Случвало ли ви се е да припаднете?

Дано повече не се случват такива неща с дядото, и със всички други. 

И аз съм припадала, веднъж, като дете.

Още го помня - баба ми пече чушки, майка ми ми рови в ушите (имах някаква поричка), и аз държа шепа лешници. После се свестих, и не вярвах, че съм припаднала. Като видях разпилените ядки разбрах.

Може би беше от миризмата на чушките, или от бъркането в ушите...незнам 

Не ми се е случвало досега, но пък и не съм била бременна. А май не съм и виждала да припада някой.

Аз си припадам за норматив! Хем съм с високо кръвно, ама като падне рязко, дори и с малко, и хопааа, почвам да виждам звездички и се пльосвам. Мъж ми дори ми е спасявал живота в един такъв случай, направо си оставах на място. Бяхме още гаджета и ме изпраща до нас. Друг път обикновено се целувахме на входа и той си тръгваше, ама този път останал да ме гледа как се качвам по стълбите (и слава богу). Стигнала съм до последното стъпало и съм тръгнала да падам назад. Явно бързичко ги е взел стъпалата, щото са бая и високи. Това е и единствения случай, в който ми е "посягал". Бая шамари съм изяла, както казва той   Тогава на два пъти съм идвала в съзнание и съм припадала пак (не си спомням), ама скъпия бая се е стреснал. От тогава ме познава моменталически - само да пребледнея и ме слага да седна, където и да е и търчи за вода.

Да веднъж. Бях ученичка припаднах на една спирка докато си чаках автобуса. Лошото е че трябваше да ми направят няколко шева на главата.

Бях още ученичка, баща ми горя и беше в болницата в специално отделение за изгаряне. КАто влязох да го видя, не се уплаших, но пък ми замириса на нещо, което направо ми проби главата. След 2 мин се свлякох и нищо не помня, около 1 мин в безсъзнание. 2-иа път като влязох още в отделението и се свлякох. 3-тиа път, бях изгоряла на плажа и приятелката ми ме намаза с някакво лекарство, тя е мед.сестра. След около 3 мин, черно и аз на земята. Явно има някаква съставка в лекарствата за изгоряло, към която съм алергична.

Един познат с епилепсия разправяше, че припаднал в рейса. Освестил се след пристъпа и установил, че му няма портфейла, пръстени, синджирче... Направо ми се приисква да се махна нанякъде като си го припомням това.

Аz съм с ниско кръвно и понякога ми се случвяа да припадна като ми вzемат твърде много кръв на гладно.
Това се случва на доста хора, но не бъх чувала досега някой да е припадал на очен лекар като мен  Слагаха ми някакви капки в очите, белладона ако не се лъжа, трябваШе да ми сложат по три във всяко око, но аz оЩе след вторите припаднах 

Припадала съм три пъти. И трите пъти, когато съм спазвала някакви диети и съм била неразположена. Първият път в 11 клас отивам на дискотека с приятелка, месец януари, обаче вътре в дискотеката жега, няма места, няма къде да си оставим якетата, стоим прави и пием водка. Аз през това време на антибиотици. Отпих една глътка и като ми стана топло, причерня ми усетих, че краката не ме държат и съм припаднала. Смътен спомен, че ме изнасят, после, че се задушавам, главата ми бумти, не мога да дишам, виждам в полумрак лица надведени над мен, които се суетят, мисля си че умирам, плискат ме с вода, бият ми шамари, аз продължавам да изпитвам чувството че не мога да си поема въздух, чувам викове "глътна си езика", усущам ще ми бъркат в устата, после си поемам въздух и се изкрещявам сякаш за да се уверя, че мога да дишам. Хората ме гледат доста уплашени.
Втория път същите чувства, с разликата че беше след 5г., в квартално заведение със сестра ми, приятеля и и наша приятелка. Аз пак цял ден не бях яла почти нищо, седим си ние късно вечерта и на мен ми причерня, казах че ще припадна и така стана. Същите емоции и усещания, че не ми стига въздуха. По някое време се свестявам, виждам сестра ми и други хора над мен, нейния приятел зад мен ме държи, аз на земята.Пръстите на сестра ми в рани от това дето се е опитвала да ми бръкне в устата, защото пак съм си била глътнала езика, в крайна сметка приятеля и ми е натискал челюстта, а тя е успяла да ми отвори устата. Междувременно дойде бърза помощ, кръвното ми беше 90/70 - били много близки границите. Приятелката ми седмица не можела да спи от видяното.
Трети път- една година след това в градската библиотека по обяд в най-големите жеги, не бях закусвала, бях пила само кафе. Както си разглеждах книгите и се навеждах като си изправих взе че ми прилоша, седнах на един стол, на и това не ми помогнах и пак припаднах, но в по-лек вариант от предишните. Добре, че този път не съм си била глътнала езика, макар че пак го имаше макар и по-слабо усещането за недостиг на въздух, защото после разбрах, че не са смеели да ме докоснат и само са ме плиснали с вода библиотекарките. Пак дойде бърза помощ и така.
Повече такива изцепки не правя да не се храня както трябва, да не пия достатъчно течности. Гледам да не си спомням. Учудих се колко много момичета са припадали, май само при жените се случва.

Един път ми се е случвало(дано да не повтори).Не беше от най-приятните преживявания
Дано да се оправи баща ти

Оххх - аз да кажа - от детската градина докато завърша училище на всяка инжекция, която ни биеха там задължително - не пропуснах да припадна!
Още - 4-5 пъти на зъболекар съм припадала
и ОЩЕ - 2 ПЪТИ при ГИНЕКОЛОГ  много е гадно таааааам   
П С - не съм раждала още - тогава ще му мисля!

Не ми се е случвало ,но при баща ти най - вероятно е друга причината. Проблема може да не е от кръвното ,а от пулса. Добре е да отиде на кардиолог.

Не ми се е слу4вало, но ми е прилошавало по време на бремеността.
Как е сега баща ти?

Случвало ми се е един - два пъти

Случвало ми се е и то много пъти като дете.Предимно в автобус,трамвай и всякакви такива.Изследваха ме за какво ли не,нищо не откриваха.Накрая ме заведоха при един доктор, който всъщност не ме  прегледа,а ме разпитваше постоянно,какво чувствам като се кача в рейса,за какво си мисля в първия момент преди да се кача и такива работи.Накрая се оказа,че е един вид страхова невроза от пълен автобус.
Няма да забравя веднъж отивах до Люлин с трамвая,и усещах че ми става лошо и ще припадна всеки момент,трамвая точно отвори вратите и тамън да сляза просто не си усещах краката и се згромолясах пред вратата,никой не ми помогна,всеки бързаше да се качи,сигурно са ме помислили за наркоманка(бях някъде на 17-18 години)Такива случаи съм имала доста,вече бях почнала работа в една пицария и ми се налагаше да пътувам всеки ден с 83 автобус,и като се качвах гледах да седна някъде,защото ми ставаше лошо,веднъж точно да сляза и явно съм припаднала,защото се свестих на една седалка в рейса.Много неприятно но слава Богу отдавна не ми се е случвало.

Няколко пъти съм припадала и то все лятото. С ниско кръвно съм. Последният път беше, когато бях бременна.