детска градина - плач

  • 754
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Такова нещо не съм преживявала. Две седмици моят 3 годишен мъник тръгваше с нетърпение за градинката, а от няколко дни става все по-лошо и по-лошо. Говорихме с персонала на градината-твърдят, че детето е любимец на всички и няма междуличностни конфликти нито с големи, нито с малки. Много е самостоятелен, храни се добре, сговорчив е, оставяли сме го дори при непознати в кътовете за игра /в големите магазини/ без никакви проблеми. Опитахме да го води леля му/посъветваха ни да не е майката/ - никакъв ефект. Започва да плаче още като си види сутрин приготвените дрешки - разбира, че са за градинката, не домашните. И от ден на ден става по-лошо. Да добавя - аз съм бабата /безумно далече от пенсия и страдаща от това/. И тъй като връзката ни е много силна, решила съм утре да го водя аз и да не напусна градината, докато не получа разумно обяснение от персонала. Въпреки, че съм баба, опитът ми с целодневни градини е = 0. И аз, и децата ми сме посещавали езикови градини, в които се оставаше 3-4 часа. Мамчета, чакам вашите предположения, съвети, напътствия !

# 1
  • Мнения: 1 017
не се тревожи, баб4е, май много минават по този път  Hug Моят Гого си има моменти, в които просто не иска да ходи наградина заради определено настроение...като се замисля и аз, 4е и на мен не ми се ходи на работа, и го разбирам.
мисля си, 4е ако много акцентирате на въпросите за6то, или непрекъснато го убеждавате колко е хубаво, може да има обратен ефект newsm78
аз се справях (то4но на такава възраст) като му обяснявах, 4е мамите работят, децата се у4ат, и после вси4ки се веселят заедно, след ежедневните ангажименти. от време на време му казвах как бих искала аз да съм в групата му с тези прекрасни госпожи и толкова много игра4ки,  и т.н. и тоъ "осъзнава6е", 4е всъ6тност е прекрасно.
най големият ни проблем бе6е с първата ясла, когато Гого, говоре6т, отиде при де4ица, които все о6те бяха с памперс, беб4овци малки. отивам да го взема и той ми казва, ама, мамо, тук никой не говори. на у6ите си се пока4их, но пък и директорката на градината бе6е разко6на  Hug, примолих и се и успях да го преместя с по големите деца. о6те в съ6тия първи ден тоъ ме посре6тна с усмивка до у6и: мамо, тук вси4ки ми говорят.

надявам се да не е ни6то сериозно, а просто да пораства мал4о, и с това да се променя 
успех  bouquet

# 2
  • Мнения: 7 831
Здравейте,
Aз не можах да разбера детето само сутрин ли реве или по цял ден в градината също плаче? Играе ли си с децата, яде ли, спи ли и в какво настроение е когато го взимате? Питам всичко това защото важно е как се адаптира детето там, а не дали сутрин ви прави номера  Wink. Говорете с учителките, ако те ви кажат, че детето няма проблеми мисля, че трябва да им се доверите. И да не обръщате чак такова внимание на сутрешния рев, смятам, че той е нормален.
Големия ми син сутрин също плаче, но иначе в градината няма проблеми - играе, яде и не плаче през деня. Когато го взимам той е усмихнат и в добро настроение. Когато го питам как е минал деня му казва , че всичко е било добре, НО заявява "Аз утре сутрин пак ще рева!"
В Библиотека "Нашите деца" има някой интересни статии за градините, погледнете ги, може да са ви полезни.
Успех  Simple Smile

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 1 162
Спокойно и при нас беше така първата година, налагаше ми се да го влача в буквалния смисъл на думата до стаята им в ДГ. Сега имам наблюдения върху по-малките сутрин, когато водя моя син. Обикновено са ревящи, някои стигащи до истерия, да ти се скъса сърцето направо, но изчезне ли им от погледа мама/или този, който ги е завел/, просто забравят за плача и се заемат с играчките. Няма и помен от недоволство. Щом учителките Ви казват, че няма проблем, значи наистина е така. Ако някое дете не може да се адаптира и наистина плаче доста време си казват на родителите.

# 4
  • Мнения: 3 491
Ами аз минах през същото нещо, отначало голям възторг, а после рев и все по-зле и по-зле ... При това с детска градина, която беше само 2 1/2 часа, и не създаваше никакъв повод за притеснение. Учителката направо се шокира, като разбра ("Ама как, той е толкова щастлив тук!") Беше обаче страхотна жена, каза, че ще поговори с него, и на другия ден човечето пристигна у дома с една книжка от училищната библиотека. Казва се "I love you all day long", не знам има ли нещо аналогично на български, преведена ли е, но става въпрос за едно прасенце, което тръгва на детска градина, и майка му го уверява и му повтаря как го обича в продължение на целия ден, и във всякаквите приятни и не дотам приятни ситуации, които могат да се случат на дете в детска градина. Великолепна книжка! Четохме, гушкахме се, и ми стана ясно, че той е имал нужда точно от това: убеденост, че мама го обича, макар и да не му е пред очите. Не бях в лек момент тогава, но удесеторихме порциите гушкане и внимание, повтарях му на всеки две минути, че го обичам (те имат нужда да го чуват, не е достатъчн просто ей така да го знаят) и пак си имах щастливото дете, което ходи с желание на детска градина.
Сега е на 5 годинки, и пак изживя нещо подобно при тръгването на предучилищна (изпаряване на първоначалния възторг), но в много по-малък размер. Стратегията, която прилагам, е да го приспивам вечер рано, за да може сутрин да има време да си поиграе с играчките у дома или да нарисува нещо, и така да му е по-плавен прехода към училище. И се радвам, че става все по-добре и по-добре!
Но това е моето дете и моят случай. Успех!

Последна редакция: чт, 06 окт 2005, 02:49 от neznakomka

# 5
  • Мнения: 1 017
Ами аз минах през същото нещо, отначало голям възторг, а после рев и все по-зле и по-зле ... При това с детска градина, която беше само 2 1/2 часа, и не създаваше никакъв повод за притеснение. Учителката направо се шокира, като разбра ("Ама как, той е толкова щастлив тук!") Беше обаче страхотна жена, каза, че ще поговори с него, и на другия ден човечето пристигна у дома с една книжка от училищната библиотека. Казва се "I love you all day long", не знам има ли нещо аналогично на български, преведена ли е, но става въпрос за едно прасенце, което тръгва на детска градина, и майка му го уверява и му повтаря как го обича в продължение на целия ден, и във всякаквите приятни и не дотам приятни ситуации, които могат да се случат на дете в детска градина. Великолепна книжка! Четохме, гушкахме се, и ми стана ясно, че той е имал нужда точно от това: убеденост, че мама го обича, макар и да не му е пред очите. Не бях в лек момент тогава, но удесеторихме порциите гушкане и внимание, повтарях му на всеки две минути, че го обичам (те имат нужда да го чуват, не е достатъчн просто ей така да го знаят) и пак си имах щастливото дете, което ходи с желание на детска градина.
Сега е на 5 годинки, и пак изживя нещо подобно при тръгването на предучилищна (изпаряване на първоначалния възторг), но в много по-малък размер. Стратегията, която прилагам, е да го приспивам вечер рано, за да може сутрин да има време да си поиграе с играчките у дома или да нарисува нещо, и така да му е по-плавен прехода към училище. И се радвам, че става все по-добре и по-добре!
Но това е моето дете и моят случай. Успех!

ех, Незнакомке, как си прили4аме  Hug Hug Hug и ние сме така, с ве4ните ври4ания в лубов, по хиляди пъти на ден  Grinning (извинявам се за оффа  Rolling Eyes)
а тъй като и при нас убедеността, 4е е най оби4ания на земята помага много, може би е хубава рецепта.
Дано да сем помогнали поне мъни4ко на загрижената баба  Hug Hug

# 6
  • Мнения: 1 250
МНого добро решение си взела според мен.
Само не забравяй, че присъствието на външен човек в групата ще прави впечатление на госпожите и лелите, и те няма да следват обичайния си подход към ситуациите. Дано и директоркта да разреши.

Защото скоро моята дъщеря ми направи знак, който аз никога не съм правила - как си "заключва устата" - какво ли са и казали да не ми казва...

# 7
  • Мнения: 816
dete_viara, и моята щерка преди седмица ми показа този знак и дори си каза:"тихо, мамо, тихо, закючи си устата" и "врътна ключето" Rolling Eyes  не мисля, че учителките им казват да не си траят пред нас, по-скоро им казват да млъкнат като лягат да спят, че да не пречат на останалите.
Мила баба, мисля, че е временно явлението - плач. И при нас го имаше, след като в началото ходише с удоволствие, после плачеше с удоволствие, а сега си ходи пак с удоволствие  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт