Публикувана: 24 септ. 2005, 23:27 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2005, 23:29 ч.

Страхливка?

24 септ. 2005, 23:27 ч.

Мнения: 5 877

Знае ли някой как да вдъхна повече смелост на детето си?
Страх я е от какво ли не - от кученца (днес пищя, защото едно черно куче, което й стигаше до кръста, беше дошло да я души и беше застанало между мен и нея) до класически приказки (няма вълк в приказката за Червената шапчица! Момиченцето се обадило на бабата и тя дошла да го вземе с тролейчето. Няма лоша фея в "Спящата красавица"! Момичето просто си заспало и ние с Ането сме го събудили да си играем на жмичка в замъка). Не че нещо, ама все пак в един момент ще се сблъска с реалния живот.
Дали е етап? Някой преодолял ли е нещо такова? Имате ли статии по въпроса?
Аз бях побойничка като малка и не знам как да й помогна.

# 1 24 септ. 2005, 23:42 ч.

Бургас
Мнения: 765

Пробвай да я заведещ в зоологическа градина .
Може предварително да я подготвиш с книжка , да и покажеш животните които ще види ако примерно днес слуша и т.н.

Това си мисля е някакво временно състояние , но може и да се е наплашила от нещо / напр. някой филм / .

# 2 24 септ. 2005, 23:43 ч.

Мнения: 278

Моята кака (в момента е на 10) когато беше на 2 се страхуваше от всичко - пеперуда, мошичка, коте ... да не говорим за куче ... и аз и взех две малки живи котета в къщи. След седмица тя разнасяше вече двете котета, хванала едното за главата, а другото под мишница ...
Но като гледам годинките е точно като моята кака ВЕЗНИ Laughing

Това е - трябва да се премириш, че тя към всичко ще престъпва със страх и с мноооооооооооооого внимание

# 3 24 септ. 2005, 23:49 ч.

Мнения: 5 877

eliss ,ама тя много пъти е ходила в зоопарка! Няма проблем там, ама животните са в клетка. Нещо повече - като бяхме на гости на нашите, тя напираше да изпраща котката им в зоопарка! Почти всеки ден напомняше - "Кога ще заведем Хъкълбери в зоопарка?"
Не може да е наплашена от филм, тя не е гледала нищо по-сериозно от "Шрек".
Известно време се кефеше на "Червената шапчица", докато един ден не дойде да ни помоли най-официално да не я ядем и като попитахме стъписани "Откъде-накъде?", обясни, че татко й казал "сладкишче".
mimozka, не е везни - козирог е.

# 4 25 септ. 2005, 00:07 ч.

Бургас
Мнения: 765

А вечер плаче ли на сън ?
Все пак си мисля че се е уплашила от нещо .
Деца с които играе ?
Моята госпожица наскоро едно дете и казало , че е вещица и може да прави магии / детето / и тя и повярвала. Е , проведохме един разговор и нещата се изясниха . Но , твоята е много мъничка .
Незнам ..
Дано някоя мама ти даде по - добър съвет .

# 5 25 септ. 2005, 00:28 ч.

Мнения: 5 877

Проплаква, като й се пишка. Изпишкам я - успокои се.
Един-два пъти ми се е случвало да плачка повече.
Иначе е много весела, говоря за подскачане, кискане, танцуване и пеене ей така, без повод, маймунене, каквото се сетиш.

Не ходи още на градина. Общо взето гледам да не я пазя прекалено, в смисъл да не търча след нея с викове "ох, мама, слез от пързалката, ще паднеш", оставям я да се катери където й душа иска и гледам да съм наблизо. Малко се паникьосвам понякога обаче, защото на няколко пъти си е гълтала езика и аз си изпивах акъла.

# 6 25 септ. 2005, 00:45 ч.

И при нас е същото. Само че аз имам син, който преди пет дни стана на 3. Страх го е най-вече от тъмно и от буболечки. Или от шумове за които не може точно да си обесни откъде идват - живеем в блок и съседите от две години са в ремонт на който не му се вижда края, чукат тракат и пробиват по всяко време, ако не е това си вдигат скандали или си правят партита. #Crazy

Днес плака сърцераздирателно, зашото го събудиха като започнаха да пробиват пак нещо, успокои се и пет минути по-късно пак сълзи, ама сериозни и обеснява че го е страх от чичкото, понеже се опитвам да му обесня кой и защо вдига тоя шум. Не отива и до тоалетната сам ако навън вече е тъмно.
Така че и аз съм притеснена, но съм сигурна че е просто период през който минават на тази възраст, не мисля че се дължи на конкратна ситуация или на нещо преживяно. И това ще мина както всеки друг етап, а на нас не ни остава нищо друго освен да се опитваме да обесняваме и утешаваме.

Не знам доколко ти помогнах, но поне знаеш че не сте само вие така.
P.S. Върни се мислено малко назад във времето и съм сигурна че ще се сетиш за подобни страхове които си имала като дете. Не мисля че има дете което не се страхува, просто тази възраст е такава, разбират вече доста, но все пак не дотолкова и това ги плаши.

Стискам ви палци и на двечките

# 7 25 септ. 2005, 05:35 ч.

Мнения: 3 491

Ето това не знам дали е уместно, горе-долу са общи приказки, но може да има нещо ценно.
http://www.keepkidshealthy.com/parenting_tips/fears.html
Хайде, лека нощ!

# 8 25 септ. 2005, 10:01 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 809

Анда, и моята я е страх от животни, а не знам защо. Кучетата във волиера в къщата на нашите я привличат неустоимо, но доближат ли се до нея - пищи да я вдигна. Кучета на улицата, които искат да я душат - също. По-рано напираше да мъкне котките през кръста, сега - ако се извърне рязко към нея котката и е близо - пищи и тропка с крачета. Искам да взема коте у дома, но не знам как ще й понесе... Confused

# 9 25 септ. 2005, 11:15 ч.

Мнения: 2 452

Нормално е, не се тревожи. Старай се да и покажеш, че не е толкова страшно като опознавате заедно страшните неща. Дъщеря ми имаше страх от чудовища, живеещи под леглото (след като гледа Monster.ink) - сега върху балдахина и има две змии - едната е огромна, а другата е "бебе" - според нея те са там, за да я пазят и да разгонват чудовищата. Опитай се да използваш фантазиите и за да се бориш със страха. Но с времето повечето страхове ще отшумят.

# 10 27 септ. 2005, 23:29 ч.

Мнения: 1 866

Мисля че на различни възръсти децата се страхуват от различни неща. Аз специално не знам дали съм била страхлива на 2 години но като по-голяма (откакто се помня) все ме беше страх от животни, ама панически страх дори от малки кученца. И от инжекции и зъболекари, имам ясни спомени от собствените си писъци. После постепенно страховете ми минаха. На 14 години се записах на конна езда : и от конете ме беше страх и от кучетата около оборите но от гордост да не покажа пред другите преглътнах и за първи път не се разпищях.

Иначе и досега не съм от най-смелите. Вече го няма този панически страх от кучетата но например ме е страх да карам кола въпреки че имам шофьорска книжка. Laughing

И на лекар като отида все още питам ще боли ли. Така че може би детенцето ти никога няма да бъде от най-смелите, но като узрее ще успява да овладява страховете си. Дотогава трябва търпение, не знам дали има някакви особени методи.

Майка ми между другото също е била точно обратното на мен като е била малка.

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: