осиновяване на по-големи деца

За мен, пак казвам - само за мен и само от моя опит, двете неща не трябва да вървят паралелно. Първо децата трябва да се адаптират - това е най-важното - да разберат, какво е да имат семейство, да размерат, какво е мама и тати, да разберат че няма вече дом, да усетят, какво е да си дете... и чак тогава бих се притеснявала за материала и за училището.

Всичко това го казвам само от моя опит с дете, осиновено на близо 3 години и само по представи, за какво става въпрос при деца, живели 5 и половина години в институция.

На децата им трябва време - време за да възприемат новите неща, време в което да не бъдат пришпорвани, време да бъдат "у дома", да свикнат с това... дори ако трябва бих ги отложила от предучилищната... Лошото в случая е, че на държавата не й пука за тези работи и всеки от осиновителите се спасява "по единично".

Фоксче, от твоя опит и гледната ти точка на твоя опит си права, но и Весислава е права да ги "пришпорва". Когато осиновиш дете на 2, 3 ,4  години имаш време за спокойна адаптация ако имаш възможност, когато е на училищна или предучилищна възраст давайки си време и отлагайки предучилищната обричаш детето си за цял живот - или ще трябва все пак да го пришпорваш на по-късен етап да взима две години за една, или до края на училището ще учи с поне една година по-малки от него, което също няма да е никак комфортно.  

И моят син, въпреки че отдавна би трябвало да се е адаптирал в семейството ни, си има своите особености при овладявамето на материала от предучилищната. Сигурно ще имаме известни специфични проблеми и в училище. но какво да се прави - ще реагираме в крачка, като се появят.

Така е, безспорно всеки прави сам избор за семейството си на базата на личния си опит и финансовите си възможности ( - това е за държавата), но все пак трябва да се отчете и факта, че точно в момента тези деца са шашнати....

А за особеностите... ми не ме питай, и аз си нямам идея какво ще правим в предучилищната.

Велислава, ние сме много по-малки, но вече първа група на детската градина.
Фокси е права, че за толкова големи дечица трябва повече време у дома. На теория е така, обаче е трудно да се осъществи, в случай че нямаш армия от баби да помагат. Ако пък имаш, просто информирай градината, че 2-3 месеца ще си постоят у дома и после пак ще тръгнат.
От друга страна, директорката на градината не е права. Нормално е за деца, които не са посещавали детско заведение да е необходимо повече време да свикнат с режима, правилата и т.н. на градината. В началото ние имахме проблем с това, че не стояхме в групата, а обикаляхме по стълбите и из другите групи, явно я бяха губили на няколко пъти. Обаче, с повече търпение и обяснения този период премина за около месец. Какви са тия госпожи, голяма работа станало, като ги пипат за коремите. Ми да обясняват нещо, да напътстват. Сега, особено в тоя период, едва ли са повече от 10-15 деца в групата. Поне при нас вечно има доста болни или спрени, заради времето. Мисля, че не е сериозно да се държат по този начин. Все пак децата ходят на градина от скоро, обслужват се сами, хранят се сами и т.н. Просто им трябва време да свикнат с ежедневието и правилата в групата и ще почнат бързо да наваксват в заниманията там. Може би трябва да поговориш по-настоятелно с директорката, ако не - с кмета, нали той отговаря за градините.

Благодаря ви за съветите и мненията ви. Много ще ми помогнат за да вземем крайното решение. А относно бабите ,няма такива . Майка ми отдавна е починала ,баща ми миналата седмица почина ,свекитата са болни и немогат да ми помагат интензивно .Трябва да се оправяме сами .

 И аз исках да го гледам в къщи повече време преди да тръгне на детска градина ама....... Нямаше как.
На една от първите родителски срещи госпожата каза , че имало деца , които им пипат очилата, незнаят какво е позволено и какво не, пипали в техните чанти- т. е    искаше да каже , че родителите им не са ги научили на елементарни порядки. Не каза имена, защото им казали  , че не било правилно да се цитират имената на децата. Аз си мислех , че  това се  отнася само  и единствено за моето дете!
 Какво да ти кажа?Те  може би си мислят , че осиновените деца  са по-невъзприемчиви, което въобще не е така. Те са деца като всички деца!Може би госпожите  искат всички деца да бъдат образец на послушание.  И ако това не е така вече "дърпат" групата назад-т.е  излагат госпожите.  Знаете ли защо децата не слушат? Защото нямат доверие. И за това не са виновни нито те нито ние. Да ,осиновените деца  често пъти са палави. Понякога в къщи и аз трудно се справям с него а госпожата с 24 деца незнам какво прави. Вярмам че им е трудно.Но те са тези  , които трябва положат усилия, да намерят подхода към тях .Ако тези педагози не подхождат с разбиране  , ако те вредят на вашите деца, потърсете друга детска градина.

Не искам да прозвучи грубо, но когато се съгласихте да осиновите две деца на повече от пет години какво си представяхте?

Че ще изкарате коледните празници заедно и ще станете семейство?

И след 2 седмици заедно хайде на градина. И дали сте успели да компенсирате липсите им през тези пет и половина години за две седмици? Що не ще ги гушкате 5 пъти повече и готово нали?

Искренно ме плаши това, което чета от теб Весислава. И се надявам повечето осиновители да не мислят като теб.

Да осиновиш големи деца е много сериозно предизвикателство. Камо ли 2. И иска огромни жертви. От теб и твоето семейство. Вие трябва да ги въведете в новия им свят. Не някаква лелка работеща за няма 300 лв. Нито директорката на градината. И за мен е безотговорно да очакваш, че те ще свършат тази работа вместо теб.

Да не е лесно да останеш без работа, понякога даже е невъзможно. Но без посвещаване на това минимално време на децата си според мен няма как да си спестиш много повече бъдещи проблеми.

Ако не можеш просто не осиновявай. Или поне не големи деца...

Свалям и шапка на тази жена, която те принуждава да си поемеш отговорността.

Дано успееш да разбереш колко е важно да прекараш доста време с тях преди да ги прехвърлиш на градини и училища...

Веси, моите съболезнования, не знаех за баща ти.

Аз пък  съм го казвала лично на Весислава, че и се възхищавам на решението  да осинови по-големи деца. Тя си знаеше, че ще е предизвикателство и моля, който не я познава да не  и вменява безотговорност.

Нищо няма да и стане на детската градина и на  госпожите ако малко  по-присърце си  изпълнят задълженията, а това че заплатата  им е 300лв не е наша отговорност.

моят син беше на 2г.10мес.  като го осиновихме, имах възможност да си стоя у дома около 9 месеца.И какво-  пак си имаше дефицитите и страностите  като тръгна на градинаВ еднага градина  госпожите го  приеха нормално, в другата ден през ден ме навикваха, че "Синът ми много бягал из двора "Ами бягал е, като е бягал из един огромен двор дълго време, няма как за няколко месеца да стане кротко  и послушно дете като другите.

Когато  някой  има претенции за възраст- защо има такива претенции, другите деца какво да правят.
Сега жената пита за съвет, хайде виновна, че осиновила големи деца.

Освен това, децата са почти на 6 , нали освен мама  и тати трябва да опознаят  света и от другата му страна, да се срещнат с други деца за да са по-адаптивни след това в училище.Не мисля, че посещението на ДГ  и общуването на децата с мама и тате взаимно се изключват.Освен това, мисля, че любовта към едно дете и грижите за него / а и изобщо към един човек/ не се измерват с  времето, прекарано заедно , а с далече по-съществени прояви.

Хм, доста грубичко, наистина, Магьоснико от Оз!
Не само защото познавам Весислава ще кажа: Да, всеки от нас е имал някакви представи за осиновяването като такова и за конкретно неговот дете. Всеки от нас е имал очаквания за бъдещето си с осиновеното си дете/деца. Обзалагам се, че нищожно малък е този процент на осиновителите, на които представите и очакванията им са се припокрили с реалността.
На всички ни е било в различна степен трудно в периода на адаптация.
И когато някой си признае, че му е трудно и сподели, и поиска съвет - това май не е укорително, поне не и в този форум.
Детските градини не са за избрани деца. Или поне не трябва да са за избрани деца. Те са за всички деца - и здрави, и болни, и рождени, и осиновени, и палави, и рождени със забавено развитие, и такива които изпреварват другите... Недопустимо е да в общинската детска градина да имат изисквания за унифицирани групи от деца - т.е. такива, които да са с еднакво развитие. Същото важи и за общообразователните училища. За децата с медицински проблеми - има специализирани. И какво, ако десет от децата в групата са с IQ над 80, останалите да ги изключим ли!?
Учителите трябва да се справят с всички деца. Ако не могат - говори лошо за тях. Не са подходящи за професията. Не могат да си избират децата, които да учат. Какво - да не са завършили специалност: Предучилищна педагогика за нормално развити деца!?
Да изискват от родителите - да. Да ги съветват - да. Да искат помощ от други специалисти - да. Но да изкажат мнение, че децата са неподходящи за детска градина/училище - категорично не.
А, и още нещо - всъщност Весислава напълно осъзнаваше с какво се захваща. И слава богу. Иначе тези две деца щяха още да са ТАМ.

Eeeeeeeee да му се не види ... експерт до експерта тука бе!

А ти Отри, ти какво си представяше като осинови... подготвен ли беше... наясно ли беше с всички предизвикателства... Жената търси помощ и съвет, уплашена е и наранена  - ама не! ... веднага се намери някой да я поучи ... че и надежди изрази , другите да не са като нея ... как не те е срам... три книги на кръст прочете, вдъхнови се и айде Нанси Верие я би!  Искаш ли да изровя твои постове от времето ти на пресен осиновител ...
Помня прекрасно какви съм ги писала и аз и затова, айде да не проповядваме от амвона на абсолютната истина а????
Съвета "Поемете си отговорността" е просто високосъдържателен и невероятно практически полезен!


Веси, виж и прочети като л-ра всичко, което можеш да изровиш за адаптацията на по-големи деца. Ако и англоговоряща и четяща, пиши ми ще ти дам сташно много линкове.

Истината е че, вероятно трябва да си останеш в къщи ... поне за половин ден. Най добре е да потърсиш детски психолог специалист. Ако си от Варна - пиши на Монда, тя може много съвети да ти даде и да те насочи.

Успех и ще се наредят нещата - споко!!!

Благодаря ви ! Ние знаем много добре какво ни очаква кагато осиновихме две деца наведнъж,и  то на по-голяма  възраст ,но да ми казват непознати че сме  безотговорни хора  - НЕСТАВАААААА!!!!!!.
Всички които ни познават не могат да повярват че децата са при нас от Коледа .Имам чувството че сме семейство от години .И децата се чувстват прекрасно и ни имат доверие и ни търсят винаги .Децата са много умни и адаптивни ,просто са по буйни ,но ще питам аз защо в къщи слушат или при баба и дядо няма проблеми .
Благодаря ви момичета за съпричастността и разбирането от ваша страна. Все пак децата са  на 6г и ако сега не наваксат учебния процес кога - когата децата в училище ще им се присмиват или госпожите ще  ги подиграват .......Всеки има право на мнение - това е нашето и това е решението - ще го отстояваме до край .

Весислава,
по-долу стана въпрос пак за баби и дядовци, та това ме подсети -няма ли около вас някоя пенсионирана учителка, да се занимава с децата, да не ходят толкова дълго на градина. Индивидуалното внимание и домашната обстановка правят чудеса. Стискам ви палци!
За ученето не се шашкай - ще наваксат, дори и с една година закъснение да вървят, какво толкова?
Те горките знаят толкова други неща, които останалите деца не са и сънували, ще дойде време, ще го усетят.

Извинявам се 4е ви нахлувам вьв темичката. но като про4етох близнаци.... 

Всички родители на близнаци са  трябват много сили за тях 
Хубаво ще е да влизаш и вьв близнашкия форум   

Веси,Ивка я изкараха хиперактивна-според психиатъра,според психоложката  и невроложката поведението и, беше следствие на престоя в дома-6г.10 мес.Та тя се държеше като неопитомено диваче,изпуснато от клетка.Иначе психоложката и прави тест за интелигентност,оказа се над средното ниво!Просто никой никога не я беше учил на някакви обноски.Живяла като в стадо и толкоз.Ходихме известно време на психолог и педагог,работихме за концентрацията и върху поведението. Ето- след година и четири месеца  у дома вече е първокласничка, справя се отлично,една от първите в класа.Знае 17 народни песни от по 4-5 куплета,ходи по конкурси,жъне успехи.Въоръжи се с търпение и всичко ще си дойде на място.Трябва им време ,за да се научат как да се държат,досега са живели в изолация,без социален живот.Как е възможно да искат от тях едва намерили своите мама и тати,  да са еднакви с децата,които са ги имали от раждането.Едните отхвърляни,негушкани,ненасърчавани,необичани,често и бити,еднакви с другите деца,от раз?!Може би вариянта да се пребориш в тази градина е по-добър,обясни на директорката,че ще потърсиш правата си където е мястото ,че ще заведеш и телевизия,ако се наложи.

Ами слушат защото са в къщи, докато в градината... градината е като институцията, от която току що са излезнали.