Времето лекува ли наистина?

  • 4 609
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 379
Смятате ли,че с течение на времето хората,които сте загубили по една или друга причина започват да ви липсват по-малко? Аз не. Загубих майка си преди 5 години и от както самата аз станах майка толкова много ми липсва,че просто не мога да ви опиша. Изобщо не смятам,че с течение на времето е започнала да ми липсва по-малко. Липсват ми разговорите,грижите , ако щете дори най-много топлата майчина прегръдка.  Така ми се иска да види детенцето ми и да му се порадва....
Моля да ме извините за сълзливата тема,но днес нещо страшно много ми натежа.Забелязала съм че около празници винаги е най-тежко, а сега е пълно с такива.Част от тях отминаха, повечето за семейството ми предстоят. Просто не пропускам празник да не си поплача, разбира се без никой да разбере.Само половинката винаги ме познава.

# 1
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
За мен категорично не лекува. Даже повече боли. Празнина, която не може да бъде запълнена. Рана, която не се затваря... Cry

# 2
  • Мнения: 4 916
Не мисля, че лекува. Но някак си човек свиква да живее с тази болка.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 217
Просто болката ти става постоянен спътник до края на живота ти.....За мен времето даже я засилва.....
И животът ти завинаги е друг....

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 5 617
Не лекува. Просто свикваш да боли. Има моменти, в който сякаш изригва и буквално рече и дърпа, но никога не минава.

# 5
  • София
  • Мнения: 18 679
Нямам какво да напиша, за да те утеша, затова само ти изпращам прегръдка spoko

# 6
  • Мнения: 426
Лекува ако става въпрос за гадже.Но за дете или родител, мисля че е болка която и след 100години няма да мине.

# 7
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Лекува ако става въпрос за гадже.
Понякога и в този случай не лекува.

# 8
  • Мнения: 473
Времето не лекува, просто леко притъпява остротата на болката. Празнотата си остава завинаги, нищо не е в състояние да запълни липсата на любимия човек.

# 9
  • София
  • Мнения: 15 910
С времето свикваш да живееш с болката и тъгата от загубата.
Преди 4.5 год. последователно си отидоха баща ми, майка ми и вуйчо ми. Мъчно ми е, но живота продължава. Трябва да стана, да събудя дъщерята за училище/преди/ сега за работа.
После денят продължава с изпълнение на задачките, времето минава.  Искам да са тук, да мога да се похваля с постигнатото от внучката им, но няма как.
Преди 3 месеца загубих племенница - дете на 4 год. Рядко я виждах, но всеки ден като си помисля за нея ми се е много по-тъжно. Дори си мисля - добре, че вуйчо ми не дочака да се роди внучката и после да я погребе. Някак си когато си отиде възрастен, дълго живял човек - преживява се. Но тази невинна душица ....
Свиква се. Живота продължава за живите. Може понякога да ни е мъчно, да чувстваме липса - но трябва да сме щастливи с това, което имаме в момента.

Последна редакция: ср, 13 яну 2010, 23:00 от Aisha

# 10
  • у дома
  • Мнения: 7 140
Баща ми почина внезапно преди 10г,още не съм го преживяла и мисля,че няма да го преживея,но просто се свиква с времето с празнотата...

# 11
  • Мнения: 1 568
Не,не лекува,напротив...
Боли все повече и повече...
Чувала съм че се свиквало с болката и започваш да живееш с нея...
Не знам обаче дали е вярно...

# 12
  • Мнения: 592
Работата, семейството и силната психика помагат да се справяш с живота по-нататък. Но идва момент като си легнеш и няма начин преди да заспиш да не ти мине през ума. Но е добре да се свиква, защото се отразява на много неща! Това е лечението.

# 13
  • Мнения: 1 285
Не, не лекува, просто притъпява болката, било то от загуба на любим човек, или от нещо друго.
Радвай се на детето си, грижи се семейството си и се старай да си спомняш хубавите моменти, изживени с майка ти, които никой не може да ти отнеме. Вместо със сълзи, мисли за нея с усмивка.  Hug

# 14
  • Мнения: 2
Тази болка не може да се излекува!  Peace
Но това, което ти предстои в живота може да я притъпи!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт