Дайте да проведем една смислена дискусия за дългото кърмене

Аз вече почвам да се изнервям,след година и един месец кърмене.
За ползите-ок, спор няма.Обаче на моменти се чувствам като предмет за задоволяване на биологични нужди -хранителни(на сина ми) и "низките страсти"(на мъжа ми).Имам чувство, че ще изпуша .А интересното е, че на моменти пък изпитвам удовлетворение от кърменето....Абе, и аз незнам, шантава работа

Ами давай  
По т.1: детският имунитет се гради до към 5-6 години, което не означава, че трябва да се кърми дотогава, но не е случайно, че всички педиатрични организации по света, както и СЗО препоръчват кърмене поне до 2г и после - колкото майката и детето искат, т.е. първите 2 години са особено важни (минимум 1 годинка, тъй че тази граница я минаваш по план )
По т.2 - психическата зависимост към майката в частност я има до 3 години средно, независимо от вида хранене; ако родителите са от типа 'който има внуци, да си ги гледа', няма място тук да говорим за това... Аз започнах от известно време редовно да оставям детето за известно време с някоя от бабите или с баща й, докато съм на салса, ех, и нямаме никакъв проблем.
По т.3 - ами, вярваш или не, не ми е проблем
Т. 4 - съжалявам, гледната точка ми е чужда  
Т. 5 - при естественото отбиване (инволюция) няма нищо трудно. То затова е естествено - всичко с времето си...Малко като с памперсите - ако бързаш, взима камара време и нерви от всички; ако му дойде времето - става за часове (тук ли да вметна пак, че детето свали и дневния и нощния памперс за три дена общо? дошло му беше времето...)

Та така от мен Знам, че не всички са устроени така и не всеки го приема по този начин, но аз не намирам нищо неестествено или смущаващо в дългото кърмене.

Зъхи, много ми е интересно като станете на 1 годинка, какво ще пишеш по въпроса
Моето мнение е, че колкото повече време минава, толкова става все по-трудно да се отбие едно дете без то да го иска, това важи и за майката и за детето.

А иначе за продължителното кърмене, много ми хареса едно изказване на една мама (съжалявам, ама не помня ника), че са се кърмили 3 години и един ден просто са спряли, без да има тъга или разочарование или тн..... Много ми се иска и аз един ден да мога да кажа подобно изречение, за мен това означава, че процесът е изживян до край, във всичките му стадии, а когато си опитал от всичко, няма за какво да съжаляваш или пък да разсъждаваш защо и как се е получило, просто си го изживял и толкова...

Абе аргумента "щото от СЗО препоръчват" нещо ми се изтърка и ми дрънчи на кухо вече. От СЗО препоръчват, ама те затова са СВЕТОВНА здравна организация - не забравяй, че по света има и забутани кътчета, където нямат нито свястна вода, нито свястна храна, а заразите с лопата да ги ринеш, дето се вика. Та този срок сигурно щях да го спазвам и аз ако живеех в Уганда или Индия, ама в относително европейска и цивилизована   държава като нашата, ми се струва... хм - излишно!
Под психическа зависимост имах предвид не толкова, че си "вързан" за детето заради кърменето (това щеше да ми е следващ аргумент  ), о това, че кърменето на тази възраст вече е утешител, а не толкова храна. А на мен не ми се вижда много здравословно детето да не може да намери утехата без чужда помощ и намеса, неслучайно на същата възраст и залъгалката, както и шишето с мляко, се считат също за неестествени и също като късното кърмене не срещат голяма обществена подкрепа!  

Да, точно това казвах и аз!

Зъхи, написала си го много добре. просто така се чувствам и аз. Не съм решавала докога ще кърмя, сега съм благодарна за всяка капка кърма, която давам на бебка. Карам я ден за ден и не се товаря психически.

Моята позиция няма да я изяснявам,само ще кажа собствените си размишления по повод нещата,които споменаваш ти (не ги приемай за доводи за и против,просто казвам аз как я мисля,не претендирам всичко да е точно така).
Нещо имам вяра повече на антителата,които аз лично мога да й предам,отколкото на купените от аптеката - защото нали знаеш,независимо,че детето започва да гради собствен имунитет,на практика между 1 и 3 години боледуват ужасително много (особено като тръгнат на градина) и ги тъпчем с всякакви щуротии за подсилване на имунитета - то не са ехинацея,респивакси,броховаксоми,аквасорси и всякакви подобни.Докато в кърмата ми ще има антитела конкретно срещу вируса,който е пипнала госпожицата(защото веднага ми го предава на гърдата),а не някакви обощоусилващи ужким химии.И не мисля,че кърменето ще я лиши от това да създава собствен имунитет - факт е,че независимо от кърменето пак боледуват (като в момента - и нас ни е пипнал същия вирус),т.е. организмът им се бори с вируса и със собствени сили и си създава собствен имунитет.Кърмата и нейните антитела само помагат в процеса - както уж го правят и хапчетата от аптеката
Едно дете до около 3-годишната си възраст Е зависимо от майката и изобщо от възрастните.Дори да не се кърмят,много често момиченцата(пък и голяма част от момченцата) на тази възраст са постоянно гушнати в мама и я търсят непрекъснато.Личното ми убеждение е,че трябва да се откликва на тази необходимост и че независимостта не се насилва с физическа дистанция,а е просто достигане на определено ниво на развитие.Но съм твърдо на мнение,че трябва да се поощрява и насърчава самостоятелността - кърменето обаче няма никаква негативна роля в случая,в това отношение то не е по-различно от пиенето на мляко от чаша,докато се гушкаш в мама или гушкането и утешаването на ревящото отроче,защото си е разбило коляното

Ми не е - ама то и да си майка не е голям кеф винаги обаче това с нон-стоп дъвченето не отговаря на фактите - след годинката обикновено кърменето в повечето случаи е само сутрин,вечер и нощем,рядко през деня и то само ако майката не е тръгнала на работа и детето си е вкъщи,а не на ясла.А предвид,че така или иначе ще трябва да се гушим за приспиване,аз лично приветствам всяко нещо,което ще ме улеснява в тази задача
Сексуалния елемент няма да коментирам,за мен няма връзка.
Пето - за трудното отбиване на по-късна възраст- съм абсолютно убедена,че не е вярно.Опитвала съм 2х да отучвам сина ми от бибата,веднъж на годинка(по случайност,беше я загубил и отказа всички други видове биби,които имахме вкъщи) и веднъж на 2г(вече съзнателно и поради натиск от баби и прочее,не че съм имала вътрешна убеденост).И двата пъти беше абсолютен кошмар на истерии,ревове с часове до подуване на всяко заспиване и нощем на всяко събуждане - не искам да си ги спомням тези моменти.Колко са били ужасни говори факта,че единодушно с баща му зарязахме всички опити да го отделим от любимата му биба и го оставихме да се откаже сам - малко преди да навърши 4г я забрави при баба си,легна и си заспа без нея и въобще не я е търсил повече - просто си беше надраснал нуждата.За мен нещата са показателни - никое дете не остава завинаги болезнено привързано нито към гърдата,нито към заместителите й (ако такава болезнена привързаност съществува,това е знак за някаква сериозна грешка във възпитанието и отношенията) и просто както и с памперсите стига на етап,в който отказването става съвсем безболезнено и много бързо Стига да имаш доброто желание и издръжливостта да го дочакаш този момент
Но много пъти сме говорили и е казвано от всички - кърменето не е принудително излежаване на определено задължително време като в затвора,кърмиш докогато искаш и не ти тежи и толкова - просто трябва отбиването да се направи максимално безболезнено за детето
Може ли и още нещо да кажа,за което отдавна ме сърби клавиатурата - хайде откарай до годинката и на първия рожден ден на Емата я погледни и си кажи дали наистина ти изглежда ужасно голяма или още си я възприемаш като твоето си кърмаче Мисля,че тези решения трябва да ги вземеш тогава,а не сама да се надъхваш за отбиване отсега - те промените стават неусетно,ей на,нали виждаш - направо ни заобича за 6 месеца Надявам се последния абзац да го приемаш от добрата му страна,нали

Ами аз все пак си мисля, че ще се завихри стария спор, но....айде дано да греша.Сега - моето лично мнение по точки:
1.За имунитета - разбира се, че трябва да гради собствен.Кърмейки, ти не пречиш на процеса, напротив - подпомагаш го.Защото твоите имунни фактори предпазват детето от разболяване, а знаеш как се срива инунната система на децата от 2-3 болести една след друга.Здравото дете също може да гради имунитет, не е нужно да изкара всички болести, за да се каже, че го има.Дали се изразявам разбираемо
2.Детето е вързано за майка си или не според собствения си темперамент и възпитанието.Не зависи от кърменето или храненето с формула.Ти не познаваш ли "мамини детенца", които са били кърмени общо взето 5 дни?Доколкото ми е известно психолозите дори твърдят, че преждевременно отбитите деца развиват по-голямо чувство за несигурност и по-трудно се адаптират към нова среда - следователно са по-зависими.Това съм го чела, колко е вярно - нямам лични наблюдения, защото засега най-дълго кърменото дете, което познавам е моето собствено, а то още е малко, за да мога да кажа дали ще е независим или не
3.Ми ей на - кефи ме Не ме познаваш, но мога да те уверя, че НИКОГА не съм правила нещо, което не ме кефи
4.Това със сексуалния елемент никога не съм го разбирала Намираш ли за възбуждащо мъжа ти да те гали по бедрата?Аз-да! А сега ми кажи намираш ли възбуждащо, когато синът ти се гушка в скута Мисля, че разликата е очеизбождаща!
5.Обратното е - когато детето е готово, нещата стават естествено и безболезнено.

     Ще споделя и моето мнение по темата :                                                                                                          първо: смятам, че на тази възраст детето трябва да започне да гради собствен имунитет, а не да разчита на този, взет назаем от мама
- Човек цял живот гради и догражда имунитет. Не е все тая дали едно дете ще изкара първият си бронхит на 2 месеца или на 4 годинки, нали. Колкото по-късно започне да боледува, толкова имунната му система ще е способна по-бързо да се справя и възстановява.

второ: мисля, че на психическото му здраве не се отразява добре такава прекалена зависимост от майката
- Не мисля, че на този етап дъщеря ми е "прекалено" зависима от мен. Тя е зависима до толкова, до колкото са зависими всички други деца на нейната възраст, независимо от начина им на хранене. Последният пример ми е от онзи ден : бяхме в София и я заведох на Патиланци . Е повече от час това дете не се огледа даже дали съм там. На площадките когато излизаме е същата работа. По-скоро мога да кажа, че аз съм зависима от нея, немога и час да изкарам без да си я гушкам .

трето: никой не може да ме убеди, че е голям кеф да ти дъвчат циците по две-три години нон-стоп и да си подвижния биберон на едно дете (не бебе  )
- Това незнам как точно да го кометнирам... аз просто не разсъждавам по този начин, че ми дъвче циците. пък някой ако си го мисли от страни (за мен) много му здраве .

четвърто: при мен го има и смущаващия сексуален елемент...
- Ако кърменето ти пречи на секса, спри секса (това в кръга на шегата, иначе на мен не ми пречи. (Какво беше това секс )

пето: колкото до по-късно кърмиш едно дете, толкова по-трудно и по-стресиращо и за двете страни става отбиването
- Аз съм решила проблема със стресирането, като изобщо го избегна. Нямам намерение насилствено да отбивам. Още повече сега, когато с лека помощ от моя страна, Ева не ме буди нощем за кърмене, така че всичко си е ОК.

Ей, Хедро, не може да те наддума човек!  
Ами по въпроса за бибата до 4 годинки - ами не е нормално, да ти кажа, до 4 годинки да смуче биба, както не е нормално на тази възраст да смуче и цица. Е, то е ясно, че все някога ще надрастне тази необходимост, аз лично не познавам никой на моята възраст да пие от шише или да носи памперс, предполагам, че и вие!   Според мен (това май ще е най-често употребяваната фраза в темата  ) е показателно за душевния свят на детето на каква възраст се отказва от външните утешители. По-увереното дете се отказва по-лесно и е по-щастливо след отказването на съответния продукт (цица, биберон, шише, мече и т.н), а точно нашаш работа като родители е да изградим самоуверени и щастливи личности още от най-ранно детство!  
Виж, сигурно си права, че на сутринта след първия рожден ден няма да мога да издърпам веднага цицата от устата на Емата, но ще започна да я свиквам (а и себе си  ) с мисълта, че тая работа е до време!   Просто трябва да приемем, че децата растат, знам, че е трудно, изпитах го веднъж, но трябва да престанем в един момент да ги наричаме свои бебчета!

Посмали, Манго, цитатите!  
Не случайно споменах освен СЗО-то и 'педиатрични организации по света'. Нали не смяташ сериозно, че в Канада, САЩ или Япония (подрбано от континент 'Азия') нямат свястна вода, свястна храна или медицински грижи и се сравняват с Индия и Уганда? А ето, че е факт - там се препоръчва кърмене до 2 години поне. Значи - има го не само в Третия свят и не е само с цел 'хигиена'...

А е утешител прекрасен. С всички тия зъби (пфу, остават още 3, 4-тият пробива в момента!) се радвам много, че я кърмя. Утешителите (маммини гърди, биберон, шише) са си нужни за детето. Остави драконовите сталинистки методи (след годинка никаква биба!!) на миналото...децата са си деца и си имат потребности, независимо какво са измислили нечии глави преди 50-60 години. Мисля, че природата го е измислила милиони години по-рано - и много по-добре. Последните десетилетия се проведоха маса изследвания, да докажат това, което милиони майки през вековете са знаели без да стъпят в лаборатория...

Нека като стане бебка на годинка, помисли как ти се отразява кърменето и как ще продължиш в този дух. Може да ти се промени мирогледа пък. Виж, аз няколко месеца обмислях как да отбивам, изнервена бях, дебела тоже, зависима от кърмачеството и започнах постепенно отбиване с благоприятен край на 1,2 г. Сега често изпадам в носталгия, беше много хубаво.
За мен дългото кърмене има смисъл, ако и за двете страни е удоволствие и възможност. Положителните страни вече са изтъкнати, няма да повтарям другите.
Отрицателни не виждам, освен мърморенето и насмешките от разни околни, на които угодия няма. Пример е свеки, която много се притесняваше как ще кърмя Мая до 2-3 г (така заплашвах, обаче се предадох) и как ще се отбие, никога нямало да стане туй. Сега е обезпокоена ужасно, че бебе пие мляко от шише 3 пъти дневно и никога нямало да се откаже.   Много се притеснява жената, каквото и да говоря, уж разбира, но тайно се притеснява.
Пък отбиването в по-късно възраст може да се окаже съвсем лесна задача, но не смея да твърдя нищо, нямам практика.
Зъхи, щом нещо те притеснява, по-добре да отстраниш проблемата си. Ти живееш в непрекъснат тормоз, че кърмиш с продължение и прочей. Недей бе, човеко, мисли за детето и за себе си. Щом те притеснява, че те дои дърта магарица, премисли нещата и започни бавно отбиване, когато си прецениш...
После искам да кажа, че зависимост бебоците имат към какви ли не дреболии, та едни гърди в повече не смятам за проблем. Даже мисля, че това не им е зависимост, просто успокоение. Иначе биберон се дава, това не е ли обезпокоително? Дъщеря ми не заспива без една гигантска олекотена завивка, мирише я и се рови в нея. Това вече е болестно състояние. 
И защо да е излишно кърменето след годинка-две, като след отбиване се оказва, че бебето с удоволствие употребява големи количество адаптирано мляко? Да не говорим за финансовия въпрос на темата. 
Абе списах малко доста разрошено, но имах някаква мисъл и трябаше да я кажа.
Никой не може да ти каже докога да млекодаваш, ти решаваш. Ако смяташ, че това е най-доброто за детето, направи го по-рано.
Пък ти знайш ли, че след годинката може да цока съвсем малко, съвсем нарядко и само да се отбие? А може и по-рано дори да откаже да цмока. Всичко може. Като му дойде времето трябва да се мисли.
Аз ви пожелавам приятно кърмене, пък другото вятър работа.   

Онзи ден бях на гости на Дивиана.Нейната щерка Велина и моето Ники си играха в детската 2 часа , без моят хубостник изобщо да покаже каквото и да било притеснение, че майка му пие кафе и клюкарства чак в другата стая, където нито я вижда, нито я чува.Накрая се разрева не за друго, ами щото беше умрял за сън Иначе щеше сигурно още да си играе Е, това струва ми се не е точно дете, залепено за полата ми А е само на годинка.....

Кое по-точно са знаели?  
Преди векове децата нито са дъвчели биби, нито шишета. Колкото до това докога са били кърмени, можем и аз, и вие, само да гадаем!  
Между другото, не съм отучвала насилствено сина ми нито от бибата (сам - на годинка) нито от памперса (на 2,5 годинки), нито от шишето (годинка и половина)!