Децата от смесени бракове и проговарянето им

  • 35 897
  • 448
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 413
...изчетох цялата тема...
и ние сме със същия проблем, не иска и не иска да говори.
след няколко дни прави 2 г. и 6 м.
искаха да ни оперират, уж имал полипи в ушите и не чувал, ходихме по логопеди...и накрая след Коледа, както казват, че по Коледа ставали чудеса и той започна да говори, Praynig беше такава радост.  Още трудно му се разбират някои неща, но ми прави впечатление, че не смесва езиците, с мене употребява български думички, а с баща си немски, някак прави разлика. Сега работим и го стимулираме да говори.
...а точно преди 30-ина дни бяхме на ръба на отчаянието.

# 61
  • Мнения: 2 980
Дъщеря ми е само на година, така че е много рано да се каже как ще се развият нещата при нас, но темата ми е и професионално интересна, затова се включвам. Вкъщи се говорят два езика - руски (таткото, баба и дядо) и български (очевидно аз). Живеем в англоезична среда и съответно ясли, градини и т.н. ще бъдат на английски.  Съдейки по реакциите й досега, руски и български разбира - заслушва се, когато чува тези езици по телевизора или от непознати на улицата, изпълнява прости команди. На английски изобщо не реагира.

От гледна точка на теорията, броят на езиците няма никакво значение - и пет, и десет да са, щом са необходими за ежедневна комуникация - ще ги научи. Примери много, главно с африкански общности, но и в Европа не липсват страни, където децата усвояват паралелно няколко езика. Смесването на езиците е един от признаците, че детето правилно усвоява езиковите системи - за да заместиш в изречението една дума с такава от друг език, трябва безупречно да си схванал значението и граматическите функции на двете думи и да си преценил, че са еквивалентни. Няма дете, което да смесва думи без да спазва граматическата логика на всички езици, които използва.

Също от гледна точка на теорията, спирането или задържането на езици, за да се преодолеят проблеми с проговаряне, е много погрешно (няма никакви доказателства, че многоезичието предизвиква говорни проблеми, по-скоро те възникват независимо от това колко езика говори детето). За съжаление много педагози и логопеди това мемо не са го получили, а някои от тях са били обучавани през 70-те и ранните 80 години, когато многоезичието се е смятало за източник само на проблеми. Вместо да се спират езиците трябва да се осигури подкрепа и разбиране за детето от персонал/връстници, и повече и по-богат езиков материал от родителите, докато то си усъвършенства езиците. Забавянията са неизбежни: - дву- и многоезичните деца проговарят по-късно, набират речников запас по отделните езици по-бавно, чак около 10-11 годишна възраст стават напълно равни на едноезичните говоримо и писмено. Но забавянията са до време и се дължат на паралелното развиване на няколко езикови системи (примерно ако речниковият запас на детето се изчислява като общ сбор на всички думи на всички езици, които говори, той винаги е по-голям, отколкото речникът на едноезично дете).

Това обаче е теорията. На практика предполагам, че никак не е леко за родител да гледа как детето не си намира лесно другарчета или учителите го смятат за неумно, защото изостава с речниковия запас... Та ми е интересно да чета споделеното в тази тема.

# 62
  • Германия
  • Мнения: 8 084
...изчетох цялата тема...
и ние сме със същия проблем, не иска и не иска да говори.
след няколко дни прави 2 г. и 6 м.
искаха да ни оперират, уж имал полипи в ушите и не чувал, ходихме по логопеди...и накрая след Коледа, както казват, че по Коледа ставали чудеса и той започна да говори, Praynig беше такава радост.  Още трудно му се разбират някои неща, но ми прави впечатление, че не смесва езиците, с мене употребява български думички, а с баща си немски, някак прави разлика. Сега работим и го стимулираме да говори.
...а точно преди 30-ина дни бяхме на ръба на отчаянието.
И при нас стана подобно- точно на Коледа Фаби за първи път каза съвсем разбираемо *Mama hilf mir* докато играчката, която беше хванал се беше запречила..

# 63
  • Мнения: 169
Много интересна, тема  Peace
От доста време и аз това се чудя как  ще върви нашето говорене.
 За сега синът ми е малък и предвид дългият ни престой в Бг само двамата, проговори някои думички на бг.
При нас ситуацията е почти 4 езично семейство  Simple SmileНадявам се да  не стане една голяма каша.Аз се надявам да намалим езиците поне до 3( защото скоро не мисля че ще науча арабски) та да останат, бг, френски и арабски.
 

Последна редакция: вт, 02 фев 2010, 11:57 от Belbey

# 64
  • Мнения: 7 091
Това обаче е теорията. На практика предполагам, че никак не е леко за родител да гледа как детето не си намира лесно другарчета или учителите го смятат за неумно, защото изостава с речниковия запас... Та ми е интересно да чета споделеното в тази тема.

И аз така мисля.
Не бих жертвала майчиният й език никога.
И не разбирам майките българки, които говорят на децата си на чужд език.

Хубави приказки са това " никога", "винаги", аз обаче се научих що се отнася до децата да избягвам да ги употребявам.

На моят син открихме говорен проблем много по-късно, защото непрекъснато се успокоявахме с теории, как проговарянето на двуезичните деца е дълъг и труден процес и отнема много повече време отколкото нормално и как всички деца все в един момент проговарят. ( описала съм случая в сайта си, на който му е интересно).
Това по принцип е възможно да бъде и така, но според мен това са частни случаи, на чиято база обаче се гради общия случай и тръгват "градските легенди".
Това, което ме научи мен опитът ми е, че когато една майка се притеснява за това дали детето и се развива добре независимо в каква посока, да се лежи на ухото на приказки и успокоения е по-скоро вредно, отколкото помага. Няма общо правило за това КОГА и КАК проговарят децата, всички деца са различни и вие си ги познавате най-добре като майки, наблюдавате ги всеки ден и имате идея как се развиват. Ако нещо ви се струва нередно- потърсете отговор на въпросите си защо е така! По-добре да питате нещо излишно, отколкото да пропуснете нещо.
Преди няколко дена говорих на една среща точно за децата с увреждания в нашия дистрикт именно по този въпрос заради преживяното с нашия син. Процентът на двуезични деца с говорни проблеми е застрашително висок и голяма част от тези проблеми се пропускат от незабелязване на проблема в ранна възраст. Много пъти тези деца просто се слагат в допълнителни групи за обучение по местния език, когато всъщност те имат нужда от квалифицирана помощ и така се губи ценно време за коригиране на проблема.
Много родители откровено отказват помощ, защото смятат, че децата им нямат нужда от нея, понеже " са двуезични и Стефанчо на Гиргина е проговорил на 5 с изречения направо"( само пример, не ги познавам Стефанчо и Гиргина Simple Smile ).
Всяко нещо, което причинява дискомфорт на детето не бива да се пренебрегва!

Всичко това казано обаче не предполага, че трябва да се търсят проблеми, където ги няма само заради спорта разбира се! Просто добавям и моето мнение към тази тема, за да ви покажа и другата страна, как заради прекалено предоверяване на "статистиката" от късно проговорили деца  може да се пропусне проблем! Именно затова казвам, че теорията е хубаво нещо, когато може да се приложи на практика. Когато практиката обаче опровергава теорията, най-грешното нещо е да се продължава да се прилага теорията, когато се вижда, че тя не работи.

# 65
  • Мнения: 523
Темата ми е много близка и интересна!
Днес дъщеря ми навършва 2 год. Почти не говори, само отделни думи. Вкъщи говорим на БГ, навън и ТВ са на английски, а ходи на китайска детска градина и... ами започвам да се притеснявам! Определено в момента е голяма каша от 3-те езика, но са само отделни думи, не казва изречения, въпреки, че си бърбори на някакъв неин бебешки език и определено звучат като изречение, макар и не винаги като бг изречения.
Ще ви следя и съвети приемам всякакви (аз не съм от най-приказливите, може би трябва да взема мерки)
ПС: Темата е за деца от смесени бракове, моята ситуация не е такава, съпругът ми е българин, но се оказахме с 3 езика!

Agent Provocateur, сигурно всичко ще е наред с детето, но за твое успокоение може да се свържеш с Early Intervention за вашия щат. Програмата е за деца до 3 години.  http://www.massresources.org/pages.cfm?contentID=105&pageID=8&Subpages=yes#whatis (Програмата е национална и всички щати са длъжни да я поддържат).
По принцип те считат липсата на говор  за проблем (30 или повече процента отклонение от критериите за възрастта). Ако решат, че има изоставане ще назначат speech therapy.
Аз много, много не разчитам на приказките - проговаря от веднъж и т.н. Дъщеря ми е на 3 години и едва сега започва да проговаря разбираемо и изобщо не става от веднъж и с цели изречения. Занимаваме се с проблема от няколко месеца, има speech therapy, напредва, но много бавно. Аз чаках до 2.5 години, като се успокоявах с приказките, че е нормално и т.н., но явно не важи за всички деца. Така че, колкото по-рано се действа, толкова по-добре.

# 66
  • Мнения: 115
Съгласна съм на 100%, че трябва да се вслушваме в майчиния си инстинкт и да търсим консултация със специалист, въпреки успокояващите думи на доброжелателите. Дори само заради облекчението да чуем, че детето е ОК (и практическите съвети)!

Eagle, би ли споделила как протичат сеансите със speech therapist? Има ли някакви стандартни неща и съвети, за да се отпусне детето да говори, или подходът е силно индивидуализиран и не може да се разкаже обобщено? Благодаря!

# 67
  • Мнения: 7 091
Eagle, би ли споделила как протичат сеансите със speech therapist? Има ли някакви стандартни неща и съвети, за да се отпусне детето да говори, или подходът е силно индивидуализиран и не може да се разкаже обобщено? Благодаря!

Не съм Eagle, но понеже синът ми има логопед вече 2 години, ако ти е интересно мога да споделя повече. Като цяло програмата се изготвя индивидуализирано за нуждите на всяко дете, въз основа на резултатите от тестовете.

# 68
  • Мнения: 523
Съгласна съм на 100%, че трябва да се вслушваме в майчиния си инстинкт и да търсим консултация със специалист, въпреки успокояващите думи на доброжелателите. Дори само заради облекчението да чуем, че детето е ОК (и практическите съвети)!

Eagle, би ли споделила как протичат сеансите със speech therapist? Има ли някакви стандартни неща и съвети, за да се отпусне детето да говори, или подходът е силно индивидуализиран и не може да се разкаже обобщено? Благодаря!

Incanto
, за самите терапии не мога да кажа подробности, защото аз не присъствам. Занимават се с нея в училище. Доколкото знам за тази възраст всичко е базирано на игри. Tandoori , ако има време може да сподели опит.
Иначе в къщи трябва активно да се комуникира с детето (и на двата езика - поне на нас ни казаха, че това не пречи). Трябва да се насърчава съчетаването на съществителни и глаголи. Обикновено, децата първо започват да изговарят съществителните. Затова е хубаво да се използват много глаголи.
Също да се включва в приготвянето на вечерята, прибирането, чистенето и всичко да се посочва и назовава.
Има и други неща, ще се включа утре или други ден, че сега пиша малко на бързо.
Ето един сайт с интересни за купуване неща http://www.superduperinc.com/default.aspx

# 69
  • Мнения: 115
Eagle, благодаря, че сподели! Tandoori, ще ми е интересно и ти да се включиш, мерси!

Оставам с впечатление, че при иначе здрави деца, рискът от говорни проблеми може да се елиминира, ако на детето просто му се говори повече. Големите шумни семейства с много роднини, където непрекъснато някой се обяснява и се чува много реч, трябва да са идеалната среда за научаване на език.
Сега се сещам, че в много "традиционни общества" хората са естествено многоезични заради близостта и интензивните връзки със етническите групи, говорещи други езици и никой не го смята за постижение (например Непал и Индия). 

Предизвикателството е за тези от нас, живеещи по западен модел, сравнително изолирано, уморени и без помощ от роднини и приятели.

# 70
  • Мнения: 7 091
Incanto, по принцип сесиите са от по 30-40 мин, в зависимост от възрастта на детето. Когато напреднат, понякога ги събират по 2 деца в група- едно, което е по-напреднало и едно, което още не е. Аз открих, че това много помага на моя син, вижда примера и на другото дете или самия той става пример.
Като цяло играят "игри", които са свързани с произнасянето на конкретен звук. Когато този звук се усвои се преминава към следващия. Всеки ден задължително имат домашно( което се носи на следващия ден), което трябва да се прави в къщи. Когато водехме там Калин ( когато още не беше в училището) се срещах с логопедката всеки ден, тя ми обясняваше над какво са работили и как да му помагам с домашното. Сега вече не се налага толкова често да си говорим, защото и ние придобихме знанията как да му поматаме и затова не е проблем, че не се виждаме когато е на училище. Даваха ни материали за четене ( за родителите), игри, които да играем заедно и т.н. Мога да кажа, че дори моето произношение се подобри покрай него.  Laughing
На няколко месеца им дават тестове за определяне на нивото и за локализиране на проблемните части на речта. В зависимост от това, програмата се "препрограмира" за нуждите на детето.
Веднъж в годината имаме среща родителите, Board of Education ( към school district-а), логопед, special ed учителя, учителя в клас, психолог и ако са провеждани някакви допълнителни тестове този, който е провел тестовете. Обсъждаме прогреса въз основа на годишния отчет, говорим за това какви са ни целите за следващата година, прави се относителна програма как ще ги постигнем ( например колко пъти ще има часове в седмицата, в класната стая ли ще бъдат или ще го местят в кабинета на логопеда, има или няма нужда от асистент в класната стая и т.н.).
Сега не се сещам друго..ако ти се сетиш нещо питай. Peace

Ето тук съм постнала речта, която държах пред родителите на децата, които тепърва тръгват по тази пътека. Утре ще я махна, така че дано успееш да я прочетеш:
http://life.anniesartbook.com/2010/02/speech-for-special-ed-school-district.html

Последна редакция: пт, 05 фев 2010, 03:06 от Tandoori

# 71
  • Мнения: 7 091
Eagle, благодаря, че сподели! Tandoori, ще ми е интересно и ти да се включиш, мерси!

Оставам с впечатление, че при иначе здрави деца, рискът от говорни проблеми може да се елиминира, ако на детето просто му се говори повече
. Големите шумни семейства с много роднини, където непрекъснато някой се обяснява и се чува много реч, трябва да са идеалната среда за научаване на език.
Сега се сещам, че в много "традиционни общества" хората са естествено многоезични заради близостта и интензивните връзки със етническите групи, говорещи други езици и никой не го смята за постижение (например Непал и Индия). 

Предизвикателството е за тези от нас, живеещи по западен модел, сравнително изолирано, уморени и без помощ от роднини и приятели.

Това не е съвсем така. Много е характерно за тези "традиционни общества" както ги нарече обаче  да има натиск от роднините за някакви " постижения" и "срам" да се потърси помощ. Ако знаеш колко индийчета и пакистанчета има в момента, които си плачат за логопед, но родителите им просто не разрешават. Това било под достойнството им.

# 72
  • Мнения: 523
Incanto, наистина в Индия децата растат в двуезична среда, но не съм сигурна, че всички там усвояват езиците с лекота. Ние имахме педиатър индиец, който беше около 60 годишен и каза, че от опита са в Индия (около 25 години) е стигнал до извода, че много деца там не проговарят до 3 год. поради двуезичието, и около 3-тата година започват да различават двата езика и да говорят. Това ни го каза по повод на нашите притеснения, като за успокоение, иначе си ни насочи към логопед. Наистина, около третата година и дъщеря ни започна да напредва. Също, което ми прави впечатление е, че с нас тя употребява предимно български, а в училище английски. Естествено, смесва езиците.
Много е трудно с това късно проговаряне (независимо от причините), защото липсата на комуникация или затруднената такава си оказва влияние и на родителите и на детето, като се отразява и на всичко останало.

# 73
  • Мнения: 115
Tandoori, благодаря за подробния отговор и линка с речта. Историята на Калин е много драматична, а най-хубавото е, че е с положителен край!
Ти и Eagle сте натрупали голям опит в опитите да помогнете на децата си, а аз се опитвам да се образовам и да избегна потенциални проблеми поради неосведоменост. Много сте ми полезни!   bouquet

# 74
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239


И аз така мисля.
Не бих жертвала майчиният й език никога.
И не разбирам майките българки, които говорят на децата си на чужд език.

Хубави приказки са това " никога", "винаги", аз обаче се научих що се отнася до децата да избягвам да ги употребявам.



Aз прочетох постинга ти няколко пъти, но така и не можах да схвана смисъла на забележката ти към мен. Това, че говоря ма моя език на детето си, един ден би могло да се окаже проблем за проговарянето й ли, или какво? Наистина не разбрах какво искаш да кажеш.

Моето лично мнение, което разбира се не натрапвам като правилно за никого е, че деца, които имат проблеми с говора, го имат независимо от двуезичието в семейството. Моя близка приятелка има син на близо 2 години, който не казва нито думичка, слуша един единствен език навсякъде. Никой досега не е намерил проблем в развитието му. Разбира се, един случай не е критерий, но и не искам да убеждавам никого.

Общи условия

Активация на акаунт