Кърмачки - рядка природа

На мен пък точно обратното ми прави впечатление- дълго, или сравнително дълго кърмещите ми познати(6, или над 6 месеца) са все скромно надарени. Такава съм и аз.  И като кажа, че още кърмя, все ме зяпват в деколтето. 

Големината на "чашите" или както казвам аз "Маргаритите" няма значение. Има значение психологическата нагласа и ината. Вслушването в нуждите на детето водят най- добре. Моята Мими цока вяло откак се е родила до сега и от там и млякото ми намаляваше, а с цеденето упражнението не можах да го овладея и това е. Та взимах кърма от банка за майчина кърма да дохранвам до едно време. И то беше една мъка- тя и досега не се справя със шишетата с биберон- от обикновена чаша пие много добре, но това с шишето не се получи. Тя ядеше като на режим- на 2,5 часа, но всъщност това си беше нейния вътрешен ритъм.  По- късно започна да прави по- големи и по- малки паузи. Отначало спеше ношем - до шестия месец спеше от 20,00 часа до 7 сутринта. След шестия яде по цяла нощ. Ами съобразявам се с нея, защото съм мързелива. посред нощ вода не мога да и дам- по причина че не може да пие от биберон, а да давам с чаша и да си създавам неприятности с разбудено дете- айде нЕма нужда.
Не знам дали съм от природно надарените, но сина ми го кърмех до шест месеца на режим без проблем за лактацията, макар да предполагам че той е гладувал.
за протокола- маргаритите ми са "D". Но имам приятелка с "Е" клонящо към "F"- кърми и двете си деца по два месеца...на режим

Макар, че за мен вече е минало т.е. децата са големи /на 4.5 и 3г./, не си спомням да ми е тежало или да съм до приемала за задължение. Кърмих дъщеря си до 1 година /след 9-ти месец сутрин и вечер/. Отбих я два месеца след като забременях отново - по точно кърмата ми сама намаля и спря /организма се пази за бременността/. Винаги съм го намирала за голямо улеснение /особено при пътуване и навън/ До 6-тия месец ползвах само едно шише за вода и сок. Сина си кърмих до 11 навършени месеца по съшите правила. Захранвала съм ги като е прието в България, а след 9-тия месец им купувах и адаптирано мляко.
За протолола имам бюст средна хубост, който попровисна порядъчно след тези две години, но това си е и от ЕГН-то, а сутиени има всякакви.

А ето как стоят нещата при нас по темата - не кърмих през нощта, давах водичка, започнах със сокчето от втория месец (по БГ схемата), но не отбих малката, както се препоръчва пак в същите книги от бг педиатри, а продължаваме да се кърмим с удоволствие (макар малко да ме притеснява активността й в сученето сега заради яслата, за което попитах в друга тема), без да поставям срокове.
Но следващия път няма да пропусна изключителното кърмене през първите 6 месеца, без водичка и т.н.

Незнам дали сме рядка природа, но си мисля, че не всяка мама иска да кърми. Поне с такива съм се срещала. Аз съм за кърменето и колкото и да са ме "поучавали", че това било, онова било аз си знех какво да правя и си го правех.А колкото до формите мога да мина за сега и без силикон.

И друг път съм го писала, та сорри за повторението.
Според мен началото на края в кърменето за много жени у нас настъпва още в болницата. Комбинацията от обичайното най-малко кисело отношение на акушерките плюс практиката на децата да се дава добавка, да се дават късно на майките, обичайно да се наливат с формула от шише с дупка като за първолак, това дето на секциото кърмата слизала късно, хиляди са градските легенди .... За огромно мое съжаление всичко тръгва от невъзможността на хората, които трябва да помагат на родилките да надмогнат остарялата психика и желанието да го карат по-леко и по течението.
Липсата на насърчително отношение у целия болничен персонал пресича увереността на голяма част от майките. Лично аз съм го изпитала в много неприятна форма с първото си дете и в много мека втория път, тъй като знаех как аз да водя парада, бях доста по-голяма, а и мястото беше по-особено.

Познавам.Моята собствена майчица.Кърмила ме е до 5-ия месец,а после още 3 месеца се е изцеждала и ми е давала,защото аз диването не съм искала да суча.То и как да ме накара,като ме е захранила рано и от много ранен месец съм била на кухня с кисели и нишестета./и до днес си обичам сладичко/И всичко това,при положение ,че е тръгнала на работа,когато съм била на 3 месеца.Баба ми на всеки 3 часа ме е водила в работата и да ме кърми.При брат ми е успяла да се пребори до 5-ия месец.И той като мен не е искал да суче.
Майка ми ми даде най-ценните съвети,преди още да открия форума.Ако не беше тя,да съм се отказала при първата трудност.В началото дори тя като че ли имаше по-голямо желание да кърмя,отколкото аз.Много се радва,че кърмя.Откакто открих и форума си изясних доста неща .Хубаво е ,че ви има,момичета!

Аз пък си мисля, че до голяма степен зависи от детето (не че имам голям опит, но и аз да кажа). Вчера си говорихме с една мама, че някои бебета много лесно се отбиват, докато други - дори и да са захранени, примерно, не отказват да сучат. Пример за това е моето сукалче. Все още не съм го захранила (не знам дали ще е така и след като захраня), но когато и да му предложа да суче не отказва, а може да е ял буквално преди 5 мин. А сутрин като го взема на спалнята при нас, суче активно, заспива и след 10 мин. само да ми надуше деколтето и започва да търси. Та вероятно на тази рядка природа кърмачки бебетата им са били "страстни" бозайничета. 

Предварително се извинявам, че вдигам толкова стара тема, но съм сравнително нередовен потребител и я прочетох едва днес, стана ми много интересно и реших и аз да се запиша.

Аз съм от "рядката порода" - от самото начало бях убедена, че ясно установения режим е най-доброто за моето бебе. по съвет на майка ми и педиатърката давах вода със захар и чай срещу колики - тя девойката ги плюеше и всъщност само варях всеки ден и хвърлях, но това е друга тема  Около 40-я ден дадох сок, но имахме много силни колики и дори педиатърката се съгласи, че е по-добре да спрем сокчетата. Пробвахме се още 1-2 пъти и реално започнахме да ги пием "чак" на три навършени месеца, а след още месец започнахме с плодови пюрета, които в нашия случай бяха пасирани сурови ябълки и банани  . Захранихме се чак на 6 1/2 месеца, не защото така трябва, а защото в момента, в който педиатърката препоръча зеленчуково пюре на нас тъкмо ни свършиха коликите и на мен за първи път започваше да ми харесва кърменето, та реших да го поудължа 

За мен обяснението за дългото кърмене при деца на режим (ние все още се кърмим вечер) е в изключителния инат на майките им. Аз се цедях като луда, само защото гърдите ми постоянно бяха напрегнати и през първите 2 месеца понякога изпадах в абсурдната ситуация бебето да суче 5 минути, а аз после още час да се цедя за 15-тина милилитра и отпускане на гърдите  И докато се обърна трите часа минали и всичко започва отначало!!!!! Как да го обичаш кърменето в такъв случай, а? Но като си бях решила предварително, че ще направя всичко възможно да не давам адаптирано мляко?!? 

После цеденето май ми се превърна в идея-фикс, защото като се захранихме постепенно аз продължих да изцеждам преди или след като я нахраня - използвах кърмата и за пюретата, и за киселите и кашите, но основната причина беше, че всъщност ме беше страх, че пак ще се надуя (много пъти имах запушени канали, бучки и т.н.  ). След като Цветина навърши годинка минах на вариант цедене и кърмене само сутрин и вечер. Дори сега, когато се кърмим само вечер, аз сутрин се цедя, а вечер й давам от двете гърди. А ми е крайно време да спирам мъчението с помпата, защото кърмата ми доста си намаля, вече не ми се напрягат гърдите, а и от другата седмица се връщам на работа, ... ама пусто шубе, дето е голям страх, не ми дава мира 

Аз обаче се отплеснах, а исках да кажа и, че според моите наблюдения "размерът няма значение". Моите гърди са си съвсем среден размер, вече почти се върнаха до големината си преди кърменето. Имам съученичка, която все още кърми сина си на година и осем месеца, а като я погледнеш бюст не виждаш. И обратния случай - една колежка има най-големия бюст, който съм виждала, но кърми само до шест месеца, а и първите два месеца младежът изобщо не наддаваше, та тя съвсем се беше пошашкала, че няма кърма (неоснователно, разбира се).

Ами това е моето мнение по темета. Извинявайте, ако съм била многословна, но исках да представя гледната точка на "рядката порода" 

И аз съм от тези жени. Жорката го кърмих 2 месеца и то бяхме на смесено хранене, защото се опитвах през цялото време да бъда на строг режим и се чудех защо моето дете е различно . Ама кой да ми каже че грешката не е в моя телевизор!!!

Аз например съм с малък размер,но може би способността за натрупване е сравнително добра.
Съдя за това от факта,че първия месец,когато се предполага,че бебетата сучат най-често ние бяхме почти на режим.И то,защото бебето така си искаше.Като цяло беше много нервна и мнооого плачеше,но не беше от глад,защото тя отказваше да папа по-рано от 2,5-3,че даже и повече часа.Аз тогава бях почти сигурна,че прави така,защото не ми стига млякото и ми трябва повече време,за да го произведа и тя за това плаче.Изобщо не бях влизала в този форум и си го изкарахме така първия месец.Тя плаче и аз плача,защото мисля,че бебето е гладно,ама се инатях и не давах адапте.А в същото време интервалите големи,и спане по цяла нощ.
В крайна сметка на първата консултация се оказа,че много добре се е хранила,беше наддала с 1100 гр. и 7 см!!!Да не говорим,че изкарахме и един отит в този период.
После,когато започнах да чета темите тук и разбрах,че не се толерира режимът и че честото кърмене е необходимо,за да се поддържа лактация доста се пообърках.Започнах да давам всеки път,когато беба мръцне,ама тя не ще и не ще да папа предварително.Даже бях пускала тема,че никога не сме имали кърмене повече от 7 на ден,дори първия месец,защото много се притесних.Но борба срещу природата не бива!Продължих да си я храня,както и когато тя си поиска,макар и не толкова често,колкото мамите тук препоръчват. На втория и третия месец си нададе по 600 гр,което смятам,че е приемливо.
В допълнение да кажа също,че почти никога или много рядко съм чувствала гърдите си твърди и препълнени,ими дори просто напрегнати.То и това ме караше да се съмнявам,че имам мляко.Ама ей го на кърмя все още и се надявам дълго да го правя.

Та след цялото това словоизлияние искам да кажа,че може би не всяко бебе иска да суче толкова често(на час,или два).Незнам дали е от способността на гърдите за съхранение на мляко,но защо ни трябва да знаем всичко???То бебето си показва!

П.П. А между другото по отношение на изследването на австралийския доктор (забравих му името) за това,че едни жени имат способност за съхранение на по-големи количества мляко от други.Значи ли това,че една майка храни всяко от децата си по един и същи начин и на едни и същи интервали.Аз не мисля така,защото една моя позната хранеше първото си дете на около 4 часа,а сега второто иска да папа на 1,5 часа.Но може би много задълбавам,защото е ясно,че кърменето не задоволява единствено нуждите от храна...

Разбира се, че си има бебета, които още от първия месец сучат само по 10-тина минути и по максимум 6х в денонощието. Не ставаше въпрос дали се толерира режим или не - а просто че трябва да се съобразяваме с бебето, както си направила и ти Просто обикновено се препоръчва хранене на режим, а много бебета не наддават и не са щастливи при такова стриктно ограничаване и регулиране на храненията - затова всички казваме, че е важно да се откликва на нуждите на бебето и непрекъснато се подчертава, че дори 15х в денонощието да иска да суче, това е нормално, а не индикация, че кърмата не стига.
Относно примера с твоята приятелка - всичко зависи и от това колко мляко иска да поема бебето - тя сигурно има голям капацитет на съхранение, но при хранене на поискване едно бебе ще е щастливо с 90-100мл по 8х на денонощие, друго ще изсуква 200 наведнъж,щом има тази възможност и ще изчаква 4 часа - а гърдите й се приспособяват към нуждите на всяко от тях

Така мисля и аз,а също и доколко развит е сукателният рефлекс на бебето.

Много вярно ми се струва това и моите уважения, че си разбрала грешката си, макар и със закъснение. Аз също имам приятелка, която кърми на режим до годинка (след което отби по свое желание), и тя упорито се цедеше всеки път. Жалко е, че режимът толкова обърква нещата при много майки, но пък хубаво е, че дори и на режим, някои имат упорството и може би - героизма (защото при кърменето на поискване няма героизъм, според мен - само кураж да следваш инстинкта си) да кърмят продължително.

Ами то при мен с всичко е така - дори и да не съм права трябва сама да стигна до тоя извод, иначе ако някой ми го каже съм по-недоверчива  . Но мисля, че е пресилено да говорим за героизъм, приравнен към дългото кърмене на режим.  Просто и кърменето е като всичко друго, свързано с майчинството - няма две жени, които да го правят по еднакъв начин, но това не значи, че едната непременно се справя по-добре или по-зле от другата. В крайна сметка всички се опитваме да направим най-доброто за децата си, друг е въпросът доколко успяваме. Малко off-topic се получи, sorry