бях няколко дни с температура и накрая джи пи-то ме прати да давам урина в поликлиниката да 2 спирки с трамвай 9 от нас. реших да не паля колата за 1 км, мъжът ми ме закара на отиване, а на връщане чакам деветката. 25мин нямаше, аз от температурата вече мислех, че ще припадна, накрай идва и аз прилежно дупча билет и сядам на едно от многото свободни места. напълниха се всичките. идва един пенсионер и ми казва 'бихте ли станали да седна'. любезно обяснявам, че съм бременна и болна и не мога да стоя на крака, и в трамвая(пълен само с пенсионери!!!) започва брожение - като ми било зле, що не си стоя в къщи. аз съм зла, но ми беше толкова лошо, че нищо не казах, само исках да се прибера. това - една спирка време. на следващата се качва отракан и изтупан пенсионер с бял костюм и бомбе, директно идва при мен, потупва ме по рамото и пита 'вие инвалид ли сте?'. 'не', казвам. а той продължава 'като не сте, защо седите?'.
ама можете ли да повярвате??? коремът си ми е като 6.5 месеца и изглеждам достатъчно бременна. а дори и да не съм, не можех да си стоя на краката от температура 3 дни, дупчила съм билет, какво искат??? щях да се разрева. и това - за 2 спирки време(10мин).
мъжът ми побесня .каза да не слизам от колата и някой ден като ми е добре да се повозим в трамвая, той на няколко метра от мен без да си говорим, да видят пенсионерите.
много грозно, много. аз не съм хипер чуствителна, ама това не можах да го преживея. на вас случва ли ви се?