нищо друго няма значение, защото болката е непоносима и най-малкото мислиш, какво ще си каже клюкарката от 3 етаж за ковчега, некролога или паметната плоча, които си се погрижил да има за починалия.

Има много неща които съпровождат сватбения ритуал и там мненията и вкусовете се разделят, но всеки си организира тъждеството както намери за добре.
Важно е хората да се чувстват по-добре...

Щом вече сте подхванали и тази тема - според мен, да не си празнуваш 40-я рожден ден заради суеверия, е много по-мрачна традиция, отколкото тази с некролозите.  Втората поне е някак адекватна, отговаряща на повода, докато първата  - чисти бабини девитини  - просто не мога да повярвам, че има хора, за които суеверията да са толкова важна част от живота 

А колкото за некролозите... За смъртта на някого не се уведомяват само най-близките, ами и по-далечните познати и приятели - за хората това е последен шанс да се сбогуват с някого, когото са уважавали, както и възможност да узнаят, че някой друг (да кажем семейството на починалия) може би има нужда от теб в този тежък момент...

Миналата година почина дипломният ми ръководител, тук в Из. Следва обява във вестника, но мисля, че го бяха написали и някъде в Уни-то, не съм сигурна, аз лично получих имейл от факултета, в който ме уведомяваха за погребението и за това, че мога да ползвам транспорт, уреден от тях, който ще ме вземе от самия кампус.... Сега една аналогия - дядо ми, вечна му памет, беше също университетски преподавател и когато почина, начинът да уведомим негови бивши колеги, студенти и пр., беше да сложим некролог в университета. Дойдоха десетки, ако не - стотици хора, и съм убедена, че за голяма част от тях това е било важно и те нямаше да узнаят за загубата, ако не бяха некролозите...

Разбирам, че не е естетически издържано (разпокъсаните стари некролози, огромните черни кръстове и шаблонните думи за раздяла); че липсва някакъв ред, по който да се правят тези неща, но и ми се струва много важно в един толкова тежък момент да намериш начин да съобщиш за станалото... Между другото - не знам дали в България обявата във вестника би била достатъчна, просто не знам дали хората имат навик да ги четат...  ( а напоследък и там публикуват... и са също толкова не естетически издържани между другото...)

На мен ли4но ми допада как го правят тук. Като по4ине някой на входа на жилиЩето/блока/къЩата се поставя един голям некролог ( не такива малки като наШите ) примерно формат А3 с името и фамилията ,без снимка на по4иналия и датата и мястото на погребението както и от името на кого е некролога. Кратко,ясно и то4но,без излиШни финтифлЮШки.Некролога остава там до деня на погребението ( най-4есто два,три дни ) ,след което се маха. В близост до самите църкви и гробиЩа има едни специални табла,където съЩо се лепят некролози,но след деня на погребението се махат,така се избягва момента със старите,пожълтели и окъсани хартии,които се веят с години. Не се поставят некролози за панахиди. Направено по този на4ин  ми изглежда много по-цивилизовано и приемливо.

Преди два дни по4ина мой много скьп близьк 4овек.Малко или много разбрахме за смьртта му от ДИР.БГ.Предпо4итам некролог .Жалко,4е не сьм там за да отида на погрбението,щях да си взема некролог и да си го лепна на врата ТУК на дома ми.Отдавна ве4е не обрьщам внимание дали е естети4но или не.Както е писала Ана007 по нагоре ,4овешката болка ни кара да правим уникални неща .Днес са погребали 40 годишният ми кум ,крьстник на детето ми и най/ве4е прекрасен приятел.....Ако мога,ще облепя блока с некролози за да видят вси4ки колко много сме го оби4али този 4овек

На вратата на кьщата на баба ми ,стоят няколко некролога,когато някой се скьса се подменя веднага,залепени са с найлонови плик4ета за да не се мокрят.Така хората ще знаят ,4е там живя една прекрасна и много оби4ана баба,майка и сьпруга и хората които бинаги ще я носим в сьрцата си НИКОГА няма да я забравим и тя ще е 4аст от нашето ежедневие вьпреки,4е физи4ески я няма.