осиновяване на по-големи деца

Весислава !
Много се радвам че сте се намерили с тези хубави деца! Нацелувай ги  !
На въпроса, понеже и Митко е от там, знам за какво става дума в тези "игри" и копиране на поведението на възпитателките  . Него не са го били, защото "бил послушен" но въпреки всичко и сега/шест месеца по- късно/ понякога инстинктивно се свива като реша да го погаля по- рязко  . Рецептата е много гушкане и плавни движения. Дава резултат на по- късен етап. Мисля, че децата никога няма да забравят какво е било там и как са се чувствали/моето дете помни дори как си е удрял главата в кошарата в ДМСГД-то за да привлече внимание като са го болели ушите/. Но ти не се притеснявай- децата са много адаптивни. Просто сте в много ранен етап на съвместно съжителство и те в момента имат повече спомени от живота си в дома, отколкото от живота си с вас. След два- три месеца пък абсолютно ще "изключат" за всякакви спомени от там и ще искат да им разказваш как сте ги взели безкрай . Въоръжи се с търпение и много любов. Ние си мислим, че с хубавото лесно се свиква, но и за това си трябва време. От разговорите ми с психолог знам, че адаптацията на по- големите дечица към семейството и на семейството към тях трае средно шест месеца. А с понятията/имена на стаи, уреди, зеленчуци и предмети/ ние още имаме липси, колкото и бързо да помни и наваксва Митка. Онзи ден го помолих да дръпне завесата и по обърканата му реакция разбрах, че ще трябва да повторя молбата с "перде" и после да обесня че е едно и също, както и пипер и чушка и още много други неща.

Момичета благодаря за цените съвети .На моменти започвам да се усещам че залитам и като се сетя за вашите коментарии се успокоявам и продължавам напред .Вече почти съм разногледа  .Единия иска едно и след секунди другия същото ,изобщо много весело .Абсолютни папагали са.

Страхувам се, че дори и да подадеш сигнал, че детето ти е малтретирано, нищо не можеш да докажеш - имаш само думите на едно 3-4-5 годишно дете срещу думите на няколко възрастни "дами"... и като краен резултат само ще измъчиш детето да го разпитват, без никаква файда.

Аз пък си мисля, че си струва. Особено ако се намерят няколко деца от един и същи дом едновременно. Ама работата е в това, че бьлгариньт няма капка вяра в съдебната система Не че е без основания, но така кръгът се затваря.

Здравейте и от мен. Отдавана чета във форума и до сега не съм писала по никоя от темите. Но сега бих искала да се включа, защото тази тема ми е много близка. От 17 декември и ние у дома имаме близначета момчета на 4 г и 7 м. Имам страшно много въпроси в главата си и ако правите срещи, и аз бих искала да се запозная с вас. Естествено, ако нямате нищо против. Говорила съм със специалисти, но за мен най- важното е да споделиш с хора извървели пътечката, по която си тръгнал.
ПС Съжалявам, че по този начин се включвам в чужда тема. Забравих да пиша, че живеем в София ( по повод срещите)

stoycheva тук няма значение кой е започнал темата - чужди теми няма . Както и децата са наши вече  независимо, че са дошли в семействата ни на по голяма възраст. Съжалявам , но  не ми остава време да пиша,само попрочитам . Прочети старата тема , може да ми пишеш и на лични

Здравей, Стойчева, и честита двойна радост.
За съжаление за София срещите са рядкост - ние сме доста по-неорганизирани от живеещите във Варна, но ако имаш въпроси ги задавай смело.

Здравей, Стойчева,

Честито двойно попълнение! Да ви растат здрави, весели и щастливи!

Пиши за децата, ако прецениш, че имаш нужда от споделяне - и за радости, и за тревоги.

А, ние софиянци, е време да се организираме пак за една хубава среща с децата.

Липсва ми мама Галя... Онзи ден преглеждах общите ни снимки от срещата в  старо-загорско, от срещите в София - всички деца е заснела с усет и любов. И Анди помни Милен и Митето... Дано са добре

stoycheva , честита  и от мен радост по две. 

Колко много мами се похвалиха, че се срещат вече с техните дечица. Това може само да ни радва.

Ако има среща, много искам и ние с малкия да се запознаем с вас, мили майки.

Здравейте ! Имам нужда от помощ и съвет.  Преди Коледа осиновихме две близаначета момче и момиче на 5,5 г .Директорката на една детска градина във Варна прие при сърце нашия случай и на 11.01 тръгнаха на детска градина . Всичка вървеше добре до вчера .Вчера ни извика директорката  и в прав текст ни каза ,че децата ми трябва да си останат в къщи защото нямали изградени навици ,имали нужда от семейството и как да си взема неплатен отпуск да си ги гледам .Как правили глупости/пипали кореми на госпожите ,при положение че съм ги предупредила за това .Казаха ми го от дома че това е признак и търсене на ласка от тяхна страна /и как дърпали назад групата и т.н  .А това не е така за времето което са в къщи има коренна промяна в тях, имат си навиците да се хранят правилно,да се мият,да се извиняват и много други .Незнам ,може би са очаквали вундеркини да отидат при тях ,при положение че знаеха от къде идват .Били доста изостанли и длуги такива, имах усещането че за тях те са деца втора ръка ,което много ме огорчи .Между другото ми казаха че имали също осиновено дете на тяхна колежка в градината ,но тя го грледала 6 месеца и тогава го дала в първа група .Да но ние сме големи . Мисля че просто им развалихме спокоствието .
Питам как да постъпим  или как бихте постъпили вие ..Ако ги оставим -те вече ще гледат с друго око на тях и се притеснявам да не ги изолират изобщо ,защото и това беша намекнато ,че не могат да обръщат внимание на всички деца . А може би не сме спонсорилали градината и затова е това отношение - незнам .Но все пак не е минали месец още . Много съм притеснена,но няма така да оставя нещата . Дори си мисля ако трябва и да намеся медиите за да попитам чрез тях така ли интегрираме децата от домовете в обществото си .

Не знам точно какво и как ти е казала директорката, Весислава, не познавам децата ти и теб, но лично моето мнение е, че деца, осиновени на 5,5 години е хубаво да постоят в къщи с мама и тати, поне 6 месеца, дори аз мисля за година... Най-вероятно нямаш финансови средства и това налага ходенето на работа, но ми се струваше важно да споделя.

Веси, за коя градина става дума?
Много съм учудена от реакцията им  . Ясно е, че на децата им е нужно време да се адаптират към новите порядки в градината. За тях тя дори може да е плашеща- все пак са живели в градина преди да ги вземете и е възможно за това да възприемат учителките като бившите си възпитателки. Ти говориш ли с тях, че не се прегръщат всички хора и не могат да очакват, че всеки ще ги прегръща, но всяка вечер ще си ги гушкаш на воля примерно? И все пак си мисля, че е малко времето за пълна адаптация към градината...
Поговорете пак спокойно с директорката. Само търсенето на ласка ли ги притеснява или общата адаптация/в какво изостават/? И не може ли да се работи с желание и любов за наваксване на липсите на децата и от тяхна страна/ясно е, че основната грижа за това е на семейството/? Нали все пак са детски педагози подопечните и?

Фоксче, понякога няма възможност за по- дълъг период на опознаване . Когато взех Митко точно една седмица си стоях вкъщи. После тръгна на занималня. Е, честно казано, колкото аз направих за адаптацията на детето, почти толкова направиха и чудесните му госпожи от занималнята. Говорехме си всеки ден какви проблеми има, как да ги решаваме, на какво да наблегнем в поведението му и на какво- не. И се получи. Но за това трябват човеци.

Весислава, дишай дълбоко известно време и се опитай поне за 10 минути да не мислиш за това. Познавам директорката, защото и дъщеря ми е в същата градина. Подозирам даже, че нея е дала "за пример" дамата (баба ни е тяхна колежка). Не мисля, че е действала злоумишлено, т.е. с лоши подбуди. Друг е въпроса дали е "употребила" достатъчно такт. Факт е, че ние сме доста по-чувствителни, когато друг преценява децата ни. Поне при повечето от нас е така. Аз например съм доста взискателна към дъщеря си, от самото начало съм виждала всичките й дефицити, знам прекрасно с какво може и с какво не може да се справи. Но само ме виж как настръхвам, ако някой друг се опита да ми каже с какво тя не се справя - мога да го погълна целия за секунди, заедно с копчетата  
Права е Фокси (а и директорката), че за децата е най-добре да бъдат по-дълго с теб в къщи. Вярно е и това, че е доста трудно при това законодателно уреждане на проблема. Не мисли за крайни варианти, по-скоро се опитай да намериш алтернатива (половин работен ден, по-ранно вземане, баби...) Сега не ми идва друго на ум, знам - отстрани е по-лесно, но и по-рационално. Поговори (но спокойно) с директорката, а и с госпожите в групата, че ще положите максимум усилия да се подобрят нещата, но и че те като педагози би трябвало да имат представа за обичайните дефицити на децата, живели в институции и също да помислят за механизъм за справяне с тях. Ако имаш нужда от поддръжник - насреща съм.
Извинявай, ако на места звуча дидактично - само искам да внеса успокоение в мислите и душата ти.

Напратив Катюша те непрекъснато повтаряха че искат на училище . Кото се разхождахме около нас има две градини и все там ме дърпаха да влезаме . Просто от самото начало госпожите ги критикуваха и казваха че ще им трудно да работят с тях и по точно със Светльо.Така че едвали го приемат така . Естествено че като сме заедно винаги се гушкаме и много говорим какво трябва да се прави и какво не .Любовта и обгрижванто не липсват в нашето семейство .Те са много добри и умни деца .Всичко възприемат и запомнят ,е малко са палави но все пак са само деца .
Фоксче естествено че ако имах възможност щях да стоя повече време в къщи .Но все пак са на такава възраст / през март ще направят 6г/ и трябва да бъдат и подготвяни  и за предучилищна и училище.Мисля че двете неща трябва да вървят паралелно .