А кремирането, ако не се лъжа, противоречи на православната религия 
не съм религиозна, та това противоре4ие не ме касае
(Ще ги видя какво Ще мислят по въпроса като не остане пове4е място за гробове
) - Публикувана: 10 фев. 2010, 15:38 ч.
- Последно мнение: 28 март 2010, 11:16 ч.
За една от мрачните бг.традиции
не съм религиозна, та това противоре4ие не ме касае
(Ще ги видя какво Ще мислят по въпроса като не остане пове4е място за гробове
) Бибе, в България е не по-малко скъпо да си купиш гроб. На свекърва ми за гроба ни искаха около 4000 лева, така че и от тук се къртят пари, само че не е ясно къде отиват 
абсолютен змиярник. Далеч съм от мисълта, че ако се плаща повече ще се прави повече де, то там каквито и пари да се налеят някъде е все едно си ги налял в сито.... 
Ама 4е тема сте захванали...
На мен в Бг вси4ко свързано със смъртта винаги ми е било ужасно и подтискаЩо:като се по4не от некролозите,разлепени хаоти4но навсякъде и се стигне до самото погребение и мизерията по българските гробиЩа.
Всеки път като се върна в София гледам да мина през гробиЩата ( Орландовци ) да запаля по една свеЩи4ка на пра баба ми и дядо ми,с които съм израснала и на дядо ми и баба ми. Ами то е по бетер от сметиЩе:боклуци от всякакво естество нявсякъде,цигани пълзят като хлебарки и гледат от къде какво да отмъкнат,откраднати мраморни пло4и оставяЩи зееЩи дупки с не4ии урни. Тъжно,много тъжно,подтискаЩо и мизерно.
Откакто съм тук съм била на две три погребения,слава Богу не на мои близки,едното от които на малко детенце. Ами....някакси по-разли4но е,по-цивилизовано,по-подредено е....
Тук в Милано например има едно гробиЩе в полуцентъра на града ,казва се Монументално гробиЩе и там са гробовете на много известни ли4ности. Забележително е от архитектурна гледна то4ка и има организирани посеЩения из него. На мен ли4но да минавам през гробиЩата тук не ми е неприятно,нито подтискаЩо.Разбира се ,надявам се да не ми се налага да ходя по поводи там.
Ето малко по-нагледно http://www.guadagnorisparmiando.com/wp-content/uploads/2009/10/cimitero.jpg
http://www.coroparrocchialetassullo.it/Dermulo_file/DermuloStory … nice/Cimitero.jpg
http://www.aeroportomalpensa.it/milano/immagini/cimitero%20monumentale.jpg
На мен в Бг вси4ко свързано със смъртта винаги ми е било ужасно и подтискаЩо:като се по4не от некролозите,разлепени хаоти4но навсякъде и се стигне до самото погребение и мизерията по българските гробиЩа.
Всеки път като се върна в София гледам да мина през гробиЩата ( Орландовци ) да запаля по една свеЩи4ка на пра баба ми и дядо ми,с които съм израснала и на дядо ми и баба ми. Ами то е по бетер от сметиЩе:боклуци от всякакво естество нявсякъде,цигани пълзят като хлебарки и гледат от къде какво да отмъкнат,откраднати мраморни пло4и оставяЩи зееЩи дупки с не4ии урни. Тъжно,много тъжно,подтискаЩо и мизерно.
Откакто съм тук съм била на две три погребения,слава Богу не на мои близки,едното от които на малко детенце. Ами....някакси по-разли4но е,по-цивилизовано,по-подредено е....
Тук в Милано например има едно гробиЩе в полуцентъра на града ,казва се Монументално гробиЩе и там са гробовете на много известни ли4ности. Забележително е от архитектурна гледна то4ка и има организирани посеЩения из него. На мен ли4но да минавам през гробиЩата тук не ми е неприятно,нито подтискаЩо.Разбира се ,надявам се да не ми се налага да ходя по поводи там.
Ето малко по-нагледно http://www.guadagnorisparmiando.com/wp-content/uploads/2009/10/cimitero.jpg
http://www.coroparrocchialetassullo.it/Dermulo_file/DermuloStory … nice/Cimitero.jpg
http://www.aeroportomalpensa.it/milano/immagini/cimitero%20monumentale.jpg
Когато бях малка много ме плашеха некролозите, но им свикнах и сега не ми пречат. На село особено много се спазва традицията. Например вуйчо ми е починал преди около 40 години, но по вратите все още има негови некролози, които грижовно се подновяват. Мило ми става като виждам на чужди врати негов некролог... Дори и да не познавам хората и да не са ми роднини, ми харесва че все още мислят за него и го показват. Приемам го като мил жест.
Merry, не е художествена измислица - оставят и цветя, и плюшени мечета, свещи, снимки, писма... Ще потвърдя и за зелената окосена трева и използването на гробищата като паркове. Например гробището в нашия квартал (в Бостън) се води атракция на града и се посещава от туристи, има алеи за разходка, езеро с водни лилии, хората идват да се разхождат или да си правят пикник. Засадено е с много красиви цветя, храсти и екзотични дървета, и особено есента е приказно красиво. За известно време минавах оттам на път за работа, и даже сватби съм виждала там, насред паметниците
В някакъв блог пък четох, че гробището било много популярно и като детска площадка, защото има много полянки където да си тичали децата, и родителите там ги водели на разходка. Така че това с присъствието на смъртта в българското ежедневие... ами, не мисля че ние водим класацията 
Особено след като нашите гробища обикновено са извън града/селото, далеч от погледите на живите, а тук са баш у центъро и пълни с (живи) хора (то разположението е вследствие на разрастването на градовете де, не е планирано така, но е факт и част от съвременните градове).
Малко встрани от темата, но пак в този ред на мисли - тук има и много крайпътни гробове на загинали при катастрофи. То и в България има де, но обикновено е някой изгнил от дъждовете кръст, в по-добър случай - каменен паметник. Тук са така нагиздени с цветя, плюшени играчки и снимки, избелели от слънцето и смачкани от дъждовете, че наскоро бяха предизвикали ожесточен дебат дали да бъдат забранени или не. Защото са грозни и разсейват шофьорите
Някои хора дадоха същите аргументи като на mystic - не искат да им се напомня за смъртта, още повече че тези гробове често са на опасни пресечки, завои и т.н. където и без това караш със страх. Други пък ги виждат като предупреждение да се кара по-внимателно. В крайна сметка обаче всичките са на държавна земя и следователно нямат право да бъдат там. За тази традиция пък какво мислите? За мен едно камъче или кръстче не пречат, но избелели играчки, изкуствени цветя и други парцали минават границата.
Merry, не е художествена измислица - оставят и цветя, и плюшени мечета, свещи, снимки, писма... Ще потвърдя и за зелената окосена трева и използването на гробищата като паркове. Например гробището в нашия квартал (в Бостън) се води атракция на града и се посещава от туристи, има алеи за разходка, езеро с водни лилии, хората идват да се разхождат или да си правят пикник. Засадено е с много красиви цветя, храсти и екзотични дървета, и особено есента е приказно красиво. За известно време минавах оттам на път за работа, и даже сватби съм виждала там, насред паметниците
В някакъв блог пък четох, че гробището било много популярно и като детска площадка, защото има много полянки където да си тичали децата, и родителите там ги водели на разходка. Така че това с присъствието на смъртта в българското ежедневие... ами, не мисля че ние водим класацията Особено след като нашите гробища обикновено са извън града/селото, далеч от погледите на живите, а тук са баш у центъро и пълни с (живи) хора (то разположението е вследствие на разрастването на градовете де, не е планирано така, но е факт и част от съвременните градове).Малко встрани от темата, но пак в този ред на мисли - тук има и много крайпътни гробове на загинали при катастрофи. То и в България има де, но обикновено е някой изгнил от дъждовете кръст, в по-добър случай - каменен паметник. Тук са така нагиздени с цветя, плюшени играчки и снимки, избелели от слънцето и смачкани от дъждовете, че наскоро бяха предизвикали ожесточен дебат дали да бъдат забранени или не. Защото са грозни и разсейват шофьорите
Някои хора дадоха същите аргументи като на mystic - не искат да им се напомня за смъртта, още повече че тези гробове често са на опасни пресечки, завои и т.н. където и без това караш със страх. Други пък ги виждат като предупреждение да се кара по-внимателно. В крайна сметка обаче всичките са на държавна земя и следователно нямат право да бъдат там. За тази традиция пък какво мислите? За мен едно камъче или кръстче не пречат, но избелели играчки, изкуствени цветя и други парцали минават границата. 
тук пък обявите за умрелите ги печатат във вестника, не е по-малко привличащо вниманието...
мен лично смъртта рядко ме подтиска, приемам я като част от живота, не ми пречи(поне за сега). всички един ден ще си заминем - с гроб или без него, със зелена тревичка на гроба или без нея, с некролог или без него и животът ще си продължи и без нас... както казваше баба ми, лека и пръст, това е в реда на нещата стига да си спазваме реда, да не се пререждаме...
мен лично смъртта рядко ме подтиска, приемам я като част от живота, не ми пречи(поне за сега). всички един ден ще си заминем - с гроб или без него, със зелена тревичка на гроба или без нея, с некролог или без него и животът ще си продължи и без нас... както казваше баба ми, лека и пръст, това е в реда на нещата стига да си спазваме реда, да не се пререждаме...
всички един ден ще си заминем - с гроб или без него, със зелена тревичка на гроба или без нея, с некролог или без него и животът ще си продължи и без нас... както казваше баба ми, лека и пръст, това е в реда на нещата стига да си спазваме реда, да не се пререждаме...
аз съм виждала и в бг вестници отпечатани некролози, съобщения за смърт...
В Бг. започнаха през последните десетина години да отпечатват некролози във вестника, ама са малко, хората си предпочитат некролозите по вратите.
Не искам да бъда разбрана погрешно. Нямам проблем със смъртта. Имам проблем с афиширането на тъжната вест в Бг. Много ясно съм го написала. Това е семейна и много лична случка. Фактът, че нещо толкова тъжно и интимно, като нечия смърт, се афишира по стени, врати и т.н. като се отпечатва и снимка на умрелия, ме отблъсква. Така го чувствам аз, знам, че за хората в Бг. това е повече от нормално, затова и отворих темата тук в чужбинския, реших да подискутираме по въпроса, от различни гледни точки.
Дидитка, във Франция органите на реда бяха измислили да се слагат по пътищата черни фигури в човешка форма и с човешки ръст на всяко място където е имало загинали в катастрофа. Имаше период когато много често виждах такива. Целта на занятието беше да накарат шофьорите да се замислят. Ама и това е спорно.
Всъщност, все още си ги има тези фигури, но все по-малко. Преди години бяха буквално навсякъде; май експериментът им не пожъна голям успех.
Не искам да бъда разбрана погрешно. Нямам проблем със смъртта. Имам проблем с афиширането на тъжната вест в Бг. Много ясно съм го написала. Това е семейна и много лична случка. Фактът, че нещо толкова тъжно и интимно, като нечия смърт, се афишира по стени, врати и т.н. като се отпечатва и снимка на умрелия, ме отблъсква. Така го чувствам аз, знам, че за хората в Бг. това е повече от нормално, затова и отворих темата тук в чужбинския, реших да подискутираме по въпроса, от различни гледни точки.
Дидитка, във Франция органите на реда бяха измислили да се слагат по пътищата черни фигури в човешка форма и с човешки ръст на всяко място където е имало загинали в катастрофа. Имаше период когато много често виждах такива. Целта на занятието беше да накарат шофьорите да се замислят. Ама и това е спорно.
Всъщност, все още си ги има тези фигури, но все по-малко. Преди години бяха буквално навсякъде; май експериментът им не пожъна голям успех.
В Германия плакатите за "замисляне" са по-зловещи и НЕ вършат работа като ги гледам как карат. Е ли пък камионите 
http://www.lvw-san.de/uploads/pics/Animation_Runter_vom_Gas.gif
http://www.lvw-san.de/uploads/pics/Animation_Runter_vom_Gas.gif
Това в Германия ми се вижда още по-ужасно: жив човек на некролог?!!
Това е рекламна кампания, на моделите едва ли им пука, че играят ролята на загинали в катастрофа.
То имаше и реклами по телевизията - майка, баща, три деца отзад. И произшествието в забавен кадър, виждаш буквално как умират един по един и накрая кадърът спира на 5 окървавени трупа.
Аз приемам,че смъртта е част от живота,само че последна по ред.
Всички ще умрем,това е единственото сигурно нещо на света.Само не се знае кога точно.
Имам ужасни спомени от погребението на пра-дядо ми.Баба ми се тръшкаше,оплакваше,вайкаше и припадаше.Змаех,че много обичаше баща си,но той беше на 96 години,имаше склероза и отвреме-навреме халюцинации.Ние,децата,естествено,му се смеехме.
За баба ми и дядо ми си беше голям кошмар да го вардят у дома и всъщност смъртта му избави и него и семейството от едно безумно прекарано заедно време.
За мен самата не е толкова важно да доживея дълбоки старини.Искам да живея до тогава,докато мога да вървя, да танцувам,да се разхождам,да правя качествен секс,да чета,да се обслужвам и да не съм в тежест на близките си.Ако ще се напикавам в гащите и съществуването ми ще се изразява в очакване най-накрая да умра, то предпочитам да съм умряла.
Скоро си говорехме с мъжа ми за погребения,понеже свекър ми е вече доста зле и свекърва ми му приготвила разни неща за ковчега,
,че аз не искам да ме копат в яма.Мъжът ми каза,че когато имаш гроб, то близките ти има къде да дойдат да поплачат.Аз обаче не искам близките ми да плачат,не искам да имат място,което да ги кара да се чувстват толкова ужасно,че да плачат.Искам да бъдат щастливи и да си спомнят с добро за дните,които сме прекарали заедно, за времето,в което сме се забавлявали и сме били щастливи.Той живота и без друго все ни поднася какво ли не,за да ни ядоса или притесни.
Една урна,разпръсната от върха на висока планина ме устройва прекрасно.Така винаги ще бъда по някакъв начин в живота на хората,които са ми мили, без да им досаждам, без да им създавам усещане за вина от факта,че имат забързано ежедневие и не палят свещи, не правят помени и живеят щастливо.
Всички ще умрем,това е единственото сигурно нещо на света.Само не се знае кога точно.
Имам ужасни спомени от погребението на пра-дядо ми.Баба ми се тръшкаше,оплакваше,вайкаше и припадаше.Змаех,че много обичаше баща си,но той беше на 96 години,имаше склероза и отвреме-навреме халюцинации.Ние,децата,естествено,му се смеехме.
За баба ми и дядо ми си беше голям кошмар да го вардят у дома и всъщност смъртта му избави и него и семейството от едно безумно прекарано заедно време.
За мен самата не е толкова важно да доживея дълбоки старини.Искам да живея до тогава,докато мога да вървя, да танцувам,да се разхождам,да правя качествен секс,да чета,да се обслужвам и да не съм в тежест на близките си.Ако ще се напикавам в гащите и съществуването ми ще се изразява в очакване най-накрая да умра, то предпочитам да съм умряла.
Скоро си говорехме с мъжа ми за погребения,понеже свекър ми е вече доста зле и свекърва ми му приготвила разни неща за ковчега,
,че аз не искам да ме копат в яма.Мъжът ми каза,че когато имаш гроб, то близките ти има къде да дойдат да поплачат.Аз обаче не искам близките ми да плачат,не искам да имат място,което да ги кара да се чувстват толкова ужасно,че да плачат.Искам да бъдат щастливи и да си спомнят с добро за дните,които сме прекарали заедно, за времето,в което сме се забавлявали и сме били щастливи.Той живота и без друго все ни поднася какво ли не,за да ни ядоса или притесни.Една урна,разпръсната от върха на висока планина ме устройва прекрасно.Така винаги ще бъда по някакъв начин в живота на хората,които са ми мили, без да им досаждам, без да им създавам усещане за вина от факта,че имат забързано ежедневие и не палят свещи, не правят помени и живеят щастливо.
май взехме да омесваме темите, помня имаше такава тема къде искаме да сме погребани или нещо подобно
не ми говорете за ями, бе хора, петък е все пак.
не ми говорете за ями, бе хора, петък е все пак.
отдавна си мисля 4е липсва тема за 4уждоземните батковци дали ви допадат