Без чувство за самосьхраненеие

Какви точно неща прави?

Просто е невнимателна или според теб се наранява по-често от другите деца?

ще има да си чакаш. Моя син така се съхранява, че като го хванат лудите си удря главата в стената

Изобщо не се тревожи и се откажи да учиш детето на самосъхранение - то и думата си показва, че това е черта от характера, която човек сам си заучава. Малка е още, за да може да се пази сама. Ти си тази, която стои до нея денонощно и я пазиш и така ще бъде поне до 3-тата годишнина. И щекра ми е така и всички деца на тази възраст са така. Ако има такива, които като им кажат че улицата се пресича за ръка, защото колите могат да ги бутнат, и те спират и се хващат послушно, то те са просто ужасно наплашени деца ( т.е. за да се втълпи на едно две годишно дете, че колата може да убие човек и че трябва да се пази от нея, е необходимо да влезне в действие плашенето, и стряскането). Има деца, които се подават на такава манипулация - те са по -лпахи и спокойни, обаче растат несигурни в собствените си възможности, стеснителни и т.н.
Тези "буйните", като твоето ( и моето също) научават че трябва да се пазят в по-късна възраст ( дори след 3г.в.) а до тогава - мама и тати! А когатои случайно сме пропуснали да си отворим очите на 400, и детенце пострада леко, то се обяснява с много внимание и съчувствие, и барем нещо му влезне у главата Много е изморително, признавам си, но това е едно предизвикателство за всички родители... и педагози...   ( "добрият педагод  е този, който умее да се оправя с трудните и немирни деца, а не с тихите и послушни такива" - това важи и за родителите ).
Да не ви разказвам моята щерка какви ги е вършила и продължава да върши, макар и малко да е успокоила вече топката
Споко - всичко ще се оправи с времето. Радвай се че детенцето ти е будно, макар и буйно! 

п.п./ изобщо не искам да кажа, че родителите на по-кротките дечица са "лоши" такива или че им е лесно. Те си имат други проблеми... и ако някой е схванал така мислите ми - то Моля да ме извини! 

  Нашият малчуган е същият. Нищо, че е сравнително кротък /сравнявайки го с каката която е луда за три момчета/.
  Мислех си, че като е по-кротък ще ми бъде по-лесно-т.е. няма да вървя две крачки след него, но уви.
  Например играе си, качва се на холната масичка и аз съм до него спокойна, но в един момент както се разхожда отгоре смеейки се просто прави поредната крачка и стъпва в празното пространство.
 Да не говорим, че на детски площадки никога няма да се пази от люлка, колело и т.н.
 Много са малки затова. Гледам дори дъщеря ми която вече имам за голяма - знае че се пресича на червено и там където има светофар няма проблем,  но на нерегулирани улици когато се гонят просто забравя да се огледа и пресича, и аз съответно крещя.
 

Има една приказка: "Парен, каша духа". Всички деца са така. Синът ми поне 5 пъти си ъдари главичката в масата в кухнята, докато накрая не се научи да я заобикаля.

Абсурдно е да очакваш от дете на 23 месеца да те изслуша    Честно казано не виждам и как може да се говори "сериозно" с дете на тази възраст. Аз с моята дъщеря едва сега мога за елементарни неща да се разбирам, а тя е на 2 г. и 6 м. Децата нямат чувство за съмосъхранение и моето лично мнение е, че това е период, който отминава, като единственото, което майката може да направи е да е неотлъчно до детето си и да си отваря очите на шестнайсет. Също така искам да ти кажа, че децата доста до късно правят безразсъдни неща. Чувство за самосъхранение не може да се внуши, а се постига на база на опита на детето. Колкото и да казвам "Не се качвай там" тя го прави, пада, става и после пак се е качила. Е, това повторение все някога ще има ефект. Аз на тази възраст, за която ти говориш бях на ръба на истерията, точно защото трябва да си непрекъснато до детето, но сега това взе да поотминава, т.е. започна да става по-разбрана. Няма място за тревога, за съжаление трябва да си търпелива!