Публикувана: 20 септ. 2005, 10:00 ч.
Последно мнение: 25 септ. 2005, 08:58 ч.

Да му дам ли да я види?

2 319
21
1

20 септ. 2005, 10:00 ч.

Мнения: 2 863

След 2 месеца пълно мълчание (уж в търсене на себе си:) нашия "татко" поиска да се видим. В същност след като ни видя случайно в поликлиниката и после се обади да попита детето дали е добре, се разбрахме, че е добре да поговорим. Въпреки това аз не останах с впечатление, че той има желание да види детето или пък, че нещо се е променило в трактовката "обичам ви, ама по свой начин и за вас е по-добре да не сме заедно!!!"( последното от части е вярно:). При един предишен разговор по телефона ми беше казал, че явно в него няма кой знае какви чувства към детето, след като може толкова време да не ни потърси... Не съм злопаметна, но тогава ми се стори искрен.
Та сега се чудя ако се обади да се видим, да я взема ли с мен или да отида сама?

# 1 20 септ. 2005, 11:04 ч.

Мнения: X

Цитат на: Jaly1 в вт, 20 сеп 2005, 10:00

"обичам ви, ама по свой начин и за вас е по-добре да не сме заедно!!!"( последното от части е вярно:).

Малко извън темата, ама 1:1 с моя мухъл.
А ти защо ще го виждаш? Моя и той така - да сме се виждали били, обичал ни...Ама на мен ми е супер трудно това. А на теб? Каква е идеята на тия виждания? Незнам, нещо ми убягва. А за детето - може като я види да му премига лампичката, ама дали?...след тия 2 месеца...незнам.... newsm78

# 2 20 септ. 2005, 11:27 ч.

Мнения: 417

Ще ти разказа нещо извън темата. Нашия татко има дъщеря от предишен брак. Неговият случай е обратен. Той е напуснат от жена си и детето му е отнето. И сега не можем да го виждаме. Когато се видяха те не се познаваха. Следващите 15 минути ме убедиха, че кръвта вода не става и за няколко часа баща и дъщеря бяха много, много щастливи.
Виж първо сама как ще тръгнат нещата и какво иска, но ако прояви желание не лишавай детето от възможността да го види, незавизимо, че между вас всичко е приключило.

# 3 20 септ. 2005, 11:45 ч.

Мнения: X

Цитат на: Jaly1 в вт, 20 сеп 2005, 11:19

Там е работата, че ако се видим съзнавам, че ще е понеже аз още имам чувства към него! То да ми се чудиш на какво отгоре ги имам, след всичко, което преживях с него, ама факт, като го зърна отдалече и всичко ми се обръща...

Това ме притеснява. Както за мен в момента, така предполагам че е същото при теб. За себе си мисля следното: то още го няма детенце, де, но стигне ли се дотам /до детенце ще се стигне, Joy

, до там тотално да се разделиме дотогава/ ще предпочитам някой друг да му показва сина му - примерно майка ми.... Незнам, то това да го виждаш ще си е чист мазохизъм....
Наистина не е хубаво да се лишава детето от възможността да го види, но мисля че Моргана беше писала, че бащата гледал детето "като телевизора", което не е от голяма полза за детето, не мислите ли. Идеята е той как ще се държи - ако успее да влезе в ролята на бащата....ама 2 месеца да не се интересува се съмнявам че ще се стигне до пълноценна връзка баща-дъщеря. Незнам, дано не съм права. Ако той е отговорен е добре, да я вижда, да я води насам натам, детенце да е щастливо. Ама ти си знаеш мъжа.

# 4 20 септ. 2005, 12:32 ч.

Мнения: 2 784

Дано да не стигна до това положение да изпитам на свой гръб собствения си съвет. Но според мен вземи и детето и виж как ще мине. Така или иначе- нищо не губиш, а той получава възможност да изпита чувствата си. Ако не му трепне нищо- прав му път, крива му пътека.

# 5 20 септ. 2005, 14:46 ч.

Мнения: 597

Спокойно миличка.Аз съм на първо място в класацията за мазохисти.Моя мъж се изказа също като твоя-каза,че е по-добре за всички ни да си отида и че понеже много държал на нас със сина му,не иска да живеем тормозейки се...ами значи по-добре да не живее с нас,но ще е спокоен,че сме добре-ЛУДОСТ!
А аз също все още го обичам и за мен всяка среща е изпитание на това,доколко съм желязна за пред хората.А няма начин,виждаме се,защото той иска да вижда сина си....но пък си мисля,че поне така няма да ме забрави като ме вижда и че все някак ще успея да претръпна,без да го избягвам.Знам ли и аз?!
Предлагам ти да вземеш детенци с теб на срещата и ще го видиш как ще се държи,та то е негова плът и кръв...

# 6 20 септ. 2005, 15:59 ч.

Мнения: 1 366

Аз съм на мнение, че ако той иска - по никакъв повод не бива да пречиш на връзката му с детето, та било и то само заради страха "утре" да бъдеш обвинена от нея за липсата на връзка с баща й. Дали я обича или не, дали срещата ще промени нещо или не, не е актуално изобщо.
Само за да не смяташ, че голословнича, ще ти спомена, че бившият ми съпруг не се обаждаше по телефона дори, камо ли да вижда сина си в продължение на 2 години. Но днес детето ходи през две седмици там и е доволен. Сам си прави изводите за стойностите в живота му, което за мен е много важно.

# 7 20 септ. 2005, 22:35 ч.

София
Мнения: 77

И аз се присъединявам към другите - вземи я! И не само защото така ще видиш каква ще му е реакцията или защото ще си направила всичко възможно детенце да си има татко, ами и не забравяй, че малката все пак ще ти помогне да не се скапеш точно когато най-не трябва.

# 8 21 септ. 2005, 00:58 ч.

София
Мнения: 6 477

Май и моя съвет ще наклони в полза да вземеш детенце с теб. Някак детето до теб ми се струва, че ще те държи по на център и ще можеш да проведеш разговора както трябва. Малко ще се понамалят емоциите за момент от твоя страна, поне на мен така ми се струва. А и наистина ще видиш, дали таткото ще гледа малката "като телевизор".
Аз лично претръпнах на срещите с таткото, които са през ден, но вече няма "телевизор", а с малката леви-десни и отиват на забавления за час-два! Но наистина кога ще преживееш тиквеника, който си е тръгвал е много индивидуално, понеже когато дойде време да не ти пука......оооо, водиш детето, виждаш се с него и няма проблем! Така че, напълно те разбирам, че сега е много болезнено още за теб такива вижданки, но като чета твоите постинги, ти си доволно сила...както се казва - направо си "пич", така, че вярвам, че ще успееш по най-добрия за теб самата начин да балансираш нещата! Успех и стискам палци! bouquet

# 9 21 септ. 2005, 09:23 ч.

Мнения: 843

Защо не опиташ да сложиш някакви правила... в тяхното общуване. Обикновенно това действа на тези, които обичат да разтакават.
Например : Да се вижда с теб е детето веднъж на седмица или месец/ точен ден/, но не се ли появи, губи ред. / това може да се предложи мило и тактично, обосновавайки се със заетост и ангажименти и за удобството на детето/ Много вероятно е да поиска да се вижда по- често. Така де, рамките дразнят тези свободолюбими мачовци.
Така и ти няма да се ядосваш на "необаждането".

# 10 21 септ. 2005, 13:34 ч.

София
Мнения: 6 477

Jaly, напълно те разбирам...И не знам защо се сетих за Кари от "Сексът и града" - по същия начин Mr. Big или както го превеждаха - Тузара правеше същото. В мига, в който се виждаха беше супер добре всичко, а после той изчезваше...и в мига, в който тя беше готова да се съберат отнава..той пак потъваше! Явно това е ловната страна на мъжете, при някои е изразена по-ясно? Само защо трябва да се пренася и в други сфери на живота, като контакта с детето например? За мен няма отговор, а и аз вече отказвам да се мъча да разбирам хората...Приемам ги каквито са! Дали така не е по-лесно?

# 11 21 септ. 2005, 14:25 ч.

Мнения: 2 863

Сигурно си права, но аз имам гадното чувство, че това умение ще го добия в някой следващ живот:))) Може би просто не може да обича наистина- с грижа, с разбиране и мисъл за другия. Иначе и аз се изморих ужасно да се мъча да разбирам другите, а така и не намерих някой, който поне да се опита да разбира мен.... ммммммм от времето е - мрачно и вали.....

# 12 21 септ. 2005, 14:27 ч.

Мнения: 597

Jaly явно и твоят мъж е като моя.Иска да има семейство от разстояние.Поне аз така си го обяснявам де.Защото обича да бъде с нас,дори на море ни води,но после изчезва и с няколко дни забравя да се обади.Друг път звъни за щяло и не щяло...А като се опитам да го попитам нещо по въпроса,той казва-Наслаждавай се на момента.Хем сърби,хем боли.Това са мъже,които не знаят какво искат,или ако знаят,не знаят как да го постигнат

# 13 21 септ. 2005, 14:33 ч.

Мнения: 272

като ви чета и се ядосвам на това какви сме жените.... все искаме семейство , да сме заедно и така а гадовете се се дърпат все едно ги водим на заколение.. аз несъм от самотните(засега) но понякога ме избива на лудост и си мисля че ако се разделим е по добре за детето докато е малко да му намеря добър татко а истинския да върви подяволите,като не ни иска... помислете (а знам че сте го направили вече) и за тази гледна точка...