Адът окситоцин

Раждах с окситоцин, болеше много, но не нетърпимо. Нямаше начин да не ми включат система, трябваще да предизивкат раждането, защото имах температура. Не мисля, че окситочицнът е метод за мъчение, както е разпространено. А и смятам, че не трябва да се правят такива категорични заключения - всеки организъм е различен и всяко раждане уникално!! За авторката е било ад, за мен - поносимо, всеки с опита си - горчив или не толкова. 

Да уточня: Доколкото ме научи опитът ми с окситоцина има различни "дози", които могат да се поставят на родилката.
Първия път получих "конска доза" и потвърждавам, че болката е нетърпима! Който не го е изпитал не може да говори. Твърдя, че имам доста висок праг на болка, за което са свидетелство и татуировките ми, примерно, доста болка съм брала, но такава болка никога не съм изтърпявала.
Втория път дозата беше слаба и за кратко, а болката беше както при зъболекар.

Абсолютно съм съгласна, затова смятам да отида в последния момент в болницата и да се топна във ваната, ако някой реши нещо да ми слага без мое съгласие ще го 

В болницата, в която раждах е практика, системата задължително я имаш. Отложих я доколкото зависеше от мен. Болките до тогава се търпяха. Контракциите после станаха много болезнени. Помолих по едно време акушерката да намали скоростта на капките, защото бях способна да го изтръгна това нещо сама от ръката си. Незнам как би било без система, но ще следващия път ще се постарая да я няма.

Раждах с окситоцин-болеше неимоверно много-щях да припадна от болката при контракциите-преди самото  раждане, докторите дори се уплашиха с мен,че нямам сили да напъвам вече,аз от болки си изчерпах силите. Но пък наистина нямах регулярни контракции - след 16 часа с контракции, бях само с 1 см разкритие и без изтекли води,в болницата ми ги спукаха. На система окситоцин лежах още 2 часа до самото раждане.

Първото ми раждане беше със система и беше абсолютен ад.При второто не позволих да ми сложат, макар че при 9см разкритие и контракции на почти минута те настояваха Раждането мина  почти безболезнено, дори бих казала приятно.При третото ми сложиха без да се съобразяват с мнението ми (бях отново с 9см разкритие когато ми я боднаха)след три контракции ме пратиха в родилна зала и за 10 мин. родих, но оставиха системата да си изтече.След това повече от 24 ч   бях с адски болезнени контракции по всяко време-дори се будех вечер от тях.Сестрите ми казаха, че било нормално след раждане При все, че съм родила две деца преди това и да ми казват, че било нормално.....Нещо не им повярвах

Искам да питам нещо - ще използвам темата - според вас болките при получаване на разкритие търпят ли промени от получаването на 3 см разкритие да речем и на 7 см разкритие? Не знам дали правилно си зададох въпроса, дано да ме разберете.
Аз отидох в болницата с 3 см, после ме прегледаха и аз пожелах да продължа да се разхождам вместо да ми сложат система. Отидох с 5 см разкритие вече. Болките си бяха съвсем търпими, нищо кой знае колко страшно и невероятно. Но, не знам защо си мислех, че при увеличаване на разкритието автоматично се увеличават и болките. Така ли е? Сигурно е различно при различните мами, н овсе пак....
Колкото до боленето - на мен ми сложиха епидурална и да ви кажа не съм усетила кой знае какви болки.... Просто си мисля, че ако няма разлика при болките на разкритие 5 см и на разкритие 8 см, тази упойка е била абсолютно ненужна и при мен....

Лошото е, че аз почнах да чета за раждането СЛЕД раждането ми..... Но вече ще знам...

Въпрос съм мамите още веднъж - като сте имали система окситоцин, не са ви ли слагали и упойка???

ЛУРДЕС - търпят...до 3 см изобщо не ги усетих, просто на термина ми съобщиха, че съм с толкова.... на почти 5 см бях с леки болки....мислех, че след записът пак ще ме пратят вкъщи.... ама те казаха, че съм имала хубави и силни контракции да се качвам...после още 1 час все така...докато не решиха туй ти нещо окситоцина да ми го сложат и да ми пукнат водите... и ми разказаха играта там...

И да мн зависи как точно го пуснат - колко бързо да се влива....често  пускат на бърза капка....и тогава жална ти майка...

най-кофтито е, че естествено контракциите започват леко, усилва се, стига си пика и болката стихва, а с окситоцина от край до край е с пиков интензитет и те  хвърля в оркестъра...да не говорим за случаите когато така те "наливат", че  контракциите почнат да се сливат и така часове наред....

Иначе - Да, към края си боли най-много..общо взето май точно след 5 -6 см стават по-усезаеми така да се каже... на 8-9-10 би следвало да са си силни и доста чести, дори без системи....коло вече търпимо - според организма.

И двата пъти раждах с окситоцин. Първият път заради 7 дневно преносване и никакви наченки на родова дейност, вторият -заради спукан мехур без контракции, отново няколко дни след термин. Вярно, че  тогава ми се виждаше доста страшно. Не можех да си припомня някаква физическа болка, която поне малко да се доближава до това, което изпитвах по време на изтичането на системата. Счупено, навехнато, бъбречни кризи, зъбобол-все едно бяха муха пред слон.

Аз влезнах с контракции на 5 минути в болницата, обаче ми казаха че нямам достатъчно разкритие и ще ми сложат окситоцин. Включиха ми го в системата, и не съм усетила нищо часове наред, контракциите бяха поносими, после станаха болезнени и поисках епидурална, но явно не ме хвана и последните часове преди да родя болката беше непоносима. Идваше ми да изкъртя на леглото отстрани металните дръжки. Помня,че се карах на сестрата, която ми викаше "дишай" . . И така след 15 часа родих.
Дано с другото бебе да не се наложи да ми слагат, но каквото дойде-такова. Да е живо и здраво мъничето, пък ние затова сме жени-да раждаме и търпим 

И при мен имаше окситоцин,въпреки,че в крайна сметка се наложи спешно секцио....но помня как болките ми се усилиха многократно и станаха непоносими след системата....

 

За съжаление е така. Нормално организмът произвежда окситоцин при раждане, но заедно с коктейл други хормони, с които действа в ансамбъл.
Да ти набичат системите, за да им освободиш терена по-скоростно не е просто неприятно и понякога дори мъчително болезнено.
Това също е тормоз за бебето.
А може и да доведе и майката и бебето до животозастрашаващо състояние.

http://www.framar.bg/%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BD-%D0%B0%D0%BC%D0%BF.-5-iu-1-%D0%BC%D0%BB.-pid15000203.html


4.3. Противопоказания

Приложението на окситоцин е противопоказано при всеки от следните случаи: пациентки със свръхчувствителност към лекарството; значително несъответствие между големината на плода и таза, неблагоприятна позиция или презентация на плода, при които раждането е невъзможно без предварителна верзия (при напречни предлежания); т.е спешни акушерски състояния, при които рискът за майката или плода налага хирургична интервенция; в случаите на страдание на плода, когато раждането не е предстоящо; продължително приложение при инертна матка или тежка токсикоза; маточен хипертонус; индукция или стимулация на родовия процес при противопоказания за вагинално родоразрешение като предлежаща или пролабирала пъпна връв, тотално предлежание на плацентата или на съдове.

 

4.4. Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба

С изключение на необичайни обстоятелства, окситоцин не трябва да се прилага при следните условия: недоносеност, гранична пелви-фетална диспропорция, предшестваща операция на шийката или матката, вкл. цезарево сечение, преразтягане на матката, висок мултипаритет, инвазивен карцином на шийката. Не трябва да се прилага за индукция на раждането преди ангажирането на предлежащата част на плода - глава или седалище. Поради разнообразието на комбинации от фактори при описаните по-горе условия, определението "необичайни обстоятелства" се основава на преценката на лекаря. Решението трябва да се вземе само след внимателна преценка на потенциалния положителен ефект, който може да се постигне с окситоцин в дадения случай, срещу рядката, но съществуваща възможност лекарството да доведе до маточен хипертонус или тетаничен спазъм.

Прилагането на окситоцин за индукция или стимулация на раждането трябва да става само по интравенозен път и при адекватен медицински контрол в болнични условия. Всички пациентки трябва да бъдат поставени под непрекъснато наблюдение от обучен персонал с добри познания за лекарственото средство и квалифициран да установява усложнения. На разположение трябва да има лекар, който да бъде в състояние да се справи с всякакви усложнения. По време на приложението на окситоцин постоянно се проследяват маточните контракции, сърдечната честота на майката и плода, както и кръвното налягане на раждащата с оглед избягване на усложнения. В случай на възникване на маточна свръхактивност окситоциновата инфузия трябва да се прекрати незабавно; индуцираната от окситоцина стимулация на маточните контракции намалява скоро след прекратяване на инфузията.

Когато се прилага правилно, окситоцинът предизвиква маточни контракции подобни на тези при нормално раждане. Свръхстимулацията на матката чрез неправилно приложение на лекарството е рискова, както за майката, така и за плода. Дори при правилно приложение и адекватен контрол могат да възникнат хипертонични контракции при пациентки със свръхчувствителна към окситоцин матка.
В случай на смърт на плода в матката и/или наличие на мекониум в около плодните води, да се избягва бурна родова дейност поради риск от амниотична емболия.

Винаги трябва да се има предвид, че съществува възможност'" за увеличена кръвозагуба и афибриногенемия. 

Публикувани са случаи на майчина смърт поради хипертония, субарахноидални кръвоизливи, руптура на матката, както и на фетална смърт по различни причини във връзка с парентералното приложение на окситоцинови продукти за индукция или стимулация в първата и втората фаза на раждането.
Доказано е, че окситоцинът има значителен антидиуретичен ефект по пътя на засилване на реабсорбцията на гломерулния филтрат. Следователно трябва да се има предвид възможността за водна интоксикация, особено при продължителна интравенозна инфузия и ако родилката поема течности през устата. Предотвратяването на това състояние включва следните процедури: прилагане на електролити в инфузия, когато е необходимо продължително вливане на окситоцин; поддържане на слаб дебит на вливаните течности; ограничаване на приема на течности през устата, непрекъснат контрол на водния баланс и наблюдение на серумните електролити при съмнение за отклонения.

Окситоцинът е противопоказан при пациентки с предшестваща свръхчувствителност към него.
Окситоцин не бива да се назначава едновременно чрез повече от един начин на приложение.

4.8. Нежелани лекарствени реакции

Следните нежелани реакции са наблюдавани при майката: Предозиране или свръхчувствителност към лекарството може да доведе до маточна хипертония, спазъм, тетанични контракции или руптура на матката. Прилагането на окситоцин би могло да доведе до следродови кръвотечения; този ефект се дължи на установена окситоцин-индуцирана тромбоцитопения, афибриногенемия и хипопротромбинемия. При внимателно водене на раждането честотата на поява на следродово кръвотечение може да се сведе до минимум. Описани са редки случаи на тазови хематоми.
При въвеждането на големи дози окситоцин е възможно да се появят сърдечна аритмия или преждевременни камерни съкращения; хипотония, последвана от хипертония и рефлекторна тахикардия. Известни са случаи на гадене и повръщане.

Поради антидиуретичния ефект продължителната интравенозна инфузия с окситоцин (обикновено при 40 до 50 милиединици на минута) и големи обеми вливания могат да доведат до тежка водна интоксикация. Описана е тежка форма на водна интоксикация с конвулсии и кома във връзка с бавна окситоцинова инфузия в продължение на повече от 24 часа. Съобщава се и за случаи на майчина смърт, дължаща се на водна интоксикация вследствие на окситоцинова инфузия. Известни са случаи на анафилаксия и други алергични реакции, които в много редки случаи имат фатален изход.

 

Следните нежелани реакции са наблюдавани при плода или новороденото:

- вследствие на предизвиканата маточна дейност: синусова брадикардия, тахикардия, преждевременни камерни съкращения или друг вид аритмия, трайно увреждане на ЦНС или мозъка и смърт на плода вследствие асфиксия.

- поради приложен на майката окситоцин: ниска оценка по Апгар на 5-та минута, неонатална жълтеница и неонатален кръвоизлив на ретината.

 

 

4.9. Предозиране

Предозирането на окситоцин зависи основно от маточната хиперактивност, дължаща се или не на свръхчувствителност към това лекарство. Свръхстимулацията, изразена със силни (хипертонични) или продължителни (тетанични) контракции или остатъчен тонус между контракциите от 15 до 20 mm воден стълб или повече, може да доведе до бурно раждане, руптура на матката, разкъсвания на шийката и влагалището, следродови кръвоизливи, утероплацентарна хипоперфузия и променливи децелерации на сърдечната дейност на плода, хипоксия, хиперкапния или смърт на плода. Водната интоксикация с гърчове, дължаща се на присъщия антидиуретичен ефект на окситоцина, е сериозно усложнение и може да възникне при високи дози (40 до 50 ml/минута), вливани за продължителен период. Лечението на водната интоксикация се състои в незабавно прекратяване на инфузията с окситоцин, ограничаване на приема на течност, осигуряване на диуреза, интравенозно назначаване на хипертоничен солеви разтвор, корекция на електролитния дисбаланс, третиране на гърчовете с разумни дози барбитурати и оказване на специални грижи за коматозни пациентки.

Лурдес, ами то болката беше толкова нетърпима, че аз както бях затръгвала за раждане уж с минимални лекарски намеси, така сама си исках епидуралната Обаче тя се поставя при определено разкритие, за което чаках 2 астрономични часа в неистови болки. И след това идва интересното - за да е пълен кошмара ми сложиха тая "упойка" без обезболяване, а да ти нахакат игла в гръбнака, уверявам те, не е най-готиното нещо което ми се е случвало (т.е. в топ 3 на най-болезнените е, заедно с окситоцина и мануалното предизвикване на разкритие накрая). Каква беше моята изненада обаче, когато болката намаля само съвсем ужасно мъничко, изобщо беше много далече от "няма да усещаш нищо", както съм чела тука във форума! Усещах си сичко и то с почти същия интензитет, както и преди епидуралната. Не поискаха да ми пуснат по-силно упойката, неможело. Единственото което стана от тоя тъп епидурал е че си загубих усещането за естествен напън, при което не знаех къде/как да напъна и съм напъвала едно половин час сигурно.. минимум 10-15 пъти... поне! Респективно куп разкъсвания и естествено епизиотомия за разкош!

Така че да ти отговоря синтезирано на въпроса - да, на който му пуснат окситоцин му пускат и епидурална

Поредната тема за окситоцина - за съжаление в БГ болници нещата въобще не се променят, то не бяха петиции, подписки и прочие.

Аз като болшинството от вас преживях едно първо напълно "лекарско" раждане - със спукане на околопл.мехур и задължителните системи окситоцин. Резултатът - 2 часа кошмарни болки, епиозотомия (и то при бебе 3.250кг) и бебе в стрес (отделено от мен за 5 дни). Както предполагате направих всичко възможно това да не се повтаря. Второто и третото раждане бяха без системи и без никакви намеси от лекарите - болките бяха напълно поносими, усещах как "конктролирам" раждането. Трябва да отбележа, че се разминах със системите, най-вече защото аз така реших, а не заради лекарите - ако зависеше от тях, пак щяха да ме набучат "за по-бързо и лесно".

ЛУРДЕС при всяка жена е различно, но болката (при естествено раждане) при мен почти не се усети докато получих 4-5 см разкритие. Оттам до (предполагам 8см), когато е "transition" имаше напълно поносими болки (които се облекчават значително в клекнало положение или на колене, облегната на леглото), след това процеса напредна много бързо, за около 30 мин получих пълно разкритие, оттам нататък болка не усетих, само напъни.

а за упойка  не знам как е в София, но във Варна е изключително рядко да слагат епидурал при ситема с окситоцин (казвам рядко, макар че лично не знам за такъв случай въобще, ама ей така да се застраховам). Доводът на лекарите - "раждането става бързо и няма за кога". В болницата, в която родих третия път, дори секциото правят предимно с пълна упойка (според мен защото нямат достатъчно обучени анестезиолози).

Лурдес, при мен първите 4-5 см. разкритие не ги усетих като болка нито с първото, нито с второто раждане.
Болките, наистина сериозните, при мен започнаха доста преди системата окситоцин и с нейното поставяне не се увеличиха като сила. Болеше ме най-много между 6 и 8 см.