габа е на три години и половина и от известно време забелязвам при нея много силно развит въображаем свят, който тя на моменти се опитва да наложи и на останалите. например:
- снощи си ляга да спи, а на земята до леглото е сложено кошчето на едно голямо бебе (кукла), с което играе и съответно бебето лежи вътре (нали е време за сън). в момента, в който за пореден път категорично казвам лека нощ, тя се надига в леглото и заявява, че бебето е отвито и не може да остане така през нощта - ще се разболее (не че тя самата спи завита, но това е друга тема.) измъквам една завивка, която до момента е била сгъната под главата на бебето и старателно го завивам. не, не може така - това му е за възглавница, как ще спи сега, трябва да му намерим неговата завивка, която.... ами от известно време никой не я е виждал. идваше ми да...е, обясних кака малките бебета всъщност е по-добре да спят без възглавници и възглавниците са само за по-големите деца и номерът мина.
- тази сутрин вече тръгваме за детска градина и на излизане от стаята й аз грабвам едно дънково яке. не, тя предпочита да е с друго яке, пак дънково, ама по-различно, защото с тази пола, която е облякла..... връщаме се в стаята и аз докато вадя новото яке от шкафа, мятам старото върху дървеното конче. следва писък: неееее! така не може да вижда!!!!! и габа много старателно, почти виновно отмести якето от главата на кончето и му оправи гривата да не му пречи на очите.
- понякога се появяват и някакви въображаеми човечета, които правят разни неща в стаята й (предимно разхвърлят), точно когато тя не е била там.
от друга страна, нещата, които са от приказките, си остават там, т.е. не ги смесва с реалността. всичко измислено от нея обаче е толкова истинско, че семейството трябва да се съобразява, за да има мир.
имат ли вашите деца такива въображаеми истории, приятели, живи играчки и разхвърлячи под леглата си?
- снощи си ляга да спи, а на земята до леглото е сложено кошчето на едно голямо бебе (кукла), с което играе и съответно бебето лежи вътре (нали е време за сън). в момента, в който за пореден път категорично казвам лека нощ, тя се надига в леглото и заявява, че бебето е отвито и не може да остане така през нощта - ще се разболее (не че тя самата спи завита, но това е друга тема.) измъквам една завивка, която до момента е била сгъната под главата на бебето и старателно го завивам. не, не може така - това му е за възглавница, как ще спи сега, трябва да му намерим неговата завивка, която.... ами от известно време никой не я е виждал. идваше ми да...е, обясних кака малките бебета всъщност е по-добре да спят без възглавници и възглавниците са само за по-големите деца и номерът мина.
- тази сутрин вече тръгваме за детска градина и на излизане от стаята й аз грабвам едно дънково яке. не, тя предпочита да е с друго яке, пак дънково, ама по-различно, защото с тази пола, която е облякла..... връщаме се в стаята и аз докато вадя новото яке от шкафа, мятам старото върху дървеното конче. следва писък: неееее! така не може да вижда!!!!! и габа много старателно, почти виновно отмести якето от главата на кончето и му оправи гривата да не му пречи на очите.
- понякога се появяват и някакви въображаеми човечета, които правят разни неща в стаята й (предимно разхвърлят), точно когато тя не е била там.
от друга страна, нещата, които са от приказките, си остават там, т.е. не ги смесва с реалността. всичко измислено от нея обаче е толкова истинско, че семейството трябва да се съобразява, за да има мир.
имат ли вашите деца такива въображаеми истории, приятели, живи играчки и разхвърлячи под леглата си?
. Това беше единствения начин да ме събуди и приготви. Децата имат много развита фантазия и често приемат и неодушевените предмети (играчките си) за одушевени. С куклите си приказвах и споделях. По-късно това се насочи към кучетата ми, но тогава вече бях доста голяма... 
. 
Излезе бавно, след малко се върна тиха, ухилена, каквато си е наистина и ми казва :"Мамо, ето ме ! Къде беше?Аз те търсих!" А аз :"И аз те търсих!