Става дума за по-добрата моя половинка. Той е мнооого умно момче, много ерудиран, образован, "широко скроен" (противно на физиката му). Тук е от 2 години и половина. Опитва непрестанно и неуморно да "намери себе си". Главата му работи "извънредни часове" в какви ли не посоки. Не съм срещала човек, толкова богат на идеи. С неговите идеи и с моите познанства се опитваме да направим нещо, което да го задоволява професионално. Сега започна нов бизнес, даване на обслужване по поддръжка и чистене на офиси. Направихме една сделка (благодаря връзките ми). Имаше проблеми отначало, но сега всичко е като швейцарски часовник. Намерихме "правилните" хора и сега и работници и клиенти са доволни, но... Ето го и голямото НО ... Сега сме в затишие. Опитвам се да му помогна да пробием, но не е лесно. На него пък голямата пречка е езиковата бариера, която все още не може да надделее. И.... в началото на седмицата реши да си потърси някаква неангажираща работа, която малко да подпомогне бюжета, но и да го остави достатъчно свободен да продължава, онова което иска. Речено-сторено. Днес отиде в 5.30 на работа, която е близо до нас. Има кола, която ги взима и връща, работата е до 13.00 часа, плащат в кеш (по-малко от минимума)... Чисти улиците...
А на мен ми се е свила душата и ме стяга гърлото...