Първият ден у дома

  • 4 243
  • 28
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 117
 Здравейте мами, сърцето ми ще се пръсне от щастие, на 11.02.2010г ни е делото, после още 14 дни и Вики си е вкъщи! Grinning Но колкото съм щастлива, толкова и се побърквам от притеснения. Детенцето е на 11 месца, ще пътуваме близо 2 часа с кола, незнам какво да правя ако тя се разплаче неудържимо, все пак за нея все още сме си чужди хора. Една приятелка ми предложи да дойде с нас, все пак е отгледала 2 деца, има опит. От друга страна пък детето съвсем ще се изплаши - още едино ново лице. И как да облека Вики - с космонавтче ли заради студа, ма то пък в колата ще е топло? Ох, нямаме си баби да ударят едно рамо... После в къщи как да я адамптираме, какво ли ще му е на малкото сърчице - животът му се обръща на 180 градуса, как ще заспи спокойна... Ами ако така се стресира, че откаже да се храни?
 Моля ви, споделете как беше при вас!

# 1
  • Мнения: 157
Здравей, Кари! Много се радвам за вас! Съвсем малко ви е останало за да си бъдете всички заедно в къщи. Знам, че колкото и да ти казваме да не се притесняваш, ти ще си се притесняваш Simple Smile. След това едни притеснения заместват други, едни въпроси- други.... и така до края на живота ни, защото сме Майки  Hug Но опитай все пак ...
Пътят, който те плаши всъщност не е никак дълъг- 2 часа са нищо. Докато потеглите малкото човече ще е заспало. Повечето деца обичат да се возят и от люшкането на колата се унасят. Вземи шишенце с вода(преварена), пюре или каша и термос с топла вода, ако ще я храниш с каша за да има с какво да разтвориш готовата смес. Ако детето е свикнало да яде с лъжичка ще трябва да спрете с колата някъде за да го направите на спокойствие. Ако все още яде от шише (за моя изненада нашата бебка на 8м. беше яла само от шише, така че питай в Дома) ще можете да се храните и без да спирате. За храненето с шише ще ти трябва биберон с по-голям отвор. За дрехите - не е необходимо задължително да купуваш космонавтче. От сградата на Дома до колата можеш да я увиеш с топло одеалце, а вътре в колата да е с нещо удобно, защото тя си е вече голяма госпожица и ако е будна ще иска да се върти да става и сяда многократно. Вземи и резервни такива. Влажни кърпички, салфетки и памперси разбира се. Ще трябва да имате столче за кола, но не е сигурно дали ще й хареса в него още с първото слагане, така че се приготви да изкарате пътуването държейки се на ръце. Баби и познати в колата няма да са кой знае колко от полза, защото всяко дете си има собствени предпочитания и темперамент и няма универсални съвети. Ще се напасвате с мъничето ден след ден, не става от раз. Може и да си поплаче, няма страшно,  ще й говориш нежно и ако няма нищо против- ще се погушкате и пътят ви е толкова. 
Айде, поотпусни се, не се шашкай. Остави детето да те води. С времето ще се научиш да разпознаваш безпогрешно сигналите й.  bouquet

# 2
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Здравей, Kari-em! Честито за хубавата новина и успех! Знам колко си притеснена, защото аз бях така точно преди една година. Вчера се навърши година от делото, а на 12 става година, откакто сме заедно с Алекс. И ние пътувахме два часа с кола и бях притеснена как ще мине пътуването. Аз реших, че първо ще го нахраня в дома, защото беше обедно време и тогава да тръгнем за Варна. След като се наобядва, го преоблякох с новите дрешки и тръгнахме. В началото се разплака, но беше за кратко. Гушнах го и тъй като му беше и време за сън, за няма и 5 минути заспа:) Но всяко дете е различно, така че не знам как ще бъде при вас, но бъди спокойна. Събуди се като стигнахме до нас. Качихме се горе и той беше толкова уплашен, изненадан и какво ли не. Но не се разплака. Плахо, плахо започна да се движи из стаята и да разглежда наоколо. Бях оставила малко играчки, но не много, но Алекс не посмя да отиде при тях. Не исках да го обсебвам от самото начало и да го плаша, затова му дадох пространство, но бях до него в същото време. Седнахе на килима и започнах да му приказвам, че това е неговия дом, да го запознавам постепенно с новата стая. Първата вечер той си поплака като го сложих да спи. Първо го сложих на нашата спалня и легнах до него, като му държах ръчичката и така се унесе. Реших да го преместя в леглото му, но той се събуди и се разплака. Легнах отново до него и след около час го преместих в леглото му. Аз не мога да кажа, че спах през тази вечер. Ставах да го погледна спи ли, дали е завит, диша ли Joy  На сутринта се събуди към 6.30 и се ококори с големите си сини очи. Тогава беше и първото му наакване и аз се чудих как да го измия и да сменя памперса. Та от много чудене, махнах памперса и без да му изчистя дупето първо, го грабнах към банята. Той реве, аз съм паника, бебешко  ако навсякъде по мен, по пода на банята... Ела да видиш след два дена как бях, все едно цял живот съм сменяла памперси Joy Знам как си в момента, но всичко ще се нареди. С едни деца е по-бързо и лесно, с други не толкова бързо, но те сами си покзват и ни учат за много неща. Още нещо се сещам, че Алекс плака много на първото къпане и на всяко следващо през следващите два месеца. Първият път бях уплашена, да не го наранявам, да не би да е гореща или студена водата, но с времето нещата се оправиха. Сега не мога да го изкарам от банята и сам ми казва да го мия, преди сън. Не изкъпан, не иска да си ляга.

# 3
  • София
  • Мнения: 117
Благодаря ви за съветите и споделения опит, правя си подробен списък - едва ли не по часове и с варианти, но животът е толкова многолик, че неминуемо ще има изненади.
Ах, колко съм обсебена от това детенце... от къде се появи тази безмерна любов, с всеки изминал час все повече я обиквам!  Започвам да се чувствам някак си устойчива, сякаш знам, че в каквато и ситуация да попаднем ще намеря път към нея. Господи, всяка изстрадана минутка си е струвала за тези мигове на щастие!!!

# 4
  • Мнения: 125
Kari-em, аз също се притеснявам, нашето дело мина на 03,02 и сега чакаме да дойде 17,02 за да си я вземем, дано само времето да се оправи, че ние пътуваме около 300 км в едната посока. Постоянно си задавам някакви въпроси от рода на " как ще я храня в колата ", " как ще разбера дали е подходяща температурата на млякото ", тя е на 5 месеца, но ще се справим, нали сме майки, всичко ще ни дойде отвътре и после сигурно ще ни е смешно, че толкова сме се притеснявали  Simple Smile

# 5
  • Мнения: 27
Здравейте
Ние трябваше да се прибирем на 10,02, но ни разрешиха 5 дни отпуск Hug
Вече сме си вкъщи, а на 10-ти ще си вземем само документите.

# 6
  • Мнения: 1 325
Честито на "най-младите" мами сред нас. Много щастие ви желая от тук насетне.

Кери-м, направо ти завиждам за любовта и устойчивостта, които още от сега те е обзели. При мен не беше така, в дните преди да взема у дома моята любов, отговорността, която поемах ме цапардоса със страшна сила и от притеснения нямах време да се израдвам. А и обичта към дъщеря ми бавно и трайно превзе сърцето ми, не дойде от раз.

Ани, на мен нищо не ми дойде отвътре, на всичко трябваше да се уча и да полагам специални усилия. Но когато има любов и желание, всичко става.

# 7
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
нали сме майки, всичко ще ни дойде отвътре и после сигурно ще ни е смешно, че толкова сме се притеснявали  Simple Smile

Не е смешно, едно такова мило романтично хубаво е... Като си спомня как се бях въоръжила с термоси с пюрета, домажни бисквити, плодове, айрян, сокчета, специални чаршафчета и гнезденце на задната сегалка като трябваше за пръв път да прекараме Ваньо от 400 км до София. А той половината път се мръщеше и свиваше и гледаше едно такова жално-жално, не искаше и глътка течност да поеме, не го интересуваше нищо наоколо, не искаше да спи. (Беше на 2 години точно) Аз направо бях шаш. Даже викам на мъж ми: "Да не изпуснем детето, какво ли му е, дай да спрем в някоя болница да го прегледат." По някое време се разнесе едно хубаво ухание из колата, сменихме памперса и като че ли и детето се смени. Започна да пие, да гризка бисквитки, да маха на колите наоколо и най-накрая на влизане в София сладко-сладко заспа. Имал си физиологични нужди, милия, а на прясната му майка му какви ли не страшни диагнози минаха през главата..... ooooh!

# 8
  • Мнения: 847
и още нещо, дано му е полезно на някой, не че е най-същественото. първите дни и седмици, ако си снимате детето (аз непрекъснато я снимах, първите седмици има снимки сигурно от всеки ден вкъщи), не забравяйте да се снимате и вие с него. аз съм я снимала сама във всякакви пози и ситуации, с всички, които идваха да й се порадват, и днес, като гледахме снимките точно две години по-късно, детето основателно попита "а къде е мама?"  Embarassed мене ме има много малко по-снимките от онова време ... но за детето сега освен собствения му образ, най-важна е мама, нея гледа и търси, тия, другите по снимките, въобще не я интригуват ...

# 9
  • София
  • Мнения: 215
Честито, мили майчета!  Hug

Не се тревожи, Kari-em,  повечето бебета спят в колата. Нашият Ники си заспа в колата и се събуди чак у дома Simple Smile.
Млякото се проверява като се капне капка на китката,не трябва да пари, нито да е студено,трябва да е търпимо или да не се усеща нищо. Разбери от хората в дома какво яде, какво обича най-много и й го предлагай в колата, ако огладнее. Виждам,че е на 11месеца, сигурно вече не яде само мляко. Не мога да дам пример с нашето бебе, защото той беше на 4 месеца, когато го взехме и го прибрахме у дома между храненията му. Той ядеше само мляко тогава.  Нямах проблем с адаптацията, не е губил апетит, нито си загуби съня.

В колата не я навличай, все пак в колите има парно. Дали е студено на детето се разбира по нослето - трябва да е топло. Вземи одеялце, вместо да я навличаш, така ще си сигурна, че не й е студено.  Да не забравиш водичка да вземеш.

Всичко ще мине бързо и безпроблемно, после ще видиш, че излишно си се тревожила. Hug

Последна редакция: пн, 08 фев 2010, 20:09 от sunny_tedy

# 10
zdraveite i ot men!ot 25.01 sme si u doma,no ne moga da stigna do kompa da vi se pohvalq,pak i poopla4a malko.sega se sdobih s edin poostarql laptop,na koito ne moje da se pi6e na balg.ezik za koeto vi se izvinqvam.s adaptaciqta nqmame problem,vseki den u4im ne6to novo,ve4e palzim,sled 5 dni sme na 10 meseca.no imame problem s qdeneto i akoto.ni6to mesno ne vkusva,usti4kata sladka q stiskame!samo pasirani sladki ka6i4ki,pak sladki pureta i mleko.pravq i supi4ka kategori4no otkazva,s mesnite pureta sa6tata rabota.za lajika pak da ne govorim.priemam saveti pomagaite.i drugite dve deca mi bqha zloqdi,ama uspqvah,a tazi krasavica kak se nau4i da stiska taka usti4kata.mnogo sme 6taslivi.a kakata i batkoto ve4e sa pristrasteni kam neq.a zabravih da vi pi6a 4e se kazva Vanesa.6te se postaraq i snimki da vi pokaja.Uspeh na vsi4ki mami koito o4akvat svoite sakrovi6ta! Simple Smile

# 11
  • Мнения: 955
aleeks  Hug,
успокой топката и остави детето да яде, каквото иска. На десет месеца никак не е задьлжително да яде месо. Не шашкай детето и себе си. Всичко ще си дойде на мястото.  smile3525

# 12
  • Мнения: 44
Blagodarq!No li4nata mnogo me 6a6ka,6toto sme drebni i slabi4ki 6700 e!No si prava i 6te ostavq kakvoto i se hapva!Kakvo 6te kajete za mnogo na6umqloto pedagogi4esko zahranvane?

# 13
  • Мнения: 1 325
Алеекс, ако детенце е здравичко, остави го да си хапва каквото му се яде. За килограмите- ще си дръпне колкото му е натурата. Ние на 1 година и три месеца, бяхме около 8 - 8,5 кг. Е сега, след година и половина е 13 кг. с дрехите. Просто натурата й е такава. А се храни добре, всичко си похапва, най-вече месо. Но не качва. Само на височина дърпа. Давай разнообразна храна, много е хубаво да привикнеш детето към плодове и зеленчуци, като му дойде времето, че моята ги яде, ама едва, едва.

# 14
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Gost-aleeks, честито!  bouquet
Моят като ядеше всичко в началото, сега пък стана капризен. Не се шашкай, защото децата се изменят много. Аз бях толкова доволна, че Алекс яде всичко, а сега с мъка яде плодове и зеленчуци. Дай му само месо и месо...  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт