Според мене тъжното на темата е, когато перспективата на погледа приключва с нашия собствен живот. Но 2-3 поколения по-късно не е така. Не може да се очаква пра-правнук да скърби за смъртта на пра-прабаба си, която, да речем, никога не е виждал. Но съм виждала разочарованието и тъгата, когато пра-правнучка не може да намери некролога на пра-прадядо си, което е много повече изключение, отколкото правило. Въпросите тогава са тъжни, но от друг характер: що за човек е бил? Толкова ли незначителен? Толкова ли незаслужаващ да бъде споменат? Да бъде оповестено за него? Що за хора са били децата му, които са решили така? Тези въпроси натъжават. С оглед на бъдещите поколения и в името на тяхното емоционално равновесие според мене си струва смъртта да не бъде подминавана дискретно. От моя опит с работа с тукашни некролози установявам, че хората си дават сметка за това, мислят с поколения напред, и не пестят ни думи, ни снимки, за да се помнят близките им.
- Публикувана: 10 фев. 2010, 15:38 ч.
- Последно мнение: 28 март 2010, 11:16 ч.
За една от мрачните бг.традиции
Научих се да не ги гледам.
А сега с риск да си навлека нечий гняв, да си кажа какво мисля: имам чувството, че напоследък некролозите се слагат от "кумова срама". Ей, така защото традицията повелява и защото съседките така опяват
....
А сега с риск да си навлека нечий гняв, да си кажа какво мисля: имам чувството, че напоследък некролозите се слагат от "кумова срама". Ей, така защото традицията повелява и защото съседките така опяват
....
Има нещо такова. То си личи и по дивните поетични напъни, дето мястото им изобщо не е там според мен. Много хора например не познават традицията до 40-то дни да не се слага снимка, т.е. вижда се, че го правят по инерция, а не от някаква традиция.
Аз пък не намирам нищо мрачно в тази българска традиция.
Не ми се струва нито тъжно, нито страшно, нито грозно.
Дали се прави от вътрешна потребност, дали се прави,
защото така казал някой ...не ме интересува.
Щом имат желание хората, лошо няма..
Градове и села са облепени с всякакви кандидати за парламент,
реклами на стрийптиз и прочие боклуци,
некролозите според мен са ни най-малкия проблем.
От друга страна, некрологът на вратата е послание за този, който влиза в къщата.
Винаги обръщам внимание на датите на него, дали събието е скорошно.
Имам и едно на ум като влизам в къща, на чиято врата
има окачен некролог на дете или млад човек.
Ех, mystic, какво значи актуален некролог
Колко години след смъртта на човек, некрологът вече е неактуален..
После ще се включа да ви разкажа нещо по-свежо на темата некролози..
Не ми се струва нито тъжно, нито страшно, нито грозно.
Дали се прави от вътрешна потребност, дали се прави,
защото така казал някой ...не ме интересува.
Щом имат желание хората, лошо няма..
Градове и села са облепени с всякакви кандидати за парламент,
реклами на стрийптиз и прочие боклуци,
некролозите според мен са ни най-малкия проблем.
От друга страна, некрологът на вратата е послание за този, който влиза в къщата.
Винаги обръщам внимание на датите на него, дали събието е скорошно.
Имам и едно на ум като влизам в къща, на чиято врата
има окачен некролог на дете или млад човек.
Ех, mystic, какво значи актуален некролог
Колко години след смъртта на човек, некрологът вече е неактуален..
После ще се включа да ви разкажа нещо по-свежо на темата некролози..
Мисти, много тъжна тема.
Аз не ги смятам за зловещи или за натоварващи, просто се чувствам тъжна. Дядо ми почина докато бях бременна с малката. Не можах да се сбогувам, даже не съм виждала некролог със снимка или без. И това ме мъчи... Много... Не мога да го пусна да си отиде... И сега ми се случва да отворя снимки с него и да рева като малко дете, защото не можах да го изпратя...
А когато се прибера в България, това е и начин да се уверя, че хора, на които държа, не съм намерила снимките по стените...Четири пъти ми се случва мои много близки хора да починат - нелепо /единия от рак, единия затиснат от кола, единия заклан от познат, а другия заколен в дискотека, докато се опитва да предотврати скандал/. Родителите ми криеха и ако не бяха некролозите, никога нямаше да разбера защо тези хора не ги виждам вече...
Не знам, мъката е много лична, но понякога човек има нужда да покаже на другите, че тъжи за този човек, че не може без него...
Аз не ги смятам за зловещи или за натоварващи, просто се чувствам тъжна. Дядо ми почина докато бях бременна с малката. Не можах да се сбогувам, даже не съм виждала некролог със снимка или без. И това ме мъчи... Много... Не мога да го пусна да си отиде... И сега ми се случва да отворя снимки с него и да рева като малко дете, защото не можах да го изпратя...
А когато се прибера в България, това е и начин да се уверя, че хора, на които държа, не съм намерила снимките по стените...Четири пъти ми се случва мои много близки хора да починат - нелепо /единия от рак, единия затиснат от кола, единия заклан от познат, а другия заколен в дискотека, докато се опитва да предотврати скандал/. Родителите ми криеха и ако не бяха некролозите, никога нямаше да разбера защо тези хора не ги виждам вече...
Не знам, мъката е много лична, но понякога човек има нужда да покаже на другите, че тъжи за този човек, че не може без него...
Уф, малко за разведряване - преди 5-6 месеца в градинката срещу детската на детето се появиха "псевдо-некролози" с гръмкото: "Ich vermisse Dich, Struppi" (Липсваш ми, Щрупи) . Ей такива листове А4, разпечатани на принтерче, пъхнати в прозрачни джоб-папки и лепнати с тиксо по абсолютно всички дървета, ъгълчета на беседката и пр. мест, които , явно, Щрупи е уважавал през земният си живот.
Доста време навяваха на минувачите скръб, но и им напомняха, че ходенето по тревата крие опасност да настъпиш някое богатство, завещано ни я от Щрупи, я от някой друг пес.
Доста време навяваха на минувачите скръб, но и им напомняха, че ходенето по тревата крие опасност да настъпиш някое богатство, завещано ни я от Щрупи, я от някой друг пес.
Ако не се лъжа, некролози съм виждала и в Гърция. А ако не беше Гърция, със сигурност някъде извън България, та традицията не е само наша.
Не са приятна гледка, но в никакъв слуЧай не им отдавам толкова много мисли и не бих казала Че ме наторват Чак. Заглеждам се единствено в тези пред нашия вход или по вратите в блока. Останалите са Част от пейзажа, до такава степен Че Чак не разбрах в наЧалото мъжът ми какво толкова им се Чуди. След половин година живот в Чужбина, не ми беше направило впеЧатление Че там няма такива неща.
Не са приятна гледка, но в никакъв слуЧай не им отдавам толкова много мисли и не бих казала Че ме наторват Чак. Заглеждам се единствено в тези пред нашия вход или по вратите в блока. Останалите са Част от пейзажа, до такава степен Че Чак не разбрах в наЧалото мъжът ми какво толкова им се Чуди. След половин година живот в Чужбина, не ми беше направило впеЧатление Че там няма такива неща.
В Гърция има некролози,но ги слагат на входа когато почине някой и на следващият ден ги махат.
Няма снимки,поеми и цветя по тях.
После се слагат за 40 дни.
Виждала съм и по стените,но не са много.
А в Бг наистина са навсякъде.
Аз лично не ми прави впечатление,освен ако не видя някой познат
Тогава кофти.
Стана ми интересно,как така се правят срещички в гробището.
Някой беше споменал по напред.
Тихо,подредено,но все пак гробище.
Няма снимки,поеми и цветя по тях.
После се слагат за 40 дни.
Виждала съм и по стените,но не са много.
А в Бг наистина са навсякъде.
Аз лично не ми прави впечатление,освен ако не видя някой познат
Тогава кофти.
Стана ми интересно,как така се правят срещички в гробището.
Някой беше споменал по напред.
Тихо,подредено,но все пак гробище.
и аз не ги намирам за мрачни или натоваращи. това е спомен за човек, който си е отишъл, намирам го за естествено.
на мен католическите църкви например са ми много по-зловещи - тия реликви, кокали и прочее са си баш некрофилски.
между другото тук във Виена лятото един от най-търсените концерти е Реквиема на Mozart. купуват го туристи от цял свят. обичам Mozart, но точно на почивка не бих слушала траурна музика.
а на некролози сам чела невероятни текстове, почти като кандидатстудентски бисери.
на мен католическите църкви например са ми много по-зловещи - тия реликви, кокали и прочее са си баш некрофилски.
между другото тук във Виена лятото един от най-търсените концерти е Реквиема на Mozart. купуват го туристи от цял свят. обичам Mozart, но точно на почивка не бих слушала траурна музика.
а на некролози сам чела невероятни текстове, почти като кандидатстудентски бисери.
Некролозите не ми пречат, но оплаквачките винаги са ми действали зле.
Абсолютно съм съгласна с това, че гробищата в България и в чужбина са различни. Не зная защо.
Обаче аз също се чувствам добре на чужбински гробища (тези, които съм посещавала), а в България не мога, твърде потискащо и страшно ми е.
Абсолютно съм съгласна с това, че гробищата в България и в чужбина са различни. Не зная защо.
Обаче аз също се чувствам добре на чужбински гробища (тези, които съм посещавала), а в България не мога, твърде потискащо и страшно ми е.
не намирам тази традиция за мрачна и според мен трябва да бъде спазвана. Когато вървя по улицата може да се каже, че не ги забелязвам, може би съм свикнала. Честно казано дразнят ме плакатите, разлепени навсякъде. Лепила съм некролози за много близък човек и определено мога да кажа, че не беше от кумова срама. Интересното е, че и в Сирия има некролози, приличащи на нашите, но ги лепят само християните.
В Гърция има некролози,но ги слагат на входа когато почине някой и на следващият ден ги махат.
Няма снимки,поеми и цветя по тях.
После се слагат за 40 дни.
Виждала съм и по стените,но не са много.
Няма снимки,поеми и цветя по тях.
После се слагат за 40 дни.
Виждала съм и по стените,но не са много.
Хм, а може ли в разлиЧните райони да са разлиЧни?
Защото се Чудя ако са били без снимки как съм разбрала Че са некролози? ВеЧе нямам спомен със или без снимки са били, но тъй като гръцки не Чета, предполагам Че са били със снимки. Не са приятна гледка, но в никакъв слуЧай не им отдавам толкова много мисли и не бих казала Че ме наторват Чак. Заглеждам се единствено в тези пред нашия вход или по вратите в блока. Останалите са Част от пейзажа, до такава степен Че Чак не разбрах в наЧалото мъжът ми какво толкова им се Чуди. След половин година живот в Чужбина, не ми беше направило впеЧатление Че там няма такива неща.
Точно така се чувствам и аз. Когато се прибирам в БГ се заглеждам в некролозите на нашия вход, информирам се кой си е отишъл, цъкам, става ми жал за някои хора които съм харесвала и толкова. Предпочитам от некролог да науча за смърта на някой отколкото да срещна негов познат/роднина и ей така в разговор небрежно да питам "абе как е еди кой си?" и да получа тъжен и учуден отговор.