Момичета, да ви попитам за вечерният плач, има ли го при вашите бебоци, колко интензивен, как го овладявате? Моят бебо ако не всяка вечер то през вечер много плаче. Не е ядосан плач или плач от глад, а един такъв тъжен 
Ето днес баща му го беше сложил на скута си със сгънати колене, говореше му нещо, отплесна се за миг в телевизора, а той за секунди като го нададе пак този плач, изневиделица изкочиха и сълзите, такъв един жален-жален, сърцето ми къса. За отрицателно време става почти неовладяем, сълзите рукват ама рукват. Грабнах го веднага, спря, но непрекъснато обръщаше долната устничка и му трепкаха гърдичките. После пък си викам ако причината е преумора и превъзбуденост, да го оставя да се нареве, нали викат, че в края на деня бебовците ревяли да се разтоварят. Само в банята като влезнем засега се успокоява, слагам го на гърда и така, ама днес и това не помогна, спря да суче пак направи жалната физиономия. За един вечерен плач що нещо изписах, ще прощавате.
Ето днес баща му го беше сложил на скута си със сгънати колене, говореше му нещо, отплесна се за миг в телевизора, а той за секунди като го нададе пак този плач, изневиделица изкочиха и сълзите, такъв един жален-жален, сърцето ми къса. За отрицателно време става почти неовладяем, сълзите рукват ама рукват. Грабнах го веднага, спря, но непрекъснато обръщаше долната устничка и му трепкаха гърдичките. После пък си викам ако причината е преумора и превъзбуденост, да го оставя да се нареве, нали викат, че в края на деня бебовците ревяли да се разтоварят. Само в банята като влезнем засега се успокоява, слагам го на гърда и така, ама днес и това не помогна, спря да суче пак направи жалната физиономия. За един вечерен плач що нещо изписах, ще прощавате. 
